Р Е Ш Е Н И Е
Гр. П., 31.01.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, Гражданско отделение, Х-ти състав, в публичното съдебно заседание,
проведено на петнадесети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
при
участието на секретаря Антония Стоева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2614/2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по предявени от „Топлофикация – П.“ АД срещу длъжникът -Л.С.С. с
ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: *** – 4/6 ид. части;
длъжникът Е.Б.И. с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: *** –
1/6 ид. части и длъжникът Р.Б.И. с ЕГН: **********,***
и настоящ адрес:*** – 1/6 ид. части
кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал.
1 ЗЗД, с искане да бъде признато за установено в отношенията между страните, че
ответниците дължат на ищцовото дружество сумите, както следва: сумата 367.67
лв. /триста шестдесет и седем лева и 67 ст./, представляваща главница за
неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., сумата
36.39 лв. /тридесет и шест лева и 39 ст./, представляваща законна лихва за
забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 15.01.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата 367.67 лв., считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда –
30.01.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, които да заплатят
разделно, както следва: моли се съда да постанови решение, с което да признае
за установено, че ответниците - Л.С.С., Е.Б.И. и Р.Б.И. дължат сумата в размер
на 404,06 лв. /четиристотин и четири лева и шест стотинки/, която следва да
заплатят РАЗДЕЛНО всеки съответната си идеалната си част, представляваща
стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент,
находящ се в град ***, от които главница в размер на 367,67 лв., за периода от
01.05.2017г. до 30.04.2018г., включително; законна лихва за забава на месечните
плащания в размер на 36,39 лв. за периода от 09.07.2017г. до 15.01.2019г.,
както и законната лихва върху главницата от 367,67 лв; считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ, до окончателното изплащане на
сумата; Л.С.С. следва да заплати сумата в размер на 269,37 лв., представляваща
4/6 ид. част от общият дълг, от които главница в размер на 245,11 лв. за
периода 01.05.2017г. до 30.04.2018г., законна лихва за забава на месечните
плащания в размер на 24,26 лв. за периода 09.07.2017г. до 15.01.2019г както и
законната лихва върху главницата от 245,11 лв; считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на ЗИПЗ, до окончателното изплащане на сумата и Е.Б.И.
-да заплати сумата в размер на 67,34лв., представляваща 1/6 ид. част от общият
дълг, от които главница в размер на 61,28лв. за периода 01.05.2017г. до
30.04.2018г., законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 6,07
лв. за периода 09.07.2017г. до 15.01 2019г както и законната лихва върху
главницата от 61,28 лв; считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на ЗИПЗ, до окончателното изплащане на сумата, и Р.Б.И. следва да заплати сумата в размер на
67,34лв., представляваща 1/6 ид. част от общият дълг, от които главница в
размер на 61,28лв. за периода 01.05.2017г. до 30.04.2018г., законна лихва за
забава на месечните плащания в размер на 6,07 лв. за периода 09.07.2017г. до
15.01.2019г както и законната лихва върху главницата от 61,28 лв; считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ, до окончателното
изплащане на сумата.
Ищецът
твърди, че между него и ответниците, в качеството им на потребители – клиенти
за битови нужди, съществува облигационно правоотношение, с предмет покупко –
продажба /доставка/ на топлинна енергия, възникнало въз основа на закона и
регулирано от публично известни общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ
обвързват насрещната страна без да е необходимо изричното им приемане.
Поддържа, че процесният недвижим имот се намира в топлоснабдена сграда.
Посочва, че съгласно Общите условия през процесния период е изпълнил
задълженията си и е доставил до имота на ответника топлинна енергия, отчетена и
разпределена от фирмата за дялово разпределение, включваща сума за отопление на
имота, сума за топлинна енергия, отдадена от общите части и сградна инсталация,
и за дялово разпределение. Изяснява, че от своя страна купувачът не е изпълнил
насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на топлинната енергия
за исковия период в размер на сумата от общо 809,19 лв. и на падежа – в
30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, нито към момента
на депозиране на заявлението. Счита, че с изтичане на края на месеца, следващ
този на доставката и поради неизпълнението си, съгласно клаузата на чл. 41, ал.
1 от приложимите Общи условия ответникът, като потребител, дължи и обезщетение
за забава в размер на законната лихва, възлизаща на горепосочените суми за всеки един от
ответниците. С тези съображения отправя
искане за уважаване на предявените искови претенции. Намира за дължима и
законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на вземането. Ангажира писмени доказателства към
исковата молба.
