Р Е Ш Е Н И Е
Номер 261197 Година
15.04.2021 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен
съд ХIII граждански
състав На
осемнадесети март две хиляди и двадесет и първа година
В публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИЯ ЛИЧЕВА-ГУРГОВА
Секретар: МАРИЯ ХРИСТОВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
11954 по описа за 2019 година
и за да се произнесе,
взе предвид:
Производството
е по установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415
от ГПК, предявен от ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ ЕАД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, ул. "Христо Г. Данов" № 37, против А.И.И. ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника й адв. И.И.,
със съдебен адрес:***, ***, с която се иска от съда
да признае за установено, съществуването на вземането на ЕВН БЪЛГАРИЯ
ТОПЛОФИКАЦИЯ ЕАД, към ответника, на следните суми, както следва:
1.
главница в размер на 981,54 лв., представляваща стойността
на неплатената топлинна енергия за периода 01.02.2017 г. -30.04.2018 г.
2.
обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 04.04.2017 г. - 02.04.2019 г. в размер на 113,58 лв.
3.
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение (03.04.2019 г.) до пълното изплащане на задължението, както и
4.
направените деловодни разноски в производството по чл.
410 от ГПК в общ размер от 75,07 лв.
5.
деловодните разноски по настоящото производство, вкл. платените държавни такси и депозити за вещи лица, както и
определеното от съда юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК
С исковата си молба ищецът твърди, че „ЕВН България Топлофикация"
ЕАД, в качеството си на енергийно предприятие, по смисъла на чл. 126, ал.1 и
чл. 129 от Закона за енергетиката (ЗЕ), било единственото търговско
дружество, притежаващо лицензия по чл. 43, ал. 2 от ЗЕ, за производство и
пренос на топлинна енергия за обособената територия на гр. Пловдив.
Съгласно чл. 150 от ЗЕ,
продажбата на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди
се осъществявало при публично известни Общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране
ЩКЕВР). Общите условия (публикувани и на сайта на дружеството, ***) влизали в сила, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите.
По силата на Раздел II от Общите
условия на „ЕВН България Топлофикация" ЕАД за продажба на топлинна енергия
за битови нужди (ОУ), „ЕВН България Топлофикация" ЕАД било длъжно да доставя в абонатните станции на сградите топлинна енергия за
отопление и горещо водоснабдяване.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, ответникът А.И.И., като *** на топлоснабден имот, находящ се в ***, имала качеството на клиент на топлинна
енергия и съгласно чл. 34, ал. 1 от ОУ, била длъжна да заплаща месечните дължими суми за доставената топлинна енергия в 30
- дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят. Според клаузата
на чл. 35, ал. 1 от ОУ, при неизпълнение в срок на задълженията по чл. 34, ал.
1, клиентите на топлинна енергия дължат на „ЕВН България Топлофикация" ЕАД
обезщетение, в размер на законната лихва от деня на забавата.
Твърди, че в изпълнение на законоустановените
си задължения на топлопреносно предприятие, ищцовото Дружество е доставило до
сградата, а търговецът, извършващ дялово разпределение на топлинна енергия - „Бруната" ООД, е разпределил за имота на ответника топлинна енергия за отопление,
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, както и услуга за
разпределение, на обща стойност 1 253,29 лв., включваща главница в размер
на 1 109,69 лв., представляваща стойността
на разпределената топлинна енергия за периода 01.02.2017
г. - 30.04.2018 г., ведно с обезщетение за забавено плащане на главницата за
периода 04.04.2017 г. - 02.04.2019
г., в размер на 143,60 лв.
Твърди, че начислената на ответника топлинна
енергия, била доставена и разпределена в пълно
съответствие с изискванията на ЗЕ и подзаконовите нормативни актове за неговото
прилагане и по-специално разпоредбата на чл. 71 от Наредба № *** за топлоснабдяването (НТ), съгласно
приложеното към исковата молба Препис- извлечение от от сметката на
ответницата.
