РЕШЕНИЕ
No………./22.05.2018г.
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито публично съдебно заседание на двадесет и
трети април две хиляди и шестнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ДИАНА СТОЯНОВА
при участието
на секретаря Капка Микова
като разгледа
докладваното от съдията
търговско
дело № 1210 по описа за 2017г.
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявен от „Полисан” АД срещу „Градски транспорт“
ЕАД иск с правно основание чл.294 от ТЗ,
вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД да бъде осъден ответникът
да заплати сумата от 52000.32лв.,
формирана като общ сбор от сумата от 6676.83лв., представляваща обезщетение за
забава върху главницата от 68945.81лв. по фактура №*********/31.03.2014г. за периода
08.09.2014г. до 21.08.2015г., сумата от 7466.77лв., представляваща обезщетение
за забава върху главницата от 68883.74лв. по фактура №*********/04.04.2014г. за периода 08.09.2014г. до 15.10.2015г., сумата
от 8094.50лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от
67680.59лв. по фактура №*********/10.04.2014г. за периода 08.09.2014г. до
28.12.2015г., сумата от 9140.37лв., представляваща обезщетение за забава върху
главницата от 68613.00лв. по фактура №*********/14.04.2014г. за периода 08.09.2014г.
до 31.12.2015г., сумата от 9747.27лв., представляваща обезщетение за забава
върху главницата от 68814.68лв. по фактура №*********/17.04.2014г. за периода
08.09.2014г. до 29.01.2016г., сумата от 10874.58лв., представляваща обезщетение
за забава върху главницата от 68070.29лв. по фактура №*********/24.04.2014г. за
периода 08.09.2014г. до 29.01.2016г.
В исковата молба се
твърди, че между страните е сключен договор №66/04.10.2013г. за покупко – продажба на стоки чрез посредничеството на
членовете на Пловдивската стокова борса, по силата, на който ищецът се задължил
да доставя на ответника дизелово гориво Б6, съгласно чл.47, ал.1, т.2 от Закона
за енергетиката от възобновяеми източници – гориво за
дизелови двигатели със съдържание на биодизел минимум
6 процента обемни.
В изпълнение на
договора ищецът извършил доставка за периода 04.10.2013г. до 03.10.2014г. на
179111л. дизелови горива, предадени на купувача, за което са съставени процесните 6 бр. данъчни фактури на обща стойност
411008.18лв., всяка една платима на падеж 70 дни календарни дни от издаването
й.
Твърди се, че
задължението от 411008.18лв. е било цедирано от
страна на ищеца на „Уникредит факторинг“
ЕАД чрез договор за продажба и изкупуване на вземания по търговски фактури /факторинг/ №FDR000507/05.10.2012г.
За прехвърляне на вземанията ответникът е бил уведомен чрез поставяне на
изричен текст върху всяка една от фактурите. На основание т.2 от Анекс №1 от
договора за продажба и изкупуване на вземания, факторът „Уникредит
Факторинг“ ЕАД е поел задължение от 01.02.2013г. да
авансира плащанията на доставчика „Полисан“ АД само
до размер на 1250000лв. Тъй като този лимитът е бил изчерпан и ответникът не е
погасил тези задължения, както и предходни такива към фактора, последният е цедирал обратно задълженията в размер на 411008.18лв. на
ищеца, за което ответникът е уведомен с писмо от 03.04.2015г.
Процесните фактури са били
платени след настъпване на 70 календарни дни от издаването им от страна на
ответника. С оглед неплащането на падежа на задълженията ответникът е изпаднал
в забава и дължи обезщетение в претендираните размери
за процесните периоди, което се следва на ищеца, тъй
като вземането е придобито от ищеца с изтеклите лихви.
По изложените
съображения ищецът моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответникът
да заплати процесните суми суми.
В съдебно заседание ищеца чрез
процесуалния си представител поддържа исковата молба и моли предявения иск да
бъде уважен. Моли за присъждането на
разноски.
Ответникът „Градски транспорт” АД по същество в отговора на исковата
молба ответникът оспорва предявения иск по основание и размер.
Не
оспорва обстоятелствата, че между страните е сключен договор
№66/04.10.2013г. за покупко – продажба на дизелово
гориво Б6, че е извършена доставка за периода 04.10.2013г. до 03.10.2014г. на
179111л., за което са съставени процесните 6 бр.