В
депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответниците Л.С.С. с
ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: *** – 4/6 ид. части;
длъжникът Е.Б.И. с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: *** –
1/6 ид. части и длъжникът Р.Б.И. с ЕГН: **********,***
чрез адв. Б.В., навежда доводи за нередовност на процесната искова молба с
твърдението, че ищецът не е посочил периода, за който твърди да е доставял
топлинна енергия до процесния имот, нейния размер, както и стойността на
обезщетението за забава, не е уточнено помесечното разпределение на
претенциите, не е изяснено основанието, на което претендира вземанията именно
от ответниците, съществува неяснота относно начина, по който е формирано
задължението за главница – не е посочено каква част от него е за отопление на
имот, за битово водоснабдяване или за сградна инсталация, не става ясно на
какво основание сумите се търсят именно от ответника – като собственик или
носител на вещно право на ползване върху този топлоснабден имот. Оспорва се
ответниците да са собственици на имота и в посочените идеални част, респ.
размера на правото на собственост и ползване по отношение на процесния недвижим
имот при твърдението, и че не са и потребители на топлинна енергия. Поддържа,
че не е доказано наличието на соченото от ищеца облигационно правоотношение и
ответниците нямат качеството потребител на топлинна енергия. Заявява, че не е
установено към кой момент партидата на имота е открита на негово име, доколкото
нямало доказателства същият да е подавал такова заявление, като се отправят и
доказателствени искания в посочения смисъл, като това възражение се поддържа за
всеки един от ответниците. Намира процесните вземания за недължими, излага
доводи за института на давността. Сочи
се, че през исковия период в абонатната
станция не е съществувал законно монтиран и сертифициран топломер, не са били
сключвани договори с фирма за дялово разпределение, която да разпределя
постъпилата топлинна енергия до отделните абонати в етажната собственост, както
и самото наличие на абонатна станция. С тези доводи отправя искане за оставяне
без движение на исковата молба и даване на указания до ищеца за отстраняване на
допуснатите нередовности, евентуално за прекратяване на производството по
делото поради липсата на процесуална легитимация на ответнците да отговарят по
исковете, съответно за отхвърлянето им като неоснователни и недоказани, като
такива доводи са наведени и за заповедното производство. Оспорено и е
назначаването на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна еспертизи по делото.
Оспорена е и редовността на воденото счетоводство от страна на ищцовото
Дружество. Наведени са възражения и във връзка с представеното извлечение от
сметки, като същото отново е оспорено като документ. Поискано е евентуално
постановяване на неприсъствено решение по чл.238 ГПК, като са направени
възражения за оспорване на възражението на ищеца за прекомерност за адв.
Хонорар. Моли съда за задължи на основание чл. 183 ГПК да задължи ищеца на
депозиринате към идковата молба писмени доказателства –извлечение от сметки и
Общи условия. Прави възражение и относно вързажението за прихващане. На
основание чл.193 ГПК, оспорва всички представени от ищцовото Дружество писмени
доказателства. Моли съда да задължи ищеца да представи договори с ФДР и писмен
документ- искане за откриване на партида от страна на ответника за процесния
имот, като спорва последният да е собственик на имота. Претендира разноски от
заповедвото производство /към са представени писмени доказателства за
упълномощаването му/. Претендира разноскси и по все още непредставен списък по
чл. 80 ГПК в настоящото производство, както и не е представено пълномощно по
делото и договор за правна защита и съдействие от страна на тримата ответници.
Относно искането на ищеца за задължаване на ответника по чл.190 ГПК да
представи документ за собсственост или ползване на имота, сочи че не може да
представи такъв, като нито е собственик,
нито ползвател на процесния имот.Изрично в отговора е посочено, че не се
оспорва претендирания размер на претенцията, в това число и при условията на
разделност, така както са заявени, а се оспорва само пасивната процесуална
легитимация на ответниците по делото и в този смисъл се сочи, че се моли съдът
да не назначава експертизи по делото.
