№ 3265
гр. София, 21.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20241110125391 по описа за 2024 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Делото е образувано въз основа на Искова молба, вх. № 144896/30.04.2024г. на СРС,
подадена от Б. А. С. срещу „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД.
Предявените от ответника „Кредисимо“ ЕАД насрещни искове са редовно заявени и
допустими, като са налице предпоставките по чл. 211, ал. 1 ГПК /разглеждане по един и
същи съдопроизводствен ред и връзка с първоначално предявените искове/. Поради това те
следва да се допуснат за разглеждане по настоящото производство.
С Определение № 14415/19.09.2024г. по в.ч.гр.д. № 8852/2024г. на СГС ищцата е
освободена от заплащането на държавна такса по делото.
На основание чл. 211, чл. 140 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ЗАДЪЛЖАВА ищцата в седмодневен срок от съобщението с писмена молба с
препис за ответниците да посочи, на основание чл. 127, ал. 4 ГПК, банкова сметка, по която
могат да бъдат заплатени евентуално присъдени в нейна полза суми.
ПРИЕМА за съвместно разглеждане предявените от ответника „Кредисимо“
ЕАД насрещни искове.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание, което ще се проведе
на:
Дата: 04 март 2025г.
Час: 10:00
ДА СЕ ПРИЗОВАТ за заседанието страните и участниците в производството.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Ищцата Б. А. С. чрез адв. Е. И. – АК-Пловдив, е предявила срещу ответниците
искове с правно основание по иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПКр и чл.
143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗПотр и чл. 124, ал. 1 ГПК, както следва:
1
срещу „Кредисимо“ ЕАД:
иск за признаване за установено между страните, че сключеният между
него и ищцата Договор за потребителски кредит № 2930228/28.02.2024г. е
нищожен;
срещу „Ай Тръст“ ЕООД:
иск за признаване за установено между страните, че сключеният между
него и ищцата Договор от 28.02.2024г. за поръчителство към Договор за
потребителски кредит № 2930228/28.02.2024г. е нищожен.
Ищцата твърди, че сключила с „Кредисимо“ ЕАД Договор за потребителски кредит
№ 2930228/28.02.2024г., по силата на който получила в заем сумата от 5000,00 лева при ГПР
от 48,21% и годишна лихва от 40%. „Кредисимо“ ЕАД използвало заблуждаваща търговска
практика, водеща до неравноправност на уговорката за размера на ГПР и нейната
нищожност. Тъй като имало уговорено възнаграждение за фирма-поръчител, то следвало да
се включи при изчислението на ГПР. Това обаче не било сторено, поради което и посоченият
в договора процент бил нереален, потребителят бил въведен в заблуждение, като само на
това основание договорът бил нищожен. Дори и целият договор да не е нищожен, то
нищожна била уговорката за заплащане на възнаграждение на втория ответник. Спешно
нуждаейки се от пари, ищцата избрала опцията за сключване на договор с поръчител, който
бил определен от кредитодателя, като според подписания на 28.02.2024г. договор следвало
да заплати на поръчителя възнаграждение в значителен размер. Изискването за сключване
на договор за обезпечение по начина, по който било въведено в договора, прехвърляло риска
от неизпълнение на задължението на заемодателя на направи оценка на
кредитоспособността на заемополучателя по недопустим начин на последния. Тази уговорка
била недействителна. Договорът за поръчителство бил с акцесорен характер, поради което
не можел да съществува при положение, че главното правоотношение не съществува.
Нарушавал се принципът на справедливостта.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Кредисимо“ ЕАД чрез юрк. Александрина
И. е депозирал Отговор на исковата молба, вх. № 403368/11.12.2024г. на СРС, с който
оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Не оспорва, че е сключил с
ищцата описания в исковата молба договор при посочените параметри, като общо
дължимата по него за връщане сума била 7410,86 лева. Изтъква обаче, че ищцата имала и
неплатени задължения по договора за кредит. Обосновава, че законосъобразно и правилно е
посочен размерът на ГПР. Заемополучателят нямал информация за размера на
възнаграждението на поръчителя и нямал задължение да го включва в ГПР, още повече, че
се касаело за възнаграждение по договор за поръчка. Сочи, че сключването на договор за
поръчителство не е задължително, а само опция, като обезпечените и необезпечените
кредити не се отпускали по различен начин. Не оспорва, че в ГПР е включена само
възнаградителната лихва по кредита.
2
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Ай Тръст“ ЕООД чрез юрк. Сара Сталева
е подал Отговор на исковата молба, вх. № 371550/18.11.2024г. на СРС, с който оспорва
предявения иск като неодпустим и неоснователен. Не оспорва, че е сключил с ищцата
описания в исковата молба договор за поръчителство, както и че е налице сключен между
нея и другия ответник договор за кредит. Дружеството е сключило договор за
поръчителство, по който се е задължило да гарантира за ищцата по договора за кредит срещу
възнаграждение от 4178,39 лева, размерът на което бил съобразен с поетия риск, като
възнаграждение се дължало само за времето, през което се предоставяла услугата.
