Р Е Ш Е Н И Е
Номер 117
/17.04.2019 г. Година 2019 Град Стара Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД І Граждански състав
На двадесети март Година 2019
в публичното заседание, в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
Членове:
1. НИКОЛАЙ УРУКОВ
2. АТАНАС АТАНАСОВ
Секретар ПЕНКА ВАСИЛЕВА
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията - докладчик УРУКОВ
въззивно гражданско дело № 1086 по
описа за 2018 година.
Производството е на
основание чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по въззивната жалба на Г.И.Й.,
подадена чрез адв. Ц.М., против решение № 12 от 12.01.2018 г., постановено по
гр.дело № 1402/2017 г. на Казанлъшкия районен съд.
Въззивницата счита, че
решението в частта, с която е осъдена да заплаща на ответника месечен наем в
размер на 77,50 лв. за ползване на семейното жилище, е неправилно и
незаконосъобразно. Намира, че неправилно съдът е основал решението си за
заплащане на наем основно върху
неправилния извод, че семейното жилище е собственост на двамата съпрузи,
като е приел този факт за безспорен.
Счита, че този факт не е безспорен, тъй като вино от протокола от
съдебното заседание на 15.12.2017 г. по делото процесуалният представител на
ищцата е направил искане за спиране на производството в тази му част, тъй като
по описа на Районен съд – Казанлък е заведен иск по чл.23, ал.1 от СК – гр.д. №
3466/2017 г. Съдът е отхвърлил искането за спиране на производството за
присъждане на наем поради преюдициалност на иска за трансформация на лично
имущество, тъй като двете производства не били обусловени едно от друго. Едното
било за собственост на семейното жилище, а другото за предоставяне на ползване
на семейното жилище и евентуално определяни и/ или възникване на наемно
правоотношение. Намира за неправилен този извод на съда, като взема предвид
нормата на чл.57, ал.1 и чл.56, ал.5 от СК.
В случай, че решението по
настоящото дело бъде оставено в сила, а по гр.д. № 3466/2017 г. се установи, че
ищцата е еднолична собственица на процесния имот, то същата неправомерно ще
дължи наем на бившия си съпруг за жилище, което е изцяло нейно. Намира, че тя
няма да има способ, с който да си върне сумите, които вече ще му е заплатила
без основание.
Моли производството по
делото в частта относно присъждането на наем в полза на ответника за половината
от жилището да бъде спряно поради преюдициалност на гр.д. № 3466/2017 г. на КРС
спрямо горното дело.
В случай, че искането й за
спиране на производството не бъде уважено, моли решението в обжалваната част да
бъде отменено, тъй като по делото въпросът за собствеността на семейното жилище
е спорен и решението се явява неправилно и незаконосъобразно. Претендира
за направените в производството разноски.
В отговора си по чл.263, ал.1 ГПК
другата страна И.К.Й. чрез пълномощника си адв. В.А. оспорва въззивната жалба и
взема становище, че същата е
неоснователна. Оплакванията във въззивната жалба се свеждали до това, че
съдът бил основал решението си основно върху неправилния извод, че семейното
жилище е собственост на двамата съпрузи и тъй като този въпрос бил спорен,
следвало съдът да спре производството по това искане до влизане в сила на
решението по друго гражданско дело между страните, образувано на основание
чл.23,ал.1 от СК на 11.12.2017 г., т.е. 3 дни преди последното съдебно
заседание по гр.д. № 1402/2017 г. проведено на 14.12.2017 г. Намира, че
възраженията изложени във въззивната жалба са неоснователни. Счита, че правилно
и обосновано съдът е приел, че искането за спиране на производството по гр.д. №
1402/2017 г. в частта относно ползването на семейното жилище с оглед
образуването на друго гражданско дело
между страните с правно основание чл.23, ал.1 от СК е неоснователно,
поради обстоятелството, че двете производства не са обусловени едно от друго и
не е налице преюдициалност по спора по гр.д. № 3466/2017 г. по описа на КРС.
Счита, че направеното с жалбата искане
за спиране на производството по делото в частта относно присъждане на наем в
полза на ответника е абсолютно неоснователно и моли съдът да го остави без
уважение.
Моли съдът да потвърди решението на
КРС, постановено по гр.д. № 1402/2017 г. в обжалваната му част като обосновано
и правилно, както и да му присъди
направените по делото разноски за въззивната инстанция.
Въззивникът Г.И.Й. редовно и
своевременно призована, не се явява и не изпраща упълномощен представител, по
делото.
Въззиваемият И.К.Й.
редовно и своевременно призован, не се явява и не изпраща упълномощен
представител по делото.
След извършената служебна проверка по
реда на чл.267, ал.1 ГПК във връзка с чл.260 и чл.261 ГПК съдът намира
въззивната жалба за допустима и редовна, поради което следва да бъде разгледана
по съществото си.
Съдът като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено
следното:
Предявен е иск с
правно основание чл. 49, ал.1 от СК за развод обективно съединен с искове за
предоставяне ползването на семейното жилище и евентуално съединен с иск по
чл.57, ал.2 от СК за присъждане на наем в полза на неползващишя жилището
съпруг.