С
определението от 26.09.2019 г. по реда на чл. 140 ГПК съдът е счел за неоснователни
твърденията на ответника за нередовност на сезиращата съда молба, приемайки, че
в случая ищецът е навел твърдения относно наличието на облигационно
правоотношение с ответника, посочвайки съществените му елементи – страни,
предмет, основните права и задължения на топлофикационното дружество и на
потребителя, цената на доставената топлинна енергия, размера на обезщетението
за забава и периодите, за които се претендират двете вземания, както и, че
начинът на формиране стойността на топлинната енергия, конкретно какви елементи
включва същата и как се разпределя по месеци, е въпрос по същество, относим към
доказване на исковата претенция по размер, но не и основание, обуславящо
редовността на исковата молба. Намерил е и, че исковите претенции са предявени
срещу процесуално легитимирано лице, с оглед твърденията на ищцовото дружество,
че насрещна страна по облигационното правоотношение, свързано с доставка на
топлинна енергия до процесния имот, са именно ответниците.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени
са положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при условията
на кумулативно обективно съединяване помежду им, с искане за установяване със
силата на пресъдено нещо съществуването на парични вземания на ищеца срещу ответниците,
удостоверени в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена
по ч. гр. дело №№ ***/**** г. по описа на Районен съд – П., ГО. Съдът,
като съобрази, че възражението на длъжниците, чрез упълномощения им
представител- адв. В., срещу заповедта за изпълнение е подадено в срока по чл.
414, ал. 2 ГПК, а установителните искове са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, намира, че за ищеца е налице интерес от търсената защита.
Уважаването
на предявените искове е обусловено от установяване от страна на ищцовото
дружество, при условията на пълно и главно доказване, съществуването през
процесния период на облигационно отношение между него и ответника, имащо за
предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия и регулирано от
публично известни Общи условия, както и, че е изпълнило задължението си и е
доставило такава за процесния топлоснабден недвижим имот, за която се дължи
посочената в исковата молба сума и допълнително по акцесорния иск за лихва – изпадането
на ответницата в забава и размера на търсеното във връзка с това обезщетение.
Възникването
на облигационното продажбено правоотношение с предмет доставка на топлинна
енергия между топлопреносното дружество, в качеството му на продавач и
потребителя (клиента) на топлинна енергия, в качеството му на купувач, е
обусловено от притежаването от страна на купувача на правото на собственост,
съответно на учредено право на ползване по отношение на топлоснабден недвижим
имот.
Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, а по силата на дефинитивната правна норма, регламентирана в §1, т.
2а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди. Следователно, при придобиване на правото на собственост върху
топлоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично
волеизявление, собственикът на имота става страна по продажбеното
правоотношение. В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал. 1 от процесните Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, на потребителите в гр.
П., приложими от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на КЕВР,
публикувани във вестник СъП. – бр. 82/3959/29.04.2008 г. и влезли в сила,
съгласно която купувач на топлинна енергия е всяко физическо лице – потребител
за битови нужди, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване на
имот в топлоснабдена сграда.
Както
беше изяснено, с отговора на исковата молба ответникът изрично оспорва предявените
искове по основание, отричайки през релевантния период да са били собственици на процесния топлоснабден
имот ответниците и в посочените ид.ч., като сочи впоследствие и че по делото не
се доказва идентичност на имота, с този за които ищезца, ангажира документ за
собственост, което обуславя проверката на съда относно наличието на тази първа
и основна материалноправна предпоставка за възникване на процесните вземания.
От
приетите по делото писмени доказателства – удостоверение за семейно положение,
, с посочена дата на сключен граждански брак съпруг/а и деца на Л.С.С.,
Удостоверение за наследници на лицето Б.И.С. и Договор за продажба на държавен
недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 12.07.1990 г., с
посочен от една страна, като купувач по договора Б.И.С. и от друга страна, като
продавач инж. Л.С., се установява, че на процесният имот, които видно от
описанието му в договора – стр. 44 от делото, е идентичен с този, за който
ищецът е заявил претенцията си, поради което и възраженията в тази насока, съдът
намира за неоснователни, се установява, че съпругът на първата ищца и баща на
другите двама ответници е закупил имота към 1990 г., тоест по време на
сключение вече с първата ответница брак /видно от удостоверението/. Същевременно
видон от удостоврението за наследници- стр.42 от делото се установява, че Б.С. е починал на 01.12.2009 г., като е оставил
вдовица- първата ответница и двама сина он брака- Р.Б.И. и Е.Б.И.. Следователно третото неучастващо лице по делото- Б.С. починал на 01.12.2009 г. и е оставил за свои
законни наследници съпругата си Л.С.С. и синовете си Р.Б.И. и Е.Б.И. – всичките
ответници в настоящото производство. Исковата молба е заявена при иделани квоти
на лицата- 4/6 за С. и по 1/6 ид.ч. от
имота за всеки един от синовете й.
