№ 28303
гр. София, 01.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРУМ ИЛ. ДИНЕВ
като разгледа докладваното от КРУМ ИЛ. ДИНЕВ Гражданско дело №
20251110119880 по описа за 2025 година
Предявен е иск от Е. Я. С., ЕГН **********, с адрес: с. Бб, ул. „яр“ №25,
насочен против "Ем" ЕООД, ЕИК 1***, седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „бп“ 1, бл. 15, вх. А, ет. 4, за признаване за установено, че ищецът
не дължи на ответното дружество сумата от 599,09 лв., представляваща
дължима сума по Договор за кредит от 06.03.2009 г., сключен между Е. Я. С. и
„рф /България/” ЕАД, вземането по което е било прехвърлено на ответника с
договор за цесия от 01.07.2021 г. и което се претендира от ищцата с покана за
плащане - удостоверение за непогасено задължение, изх. №МА
0***/19.03.2025 г. Претендират се извършените в хода на производството
разноски. Представят се писмени доказателства. В срока за отговора,
ответникът по делото е депозирал такъв, в който изразява становище по
допустимостта и основателността на предявения иск. Представени са писмени
докаазтелства.
СЪДЪТ, след като извърши служебна проверка по реда на чл. 140, ал.1 от
ГПК на редовността на исковата молба и на предявените искове, както и
другите искания и възражения на страните, намира, че следва да се
произнесе с определение по всички предварителни въпроси и по допускане на
доказателствата.
По направените от страните доказателствени искания, съдът намира следното:
следва да бъдат приети като доказателства представените с исковата молба и
отговора към нея документи предвид относимостта им към предмета на спора.
Водим от горното и на основание чл.140 от ГПК, съдът
1
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ ДОКЛАДА ПО ДЕЛОТО: Предявен е иск
от Е. Я. С., ЕГН **********, с адрес: с. Бб, ул. „яр“ №25, насочен против "Ем"
ЕООД, ЕИК 1***, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „бп“ 1, бл.
15, вх. А, ет. 4, за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответното
дружество сумата от 599,09 лв., представляваща дължима сума по Договор за
кредит от 06.03.2009 г., сключен между Е. Я. С. и „рф /България/” ЕАД,
вземането по което е било прехвърлено на ответника с договор за цесия от
01.07.2021 г. и което се претендира от ищцата с покана за плащане -
удостоверение за непогасено задължение, изх. №МА 0***/19.03.2025 г.
Претендират се извършените в хода на производството разноски.
В исковата молба се твърди, че за ищеца е налице правен интерес от
предявяване на настоящия иск, доколкото от 2021 г., когато бил сключен
горепосоченият договор за цесия, с който ответникът придобил процесното
вземане, и към настоящия момент ищцата била регулярно притеснявана от
служители на ответника, че дължи процесната сума, като през м. март 2025 г.
получила и удостоверение за непогасено задължение, изх. №МА
0***/19.03.2025 г., с което била уведомена, вземанията по договор за кредит от
06.03.2009 г. били цедирани от „рф /България/” ЕАД на „Ем” ЕООД с договор
за цесия от 01.07.2021 г. С посоченото удостоверение, което по същността си
представлявало извънсъдебна покана, на ищцата бил даден 5-дневен срок от
получаване на поканата да заплати претендираната сума. Оспорва наличието
на облигационно правоотношение между нея и „рф /България/” ЕАД по
договор за кредит от 06.03.2009 г. Твърди още, че претендираното от
ответника вземане не било индивидуализирано и не ставало ясно какво се
включва в него. Евентуално счита, че е изправна страна по твърдения договор
за кредит от 06.03.2009 г., поради което не дължи процесната сума. Освен това
същата е погасена по давност. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната
страна „Ем“ ЕООД, подаден чрез юрисконсулт Михаела Милушева.
Ответникът оспорва иска като недопустим и неоснователен. Твърди, че
ищецът няма правен интерес от предявяване на исковата молба, тъй като по
отношение на вземането не е налице висящ изпълнителен процес, който да
2
накърнява правната сфера на ищеца. Счита иска и за неоснователен, тъй като
в качеството си на финансова институция е длъжен да предоставя
информация на ЦКР за кредитната задлъжнялост на всички свои клиенти,
независимо от липсата на притезателно право на принудително изпълнение.
Счита, че погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а
единствено погасява възможността да бъде удоволетворен принудително.
Твърди,че дори да е погасено по давност вземането, то не престава да
съществува, а единствено е придобило ново качество – естествено вземане.
Моли за прекратяване на делото поради липса на правен интерес, евентуално
за отхвърляне на иска като неоснователен. Претендира разноски. Възразява
срещу размера на претендираното адвокатско възнаграждение от страна на
ищеца.
- обстоятелства, от които произтичат претендираните права и
задължения - ищецът претендира липсата на задължения към ответното
дружество; ответното дружество обосновава вземането си към ищеца с
договор за цесия от 01.07.2021 г.;
- правна квалификация - предявеният иск е с правно основание чл.124,
ал.1 ГПК;
- права и обстоятелства, които се признават – няма такива;
- обстоятелства, които не се нуждаят от доказване – няма такива;
- разпределение на доказателствената тежест – по иска с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК ответникът следва да докаже съществуването на
валидно облигационно правоотношение по процесния договор за кредит,
вземането по който му е било прехвърлено с договор за цесия, както и че са
налице обстоятелства, водещи до прекъсване или спиране на давността на
вземанията, за които обстоятелства не сочи доказателства.
- факти, за които страните не сочат доказателства – че са налице
обстоятелства, водещи до прекъсване или спиране давността на вземанията;
ответното дружество не представя договор за кредит от 06.03.2009 г., сключен
с цедента "рф България" ЕАД и ищцата.
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата
молба писмени доказателства - удостоверение за непогасено задължение от
19.03.2025 г.; Приложение № 1 към рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания между "рф България" ЕАД и "Ем" ЕООД от
3
15.11.2016 г.; Приложение № 1А от 01.07.2021 г. към посочения договор за
цесия.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
29.07.2025 г. от 10:30 ч., за която дата да се призоват страните.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК, СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ
ПОСТИГАНЕТО НА СПОРАЗУМЕНИЕ и към МЕДИАЦИЯ.
Препис от настоящето определение да се връчи и на двете страни, а на
ищеца и препис от отговора на ответника.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4