№ 15299
гр. София, 08.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско
дело № 20241110169245 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по искова молба на „М...“ ЕООД срещу „А...“ ЕАД, , с която е предявен
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от Закона за задълженията и
договорите за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 3,22 лева с вкл.
ДДС, представляваща получена от ответника без основание сума - сбор от платените без
основание месечни абонаментни такси /МАТ/, тъй като платил в повече от действително
дължимите, по Договор № ********* с приложение № 1 от 03.12.2021 г. за ползване на мобилни
електронни съобщителни услуги чрез мобилен телефонен номер **********, **********,
**********, едностранно начислена от ответника по фактура с № *********, за периода 28.11.2021
г. - 27.12.2021 г.
С определение № 24550/24.06.2025 г. към настоящо дело на основание чл.213 ГПК е
присъединено гр.д. № 69397/24 г. на СРС образувано между същите страни, с която е предявен
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от Закона за задълженията и
договорите за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 3,67 лева с вкл.
ДДС, представляваща получена от ответника без основание сума - сбор от платените без
основание месечни абонаментни такси /МАТ/, тъй като платил в повече от действително
дължимите, по Договор № ********* с приложение № 1 от 03.12.2021 г. за ползване на мобилни
електронни съобщителни услуги чрез мобилен телефонен номер **********, **********,
**********, **********, едностранно начислена от ответника по фактура с № *********, за
периода 28.11.2021 г. - 27.12.2021 г.
Ищецът твърди, че е в облигационни отношения с ответното дружество за предоставяне на
мобилни съобщителни електронни услуги съгласно Договор № ********* с приложение № 1 от
03.12.2021 г., включително по отношение на мобилни номера **********, **********, **********,
за който е издадена фактура с № *********, за периода 28.11.2021 г. - 27.12.2021 г., по която била
неоснователно платено сумата 3,22 лева с ДДС. Твърди, че е платил 3,67 лева с вкл. ДДС,
представляваща получена от ответника без основание сума - сбор от платените без основание
месечни абонаментни такси /МАТ/, Договор № ********* с приложение № 1 от 03.12.2021 г. за
ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилен телефонен номер **********,
**********, **********, **********, едностранно начислена от ответника по фактура с №
*********, за периода 28.11.2021 г. - 27.12.2021 г.Р елевира, че фактурирания сбор суми по тези 2
фактури е различен от дължимия размер на МАТ по договора за тези две услуги, но въпреки
разликата сума била платена от ищеца. Сочи се, че ищецът многократно правил опити да получи
от ответника необходимото съдействие, за да се преустанови неправомерното фактуриране на по-
високи такси от договорените, но без резултат. Навежда твърдения, че неоснователно начислените
1
суми били заплащани от ищеца, под страх от преустановяване на мобилните услуги. Твърди, че
ищцовото дружество заплатило пълния размер на фактурирана сума с вкл. ДДС, поради което
счита, че е заплатило без основание сумата в размер на 3,67 лева с ДДС и 3,22 лева с вкл. ДДС.