Сключването на договора за поръчителство ставало след сключване на договора за кредит,
като се изтъква, че заемополучателят имал възможност да сключи договора за кредит и без
обезпечение, тъй като обезпечените и необезпечените кредити на „Кредисимо“ ЕАД не се
отпускали по различен начин и обезпечението не било задължително условие за получаване
на кредит. Оспорва се договорът за поръчителство да противоречи на добрите нрави,
съответно да съставлява скрито оскъпяване на кредита.
В срока по чл. 211, ал. 1 ГПК ответникът „Кредисимо“ ЕАД чрез юрк. Александрина
И. е предявил срещу първоначалната ищца Б. А. С. иск с правно основание по чл. 430, ал. 1
ТЗ вр. чл. 9, ал. 1 ЗПКр за осъждане на Б. А. С. да заплати на „Кредисимо“ ЕАД сумата от
888,76 лева, представляваща част от общо дължимата по договора главница в размер на
4749,46 лева, а именно – главницата по дължимите вноски от трета до осма включително,
ведно със законната лихва от подаване на насрещната искова молба /18.11.2024г./ до
окончателното изплащане на сумата. При условията на евентуалност, ако предявеният иск
бъде отхвърлен, то се предявява иск по чл. 23 ЗПКр за осъждане на Б. А. С. да заплати на
„Кредисимо“ ЕАД сумата от 3578,00 лева, представляваща чистата стойност на кредита,
ведно със законната лихва от подаването на насрещната искова молба /18.11.2024г./ до
окончателното изплащане на сумата. Основателността на исковете си дружеството
обосновава с това, че между страните бил сключен Договор за потребителски кредит №
2930228/28.02.2024г. за сумата от 5000,00 лева, при годишна лихва от 40% и ГПР 48,21%. По
него заемополучателката следвало да върне общо 7410,86 лева /5000,00 лева главница и
2410,86 лева лихва/. С. платила 1427,96 лева, от които се покрили 250,54 лева за главница по
първа и втора вноска, 335,21 лева за възнаградителна лихва по първа и втора вноска, както и
част от лихвата за трета месечна вноска /5,96 лева/, 100,00 лева за такси по тарифа, 736,25
лева разпределени към „Ай Тръст“ ЕООД за погасяване вземането по договора за
предоставяне на поръчителство. Така оставали дължими 888,76 лева за главници по
месечните вноски от трета до осма, както и възнаградителна лихва по тези вноски в размер
на 879,33 лева.
В срока по чл. 131, ал. 1 вр. чл. 211, ал. 2 ГПК ответницата по насрещните искове Б.
А. С. чрез адв. Е. И. – АК-Пловдив, е подала Писмен отговор на насрещна искова молба, вх.
№ 8118/10.01.2025г. на СРС, с който оспорва насрещните искове като неоснователни и
недоказани. Твърди, че не дължи процесните суми, тъй като е заплащала задълженията си
съобразно погасителния план и няма основание за настъпване на предсрочна изискуемост.
3
Тъй като договорът за кредит бил нищожен, то дружеството-заемодател получило
недължимо по него сумата от 3020,19 лева /820,19 лева за договорна лихва и 1200,00 лева за
възнаграждение за поръчителство/, с която сума се прави възражение за прихващане.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, доказателствената тежест по
първоначално предявените искове по чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПКр и чл. 143, ал. 1 и чл.
146 ЗЗПотр и чл. 124, ал. 1 ГПК е и за двете страни. Ищецът следва да докаже наличието на
предпоставките, установяващи недействителността на договорните клаузи на сочените от
него основания. В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задълженията си за
предоставяне на предварителна информация на потребителя, че е получил съгласието на
потребителя за сключване на договора. В тежест на ответника е да докаже, че клаузите на
сключения между страните договор не са неравноправни (чл. 146, ал. 4 ЗЗПотр), както и че
ищецът е бил наясно с клаузите на договора, т.е. не е въведен в заблуждение. По предявения
насрещен иск доказателствената тежест е за ищеца по него, който следва да установи
сключен между страните договор, включително дадено съгласие на потребителя,
действителност на договора, предоставяне на отпуснатата в заем сума, настъпване на
падежа/предсрочната изискуемост. В тежест на ответника по насрещния иск е да установи
плащане на задължението, съответно обстоятелствата, които го освобождават от това
задължение. Извън това в тежест на всяка от страните е да установи фактите и
обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Между страните не се спори относно това, че са сключени описаните в исковата
молба договори при посочените условия.
По доказателствата
ДОПУСКА представените по делото писмени доказателства.