Твърди, че за събиране на посочените по-горе
суми, на 03.04.2019 г., депозирал пред Районен съд -
гр. Пловдив, Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410
от ГПК, по което бе образувано ч. гр. дело № 5161/2019 г., по описа на ХІІ гр. състав. Със Заявлението,
освен цитираните по-горе суми, претендирали ответника да бъде осъден да им заплати и законната лихва върху главницата, считано от 21.06.2019 г.,
както и сумата от 75 лв., представляваща деловодни разноски, а именно платената
държавна такса в размер на 25 лв., по чл. 12 от ТДТКССПГПК, както и 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК.
В определения от съда срок
постъпило възражения от длъжника, бил предявен иск за установяване на
вземането си.
ОТВЕТНИКЪТ А.И.И., чрез пълномощника
й адв. И.И. оспорва иска и счита същия за неоснователен.
От
събраните по делото доказателства, които
прецени по отделно и в тяхната съвкупност,
при спазване разпоредбите на чл. 235 ГПК, съдът прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявеният иск е допустим, тъй като е
заведен в едномесечния срок от получаване на съобщението, изпратено до
заявителя по заповедното производство ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ ЕАД, гр. Пловдив, че по делото е
постъпило възражение от длъжника срещу издадената заповед за изпълнение.
Видно от представеното по делото ч.г.д. № 5161/2019 г. по описа на ХІІ гр. състав на
ПРС, се установява, че към момента на подаване на Заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК пред Районен съд –
Пловдив, ищеца претендирал от ответника сума
в размер на 1 109,69 лв., представляващи
стойността на консумираната от обекта на потребителя топлинна енергия; 143,60 лв., представляващи
стойността на законната лихва за забава за периода 04.04.2017 г. - 02.04.2019 г., законна лихва върху
горепосочената главница от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда - 03.04.2019 г., до окончателното изплащане на
задължението; разноски в общ размер от 75,05
лв.
В предявеното исково производство ищецът е
представил в заверени преписи от Препис – извлечение от сметка за задълженията
за консумирана топлинна енергия и Справка
за доставена топлинна енергия по количество и стойност за клиентски номер ***, с потребител А.И.И..
Представена е Декларация
по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък
върху недвижимите имоти, с която А.И. е декларирала апартамента находящ се в ***,
като такъв останал в наследство след смъртта на с. й, на нея и двете им деца.
От заключението на вещото лице В.Ш. по
допуснатата съдебно-техническа ескпертиза се установява, че през процесния
период 01.02.2017 г.-30.04.2017 г. АС обслужваща жилищния блок на адрес:***, е
работила като е подавала топлинна
енергия само за отопление. Частта за
БГВ през процесния период е спряна.
Установява се, че в процесния период 01.02.2017 г.-30.04.2018 г. всички
отоплителни тела – 3 бр. са били присъединени към топлопреносната мрежа в блока
и са били снабдени с ИРУ за дистанционен отчет.
Вещото
лице е установило, че отопляемия обем е 152 кв.м., а през имота на ответника
преминава щранг лира с мощност 879W, която не е
снабдена с уред за отчитане на изразходваното
количество топлинна енергия. Затова начисляванията са ставали по
максимална нормативна мощност на отоплителното тяло.
Установява
се, че през процесния период в имота на ответника всички 3 бр. отоплитени тела
тип радиатор са присъединени към топлопреносната мрежа в блока и е начислявана
потребена топлоенергия по дистанционен отчет на ИРУ монтирани на същите.
Установява
се, че в имота на ответника всички 3 бр. отоплителни тела тип радиатор са
присъединени към топлопреносната мрежа в блока и е начислявана потребена
топлоенергия по дистанционен отчет на ИРУ монтирани на същите, които са
технически изправни.
Вещото
лице е установило, че за имота на ответника са прилагани изискванията на т.6.7,
вр. с 6.5. от „Методиката за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради
етажна собственост, приложение към чл.61 ал.1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г.