/разликата между договорените и заплатените размери на МАТ/ и същата подлежи на връщане от
ответника. В тази връзка сочи, че са заплатени в повече, без основание 3,67 лева с ДДС и 3,22 лева
с вкл. ДДС, която сума за ответното дружество не е имало основание да я получава и задържа. С
оглед изложеното се моли съдът да уважи претендираните искове по основание и размер.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на искова молба, с която оспорва
предявеният иск по основание и размер. Твърди, че между страните са налице договорни
отношения по силата на Договор № *********, ведно с приложения към него, поради което и
заплатена от ищеца сума в исковия размер била начислена на база възникналото между страните
облигационно правоотношение. Не оспорва, че между страните са налице облигационни
отношения във връзка с цитирания договор, както и заплащането на всички суми по процесните
фактури. Оспорва твърдението на ищеца, че липсва основание за начисляването и плащането на
процесната сума. В тази връзка излага твърдение, че между „А...“ ЕАД и „М...“ ЕООД е налице
предоговаряне на тарифния план за услугите, което било отразено в представената по делото
фактура, като преди предоговарянето таксите за услугите били уговорени съгласно представеното
Приложение № 1 от 14.10.2019 г. за Активиране и условия за ползване на тарифни планове за
мобилна телефонна услуга A1 М клас и Приложение № 1 от 14.10.2019 г. за Промоционални
условия за ползване на ценови пакет за Мобилен интернет към тарифен план за гласова мобилна
телефонна услуга. Твърди се, че ищецът правилно е посочил, че съгласно Приложение № 1 от
03.12.2021 г. се определят и тарифните планове, по които са начислени сумите по процесните
фактури. Сочи, че услугите са ползвани от лица, които не са служители и/или не са свързани по
някакъв начин с „М...“ ЕООД. В тази връзка, процесните суми били заплатени в брой от такова
лице в качеството му на ползвател на услугата и ако има нещо неправомерно начислено във
процесната фактура, то следва да се възстанови на платилото я лице, а не на „М...“ ЕООД, тъй като
по този начин ищцовото дружество ще се обогати неоснователно за сметка на лицето, платило
цената на фактурата. Навежда твърдения, че ищецът не е осъществявал дейност по смисъла на
Закона за счетоводството. Поради което се излага, че сумата, която се търси като събрана без
основание е начислена и събрана правилно съобразно договорките между страните и искът за
нейното връщане е неоснователен. Въз основа на горното счита, че исковете следва да бъдат
отхвърлени. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 вр.
чл.12 от ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване намаляването на своята имуществена сфера, а именно - че е
заплатил процесната сума на ответника.
В тежест на ответника е да докаже, че е налице валидно правно основание за задържане на
престацията, в случая - че размерът на начислените такси отговаря на дължимия такъв, с оглед
предоговарянето на тарифния план за услугите по Приложение № 1 Активиране и условия за
ползване на тарифни планове за мобилна телефонна услуга A1 от 14.10.2019 г., Приложение № 1
Промоционални условия за ползване на ценови пакет за Мобилен интернет към тарифен план за
гласова мобилна телефонна услуга от 14.10.2019 г. и Приложение № 2 от 14.10.2019 г.
Фактическият състав, при който възниква отговорност за неоснователно обогатяване по чл.
55, ал. 1, предл.1 ЗЗД, включва три кумулативни елемента - даване на определена вещ, парична
сума или друго имуществено благо от едно лице; получаване на престацията от друго лице; липса
на основание за разместване на блага в правната сфера на даващия и на получаващия. Под
"основание" в областта на неоснователното обогатяване се разбира съществуването на валидно
правоотношение, което оправдава разместването на имуществени блага.
С обявения за окончателен доклад по делото, неоспорен от страните, съдът, на основание
чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че: 1/ между страните е налице сключен Договор № *********, по силата на който
ответникът е предоставил на ищеца мобилни съобщителни електронни услуги и интернет за
мобилни номера **********, **********, **********, **********, **********, ********** и
**********; че сумите по процесните фактури № № *********, ********* са заплатени; че
ответникът е издал сочените в молба от 23.06.2025 г. кредитни известия № *********, ********* за
сумата от 2.69 лева без ДДС и 3.06 лева без ДДС, касаещи процесните фактури, както и че в
2
предходно издадената на процесните фактури е начислена и платена МАТ и такси за исковия
период 28.11.2021- 27.12.2021 г.
Установява се от представените от страните писмени документи, че по силата на Договор №
*********, Приложение № 2 от 14.10.2019 г., страните са договорили за GSM номер 08822701831
тарифен план A1 M клас М и допълнителен пакет Add-on mobile internet 20 GB at maximum speed
promo, за GSM номер ********** тарифен план A1 M клас XXS, без допълнителен пакет , за GSM
номер ********** тарифен план A1 M клас 2XL без допълнителен пакет, за GSM номер
********** тарифен план A1 M клас 2XL и допълнителен пакет Add-on mobile internet 5 GB at
maximum speed promo Видно от Приложение № 1/14.10.2019 г. месечната абонаментна такса /МАТ/
за договорения тарифен план M клас М с включена отстъпка възлиза на сумата от 5.60 лева без
ДДС. Видно от Приложение № 1, цената на пакета интернет с включена отстъпка е на стойност 4.50
лева без ДДС. Следователно, общият размер на месечните такси за GSM номер 08822701831
възлиза на сумата от 10.10 лева без ДДС.
