Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 25.11.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на осми ноември
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №5427 по описа на СГС за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
ответника В.И.М. срещу решение от 21.10.2018 г. по гр.д. №42498/2013 г. на
Софийски районен съд, 50 състав, в частта, в която е признато за установено на
основание чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл.86 ал.1 ЗЗД, че
жалбоподателят дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 610,46 лв. със законната лихва от
14.12.2012 г. до окончателното изплащане – стойност на незаплатена топлинна
енергия за топлоснабден имот-ателие №5 в гр. София, жк. „********, аб. №407146,
за периода мес.01.2010 г. – мес.04.2012 г. и сумата от 108,29 лв. – мораторна
лихва за периода 03.03.2010 г. – 23.11.2012 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д. №25639/2012 г. по описа на СРС, 50
състав, като ответникът е осъден да заплати разноски в заповедното и исковото
производство.
В жалбата се твърди, че решението на
СРС неправилно, необосновано и постановено при нарушение на
съдопроизводствените правила. Сочи, че първоинстанционният съд не е взел
предвид изложените от него аргументи. Поддържа, че по делото не е доказано
наличието на сключен договор между ищеца и ответника. Предвид изложеното,
жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната му част и
да отхвърли изцяло предявените искове. Не претендира разноски.
Въззиваемата
страна „Т.С.“ ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не
взема становище жалбата, в о.с.з. – оспорва същата.
Третото лице-помагач „ТАЕС – Нелбо
Инженеринг” ООД не взема становище по въззивната жалба.
Решението на СРС в частта, в която
предявените установителни искове са отхвърлени до пълните предявени размери, не
е обжалвано от ищеца и е влязло в сила.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно
атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по
същество е частично основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което
въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по
наведените оплаквания в жалбата.
Предмет на разглеждане в настоящото производство са
положителни установителни искове за наличието на вземания на ищеца спрямо
ответника за заплащане на доставена
топлинна енергия за периода мес.01.2010 г. - мес.04.2012 г. за имот, находящ се
в гр. София, жк. „********, аб. №407146, и мораторна лихва върху главницата за
периода 03.03.2010 г. - 23.11.2012 г.
В тежест на ищеца е да установи
възникването на облигационно отношение между него и ответника, по силата на
което е доставял топлинна енергия на ответника. В негова тежест е да докаже и
че за процесния период ответникът е ползвал топлинна енергия в съответното
количество, равняващо се на претендираната сума.
В тежест на ответника е да докаже
положителния факт на плащането.
Съгласно разпоредбата на чл.153 ал.1 Закона за енергетиката
/ЗЕ/, облигационната връзка – договор за продажба на топлинна енергия се
създава по силата на закона със страни – топлопреносното дружество – ищеца и
собственика или ползвателя на топлоснабдения имот - ответника. Съгласно
разпоредбата на чл.150 ал.2 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се извършва по
правилата на одобрени от съответния орган общи условия, публикувани в един
централен и местен всекидневник, като не е необходимо писменото им приемане от
потребителите. Тази разпоредба е специална по отношение на разпоредбата на
чл.16 ал.1 ЗЗД, според която договор при общи условия обвързва приемащия ги,
само ако ги е подписал, поради което възражението на ответника за липса на
облигационна връзка, поради неподписването на общите условия на ищеца е
неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.3 ЗЕ, несъгласните с
публикуваните общи условия потребители на топлинна енергия, могат да възразят
по съответния ден в 30-дневен срок след публикуване на ОУ, за каквото
възражение по делото няма данни. Тази възможност за възразяване от
потребителите на топлинна енергия срещу съдържанието на облигационната връзка,
обективирано в ОУ и да уговорят различно съдържание, е основание съда да
приеме, че облигационната връзка по продажба на топлинна енергия, дори и
възникнала по силата на закона, е договорна облигационна връзка, за която се
прилагат съответно правилата за договорите.
Ответникът е
оспорил в срока за отговор по чл.131 ГПК, че е собственик или ползвател на
процесния топлоснабден имот, но това обстоятелство е установено от представения
нот. акт за замяна на недвижим имот №27, т.І, н.д. №25/22.02.2007 г. на нот. М.В.,
поради което и настоящият съдебен състав намира, че през процесния период
страните са били във валидна облигационна връзка, по силата на която ищецът е
доставял на ответника топлинна енергия за посочения по-горе недвижим имот.
За установяване факта на
предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена,
в първоинстанционното производство са приети заключения на съдебно-техническа и
съдебно-счетоводна експертиза.
От заключението на
съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира напълно, се установява,
че през процесния период сумите за ТЕ в имота на ответника са начислени в
съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката. Вещото
лице сочи още, че за процесния период мес.01.2010 г. – мес.04.2012 г. общият
размер на стойността на ТЕ на ответника възлиза на сумата от 614,28 лв., от
които сумата от 316,23 лв. – стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация за процесния период,
сумата от 215,72 лв. – стойността на топлинната енергия за отопление на имота
на ответника за процесния период, сумата от 82,33 лв. – стойността на
топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване /топла вода/ на имота на
ответника, сумата от 0,00 лв. – такса мощност. Видно още от заключението,
общата сума на потребената от ответника топлинна енергия се коригира с
изравнителните сметки за връщане в размер на 239,46 лв. или сумата за потребена
ТЕ възлиза на 374,82 лв.
