№ 63683
гр. София, 14.07.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Частно
гражданско дело № 20211110156344 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Д. Р. П. за сумата в
размер на 524,66 лева – задължения по договори за предоставяне на далекосъобщителни
услуги, за които е открит акаунт № 14016058002, сключени между длъжника и Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД, обективирано в издадени и неплатени фактури,
вземанията по които са прехвърлени на заявителя.
Задълженията, чието изпълнение се претендира в настоящото заповедно производство,
следва да са установени с всички индивидуализиращи белези - по основание и по размер.
Съгласно препращащата норма на чл. 410, ал. 2 ГПК заявлението трябва да съдържа
реквизитите, посочени в чл. 127, ал. 1 ГПК. В разглеждания случай съдът е констатирал, че
подаденото от „Агенция за събиране на вземанията“ АД заявление не е съобразено със
законоустановените изисквания за редовност - заявителят не е изложил достатъчно
фактически твърдения, които да позволят индивидуализация на главното му вземане. От
изложеното в обстоятелствената част на заявлението не става ясен видът на услугите, чиято
цена се претендира – не е посочено дали се претендират месечни такси, потребени услуги
или неустойка за неизпълнение. Посочването на издадени от заявителя/негов праводател
фактури не представлява надлежна индивидуализация на вземанията, а липсата на надлежна
индивидуализация на вземането, осуетява възможността за упражняване правото на защита
на длъжника по реда на чл. 414 ГПК. Поради това с разпореждане от 05.10.2021 г. съдът е
дал указания на заявителя в предвидения в чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК тридневен срок да
отстрани констатираните нередовности, като посочи по кой от договорите каква сума се
дължи, като има предвид, че обстоятелството, че се включват в общ акаунт не означава, че
договорът е един, тъй като в случая се касае за договори за мобилни услуги за 3 различни
телефонни номера.
С молба от 02.11.2021 г. заявителят не е отстранил констатираните пороци, като е
посочил единствено, че претенцията му се основава на издадени фактури по Договор от
14.04.2016 г. за предоставяне на абонаментен план за мобилна гласова услуга и мобилна
услуга за данни за три телефонни номера.
Впоследствие с ново разпореждане съдът е дал повторно възможност на заявителя да
уточни заявеното вземане, като конкретизира по кой от договорите каква сума се дължи,
като има предвид обстоятелството, че включването им в общ акаунт не означава, че
договорът е един, като при неизпълнение на указанията в посочения срок заявлението за
издаване на заповед за изпълнение ще бъде отхвърлено.
1
С нова уточнителна молба от 30.12.2021 г. заявителят поддържа, че процесните
вземания били надлежно индивидуализирани, но не разграничава претенциите по всеки от
договорите, като излага допълнително доводи относно правилното приложение на изричната
норма на чл. 410, ал. 2, вр. чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК. Съгласно посочената разпоредба обаче
изискванията за редовност на заявлението за издаване на заповед за изпълнение са
приравнени напълно на изискванията за редовност на исковата молба, като не е предвидена
възможност надлежната индивидуализация на вземането да бъде „отложена“ за по-късен
процесуален момент, след като бъде взето предвид и поведението на длъжника. Съдът
намира, че наличието на посочен номер на акаунт не освобождава заявителя от
задължението му да уточни източника на задължението на сочения длъжник, включително и
как е формирана претендираната сума чрез посочване на сумите по всеки един от
договорите за далекосъобщителни услуги. Не може да се приеме, че в случая се касае за
един договор, доколкото към заявлението са представени няколко договора и допълнителни
споразумения от различни дати. От друга страна позоваването на различни фактически
състави (в случая различни договори), от които се твърди да е възникнало вземането на
заявителя, налага с оглед защитата на длъжника, същите да бъдат разграничени съобразно
конкретния източник на задължението, а не според счетоводното му отразяване от
кредитора (в този смисъл е и практиката на въззвината инстанция обективирана в
Определение № 5205 от 16.12.2021 г. по в.ч.гр.д. № 14237/2021г. на СГС, Определение №
4917 от 30.05.2022 г. по в.ч.гр.д. № 5247/2022 г. на СГС, Определение № 5205/16.12.2021 г.
по в.ч.гр.д. № 14237/2021 г. на СГС, Определение № 1351 от 17.02.2022 г. по в.ч.гр.д. №
1247/2022 г. на СГС и др.).
Поради изложеното и след като не са били отстранени допуснатите нередовности на
подаденото заявление по чл. 410 ГПК, съдът намира, че следва да откаже издаването на
заповед за изпълнение.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, вх. №
61662 от 29.09.2021 г. на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу Д. Р. П., ЕГН
**********.
Разпореждането може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя, което обстоятелство изрично да се
удостовери в отрязъка от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2