Не е спорно, а и се установява по делото, че по силата на Приложение 1 и Приложение 2
към Договор № ********* от 03.12.2021 г. страните са предоговорили условията за GSM номер
08822701831- извършена e промяна на тарифния план на A1 M клас S, запазен е допълнителният
пакет Add-on mobile internet 10 GB at maximum speed promo, като са променени и цените на
предоставените услуги. Видно от Приложение № 1, цената на МАТ, с включена отстъпка, възлиза
на сумата от 6.51 лева без ДДС, а цената на пакета интернет – на сумата от 6 лева без ДДС.
Следователно, общият размер на дължимите такси по договора след предоговарянето възлиза на
сумата от 12.51 лева без ДДС. Видно от представеното Приложение № 1 от 03.12.2021 г., условията
му влизат в сила незабавно, като в случай, че абонатът не е подписал изявлението, находящо се в
края на договора, услугите по приложението се активират след изтичане на 7-дневен срок.
Доколкото липсва подпис на абоната в тази част на договора, съдът намира, че услугите по същия
са били активирани не от датата на неговото сключване, а след изтичане на 7 дни. В конкретния
случай обаче, доколкото ответникът твърди неизгодния за него факт, че изменението на договора е
реално приложено, респективно таксувано, считано от 20.12.2021 г., съдът намира, че това е и
датата, от която мобилният оператор има право да претендира заплащане на цената на
предоставените услуги съгласно предоговорените условия. Безспорно е между страните, а и се
установява от представения по делото договор, че стойността на МАТ и договорените услуги се
предплаща, като в конкретния случай, безспорно е, че за отчетния период 28.11.2021 г. – 27.12.2021
г. /30 дни/ ищецът е заплатил на ответното дружество начислените в предходно издадената фактура
такси, съобразно договорените цени с приложенията от 14.10.2019 г.
С оглед извършеното предоговаряне на цените на услугите в посока тяхното повишаване,
установява се по делото, че ответникът е имал правно основание да доначисли МАТ и такси за
пакет мобилен интернет за периода от влизане в сила на новите договорни условия / 20.12.2021 г./
до 27.12.2021 г., т.е. за 8 дни. В раздел V от Приложение № 1 е уговорен начинът, по който следва
да се извърши плащането, съответно и начисляването на дължимите суми. В т.1.1 от клауза
„Тарифни планова“ от раздел V от Приложение № 1 изрично е посочено, че когато услугите, за
които се подписва договора, са активирани и се използват от преди датата на подписване на
договора, какъвто безспорно е настоящият случай с оглед съществуването на предходен договор
между страните от 14.10.2019 г., услугите по новия договор може да се активират последователно и
се прилагат от датата на активацията на услугите. Следователно новите цени, уговорени между
страните по настоящия договор, следва да се приложат от датата на активацията на услугите, а не
от датата на подписване на договора- 03.12.2021г. Видно от представената по делото фактура №
*********/10.01.2022 г. и фактура № **********/10.01.2022 г. за процесните номера услугата е
била активирана на 20.12.2021г., следователно именно от тази дата следва да намери приложение
новият тарифен план. Доколкото ответникът не доказа, след изваждане на приспаднатата сума по
предходната фактура от допълнително начислените наличие на правно основание за събиране,
респективно – задържане на процесните суми, предявените искове са основателни. Въпреки
дадените от съда указания до ответника с проекта за доклад да уточни възражението си за наличие
на основание за задържане на процесните суми, остана недоказано, защото предоговарянето на
тарифния план за услугите по Приложение № 1 Активиране и условия за ползване на тарифни
планове за мобилна телефонна услуга A1 от 14.10.2019 г., Приложение № 1 Промоционални
условия за ползване на ценови пакет за Мобилен интернет към тарифен план за гласова мобилна
телефонна услуга от 14.10.2019 г. и Приложение № 2 от 14.10.2019 г., само по себе си не се явява
основание за извършените преизчисления, вкл. За издадените кредитни известия. Доколкото е
безспорно по делото, че ответникът е получил пълно плащане по процесната фактура № №
*********, *********, съдът намира, че ищецът е доказал своето обедняване, поради което
предявеният иск, се явява изцяло основателен.