за топлоснабдяването – щранг - лира без индивидуални разпределителни устройства.
Твърди
се, че количеството ТЕ разпределено в имота на ответника в периода 01.02.2017
г.- 30.04.2018 г. е общо 11,33998 MWh в това число
1,80403 MWh за отдадената от сградната инсталация
9,53595 MWh за отопление и 0,0 MWh
за БГВ. Твърди се, че няма разлика между разпределеното от *** количество ТЕ и
начисленото от „ЕВН България Топлофикация" ЕАД.
Твърди
се, че начинът на разпределение и начисляване на потребената от ответника
топлинна енергия, съответства на специалната методика от нормативните актове,
посочени в раздел ІІ, уреждащи разпределението и начисляването на разходите на
топлинна енергия.
От заключението на вещото лице М.П.М. по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че за
периода от 01.02.2017 г.- 30.04.2018 г. по партидата на ответницата не са
издавани кредитни известия/минусови изравнителни сметки/.
Вещото лице е установило, че стойността на
топлинната енергия посочена за потребена от ответницата за периода 01.02.2017
г.- 30.04.2018 г. по месеци и по компоненти
е общо 1 109,69 лева., като преди входирането на заявлението по
чл.410 от ГПК – 03.04.2019 г. няма разплатена сума за част и напълно от
задълженията.
Установено
е, че размерът на лихвата за забава
върху главницата за топлинна
енергия за периода от падежа на всяко плащане
от 04.04.2017 г. до 02.04.2019 г. , вкл. Датата преди входиране на
заявлението по чл.410 от ГПК на 03.04.2019 г. е в общ размер на 143,60 лева.
Вещото
лице е установило, че след датата на входирането на заявлението по чл.410 от ГПК на 03.04.2019 г. до датата на завеждане на иска – 19.07.2019 г., от страна
на ответницата са постъпили две плащания
на обща стойност 160,00 лева, като с тях са погасени част от
начислените за процесния период
задължения за главница и и лихва за
забава.
Установява
се, че след датата на завеждане на исковата молба – 19.07.2019 г. до датата на
проверка на експертизата - 25.01.2021 г.
при ищеца няма отразени извършени
плащания от ответницата или представител по отношение на задълженията за имот находящ се в ***, които да покриват
останалите задължения за процесния период.
Вещото лице е установило, че общия
размер на задължението на ответницата за процесния период, като се вземат
предвид и извършените плащания и съдебни
разноски по образуването и воденото на ч.гр. дело № 5161/2019 г. по описа на ПРС, ХІІ гр. с. е в общ размер на
1 170,12 лева, от които 981,51 лева стойност на топлинна енергия –
част от главница за период м. 02.2017 г. – м. 04.2018 г.; 113,58 лева
обезщетение за забава върху главниците до 02.04.2019 г. вкл. Датата преди
входиране на Заявление по чл.410 от ГПК
на 03.04.2019 г.; 25,00 лева държавна такса за завлението по чл.410 от ГПК;
50,00 лева юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, в качеството си носител на вещтно право
на собственост по отношение на горецитирания топлоснабден имот, ответникът е
имал и качеството на клиент на топлинна енергия на ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ ЕАД,
гр. Пловдив и съгласно чл. 34, ал. 1 от
Общите условия е бил длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставената му
топлинна енергия в 30 - дневен срок след изтичането на периода, за който се
отнасяли.
Съгласно чл. 150 от ЗЕ продажбата на топлинна
енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Общите условия ––(публикувани и на
сайта на дружеството:***) влизат в сила в
тридесетдневен срок след публикуването им в един централен и един местен
всекидневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и
клиентите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им писмено
приемане от клиентите. По силата на Раздел II от Общите условия на „ЕВН
България Топлофикация" ЕАД, за продажба на топлинна енергия за битови
нужди, одобрени от КЕВР, „ЕВН България Топлофикация" ЕАД, било длъжно да доставя в абонатните станции
на сградите топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване.