При съвкупната преценка на така
събраните доказателства, съдът достига до извод, че през процесния период от: 01.05.2017 г. до 30.04.2018
г..вкл. ответниците са били носители
на- 4/6 ид.ч. за Л.С., 1/6 идеална част
от правото на собственост върху исковия имот за Р.Б.И. и1/6 идеална част от
правото на собственост върху исковия имот за Е.Б.И.. Този имот е придобит от родителите
на последните посочени лица, чрез покупка въз основа на договора от 12.07.1990 г. и в режим на съпружеска имуществена общност
от
Л.С.С. и Б.И.С. /последният починал преди исковия период/, съгласно
приложимата разпоредба на 19 от СК (отм.) /Обн., ДВ, бр. 41 от 28.05.1985 г., в сила от
1.07.1985 г., отм.,
бр. 47 от 23.06.2009 г., в сила от 1.10.2009 г./. След смъртта на лицето Б.С.
на 01.12.2009 г. и по силата на наследственото правоприемство неговите права
върху имота, равняващи се на ½ идеална част /арг. чл. 27, ал. 1, вр. чл.
44, т. 1 СК/ са преминали върху наследниците му – съпругата му Л.С. и синовете
му Р. и Е. Иванови като всеки е получил част, равна на наследствения му дял или
по 1/3 ид. част /арг. чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 СК/. По този начин С. е
станала носител на 4/6 идеални части /собствената ½ ид. част и 1/3 ид.
част по наследяване/, а Р.И. и ответникът Е.И. – по 1/6 ид. част.
Доколкото
по делото няма данни и твърдения за последващо прехвърляне от ответниците на
притежаваните от тях права върху имота, то съдът приема, че през исковия период
същите са били носители на съответната идеална част от правото на собственост, а
с това са придобил и качеството потребители на топлинна енергия, чието основно
задължение към насрещната страна по облигационното правоотношение – ищцовото
дружество е да заплаща цената на доставеното количество топлоенергия,
съответстващо на правата му в съсобствеността /арг. клаузата на чл. 15, ал. 1, т. 1 от приложимите Общи
условия/ или на 1/6 част, за каквато са предявени и процесните искове за Р.И. и
ответникът Е.И. и 4/6 идеални части за Л.С.. В хипотеза на доказано наследствено правоприемство и съобразно
разпоредбата на чл.60, ал.1 от ЗН, наследниците отговарят за задълженията на
своите наследодатели като част от приетото наследство. В настоящия
случай тази хипотеза, видно от всичко дотук изложено е приложимата такава, като
ищецът претендира процесните суми от ответниците съобразно притежаваните от тях
по наследство ид.части от процесния имот.
С оглед становището на процесуалния
представител на ответниците, изразено в отговора, че оспорва само пасивната процесуално
легитимациа на ответниците, то съдът намира това възражение за неоснователно
такова, поради всички гореизложени аргументи. Поради неоспорване видно от
отговора на сумите за доставена енергия зо имота, които не се спори и че е
топлофициран, и при отделяне на
посочените факти като безспорни между страните с нарочно протоколно определение
на съделния състав от с.з., в което съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се
от доказване по делото, следните факти:
-Че се касае за топлофициран имот,
находящ се с административен адрес: гр. П., ул. Ю.Г.**/*/**, както и че до
процесния имот е доставено
количество топлинна енергия за
посочените суми, като главница и лихва, така както са описани в
обстоятелствената част и петитума на исковата молба, поради което по делото не
са били назначени и изслушани СТЕ и сие. Предвид това, съдът приема, че по
делоот безспорно се доказа, че длъжникът -Л.С.С. с ЕГН: **********, с постоянен
и настоящ адрес: *** – 4/6 ид.