3
В допълнение на горното, по делото не се спори, че ответникът е издал кредитни известия
№ *********, ********* за сумата от 2.69 лева без ДДС и 3.06 лева без ДДС, което съдът приема
като извънсъдебно признание на исковата претенция, доколкото основание за издаване на кредитно
известие възниква, за да се поправи грешка във вече издадена фактура, с която клиентът погрешно е
бил задължен да плати по-висока стойност за договорената доставка. Задължено лице по
процесните фактури е ищцовото дружество, поради което именно последното дължи плащане на
начислените по нея суми. Дори плащането да е извършено от трето за спора лице, то същото е
използвано за погасяване на задълженията на „М...“ ЕООД към ответника. Ирелевантно в случая е
естеството на отношенията между едно такова евентуално трето лице и ищцовото дружество,
доколкото е безспорно, че задължено лице по процесната фактура е ищецът, както и че от негово
име са заплатени сумите по същата. Поради горното, неоснователно е възражението на ответника
за липса на плащане от страна на ищеца.
В тежест на ответника е да докаже, че е налице основание да получи сума в размер на
исковата такава, т.е., че размерът на начислените такси съответства на уговореното между
страните, че се касае за услуги, които реално са предоставени на ищеца, както и че размерът на
сумата по тази фактура е изчислен в съответствие с уговореното за целия исков период. Наличието
на промяна в тарифния план въз основа на Приложение № 1 от 03.12.2021 г. само по себе си не е
достатъчно да обоснове изводи в горния смисъл. От ангажираните по делото доказателства не
може да се приеме да е проведено пълно и главно доказване на посочените обстоятелства. С оглед
на това предявените искове по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД се явяват основателни и като такива –
следва да се уважат.
Предвид основателността на иска, то върху главницата, следва да се присъди и законна
лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
вземането.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има единствено ищецът. Ищцовото дружество
претендира разноски в размер на 250.00лв., от които 50.00лв. – държавна такса и 200.00лв. –
адвокатско възнаграждение. Ответникът своевременно е релевирал възражение за прекомерност по
реда на чл. 78, ал. 5 ГПК на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение, което съдът
намира за основателно, поради следните съображения: Настоящото производство не се
характеризира с фактическа и правна сложност, процесуалният представител на ищеца не се яви в
единственото проведено по делото открито съдебно заседание, не са допускани експертизи, като не
е извършван разпит на свидетели. Освен това ищцовото дружество е инициирало над 400 дела в
Софийски районен съд с идентичен предмет, по същата и други фактури, като голяма част от
претенциите са с материален интерес под 1.00 лв. За да не бъде допусната злоупотреба с права с
цел генериране на разноски, съдът намира, че претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение следва да бъде намалено до размера на сумата от 150.00 лв. По изложената
аргументация, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца разноски в
размер общ на 250.00 лв., от които 100.00 лв. – внесена държавна такса по двете производства,
обединени от съда и 150.00 лв. – адвокатско възнаграждение.
Поради гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „А...“ ЕАД, ЕИК *******, да заплати на „М...“ ЕООД, ЕИК *******, на
основание чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД, сумата от 3.22 лв. с вкл. ДДС, представляваща платени без
основание такси за периода 28.11.2021 г.- 27.12.2021 г. по договор № *********, обективирани във
фактура № ********* за мобилна услуга с № **********, **********, **********, ведно със
законна лихва върху горепосочената сума, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда
до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 3.67 лв. с вкл. ДДС, представляваща
платени без основание такси за периода 28.11.2021 г.- 27.12.2021 г. по договор № *********,
обективирани във фактура № ********* за мобилна услуга с № **********, **********,
**********, **********, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от датата на
завеждане на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА А...“ ЕАД, ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на „М...“
ЕООД, ЕИК *******, сумата от 250.00 лв. разноски в първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред
4
Софийски градски съд.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5