Видно
от доказателствата по делото, безспорно се установява следната фактическа
обстановка, а именно:
Видно от представеното по делото
удостоверение за сключен граждански брак
от 29.10.2005, страните са сключили граждански брак на 29.10.2005 г. в
град Велико Търново, за което е съставен акт за граждански брак №0317 от същата
дата. От брака си съпрузите
нямат ненавършили пълнолетие деца.
От представената по делото декларация за
семейно и имуществено състояние на
ищцата Г.И.Й. се установява, че същата е пенсионер и получава пенсия в размер
на 380 лева. Същата притежава недвижим имот апартамент, находящ се в град
Казанлък, булевард „…“, бл…., вх. …, ет…., ап…..
По делото е представена и декларация за
материално положение, имотно състояние и семейно положение на И.К.Й.. От същата
се установява, че същия е пенсионер и притежава недвижим имот апартамент,
находящ се в град Казанлък, булевард „Княз Ал. Батенберг“, бл.111, вх. Б, ет.4,
ап.28.
По делото е представена и справка по лице,
Служба по вписванията при Районен съд – Казанлък, от която е видно, че И.К.Й.
запазва пожизнено право на ползване върху апартамент находящ се в град
Казанлък, бл…., вх…., ет…., ап…..
По делото са представени и
абдоминална ехография от 21.09.2004 г. на И.К.Й., епикриза на И.К.Й. от 10.03.2005г. по ИЗ
2461/10.03.2005 г. , етапна епикриза на И.К.Й. от 12.06.2017г., абдоминална
ехография, амбулаторен лист № 981/20.08.2007г.; амб. лист № 2151/08.11.2007 г.;
абдоминална ехография № 14827/10.01.2012г. на ДКЦ-Поликлиника Казанлък; амб. лист № 2463/16.11.2015г.; амб. лист №
2272/24.11.2016 г. катетеризационен протокол № 201703120266 на Г.И.Й. от МОБАЛ .Д-р Ст. Черкезов“ АД – Велико Търново;
интервенционален протокол № 201703120266
на Г.И.Й. от МОБАЛ .Д-р Ст. Черкезов“ АД – Велико Търново; амбулаторен
лист № 207/21.06.2017 г. и № 1458/03.08.2017 г. на Г.И.Й.; удостоверение на Г.И.Й. от МОБАЛ
.Д-р Ст. Черкезов“ АД – Велико Търново от 15.03.2017 г.; кардиограма на Г.И.Й.
– 3 бр.,
епикриза на Г.И.Й. от
15.03.2017г.
Видно
от Решение №12 от 12.01.2018г. на РС - гр.Казанлък постановено по първоинстанционното
гр. д. с № 1402/2017 г. образувано по исковата молба на въззивницата на Г.И.Й.,
същият съд е ПРЕКРАТИЛ гражданския брак между Г.И.Й., ЕГН **********,*** и И.К.Й., ЕГН ********** ***, сключен с акт за граждански брак №0317/29.10.2005г. в град Велико Търново,
като дълбоко и непоправимо разстроен. ОБЯВИЛ е че вината за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи. ПРЕДОСТАВИЛ е ползването
на семейното жилище, находящо се в град Казанлък, булевард „…“ бл…., вх…., ет…., ап…. на съпругата Г.И.Й., ЕГН **********.
РС-Казанлък е ОСЪДИЛ жалбоподателката Г.И.Й., ЕГН **********,*** да заплаща на И.К.Й., ЕГН **********
месечен наем в размер на 77.50 лева за ползване на семейното жилище находящо
се в град Казанлък, булевард „…“ бл….,
вх…., ет…., ап…., считано от датата на влизане в сила на решението за
предоставяне ползването на жилището, до настъпване на основание за изменение
или прекратяването му, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
Въззивният съд с Определението си от датата 07.03.2018 год. е ПРИЛОжил към делото и представеното
Удостоверение с изх. № 5688/14.12.2017 год. издадено по гр.д. № 3466/2017 г. по описа
на Казанлъшкия Районен съд и е СПРЯЛ ПРОИЗВОДСТВОТО
по в.гр.д. № 1086/2018 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора до решаването
на гр.д. № 3466/2017 г. по описа на Казанлъшкия РС. Последното дело е
приключило с Решение под № 618/02.11.2018 год., постановено по гр. дело №
3466/2017 год. по описа на РС-Казанлък, което е влязло в законна сила на датата
27.11.2018 год. В тази връзка въззивният съд по своя инициатива е възобновил
СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ по в.гр. дело № 1086/2018 год. по описа на ОС - Стара
Загора и е ПРИЕЛ и приложил като доказателства по делото официална справка от РС-Казанлък вх. № 859/23.01.2019 год. и Решение под № 618/02.11.2018
год., постановено по гр. дело № 3466/2017 год. по описа на РС – Казанлък, което
е влязло в законна сила на датата 27.11.2018 год.