данъчни фактури на обща стойност 411008.18лв., всяка една платима на падеж 70
дни календарни дни от издаването й.
Признава се, че
вземането от 411008.18лв. е било прехвърлено
на „Уникредит факторинг“
ЕАД, поради което и всички плащания са извършвани на фактора. Въпреки, че е
налице обратно цедиране на вземането, ищецът не е
носител на лихвите, тъй като те не са му прехвърлени, поради което не би могъл
да ги претендира.
В условие на
евентуалност прави възражение за погасяване на лихвите с три годишна давност на
основание чл.111, б.“в“ от ЗЗД.
По изложените
съображения моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск
за лихви.
В съдебно заседание
ответникът редовно призован, оспорва предявения иск и моли съдът да отхвърли
същия и за присъждането на разноски.
Съдът
, като взе предвид становищата на страните , събраните и проверени по делото
доказателства в тяхната съвкупност и приложимата законова уредба , прие за
установено от фактическа и правна страна:
По иска с правно основание чл.294, ал.1 от ТЗ, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД.
От
доказателствата по делото се установи, че между „Градски транспорт“ ЕАД и „Полисан“ АД е сключен борсов договор №66 за покупко – продажба на стоки чрез посредничеството на
членове на Пловдивската стокова борса с предмет доставка на 2500000л. дизелово
гориво Б6 на стойност 4922000лв., съгласно спецификация и допълнителни
клаузи/приложение №1/ от договора. Уговорено е, че плащането на доставеното
количество следва да бъде извършено в срок до 70 дни след датата на фактуриране
на всяка доставка и представяне на приемо –
предавателен протокол, декларация за съответствие на количеството течни горива,
експедиционна бележка, документ за платени мита и такси.
Във връзка с доставката на дизелово
гориво са били издадени фактура №*********/31.03.2014г. на стойност
68945.81лв., фактура №*********/04.04.2014г. на
стойност 68883.74лв., фактура №*********/10.04.2014г. на стойност 67680.59лв., фактура
№*********/14.04.2014г. на стойност 68613.00лв., фактура
№*********/17.04.2014г. на стойност 68814.68лв., фактура
№*********/24.04.2014г. на стойност 68070.29лв.
На ответника са били доставени
уговорените количества дизелово гориво, описани в процесните
фактури, който факт е признат за безспорен и ненуждаещ се от доказване по реда
на чл.146, ал.1, т.3 и т.4 от ГПК.
С договор №FDR000507/05.10.2012г. за продажба и
изкупуване на вземания по търговски фактури, „Уникредит
Факторинг“ ЕАД е придобило вземане в размер на
411008.18лв. по 6 бр. данъчни фактури, за което обстоятелство длъжникът е бил
уведомен.
Няма спор между страните и това
обстоятелство също е признато за безспорно, че задълженията в общ размер от
411008.18лв. по 6 бр. данъчни фактури е отново цедирано
от страна на фактора „Уникредит Факторинг“
ЕАД на ищеца „Полисан“ АД с договор за цесия от
01.04.2015г., за който длъжникът „Градски Транспорт“ ЕАД също е уведомен. Това
обстоятелство се потвърждава от представените писма между „Уникредит
Факторинг“ ЕАД и „Градски Транспорт“ ЕАД и „Градски
Транспорт“ ЕАД и „Полисан“ АД, приложени на л.44, 45,
46 от делото.
От заключението по допусната съдебно
счетоводна експертиза се установява, че стойността на дизеловото гориво в
размер на 411008.11лв. е била заплатена изцяло от ответника на доставчика „Полисан“, като плащанията са извършени през периода
21.08.2015г. до 29.01.2016г.
Съгласно
нормата на 86, ал.1 от ЗЗД при
неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в
по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Съответно
според правилото на чл.294, ал.1 от ТЗ между търговци лихва се дължи при
липсата на противна уговорка.
От заключението на вещото лице се
установява, че ответникът не е заплатил на падежа /70 дни след фактурирането и
предаването на стоката/. Падежът на първата фактура е бил на 10.06.2014г., а
падежът на последната фактура е настъпил на 04.07.2014г. Следователно
ответникът е изпаднал в забава и дължи обезщетение по чл.86, ал.1 от ЗЗД
считано от изтичането на 70 дни от датата на фактуриране до плащането на
задължението.