Съгласно разпоредбата на
чл.327 ал.1 ТЗ, за предадената стока купувачът дължи цена, или основанието на
продавача да претендира цената е освен наличието на валидна облигационна връзка
– договор за продажба, но и предаване на стоката. Както се установи в
обстоятелствената част, страните са в облигационни отношения – договор за
продажба на топлинна енергия, възникнала по закон, като за периода мес.01.2010
г. – мес.04.2012 г. ответникът не е заплатил потребената топлоенергия, цената
на която, съгласно приетото по делото СТЕ, възлиза на сумата от 374,82 лв.
При определяне размера на вземанията
за реално доставена топлинна енергия на абоната, СРС неправилно е кредитирал
заключението на ССчЕ, което е изготвено единствено на база на издадените от
ищцовото дружество фактури и без вещото лице да вземе предвид изравнителните
сметки за процесния период.
Съдът
приема, че искът е основателен до размера, посочен в СТЕ, а именно – 374,82
лв., тъй като СТЕ установява факта на доказване по делото – ползвал ли е
топлинна енергия ответникът за процесния период и каква е нейната цена.
От
приетото по делото заключения на ССчЕ, което съдът кредитира изцяло в тази му
част, се установява, че няма данни за извършвани плащания за задължения за
процесния период
Поради
изложеното, съдът приема, че искът за главница е основателен за сумата от 374,82
лв.
Основателността на иска предполага
наличие на главен дълг, който в случая е в размер на сумата от 374,82 лв. и
забава за погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно
уговореното от страните. Съгласно ОУ/2008 г. – чл.33 ал.1, потребителите на
топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този
смисъл, и съгласно разпоредбата на чл.84 ал.1 ЗЗД, ответникът е изпаднал в
забава по силата на цитираните разпоредби на ЗЕ и ОУ, без да е било да бъде
канен от ищеца, доколкото задълженията му са били срочни.
Ответникът дължи обезщетение за забава в
плащането на отделните месечни суми за главница, общият размер на което е 66,49
лв., определен по реда на чл.162 ГПК
Поради изложеното съдът намира, че
предявеният иск за лихва за забава е основателен до размера на сумата от 66,49
лв.
Поради изложеното, обжалваното решение следва да бъде
отменено в частта, с която са уважени исковете за цена на потребена топлинна
енергия за разликата над сумата от 374,82 лв. до пълния присъден размер от 610,46
лв. и за лихва за забава за разликата над сумата от 66,49 лв. до пълния
присъден размер от 108,29 лв. Решението следва да се отмени и в частта, с която
ответникът е осъден да заплати разноски на ищеца за исковото производство пред
СРС за разликата над сумата от 433,23 лв. и за заповедното производство за
разликата над сумата от 69,88 лв.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззивника
на основание чл.78 ал.1 ГПК следва да се присъдят допълнително разноски за
производството пред СРС в общ размер на сумата от 140,58 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №511804/21.10.2018 г., постановено по гр.д. №42498/2013 г.
по описа на СРС, ГО, 50 състав, в частта, в която са
уважени предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, седалище и адрес на
управление:***, срещу В.И.М., ЕГН **********, адрес: ***, кумулативно
съединени установителни искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.79 ал.1
пр.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ за разликата над сумата от 374,82 лв. до пълния присъден размер от 610,46 лв. със законната лихва от 14.12.2012 г. до окончателното
изплащане – стойност на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден
имот-ателие №5 в гр. София, жк. „********, аб. №407146, за периода мес.01.2010
г. – мес.04.2012 г. и
с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД за разликата над сумата от 66,49
лв. до пълния присъден размер от 108,29 лв. –
мораторна лихва за периода 03.03.2010 г. – 23.11.2012 г., и в частта, в която В.И.М., ЕГН **********,
адрес: ***, е осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, седалище и
адрес на управление:***, на основание чл.78 ал.1 ГПК разноски в исковото производство за разликата над сумата от 433,23
лв., и разноски в заповедното производство за разликата над сумата от 69,88 лв.,
и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******,
седалище и адрес на управление:***, срещу В.И.М., ЕГН **********,
адрес: ***, кумулативно съединени установителни
искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.150 ЗЕ за разликата над
сумата от 374,82 лв. до пълния претендиран размер от 671,18 лв., представляваща
стойност на незаплатена топлинна
енергия за топлоснабден имот-ателие №5 в гр. София, жк. „********, аб. №407146,
за периода мес.01.2010 г. – мес.04.2012 г., и с правно основание чл.422 ГПК вр.
чл.86 ЗЗД за разликата над сумата от 66,49 лв. до пълния претендиран размер от 118,26
лв., представляваща мораторна лихва за
периода 03.03.2010 г. – 23.11.2012 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д. №25639/2012 г. по описа на СРС, 119 състав.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК *******, седалище и адрес на управление:***, да заплати на В.И.М.,
ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл.78 ал.3 ГПК допълнително сумата от 140,58 лв., представляваща разноски в
първоинстанционното производство.
Решението
е постановено при участие на третото лице-помагач на страната на ищеца „Т.Н.И.”
ООД.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.