Видно от
последното Решение РС-Казанлък е ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на въззиваемия
И.К.Й., ЕГН ********** ***, съдебен адрес ***, офис 1, чрез адвокат Н.М., че
Г.И.Й., ЕГН **********, съдебен адрес ***, чрез адвокат Ц. М. е изключителен
собственик на следния недвижим имот: апартамент № 28, находящ се на
четвъртия етаж на жилищна сграда, построена върху държавна земя в кв. 335 по
плана на град Казанлък, булевард „…" № …, вх. …, /именно процесния
апартамент/, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения , със застоена
площ от 64,64 кв.м., заедно с принадлежащото избено помещение № 28, с полезна
площ 3,78 кв.м., ведно с припадащите се на апартамента 0,59% ид. части от
общите части на сградата и съответните идеални части от правото на собственост
върху мястото при съседи на апартамента: от долу Н. и М.Р., от горе К. и М.Г.,
от страни –М.И.; на избеното помещение: Н. и М.Р. и коридор, а съгласно схема №
15-620141-07.12.2017 г. на самостоятелен обект сграда с идентификатор
35167.505.111.1.28, по Кадастралната карта и Кадастралните регистри, одобрени
със заповед РД 18-88/26.11.2015 г. на изпълнителен директор на АГКК,
самостоятелен обект се намира в сграда 1, разположена в поземлен имот с
идентификатор 35167.505.11, предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент; брой нива на обекта 1; посочена в документа площ 64,64 кв.м.;
прилежащи части: избено помещение 28, при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж: 35167.505.111.1.12; № 35167.505.111.1.29; под обекта:
35167.505.111.1.25; над обекта: №35167.505.111.1.31.
В тази връзка и с оглед на нововъзникналите обстоятелства, а именно горепосоченото
Решение на РС-Казанлък касателно собствеността върху процесното семейно жилище,
неправилни и
необосновани са вече изводите на първоинстанционния съд, че са налице предпоставките
за дължимостта и съответно присъждането на наем в полза на въззиваемия И.К.,
тъй като въззивницата Й. се явява единствен и едноличен собственик на процесия
апартамент съгласно Решение под № 618/02.11.2018 год., постановено по гр. дело
№ 3466/2017 год. по описа на РС – Казанлък, което е влязло в законна сила на
датата 27.11.2018 год.
В
обжалваното решение, първоинстанционният съд е достигнал до
неправилни изводи от фактическа страна, в следствие на нововъзникналите
обстоятелства след постановяването на обжалвания първоинстанционен акт.
На основание
гореизложеното, въззивният съд намира, че обжалваното Решение под № 12 от 12.01.2018 г., постановено по гр.дело № 1402/2017
г. по описа на
Районен съд-Казанлък е частично неправилно в обжалваната
му част, с която е въззивницата Й. е осъдена да заплаща на ответника
Й. месечен наем в размер на 77,50 лв. за ползване на семейното жилище, в която
му част Решението следва да бъде частично отменено и вместо него
съдът да постанови ново съдебно решение, с което да отхвърли
това искане на въззиваемия И.К.Й.. В останалата му част Решението на
РС-Казанлък не е обжалвано и е влязло в законна сила.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК,
във вр. с чл. 273 ГПК въззиваемият К. следва да бъде осъден да заплати на
въззивницата Й. направените от последната разноски по делото пред въззивната инстанция в размер общо на 200.00 лева,
представляваща възнаграждение за един адвокат – адв. Ц.И.М., по представения
договор за правна защита и съдействие, представен пред въззивния съд /лист 7/
под № 108365/24.01.2018 год., както и представеното писмено пълномощно от
25.01.2018 год., представено пред въззивния съд.
На основание чл. 280, ал. 2 от ГПК тъй като цената на иска в обжалваната му част на настоящото въззивно
решение по в.гр. дело № 1086/2018г. по
описа на ОС-Стара Загора, същото не подлежи на касационно обжалване пред ВКС на
РБ.
Водим от горното, и на основание
чл.56, ал.2 и чл.57 от СК съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ отчасти решение № 12 от
12.01.2018 г., постановено по гр.дело № 1402/2017 г. по описа на Районен
съд-Казанлък в частта му, с която същият съд е ОСЪДИЛ Г.И.Й., ЕГН **********,*** да заплаща на И.К.Й., ЕГН **********
месечен наем в размер на 77.50 лева за ползване на семейното жилище находящо
се в град Казанлък, булевард „…“ бл….,
вх…., ет…., ап…., считано от датата на влизане в сила на решението за
предоставяне ползването на жилището, до настъпване на основание за изменение
или прекратяването му, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска,
като неправилно и незаконосъобразно в тази му част, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на И.К.Й., ЕГН ********** ***, против Г.И.Й., ЕГН
**********,***, с който се иска същата да му заплаща месечен наем
в размер на 77.50 лева за ползване на семейното жилище находящо се в град
Казанлък, булевард „…“ бл…., вх…., ет….,
ап…., считано от датата на влизане в сила на решението за предоставяне
ползването на жилището, до настъпване на основание за изменение или
прекратяването му, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до
окончателно изплащане като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА И.К.Й., ЕГН ********** *** да
заплати Г.И.Й., ЕГН **********,***,
сумата от 200 /двеста/ лева, представляваща направените от последната разноски
по делото пред въззивната съдебна инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.