Възражението за липса на материално
правна легитимация у ищеца, а именно, че същият не е носител на вземането за
обезщетение за забава, тъй като същото не е му е било прехвърлено с „обратната
цесия“ съдът намира за неоснователно.
Съгласно нормата на чл.99, ал.2 от ЗЗД
прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с
изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Цесионерът
придобива вземането в този вид и с тези характеристики, които то е имало у
стария кредитор.
При прилагане на правилото на чл.99,
ал.2 от ЗЗД се налага извода, че факторът
е придобил, при липса на противна уговорка в договор №FDR000507/05.10.2012г. лихвите върху
главниците, които имат акцесорен характер. На същият
са му се следвали и лихвите за бъдещите периоди докато е бил носител на
вземането за главница, тъй като той е бил кредиторът и към него момент
ответникът е продължавал да бъде в забава. По същата причина и поради липса на
противна уговорка след прехвърляне отново на вземането първия цедент, настоящия ищец за процесните
периоди също има право да претендира обезщетение за забава, тъй като изтеклите
лихви са му били прехвърлени, а за останалия период, ищецът е бил носителя на
вземането и спрямо него ответникът също е бил забава.
Съгласно заключението на вещото лице за
претендираните периоди по исковата молба и при
съобразяване на плащанията се дължи обезщетение за забава и за периодите както
следва: сумата от 6676.83лв. по фактура №*********/31.03.2014г. за периода
08.09.2014г. до 21.08.2015г., сумата от 7431.22лв., по фактура №*********/04.04.2014г. за периода 08.09.2014г. до 15.10.2015г., сумата
от 8029.73лв. по фактура №*********/10.04.2014г. за периода 08.09.2014г. до 23.12.2015г.,
сумата от 9243.77лв. по фактура №*********/14.04.2014г. за периода 08.09.2014г.
до 29.01.2016г., сумата от 9747.27лв., по фактура №*********/17.04.2014г. за
периода 08.09.2014г. до 29.01.2016г., сумата от 9641.84лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата от 68070.29лв. по фактура
№*********/24.04.2014г. за периода 08.09.2014г. до 29.01.2016г.
Предвид изложеното и при кредитиране
на заключението на вещото лице по съдебно счетоводната експертиза, съдът
намира, че предявения иск за обезщетение за забава е доказан по основание и до
размера, установен от вещото лице.
За неоснователно съдът намира
възражението на ответника, че ищецът не може да претендира обезщетение за
забава, тъй като разполага с клауза за неустойка в договора, равняваща се на
0.5% от стойността на неизпълнението. В действително такава клауза е предвидена
в спецификация и допълнителни клаузи/приложение №1/ от договора. Не съществува
пречка обаче да се претендира както неустойка така и обезщетение по чл.86 от ЗЗД, като позоваването на неустоечна клауза зависи
единствено и само от волята на ищеца. Възможно е, ако размерът на неустойката
не покрива напълно вредите от неизпълнението да се претендира допълнително и
обезщетение за забава.
С оглед установяване основателност на
претенциите съдът пристъпва към разглеждане на възражението за давност.
Спрямо вземанията за лихви, съгласно
нормата на чл. 111,
б."в" ЗЗД се прилага тригодишна давност. Според правилото на
чл.114 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо. Лихвата върху главницата се дължи за всеки ден за забава. Действието
прекъсващо давността на основание чл. 116, б.
"б" ЗЗД е подаването на исковата молба. В случая исковата
молба е подадена на 07.09.2017г. по куриерска служба, която изпълнява пощенски
услуги. Няма спор и според правилото на чл.72, ал.4 от ЗЗД срокът се смята за
спазен, ако писменото изявление/каквото е исковата молба/ е подадено по пощата
до изтичане на 24 – тия час на последния ден на срока. Следователно лихвите за
периода 07.09.2014г. до 07.09.2017г. не погасени по давност.
По изложените съображения съдът
намира, че предявения иск следва да бъдат уважен за сумата от 50666.76лв. и
отхвърлен за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 52000.32лв.
