РЕШЕНИЕ
№ 137
гр. Пловдив, 03.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Елена Й. Захова
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
в присъствието на прокурора Красимир В. Папаризов
като разгледа докладваното от Милена Б. Рангелова Наказателно дело за
възобновяване № 20255000600331 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 424, ал. 1 от НПК.
Образувано е по искане на осъдения Н. Б., депозирано чрез адв. Т. Л., за
възобновяване на н.о.х.д. № 228/24г. на РС-Свиленград, с влязло в сила по което
определение е одобрено споразумение по Глава 29-та НПК, с което му е определено
наказание три години лишаване от свобода за престъпление по чл. 279, ал. 1 НК с отложено
по реда на чл. 66 НК изпълнение.
С искането се претендира определението да бъде отменено поради нарушаване на
материалния закон – не била съобразена обявената в ал. 5 на чл. 279 НК ненаказуемост на
деянието, и наказателното производство да бъде прекратено. Настоява се касационната
инстанция да изиска административна преписка, която съдържала данни (произнасяне по
поискана от Б. временна закрила), обосноваващи приложимостта на въпросната
привилегироваща норма.
При пренията прокурорът от АП-Пловдив изрази становище, че искането е
неоснователно и следва да бъде оставено без уважение, като изложи конкретни
контрааргументи против мнението за приложимост на споменатата норма на ал. 5 на чл. 279
1
НК.
Искателят и неговият изрично упълномощен защитник адв. Л. не се явиха във
въззивното заседание, редовно призовани, и не взеха участие в пренията.
Пловдивският апелативен съд, като касационна инстанция, след като провери
данните по делото и обсъди становищата и доводите на страните, намери за установено
следното:
Искането за възобновяване изхожда от процесуално легитимирана по смисъла на чл.
420 ал.1 от НПК страна; депозирано е в 6-месечния срок; в него се съдържат доводи в
подкрепа на заявеното основание по чл. 422 ал. 1 т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, а
предметът му е съдебен акт от кръга на визираните в чл. 419, ал. 1, изр. 2 НПК. Поради това
е допустимо, но не е основателно.
Крайният съдебен акт, с който е реализирана наказателната отговорност на г-н Б., не
подлежи на отмяна поради нарушение на материалния закон. Претендираното основанието
за ненаказуемост по чл. 279, ал. 5 НК трябва да изхожда от своевременно направено
изявление на осъдения, че търси убежище по смисъла на чл. 27, ал. 2 от Конституцията на
РБ, което съответно да бъде проверено. В случая искателят е бил заловен в багажника на лек
автомобил, опитал да премине през ГКПП „Капитан Андреево“, и нито тогава, нито в хода
на образуваното за престъпление по чл. 279 НК бързо (досъдебно) производство е известил
компетентните органи, че търси убежище в РБългария (а му е бил осигурен надлежен превод
на езика, който владее). При липса на подобно изявление тези органи е нямало защо да
проверяват действителността на неговото намерение. Нещо повече, той всъщност направо е
посочил пред разследващия полицай, че не търси убежище в България, а възнамерява да
премине страната ни транзитно и да се установи в Г.– вж. протокола за разпита му на л. 14 и
15 от ДП, проведен при спазване на всички процесуални правила.
Заобикаляйки въпроса, че поканата към г-н Б. да се яви в Държавната агенция за
бежанците при МС, РПЦ-София за провеждане на интервю по повод депозирана от него
молба за международна закрила по реда на ЗБ, представена като приложение към искането
за възобновяване, не може да бъде приета и разгледана в настоящото извънредно
производство (пък и е в незаверено копие), ПАС държи да наблегне на датите на поканата и
на интервюто – и двете следват сключването и одобряването на споразумението за решаване
на делото по реда на Глава 29-та НПК. След като са последващи документи, те не могат,
сами по себе си, да подкрепят тезата на защитата за влизане през границата на България за
ползване на убежище. Към искането за възобновяване не е приложена самата молба, за
разглеждане на която е насрочено интервюто, нито се иска да бъде търсена от съда, но е
ясно, че нейната дата също следва съдебното заседание, след като нито при задържането и
обиска на искателя, нито при разпита му, нито при подписване на споразумението той е
казал, че е кандидатствал за получаване на убежище в РБ.
2
За пълнота на изложението касационната инстанция ще посочи, че идентични казуси
са били предмет на разглеждане от върховния съд, който по идентичен начин е оставял
исканията за възобновяване на приключили по реда на Глава 29-та НПК наказателни дела
поради последващи претенции за приложимост на чл. 279, ал. 5 НК без уважение – напр.
Решение № 194 от 05 май 2010г. по н.д. № 83/10г. на Второ н.о.
В заключение: касационната инстанция отхвърля аргумента на молителя в подкрепа
на твърдяното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, а що се отнася до
процедурата по Глава 29-та НПК, констатира, че е протекла без съществени процесуални
нарушения, като след надлежен превод молителят лично е изразил съгласието си с
представеното и доброволно подписано от него споразумение, което е обхващало
релевантните въпроси за конкретния случай по чл. 381, ал. 5 НПК, в т.ч. признание за
виновно извършеното деяние, неговата правна квалификация и наказанието. Така че
искането за възобновяване не може да бъде уважено.
Ето защо Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Н. Б. за възобновяване на н.о.х.д. №
228/24г. по описа на РС-Свиленгад, с влязлото в сила по което определение за решаване на
делото по реда на Глава 29-та НПК е реализирана неговата наказателна отговорност за
престъпление по чл. 279, ал. 1 НК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3