РЕШЕНИЕ
№ 654/1.4.2021г.
Гр. Пловдив, 01.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, V
състав, в публично съдебно заседание на втори март, две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ
БОТЕВ
при секретаря В.К., като разгледа
докладваното адм. дело № 1766/ 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство по реда на Глава X от
АПК, във връзка с чл. 30а, ал. 3 от ЗООРПСМ.
Жалбоподателят
– А.Д.Б., ЕГН **********, с постоянен адрес ***
чрез адв.А. оспорва Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№ 20-2376 – 0062/25.06.2020 г. на Началника на Първо Районно управление – София
при СДВР, с която се налага забрана за
посещение на спортни мероприятия в страната и чужбина за срок от една година.
В жалбата, както и писмената защита /
л. 33/ на адв. А. се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваната
заповед поради допуснати съществени процесуални нарушения, както и нарушения на
материалния закон. Твърди се липса на мотиви, обосноваващи налагането на
оспорената ПАМ , неправилно посочване датата на нарушението и непосочване на
правното й основание.
Направено е и особено искане за
спиране на допуснатото ех 1е§е предварително изпълнение на същата, както и се
претендират съдебни разноски.
Ответникът по
жалбата - Началника на Първо РУ при СДВР , в становище/ л. 19 / от главен
юрисконсулт Б.П. моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Твърди се,
че същата е издадена от компетентен орган при условията на обвързана
компетентност и при спазване на всички относими процедурни правила. Излагат се
доводи за материалната й законосъобразност, като изрично се подчертава, че
фактическата обстановка, при която е извършена процесната хулиганска проява, е
установена по достатъчно ясен и конкретен начин. Претендира и присъждане на
разноски, както и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Пловдивският административен съд, в
настоящия състав по допустимостта на жалбата
констатира, че процесната
заповед (лист 9, по ад.6384/20 на АССГ/) е връчена на 25,06,2020. на
жалбоподателя, а от своя страна, жалбата (лист 4) постъпва в деловодството на
ответника на 01,07,20г. или в рамките на законоустановения срок. Следва да се
приеме , че жалбата е подадена от лице с правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Въз основа на събраните и приетите по
делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна на следното:
На 24,0б,2020г. около 20,40ч. в гр.
София , на стадион „Българска армия" се е състояла футболна среща между отборите на
„ЦСКА-София" и „Ботев (Пловдив)". Спортното мероприятие е било с
начален час 20:30 ч. В 20,40ч. жалбоподателят е прескочил оградно съоръжение ,
намиращо се в спортната зона на стадиона, без да му бъде извършена проверка.
След края на срещата лицето е установено , като А.Д.Б., ЕГН **********, с
постоянен адрес ***, висок около 186 см , късо подстриган , с къси сиви панталони, червени маратонки и черна
фланелка.
Във връзка неговото поведение Б. е
бил задържан по реда на ЗМВР и му бил съставен АУАН / л. 7-12/ за извършено нарушение по чл. 21, т. 3
ЗООРПСМ. Въз основа на АУАН е издадено и НП № 2376 от 25,0б,2020г. с което му е
наложена глоба в размер на 1000 лева,
което е влязло в сила.
На 25,06,2020г. на Б. е издадена и
процесната Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ)
№20-2376-0062/25.06.2020 г., издадена от Х.Б.в качеството му на началник на
Първо РУ-СДВР, с която на основание чл. 41, вр. чл. 30, ал. 1, т. 1, пр.2, вр.
чл. 21, т. 3 от ЗООРПСМ му е наложена
ПАМ -забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и чужбина за срок
от една година.
Така описаната фактическа обстановка
се установява по категоричен начин от приложените в административната преписка
материали - АУАН, докладни записки, протоколи за писмени показания на
свидетели, заповед за задържане по реда на ЗМВР, протокол за личен обиск по
реда на ЗМВР, сведение, подписано от жалбоподателя и др.
Първоначално жалбата е подадена до
Административен съд - София град (АССГ), който с определение № 5114/09.07.2020 г. по ад. № 6384/2020г. е оставил без разглеждане искането на А.Д.Б.
за спиране на предварителното изпълнение на ЗППАМ № 20-2376-0062/25.06.2020 г. ,
прекратил е производството и същото е
изпратено по подсъдност на Административен съд – Пловдив.
С Определение № 1207/24.07.2020 г. по
адм.дело № 1766/2020 г. на Административен съд Пловдив е оставено без уважение искането за спиране на предв.
изпълнение.
С Определение № 11685/16.09.2020 г.
по описа на ВАС, Пето отделение по адм.дело № 9533/2020 г. е обезсилено
Определение № 1207/24.07.2020 г. постановено по адм.дело № 1766/2020 г. по
описа на Административен съд Пловдив и е прекратено производството по искане на
предварителното изпълнение.
В мотивите си ВАС е посочил, че чл. 44, ал. 2 ЗООРПСМ урежда предварително
изпълнение на индивидуални административни актове единствено в случаите, когато
е наложена ПАМ „спиране на използването на спортен обект за провеждане спортни
мероприятия" съгласно чл. 41, т. 2 ЗООРПСМ, но не и в случаите, когато е наложена
ПАМ „забрана за посещение на спортни мероприятия в страна и чужбина"
съгласно чл. 41, т. 1 ЗООРПСМ. Следователно процесната заповед въобще не
подлежи на предварително изпълнение ех 1е§е и спрямо нея е приложимо общото
правило за суспензивния ефект на жалбата по чл. 166, ал. 1 АПК. Поради това ВАС
е постановил, че искането на жалбоподателя за спиране на предварителното
изпълнение е било изначално недопустимо, а производството в тази връзка
-безпредметно.