По
разноските:
На основание чл.78, ал.1 от ГПК на
ищеца му се следват разноски в размер на 4658.42лв., съразмерно уважената част
от иска от 2081.00лв., държавна такса, 200.00лв. депозит за вещо лице и
2500.00лв., адвокатски хонорар.
Съдът по направеното възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар, намира, че същото е основателно. Минималният адвокатски
хонорар е в размер 2090.00лв.лв. по Наредба №1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. При съобразяване на обстоятелството, че делото не
се ползва с фактическа и правна сложност, не е налице спор по фактите между
страните, съдът приема, съответстваща сума е в размер на 2500.00лв., като за
разликата над тази сума до уговорения размер от 3000.00лв., възнаграждението се
явява прекомерно.
На основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК и чл.25, ал.2 от
Наредба за заплащането на правната помощ съдът определя, че на ответната страна
се следва юрисконсултско възнаграждение в размер на
300.00лв.
Съразмерно на отхвърлената част от
300.00лв. на ответника следва да се присъди сумата от 7.69лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ГРАДСКИ
ТРАНСПОРТ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна,
ул. „Тролейна“ №48 ДА ЗАПЛАТИ НА „ПОЛИСАН“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул.
„Придунавски Булевард“ №18 сумата от 50666.76лв.
/петдесет хиляди шестстотин шестдесет и шест лева и седемдесет и шест стотинки/,
формирана като общ сбор от сумата от 6676.83лв., представляваща обезщетение за
забава върху главницата от 68945.81лв. по фактура №*********/31.03.2014г. за
периода 08.09.2014г. до 21.08.2015г., сумата от 7431.22лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата от 68883.74лв. по фактура №*********/04.04.2014г. за периода 08.09.2014г. до 15.10.2015г., сумата
от 8029.73лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от
67680.59лв. по фактура №*********/10.04.2014г. за периода 08.09.2014г. до 23.12.2015г.,
сумата от 9140.37лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от
68613.00лв. по фактура №*********/14.04.2014г. за периода 08.09.2014г. до
31.12.2015г., сумата от 9747.27лв., представляваща обезщетение за забава върху
главницата от 68814.68лв. по фактура №*********/17.04.2014г. за периода
08.09.2014г. до 29.01.2016г., сумата от 9641.84лв., представляваща обезщетение
за забава върху главницата от 68070.29лв. по фактура №*********/24.04.2014г. за
периода 08.09.2014г. до 29.01.2016г. на
основание чл.294, ал.1 от ТЗ, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ПОЛИСАН“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул.
„Придунавски Булевард“ №18 срещу „ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Варна, ул. „Тролейна“ №48 иск с правно основание
чл.294, ал.1 от ТЗ, вр. чл. 86, ал.1 от ЗЗД да бъде
осъден ответникът да заплати сумата за разликата над 50666.76лв. /петдесет хиляди шестстотин шестдесет и шест лева и седемдесет
и шест стотинки/ до пълния предявен размер от 52000.32лв., формирана като
общ сбор от сумата за разликата над 7431.22лв. до пълния предявен от 7466.77лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата от 68883.74лв. по фактура
№*********/04.04.2014г. за периода 08.09.2014г. до
15.10.2015г., сумата за разката над 8029.73лв. до пълния предявен размер от
8094.50лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от
67680.59лв. по фактура №*********/10.04.2014г. за периода 08.09.2014г. до
28.12.2015г., сумата за разликата над 9641.84лв. до пълния предявен размер от
10874.58лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от
68070.29лв. по фактура №*********/24.04.2014г. за периода 08.09.2014г. до
29.01.2016г.
ОСЪЖДА „ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Тролейна“ №48 ДА ЗАПЛАТИ НА „ПОЛИСАН“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Придунавски
Булевард“ №18 сумата от 4658.42лв.
/четири хиляди шестстотин петдесет и осем лева и четиридесет и две стотинки/, представляваща
сторени съдебно деловодни разноски и адвокатско възнаграждение на основание
чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „ПОЛИСАН“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Придунавски Булевард“ №18 ДА ЗАПЛАТИ НА „ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Тролейна“
№48 сумата от 7.69лв. /седем лева и шестдесет и девет стотинки/, представляваща юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.3 и
ал.8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Решението
да се връчи на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД:
/ДИАНА СТОЯНОВА/