части; длъжникът Е.Б.И. с ЕГН: **********,
с постоянен и настоящ адрес: *** – 1/6
ид. части и длъжникът Р.Б.И. с ЕГН: **********,*** и настоящ адрес:*** –
1/6 ид. части кумулативно обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с искане да бъде
признато за установено в отношенията между страните, че ответниците дължат на
ищцовото дружество сумите, както следва: сумата 367.67 лв. /триста шестдесет и
седем лева и 67 ст./, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., сумата 36.39 лв. /тридесет и шест
лева и 39 ст./, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за
периода от 09.07.2017 г. до 15.01.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата 367.67 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение в съда – 30.01.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането, които да заплатят разделно, както следва: моли се съда да постанови
решение, с което да признае за установено, че ответниците - Л.С.С., Е.Б.И. и Р.Б.И.
дължат сумата в размер на 404,06 лв. /четиристотин и четири лева и шест
стотинки/, която следва да заплатят РАЗДЕЛНО всеки съответната си идеалната си
част, представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за апартамент, находящ се в град ***, от които главница в размер на
367,67 лв., за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018г., включително; законна
лихва за забава на месечните плащания в размер на 36,39 лв. за периода от
09.07.2017г. до 15.01.2019г., както и законната лихва върху главницата от
367,67 лв; считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ, до
окончателното изплащане на сумата; Л.С.С. следва да заплати сумата в размер на
269,37 лв., представляваща 4/6 ид. част от общият дълг, от които главница в
размер на 245,11 лв. за периода 01.05.2017г. до 30.04.2018г., законна лихва за
забава на месечните плащания в размер на 24,26 лв. за периода 09.07.2017г. до
15.01.2019г както и законната лихва върху главницата от 245,11 лв; считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ, до окончателното
изплащане на сумата и Е.Б.И. -да заплати сумата в размер на 67,34лв.,
представляваща 1/6 ид. част от общият дълг, от които главница в размер на
61,28лв. за периода 01.05.2017г. до 30.04.2018г., законна лихва за забава на
месечните плащания в размер на 6,07 лв. за периода 09.07.2017г. до 15.01 2019г
както и законната лихва върху главницата от 61,28 лв; считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ, до окончателното изплащане на
сумата, и Р.Б.И. следва да заплати
сумата в размер на 67,34лв., представляваща 1/6 ид. част от общият дълг, от
които главница в размер на 61,28лв. за периода 01.05.2017г. до 30.04.2018г.,
законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 6,07 лв. за периода
09.07.2017г. до 15.01.2019г както и законната лихва върху главницата от 61,28
лв; считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ, до
окончателното изплащане на сумата.
Следва да се даде отговор при горните изводи и на възражението за
изтекла давност, застъпено в отговора на искомата молба. При систематичното тълкуване на разпоредбите
на чл. 110 и чл. 118 ЗЗД следва изводът, че погасителната давност е
законоустановен период от време, през който носителят на едно вземане
бездейства и с изтичането на който последният губи възможността да получи
защита на правото си чрез средствата на държавната принуда. В настоящия случай,
вземането в размер на сумата от общо 404, 06 лв., е за периода 01.05.2017 г. до
30.04.2018 г /за отоделните галвници/, за лихви- за периозите, описано по-горе.
Вземанията,представляващи главница за доставена и неплатена топлинна енергия
има характера на периодично плащане по см. на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и спрямо него
е приложима тригодишната погасителна давност, в който смисъл са задължителните
за съда разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк.
дело № 3/2011 г. ОСГТК на ВКС. Съдът намира, че тригодишният давностен срок е
приложим и по отношение на вземането в лихви, описани по-горе., представляващи
законна лихва за забава на месечните плащания, предвид характера му и
регламентираното в разпоредбата на чл. 119 ЗЗД погасяване по давност на всички
акцесорни вземания като последица от погасяването по давност на
главницата.Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да
тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения,
какъвто характер има процесното вземане за главница, началният момент на
давностния срок е настъпването на падежа им, и се прекъсва с предявяване на
иск, респ. с друга форма на съдебно претендиране на вземането.
В клаузата на чл. 34, ал. 1 от приложимите към
процесното правоотношение Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди е предвидено задължението на потребителите да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, а в клаузата на чл. 34, ал. 6, че при неизпълнение в срок на
това задължение купувачът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня
на забавата до момента на заплащане на топлинната енергия. Изложеното дава
основание за извод, че вземането за цена на потребена топлинна енергия за
съответния месец става изискуемо от първия ден след изтичане на 30-дневния срок
за плащане.При съобразяване с горните изводи и с конкретната дата, на която е
депозирано процесното заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 30.01.2019 г., което действие води до прекъсване на давността за
процесните вземания на основание чл. 116 ЗЗД, съдът намира, че това възражение се явява неоснователно,
По
отношение на задължението за заплащане на законната лихва за забава върху
главницата, предмет на иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, съдът намира, че предвид акцесорния му характер, възникването на
последното е обусловено от дължимостта на главното вземане и неизпълнението му
в срок. На основание чл.86 ЗЗД съдът намира, че се дължи и законната лихва за забава върху главницата,
считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното и плащане.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013г.