Въз основа на така приетите факти и в
съответствие с чл. 168, ал. 1 АПК при служебна проверка за законосъобразността
на атакуваната заповед, съдът стигна до
следните изводи от правна страна:
Съгласно чл.168, ал.1 от АПК, Съдът
преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен
административен орган и в установената форма, спазени ли са
административнопроизводствените правила и материално-правните разпоредби по
издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона.
Процесната заповед е издадена от
компетентен административен орган, като това се удостоверява от приложеното на
л. 20 от съдебното производство доказателство, в рамките на 24-часовия срок,
установен в чл. 30, ал. 1, т. 1 ЗООРПСМ , в случая началникът на районното
управление на МВР по местоизвършване на нарушението :
Оспорената заповед е достатъчно
мотивирана и в нея е установена по достатъчно ясен и подробен начин
фактическата обстановка по случая. Административният орган достатъчно подробно
е описал датата и часа на процесния инцидент, , т.е. че жалбоподателят е прескочил оградно
съоръжение , намиращо се в спортната зона на стадиона, без да му бъде извършена
проверка. След края на срещата лицето е установено , като А.Д.Б., ЕГН **********,
с постоянен адрес ***, висок около 186 см , късо подстриган , с къси сиви панталони, червени маратонки и черна
фланелка.
Заповедта позволява поведението на
жалбоподателя, послужило като основание за нейното издаване, да се
индивидуализира в достатъчна степен и в този смисъл покрива критериите за
законосъобразност и мотивираност.
Съдът не намира за основателни
възраженията на жалбоподателя във връзка с липсата на мотиви относно
целесъобразността на наложената ПАМ и срока на същата. Видно от чл. 30, ал. 1,
т. 1 ЗООРПСМ, налагането на ПАМ от посочения вид е задължително във всички
случаи, когато се установи нарушение по чл. 21, т. 1-10 с. з. В случая
административният орган действа в условията на обвързана компетентност, а не на
оперативна самостоятелност. Следователно заповедта не се нуждае от мотивиране в
частта относно целесъобразността на наложената ПАМ, доколкото налагането й
следва пряко и задължително от закона. Не представлява съществен порок и
липсата на мотиви относно срока на последната. В случая е постановен
минималният възможен срок от 1 година, т.е. налице е възможно най-благоприятният
за нарушителя резултат. Излагане на подробни мотиви в частта относно срока би
било необходимо единствено ако процесната ПАМ бе наложена за по-дълъг от
минималния срок.
Относно становището на жалбоподателя,
изложени във фазата по същество, относно различните дати -25.06.2020 г. и
24.06.2020 г., фигуриращи съответно в АУАН и в атакуваната заповед от една
страна и в доказателствените материали по преписката от друга страна. Съдът
приема , че не е налице техническа грешка предвид факта, че в оспорената заповед
е изписана дата 24.06.20г. , около 20,40ч. , която дата и час съответства в
установеното в другите писмени
доказателства.
В оспорената заповед се сочи правно
основание за издаването й и това са нормите на чл. 42, вр. чл. чл. 30, ал. 1,
т. 1 ЗООРПСМ, както и чл. 22 ЗАНН.
Относно материалната
законосъобразност на заповедта, съдът намира за вярна правната квалификация,
дадена на поведението на жалбоподателя. Обосновано органът е приел, че става
въпрос за спортно хулиганство по смисъла на ЗООРПСМ и нарушението не
представлява маловажен случай. Видно от установената фактическа обстановка,
жалбоподателят е прескочил оградно
съоръжение , намиращо се в спортната зона на стадиона, без да му бъде извършена
проверка.
Налице са всички признаци на
визираното в чл. 21, т. 3 ЗООРПСМ нарушение и полицейските органи правилно са
преценили, че поведението на жалбоподателя разкрива достатъчна степен на
обществена опасност, за да се прибегне до съставяне на АУАН, въз основа на
който съответно е издадена и атакуваната заповед.
В обобщение на гореизложеното, съдът
приема, че с поведението си на процесиите дата и място жалбоподателят е
осъществил състава на административното нарушение по чл. 21, т. 3 ЗООРПСМ.
Законосъобразно, на база на съставения АУАН, компетентният административен
орган, действайки в условията на обвързана компетентност, на основание чл. 42,
вр. чл. 30, ал. 1, т. 1, вр. чл. 21, т.3 ЗООРПСМ е наложил ПАМ „забрана за
посещение на спортни мероприятия в страна и чужбина за срок от една година".
Изложеното по-горе налага да се
приеме че жалбата е неоснователна , а
съобразно изхода на спора в полза на СДВР следва да бъдат присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд - Пловдив, V състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Д.Б., ЕГН **********,
с постоянен адрес *** срещу Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 20-2376 – 0062/25.06.2020 г.
на Началника на Първо Районно управление – София при СДВР, с която е наложена забрана за посещение на спортни мероприятия в
страната и чужбина за срок от една година.
ОСЪЖДА - А.Д.Б., ЕГН **********, с постоянен адрес *** да заплати на СДВР-МВР-София юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: