№ 21100
гр. София, 21.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско дело
№ 20241110120757 по описа за 2024 година
Предявени са от „Топлофикация София“ЕАД срещу М. Т. Т. положителни
установителни искове ,с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване на установено по отношение на ответника ,че дължи на
ищеца : сумата в размер на 1102,26лв.,представляваща незаплатена топлинна енергия за
периода 01.05.2020год. – 30.04.2022год.,ведно със законната лихва от 10.01.2024год. до
окончателното й заплащане,сумата в размер на 232,50лв.,мораторна лихва за периода
15.08.2021год. до 28.12.2023год.,сумата в размер на 25,05лв.,представляваща главница за
услуга дялово разпределение за периода 01.11.2020год. –30.04.2020год. ,ведно със законната
лихва от 10.01.2024год. до окончателното й заплащане,сумата в размер на 6,29лв. за периода
15.01.2021год. до 28.12.2023год.,за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № 2516/22.01.2024год. по ч.гр.д.№ 1830/2024год.
В исковата молба ищецът твърди, че ответникът бил клиент на топлинна енергия за
битови нужди, като собственик и титуляр на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединен към абонатна станция, за топлоснабден имот, находящ се на
адрес: гр. София, ж.к.“Люлин 7“, бл. 705, вх.В, ет.6, ап.51, аб.№ 182622.Сочи,че е доставил
топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката
за процесния период ,както и услугата дялово разпределение за процесния период. Твърди
,че не е заплатена дължимата цена за доставена топлинна енергия ,както и дължима цена на
услуга за дялово разпределение за посочените периоди,ведно с обезщетение за
забава.Претендират се и съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение .
Ответникът оспорва претенциите на ищеца неоснователни . Счита ,че не е доказано
1
да е потребител /клиент на топлинна енергия в посочения обект.Оспорва ,че е бил
собственик или вещен ползвател на същия през процесния период.Оспорва материално
правната легитимация на ищеца да получи суми за извършената услуга дялово
разпределение,предвид че се извършва от друго дружество.Направено е и възражение за
погасяване на част от задълженията ,за които са издадени фактури за периода 01.05.2020год.
– 30.11.2020год. по давност към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на 10.01.2024год.Претендира деловодни разноски в размер на 400лв.,за
заплатено адвокатско възнаграждение.
От третото лице-помагач на страната на ищеца - "Нелбо " АД, конституирано по
делото с определение от 19.02.2024 г. не е постъпило становище по предявените искове в
предоставения му срок за това. Становище е постъпило от третото за спора лице „Нелбо“
АД, което твърди, че отчитането и разпределянето на ТЕ за имота е извършено в
съответствие с действащата нормативна уредба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235,
ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на
ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 1830/2024г. по описа на СРС,65 състав, вземанията
по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. След
връчването на заповедта в срока по чл. 414 ГПК е постъпило възражение от длъжника,
поради което са дадени указания по чл. 415, ал. 1, т. ГПК. Исковете, по които е образуван
настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна
идентичност между страните и предмета на заповедно производство и настоящото дело,
поради което предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ:
В тежест на ищеца е да установи по делото наличието на валидно облигационно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, по силата на
което е предоставил на ответника топлинна енергия в твърдяния обем през процесния
период и на претендираната стойност, а за ответника да е възникнало задължението за
заплащане на продажната цена. В тежест на ответника (при установяване на посочените
обстоятелства) е да установи по делото погасяване на задълженията си към ищеца.
По делото не спорно, че процесният имот е бил топлофициран през исковия период и
че сградата-етажна собственост, в която се намира същият, е била присъединена към
топлопреносната мрежа.
Спорният по делото въпрос е дали между страните е съществувало валидно
договорно правоотношение за доставка на топлинна енергия, като ответникът М. Т. Т. е
направил изрично възражение в този смисъл в сроковете по чл. 414 по чл. 131 ГПК.
По делото във връзка с издадените на ищеца съдебни удостоверения са постъпили
молба от кмета на район „Люлин“ с вх. № 149583/08.05.2024г. и писмо от Столична
община, направление „Архитектура и градоустройство“ с вх. № 159844 .
Представена е по делото писмо от СО,район Люлин,изх.№ П-16610/18.12.2023год. ,че
имот в гр.София,ж.к.“Люлин“ ,бл.705,вх.3,ап.51 ,за периода от м. май 2020год. до настоящия
момент се ползва без правно основание от М. Т. Т..
Представен е и акт за частна общинска собственост № 10246 от 10.03.2022год.
,съгласно който имота е актуван като частна общинска собственост и епредоставен за
управление от кмета на общината ,на основание чл.12,ал.5 от ЗОбС.
В писмо ,вх.№282211/05.09.2024год. от Столична община направление „Архитектура
2
и градоустройство“ е посочено, че след проверка е установено, че жилището, за което са
начислени съдебно предявените вземания, не е предоставено в обезщетение на отчужден
собственик и за същото не е издавана заповед по чл. 100 ЗТСУ.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ. битов клиент на
топлинна енергия през процесния период е физическо лице - ползвател или собственик на
имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, купувач (страна) по договора за доставка на топлинна
енергия е собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено
вещно право на ползване. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и
правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения
имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива
качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т.
2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й
на топлопреносното предприятие. Съгласно т. 1 от ТР № 2 от 17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г.