на ОСГКТ, с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта
на разноските както в заповедното, така и в исковото производство.
Ищецът претендира направените по делото
разноски, като ищецът е бил представляван от юрисконсулт, както в заповедното,
така и в исковото производство. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1
Закона за правната помощ, вр. чл.26 Наредбата за правната помощ, съдът следва
да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай,
след като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да
определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00лв. общо за
заповедното и исковото производства, каквато е и заявената претенция в списъка по чл.80 ГПК.
Предвид гореизложеното съдът намира, че
ищецът е доказал разноски в заповедното и исковото производство в общ размер на
228.71 лв., от които: 50 лв. – държавни такси за исковото и в заповедното
производство, ,5.00 лв. – държавни такси за издаване на съд.
удостоверения, и 150.00 лв. –
юрисконсултско възнаграждение, които и следва да му бъдат присъдени, съобразно
притежаваните от ответниците идеални части в съсобствеността.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
предявените от „Топлофикация – П.“
АД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. П., ж. к. Мошино установителни искове,
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, срещу Л.С.С. с ЕГН: **********, с постоянен и
настоящ адрес: ***, Е.Б.И. с ЕГН: **********,
с постоянен и настоящ адрес: *** и Р.Б.И.
с ЕГН: **********,*** и настоящ адрес:***, че същите ДЪЛЖАТ да
заплатят РАЗДЕЛНО на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-П.”
АД с ЕИК/БУЛСТАТ: BG*********, със седалище/адрес на управление: гр. П.,
жк.”Мошино”, ТЕЦ “Република” представляван
от Любомир Вангелов Спасов – Изпълнителен директор, СУМИТЕ, КАКТО СЛЕДВА: Л.С.С. с ЕГН: **********, сумата в размер на 269,37
лв., представляваща 4/6 ид. част от общият дълг, от които главница в размер на 245,11 лв. за периода
01.05.2017г. до 30.04.2018г., законна лихва за забава на месечните плащания в
размер на 24,26 лв. за периода 09.07.2017г. до 15.01.2019г както и законната
лихва върху главницата от 245,11 лв; считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на ЗИПЗ, до окончателното изплащане на сумата,
Е.Б.И. с ЕГН: **********,– 1/6 от общо дължимата се сума за главница и
лихва, както следва: сумата от 67,34лв., представляваща 1/6 ид. част от общият
дълг, от които главница в размер на 61,28лв. за периода 01.05.2017г. до
30.04.2018г., законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 6,07
лв. за периода 09.07.2017г. до 15.01 2019г както и законната лихва върху
главницата от 61,28 лв; считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на ЗИПЗ, до окончателното изплащане на сумата, и Р.Б.И. следва да заплати сумата в размер на
67,34лв., представляваща 1/6 ид. част от общият дълг, от които главница в
размер на 61,28лв. за периода 01.05.2017г. до 30.04.2018г., законна лихва за
забава на месечните плащания в размер на 6,07 лв. за периода 09.07.2017г. до
15.01.2019г както и законната лихва върху главницата от 61,28 лв; считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ-30.01.2019 г., до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Л.С.С., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ
адрес: ***, Е.Б.И., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ
адрес: ***, и Р.Б.И., с ЕГН: **********,***, да заплатят РАЗДЕЛНО на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-П.” АД с ЕИК/БУЛСТАТ: BG*********, със
седалище/адрес на управление: гр. П., жк.”Мошино”, ТЕЦ “Република” представляван от Любомир Вангелов
Спасов – Изпълнителен директор, сумата от общо 228,71 лв, съобразно
притежаваните от тях идеални части относно имота по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд – П., в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
При влизане в
сила на
решението, ч. гр. дело № ***/**** г. по описа на съда да се върне на съответния
съдебен състав, с приложен към същото заверен препис от настоящото решение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно
с оригинала:С.Г.