№ 458
гр. В. Т., 18.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В. Т. в публично заседание на тринадесети октомври
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Георги Драгoстинов
при участието на секретаря Галина Д. Занчева
като разгледа докладваното от Георги Драгoстинов Гражданско дело №
20204100100912 по описа за 2020 година
Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал. 2, предложение второ и
чл. 42, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите.
Ищцовата страна – М. В. К. - излага в исковата си молба, че с кооперацията-
ответник на 12.12.2001 година сключил договор под № 337, по силата на който
кооперацията се задължила да му предостави кредит от 33 000 лв. Пари по този договор не е
получавал. Договорът бил нищожен като сключен от лице без представителна власт спрямо
кооперацията-заемодател, защото не включвал погасителен план и не било договорено при
какви условия настъпва предсрочна изискуемост на вземанията по договора.
По реда на настоящото производство претендира договорът да бъде признат за
нищожен и да се приеме за установено, че не е получавал по този договор сума от 33 000 лв.
и не я дължи на ответника.
Ответната страна – кооперация „ВЗКАЧС – С. 96“, гр. В. Т. – оспорва
исковете с доводи за валидност сключените между страните договори.
Съдът обсъди доводите на страните и като прецени, по реда на чл. 235, ал. 2 и
3 от ГПК, събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Страните са сключили договор от 06.01.2000 година за предоставяне в заем на
23 000 лв. Задълженията по този договор ищецът е погасил. На 18.12.2000 година под номер
337 страните са сключили втори договор, по силата на който на 29.12.2000 година на ищеца
са броени 33 000 лв. Липсват доказателства да са сключвали договор с параметрите, описани
в исковата молба – дата на сключване 12.12.2001 година, номер 337 и сума от 33 000 лв.
Исковете са неоснователни. Съдът ги отхвърля, водим от следните
съображения.
1
Голословно и недоказано е твърдението на ищеца да е сключвал описания в
исковата молба договор. Само на това основание искът се явява недоказан и подлежи на
отхвърляне. Липсата на такъв договор оставя без правен интерес предявяването на
останалите две претенции – че не е получавал сума по недоказания договор и че не я дължи.
Дори да се приеме, че всъщност ищецът атакува договора от 18.12.2000
година, но погрешно е посочил номера и датата му на сключване, исковете отново не могат
да бъдат уважени. По този договор ищецът е получил 33 000 лв. и по делото липсват
доказателства вземането за връщането й да е погасено.
Доводите на ищеца са неоснователни.
Без правно значение е дали договор, предоставящ сума срещу лихва, съдържа
уговорки относно падеж, частични плащания и техния размер – аргумент от чл. 66 и 69, ал. 1
от ЗЗД. Текстовете разпореждат, че това, което се дължи без срок, се дължи веднага и в
пълен размер. Нормите показват, че липсата на С. относно начина и времето на изпълнение
по договор за кредит или заем не влияе на валидността му.
Липсата на С. за предсрочна изискуемост на договорно вземане не води до
нищожност. Такива уговоки са несъществена част от съглашението и липсата им ще доведе
до прилагане на закона, уреждащ право на кредитора да търси вземанията си преди падежа -
чл. 71 от ЗЗД.
Кооперацията е търговец - чл. 1, ал. 2, т. 2 от Търговския закон - и за нея ще
важи правилото на чл. 301 от ТЗ. Дори договорът да е сключен от лице без представителна
власт, последиците му могат да бъдат осуетени само при своевременно противопоставяне.
Това кооперацията да е сторила спрямо който и да е от договорите между страните не е
доказано. Дори липсват твърдения в подобна насока.
Изходът на спора и правилото на чл. 78, ал. 3 от ГПК сочат, че ищецът следва
да заплати на ответната кооперация направените по делото разноски. Доказани са в размер
на 1 500 лв. и следва да се присъдят с решението по делото.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
Отхвърля предявените от М. В. К., ЕГН:**********, от село С., В., ул. „И. К.“ № 10, против
кооперация „ВЗКАЧС – С. 96“, гр. В. Т., ЕИК: *******, ул. „В.“ № 2, искове, с които на
основание чл. 26, ал. 2, предложение второ и чл. 42, ал. 2 от Закона за задълженията и
договорите претендира да се приеме, че договор от 12.12.2001 година, по силата на който
кооперацията-ответник се е задължила да предостави на ищеца в заем сумата от 33 000 лв., е
нищожен, че не е получавал такава сума и не я дължи, като неоснователни.
Осъжда М. В. К., ЕГН:**********, от село С., В., ул. „И. К.“ № 10 да заплати на кооперация
2
„ВЗКАЧС – С. 96“, гр. В. Т., ЕИК: *******, ул. „В.“ № 2 сумата от 1 500 (хиляда и петстотин
лева) лв., разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – В. Т.: _______________________
3