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНО МЕЖДУ СТРАНИТЕ И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ
ДОКАЗВАНЕ ПО ДЕЛОТО ТОВА, ЧЕ между Б. А. С. и „Кредисимо“ ЕАД е сключен
Договор за потребителски кредит № 2930228/28.02.2024г., съответно, че между Б. А. С. и
„Ай Тръст“ ЕООД е сключен Договор за предоставяне на поръчителство от 28.02.2024г., със
съдържание съобразно посоченото в исковата молба и представените по делото копия от
договорите.
ДОПУСКА изслушването на заключение на вещо лице по съдебно-счетоводна
експертиза, което, като се запознае с материалите по делото и наличните в счетоводството
на ответниците данни и документи, да отговори на въпросите:
Какъв би бил размерът на ГПР, ако при изчислението му бъде включено и дължимото
на поръчителя възнаграждение?
Какви плащания са направени от страна на заемополучателката по договора за кредит
и договора за поръчителство – какви суми са постъпвали и кога, как са разпределени
същите и какви задължения са погасени с тях?
Какви са остатъчните задължения по пера при отчитане на заплатените от
замополучателката суми?
НАЗНАЧАВА за вещо лице ИВАЙЛО НИКОЛАЕВ НИКОЛОВ, телефон 0879
888 397, Специалност: Счетоводство и контрол. ОПРЕДЕЛЯ на вещото лице за изготвянето
4
на заключението му възнаграждение в размер на 300,00 лева, платими от ищцата в
седмодневен срок от съобщението /Ищцата е освободена от заплащането на държавни
такси, но не и от заплащането на разноски по делото/. ДА СЕ УВЕДОМИ вещото лице за
поставената му задача след внасяне на депозита. УКАЗВА на вещото лице да депозира
заключението си най-малко една седмица преди съдебното заседание, като работи само след
внесен депозит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата за изслушване на заключение на
вещо лице относно това какви суми се включват при изчислението на ГПР съобразно
договора, доколкото по делото не се спори, че това е само възнаградителната лихва.
ЗАДЪЛЖАВА „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД да окажат пълно
съдействие на вещото лице за целите на изготвяне на заключението му, като в това
число му предоставят достъп до счетоводството си и необходимите му данни и документи.
При неизпълнение съдът ще приложи чл. 161 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата по чл. 190 ГПК за задължаване на
ответниците да представят договора за поръчителство, доколкото същият е представен с
отговора на исковата молба от „Ай Тръст“ ЕООД.
УКАЗВА на всяка от страните, че:
Страна по делото, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е
длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията -
съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България. Същото
задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.
Ако същата не стори това, всички съобщения ще се приложат по делото и ще се считат
за връчени.
Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по
делото или на който веднъж ú е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за
новия си адрес. Това задължение важи и за хипотезата, при която страната е посочила
електронен адрес за връчване. Същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение,
включително и ако електронният адрес е сменен, без съдът да бъде уведомен, или той
е неверен или несъществуващ, всички съобщения ще се приложат към делото и ще се
считат за връчени.
Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в
съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е
напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се
прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
Ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника, което не подлежи на обжалване.
Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски
или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в
първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не
е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Ако ищецът предяви отново
същия иск, прилага се чл. 232, изр. 2 ГПК.
РАЗЯСНЯВА на страните възможността за сключване на съдебна спогодба, като
им указва значителните предимства на този начин за уреждане на спора, най-вече бързото
му разрешаване и по-ниските разходи (дължимата държавна такса ще бъде намалена
наполовина).
5
РАЗЯСНЯВА на страните възможността за решаване на спора помежду им чрез
медиация: Към Софийския районен съд е създаден и работи Център за спогодби и
медиация. Медиацията представлява способ за постигане на взаимно изгодно споразумение
в рамките на съдебното производство или извън него. Участието в процедурата по медиация
е напълно доброволно. Всяка от страните може да я напусне винаги, когато прецени. В този
случай делото в съда продължава и разглеждането му няма да бъде повлияно от процедурата
по медиация, която обаче е възможно да доведе до по-бързо, максимално съобразено с
желанието и интересите на страните и с по-ниски разноски разрешаване на спора. Повече
информация за възможностите за медиация и предимствата ú може да бъде намерена на
сайта на центъра - http://srs.justice.bg/srs/270-За_Центъра, за контакт: Център за спогодби и
медиация (ЦСМ), адрес: град София, бул. „Цар Борис ІІІ“ №54, ет. 2, ст. 204. За връзка с
координаторите на Програма „Спогодби“ - Мариана Николова - тел. 02/8955 423, 0889
515 423; Skype: Център за спогодби и медиация към СРС и СГС; Eлектронна поща:
********@***.*******. На страните да се връчат заявления за започване на процедура
по медиация.
РАЗЯСНЯВА на страните, че им се осигурява възможност до приключване на
първото по делото съдебно заседание да изразят становище относно наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
Препис от настоящото определение, ведно с инкорпорирания в него проект на доклад,
да се връчи на страните. Заедно с него да се връчат и предназначените за съответната
страна екземпляри от отговорите на исковата молба/насрещната искова молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан
електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен
подпис на съдията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6