Установи се от заключението на вещото лице Ш.,
че имота е бил топлофициран, като в него има 3 бр. отоплителни тела
присъединени към към топлопреносната
мрежа, както и има
щранг - лира с мощност 879W.
В заключението си вещото лице Ш. изрично е записало, че начинът на разпределение и начисляване на потребената от
ответника топлинна енергия, съответства на специалната методика от нормативните
актове, посочени в раздел ІІ, уреждащи разпределението и начисляването на
разходите на топлинна енергия.
С оглед така събраните доказателства, съдът намира, че се установява
дължимост на сумите за топлинна енергия както са установени от заключението на
вещото лице. Надлежно издадени са фактури за посочения период, по които се
дължи съответно плащане.
Или при така установеното исковете се явяват основателни и доказани до
размера установен от експертизата, а именно 981,54 лева главница и 113,58 лева
лихва за забава, към датата на подаване на Заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК – 03.04.2019 г., и в този размер съдът следва да
ги уважи.
Следва да се признае за установено дължимостта на законна лихва върху сумата 981,54 лева, считано от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 03.04.2019 г., по ч. гр. д. №5161/2019 г. на ПРС, до окончателното
издължаване.
По отношение на разноските:
В хода на заповедното производство заявителят „ЕВН България
Топлофикация" ЕАД е направил
разноски в размер на 75,07 лева от които 25,07
лева за държавна такса и 50,00 лева за юрисконсултско възнаграждение и същите са залегнали в заповедта за изпълнение.
Съобразно т. 12 от ТР № 4/2014 г. разноските, сторени в заповедното
производство, включително когато не изменя разноските по издадената заповед за
изпълнение, следва да се присъдят с решението по исковото
производство, като съдът се произнася с осъдителен диспозитив. Предвид
уважаването на иска, в полза на ищеца следва да се присъдят сторените в
заповедното производство разноски, така както същите са залегнали и в заповедта
за изпълнение.
А на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца
следва да се присъдят и направените
в хода на настоящото производство разноски, които за ищеца са в общ размер на 580,00 лева, от които 75,00 лева за държавна такса, 300,00
лева за възнаграждение на на вещи лица, 100,00 лева за юрисконсултско
възнаграждение, 105,00 лева такси за удостоверения, съглсно списък по чл.80 от ГПК.
С оглед на горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.И.И. ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника й адв. И.И.,
със съдебен адрес:***, ***, че ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ
ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
"Христо Г. Данов" № 37, има
вземане спрямо нея в размер на: 981,54(деветстотин осемдесет и един лева и 54 ст.) лева главница представляващи стойността на
консумираната от обекта на потребителя топлинна енергия за периода 01.02.2017
г. до 30.04.2018 г., 113,58(сто
и тринадесет лева и 58 ст.)лева
представляваща законна мораторна лихва върху главницата 981,54 лева за периода 04.04.2017 г. до 02.04.2019 г., както и законна лихва върху главницата от 981,54 лева, считано от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №5161/2019
г. по описа на ПРС, ХІІ гр. с. –
03.04.2019 г. до окончателното издължаване.
ОСЪЖДА А.И.И.
ЕГН **********, с адрес: ***,
чрез пълномощника й адв. И.И., със съдебен адрес:***, ***,
да заплати на ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ ЕАД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, ул. "Христо Г. Данов" № 37, сумата от 75,07(седемдесет
и пет лева и 07 ст.) лева разноски направени в хода
на заповедното производство, развило се по ч.гр.д. №5161/2019 г. по описа на ПРС, ХІІ гр. с.
ОСЪЖДА А.И.И. ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника й адв. И.И.,
със съдебен адрес:***, ***, да заплати на ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ
ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
"Христо Г. Данов" № 37, сумата от 580,00 (петстотин
и осемдесет)лева разноски направените
в хода на настоящото исково производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!ВГ