№ 14906
гр. София, 13.06.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело
№ 20221110109844 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на ХР. Т. М. ЕГН ********** с предявен осъдителен
иск с правно основание чл.22 ЗПК вр. ЗПК вр. чл. 55 ал.1 пр.1 ЗЗД срещу [фирма] АД ЕИК .
/правоприемник на [фирма] ЕООД ЕИК ., с предишно наименование [фирма] ООД/, да бъде
осъдено ответното дружество да заплати на ищеца сумата в размер на 225,02 лв. като
платена при липса на основание за периода 08.08.2019 г. – 01.04.2020 г., ведно със законната
лихва от предявяването на иска до плащането.
Ищецът поддържа, че по силата на договор за заем №./08.08.2019 г. ответното
дружество му предоставило сумата в размер на 255,65 евро /500 лв./, за срок от 5 месеца, при
ГЛП в размер на 39,74 % и ГПР от 43,56 %. Заемът следвало да бъде погасен със
заплащането на пет месечни вноски, всяка от които в размер на 56,32 евро /110,15 лв./, като
общата сума, дължима от потребителя, била в размер на 281,59 евро. Поддържа, че чл.12 от
договора било уговорено задължението на заемополучателя в седмодневен срок от
сключването на договора за осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в
поемане на солидарно задължение в полза на заемодателя, за връщане на всички дължими
погасителни вноски, лихви, разходи и неустойки по договора. Съгласно ал.3 от същата
разпоредба поръчителят подлежал на предварително одобрение по уговорени в договора и
подробно изброени в исковата молба критерии. Твърди се, че съгласно ал.4 от чл.12 от
договора, при неизпълнение от страна на заемателя на цитираното задължение в уговорения
срок, същият следвало да заплати на заемодателя неустойка в размер на 89,10 евро /174,27
лева/. Твърди, че заплатил по договора сумата в размер на 725,02 лв., в т.ч. неустойка в
размер на 174,27 лева, съгласно чл.12 ал.4 от същия. Релевира подробни доводи за
недействителност на процесния договор за заем №./08.08.2019 г. като противоречащ на
разпоредбите на чл.10 ал.1, чл.11 ал.1 и чл.22 от ЗПК, както и на добрите нрави.
Алтернативно поддържа, че същият съдържал нищожни и неравноправни клаузи, тъй като
действителният размер на ГПР надхвърлял предвидения в разпоредбата на чл.19 ал.4 ЗПК,
уговорената възнаградителна лихва в размер на 50,75 лв. противоречала на добрите нрави,
както и не била посочена методиката на формирането на ГПР по ясен и разбираем начин.
Твърди, че клаузата за неустойка заобикаляла разпоредбата на чл.10а ал.2 ЗПК и поради това
била недействителна. Моли за уважаване на исковете, представляващи разликата между
заплатената от ищеца сума в размер на 725,02 лв. и чистата стойност на кредита от 500 лв.
Претендира разноски.
Ответното дружество депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с
който оспорва исковете. Не оспорва, че между страните е бил сключен договор за заем
1
№./08.08.2019 г., по силата на който на ищеца е предоставена сумата в размер на 500 лв.
Оспорва ищецът да е заплатил по конкретния договор за заем сумата в общ размер на 725,02
лв., като поддържа, че по делото са представени вносни бележки за сумата в общ размер на
714,93 лв. От друга страна, твърди, че по процесния договор ищецът бил заплатил 314,93
лв., а за другите вносни бележки липсвало доказателство да касаят договор за заем
№./08.08.2019 г., тъй като между страните съществувало повече от едно заемно
правоотношение. Оспорва да са налице твърдените от ищеца нарушения на ЗПК. При
условията на евентуалност поддържа, че нищожността на отделна договорна клауза за
неустойка не влече нищожност на целия договор. Поддръжа, че процесния договор за заем
не е сключен при Общи условия и такива няма приложими към същия. Моли за отхвърляне
на исковете. Претендира разноски.
Правна квалификация на предявените искове – чл.22 ЗПК вр. чл.23 ЗПК вр. чл.55 ал.1
пр.3 ЗЗД.
Ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване реално плащане
в полза на ответника на посочената в исковата молба сума при начална липса на основание;
обедняване на ищеца за сметка на обогатяването на ответника, наличие на причинна връзка
между тях, както и всяка от претенциите си по размер.
Ответникът следва да докаже правоизключващите и правопогасяващите си
възражения, че процесните клаузи от договора са индивидуално уговорени или не
нарушават значително равновесието между страните и не накърняват добрите нрави, респ.
че е налице основание за задържане на получената сума, а при установяването на
фактическия състав на вземанията следва да установи, че е погасил задълженията си.
Ищецът е представил писмени доказателства, които съдът намира за допустими,
относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва
да се допусне приемането им. Следва да се допусне ССчЕ със задачи, посочени от ищеца в
исковата молба. Следва да се отхвърлят доказателствените искания на ищеца по чл.190 ГПК
и чл.192 ГПК като частично неконкретизирани и не-необходими, с оглед предметния обхват
на поставените към вещото лице по ССчЕ задачи.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 13.07.2022 г. от 14.10 часа, за
която дата и час да се призоват страните.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора документи като писмени
доказателства по делото.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени в исковата молба,
като вещото лице извърши същата след необходимите справки, при депозит в размер на 300
лв., вносим от ищеца в едноседмичен срок по сметка на СРС, за което в същия срок следва
да се представят доказателства по делото.
НАЗНАЧАВА за вещо лице В. Д. П., която да се призове след представяне на
доказателства за внесен депозит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на ищеца по чл.190 ГПК и
чл.192 ГПК.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК, СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ
ПОСТИГАНЕТО НА СПОРАЗУМЕНИЕ и към МЕДИАЦИЯ.
УКАЗВА на страните, че ако живеят или заминат за повече от един месец в чужбина,
са длъжни да посочат лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията -
2
съдебен адресат, ако нямат пълномощник по делото в Република България. Същото
задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страните. Ако
не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за
връчени.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят
съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната. При неизпълнение на задължението всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени.
На страните да се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца- и препис от
отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3