на ОСГК относимо към потребителите на топлинна енергия, клиенти на топлинна енергия,
са и ползвателите по договорно правоотношение /наематели/ на имота, които същевременно
са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот. Според
мотивите на т. 1. от ТР № 2 от 17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК - договорът между
това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия
ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на
топлоснабдения имот.
От никое от ангажиранието по делото доказателства не се установява ответникът да е
собственик или вещен ползвател на процесния имот. Установява се, че че за имота е бил
съставен акт за общинсла собственост, а ответникът го е обитавал, включително в периода,
за който са начислени процесните вземания, на основание настанителна заповед. При това
положение единственото основание за възникване на облигационно отношение межу
страните с източник договор за доставка на топлинна енергия би било наличието на такъв
писмен договор. В разглеждания случай ищецът не представя, а и не твърди да е сключван
договор.
Действително от представените по делото общи фактури ,както и от представените от
третото лице помагач изравнителни сметки и талони за отчет на уреди за дялово
разпределение е видно ,че партида с аб. № 182622 се води на името на М. Т. Т., но това
изгодно за ищеца в контекста на повдигнатия пред съда правен спор обстоятелство само по
себе си не е годно да обоснове извод за възникването на договорно правоотношение между
страните. Необходимо е по делото да се ангажират доказателства, че ответникът е направил
изрично искане пред ищцовото дружество да бъде открита партида на негово име въз основа
на копия от документи, удостоверяващи правата му върху имота и декларация за съгласието
на собственика.
Въпреки разпределената му доказателствена тежест ,ищецът не установява
ответникът да е подал декларация- заявление за откриване на партида на имота на негово
име,което би било основание да се приеме ,че между страните е налице облигационно
отношение за закупуване на топлинна енергия за процесния имот.
Ползвателят на топлоснабден имот на облигационно основание няма качеството
потребител на топлинна енергия за имота по смисъла на ЗЕ и би могъл да отговаря за
стойността на използваната топлоенергия към доставчика й по иск за неоснователно
3
обогатяване, какъвто в случая не е предявен. Действително, Общите условия за продажба на
топлинна енергия предвиждат възможност качеството потребител, съответно клиент на
топлинна енергия, да може да се придобие и от наемател на имота. За същото обаче,
съобразно чл. 64, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г., следва да има изрично
съгласие на собственика на имота в нотариално заверена форма. Такова съгласие по делото
не се твърди, че е дадено от собственика на имота Столична община, нито са ангажирани
доказателства за същото. Установяването единствено на факта, че е открита индивидуална
партида на ползвателя, без да е ясно дали това е станало служебно или въз основа на искане,
съответно по чие искане, не може да обоснове извод за възникването на договорно
правоотношение между страните. Необходимо е по делото да се ангажират доказателства, че
ответникът е направил изрично искане пред ищцовото дружество да бъде открита партида
на негово име въз основа на копия от документи, удостоверяващи правото на собственост на
топлоснабдения имот, като единствено това заявление би представлявало по своето правно
естество предложение за сключване на договор за доставка на топлинна енергия - по арг. чл.
13 ЗЗД - в този смисъл решение от 09.08.2021 г. по в. гр. д. № 952/2021 г. по описа на СГС,
решение от 17.08.2021 г. по в. гр. д. № 4566/2020 г. по описа на СГС, решение от 19.08.2021
г. по в. гр. д. № 7992/2019 г. по описа на СГС, решение от 12.11.2021 г. по в. гр. д. №
4364/2021 г. по описа на СГС и др.
С оглед гореизложеното предявените главни искове са неоснователни, поради което
следва да бъдат отхвърлени.
По исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД:
Тъй като обуславящите претенции (главните искове) са неоснователни, то такива се
явяват и обусловените (по акцесорните претенции) по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
обезщетения за забава върху главниците.
По разноските:
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски
разполага единствено ответникът. Последният е поискал присъждането на разноски и е
доказал, че реално е сторил такива на стойност 400 лв. за платен адвокатски хонорар за
исковото производство, съобразно представения договор за правна защита и съдействие от
19.06.2024год.,поради което тази сума му се следва от ищеца.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Ястребец" № 23Б искове срещу М. Т. Т.,
ЕГН **********, с адрес ж. к. Люлин, бл. 705, вх. В, ет. 6, ап. 51, положителни
установителни искове , с които се иска на основание чл. 422 ГПК вр. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД да се признае за установено, че М. Т. Т. дължи "ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ" ЕАД : сумата в размер на 1102,26лв.,представляваща незаплатена топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к.“Люлин 7“, бл. 705, вх.В,
ет.6, ап.51, аб.№ 182622 ,за периода 01.05.2020год. – 30.04.2022год.,ведно със законната
лихва от 10.01.2024год. до окончателното й заплащане,сумата в размер на
232,50лв.,мораторна лихва за периода 15.08.2021год. до 28.12.2023год.,сумата в размер на
25,05лв.,представляваща главница за услуга дялово разпределение за периода 01.11.2020год.
–30.04.2020год. ,ведно със законната лихва от 10.01.2024год. до окончателното й
заплащане,сумата в размер на 6,29лв. за периода 15.01.2021год. до 28.12.2023год.,за които е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
2516/22.01.2024год. по ч.гр.д.№ 1830/2024год.
4
ОСЪЖДА "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. "Ястребец" № 23Б да заплати на М. Т. Т., ЕГН
**********, с адрес ж. к. Люлин, бл. 705, вх. В, ет. 6, ап. 51 , на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от 400 лв. за разноски по делото.
Решението е постановено при участието на "Нелбо " АД, като трето лице-
помагач на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5