№ 35686
гр. С., 09.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20221110118201 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба с вх. № 254692/14.09.2023 г. от името на „/.../“
ЕООД, чрез юрисконсулт С. А., с която се иска изменение на решение №
14150/20.08.2023 г., постановено по гр.д. № 18201/2022 г. по описа на СРС, II
ГО, 160 състав, в частта за разноските. Моли се за изменение на посоченото
решение, като насрещната страна по делото бъде осъдена да заплати в полза
на ответника допълнително разноски за юрисконсултско възнаграждение по
всеки един от разгледаните в производството 81 обективно кумулативно
съединени искове, на основание чл. 26а вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащането на правната помощ.
Насрещната страна по молбата – /.../ ЕООД, изразява становище по
молбата, като излага съображения за неоснователност на искането и
поддържа, че с оглед предмета на делото и фактическата и правна сложност
на производството, справедливияТ размер на дължимото в полза на ищцовото
дружество юрисконсултско възнаграждение е 540 лева.
Софийски районен съд, след като съобрази доводите на страните и
прецени данните по делото, намира следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелно производство, а е
продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от
страните разноски в съответната инстанция. То е способ за защита срещу
неправилно присъждане на разноски – чрез допълването на съдебния акт,
когато те не са присъдени или чрез неговото изменение, когато са неправилно
определени, без да се обжалва по същество съдебния акт (в този смисъл
Определение № 627/18.08.2014 г. по ч.гр.д. № 696/2014 г., Г. К., ІІІ Г. О. на
ВКС; Определение № 114/20.05.2016 г. по ч.гр.д. № 1847/2016 г., Г.К., ІІ Г. О.
на ВКС; Определение № 196/12.06.2015 г. по гр.д. № 9/2015 г., Г. К., І Г. О. на
ВКС).
1
В този смисъл и доколкото по делото е налично произнасяне по
разпределение на отговорността за разноски в производството по гр.д. №
18201/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, настоящият съдебен състав
намира, че е сезиран с искане за изменение на решението в частта за
разноските.
Искането е направено в законоустановения срок, от легитимирана
страна и се явява процесуално допустимо.
Разгледано по същество, същото се явява частично основателно.
С решение № 14150/20.08.2023 г., постановено по гр.д. № 18201/2022 г.
по описа на СРС, II ГО, 160 състав, съдът се е произнесъл по отношение
разпределението отговорността за разноски в производството, съобразно
изхода на спора, като е формирал извод, че в полза на ищцовото дружество
следва да се определи юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78,
ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр. 8/2017/, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП вр. чл. 25 от
Наредба за заплащането на правната помощ в максималния, съобразно
приложената от съда редакция на горепосочената разпоредба, размер, а
именно 300 лева.
Действително при произнасянето си съдът не е съобразил измененията в
чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от Наредба за заплащането на правната помощ,
обнародвани в ДВ, бр. 74 от 2021 г., в сила от 01.10.2021 г., съгласно които е
изменен максималнияТ размер, който може да бъде присъден като
възнаграждение от 300 на 360 лева и е предвидена възможност при защита по
дела с материален интерес над 10 000 лева, възнаграждението да бъде
увеличено с до 50 на сто от максимално предвидения размер по ал. 1.
Доколкото в мотивите си към решение № 14150/20.08.2023 г.,
постановено по гр.д. № 18201/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав съдът
е достигнал до извод, че в полза на ищцовото дружество се дължи
юрисконсултско възнаграждение в максималния, предвиден в чл. 25 от
Наредба за заплащането на правната помощ, размер, както и при съобразяване
на актуалната към настоящият момент /и към датата на постановяване на
решение № 14150/20.08.2023 г., постановено по гр.д. № 18201/2022 г. по
описа на СРС, II ГО, 160 състав/ редакция на чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от Наредба за
заплащането на правната помощ, обнародвани в ДВ, бр. 74 от 2021 г., в сила
от 01.10.2021 г., съдът намира, че в полза на „/.../“ ЕООД, следва да бъде
определено допълнително юрисконсултско възнаграждение в производството
по гр.д. № 18201/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав в размер на още
240 лева или общо юрисконсултско възнаграждение в размер на 540 лева.
В останалата част молбата на /.../ ЕООД, следва да бъде оставена без
уважение.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за
приложение на разпоредбата на чл. 26а от Наредба за заплащането на
правната помощ в настоящото производство. Съгласно чл. 26а от Наредба за
заплащането на правната помощ правна помощ при обективно съединяване на
2
искове се заплаща отделно за всеки иск съобразно предмета, правното
основание и материалния интерес. При тълкуване на посочената по-горе
разпоредба се налага извод, че законодателят действително е предвидил
възможност при обективно съединяване на искове възнаграждение да се
заплаща отделно за всеки иск, но само когато предмета и основанието на
исковете са различни. Действително предмет на разглеждане в настоящото
производство са 81 броя обективно кумулативно съединени искове.
Същевременно, обаче, всички искове имат еднотипен предмет и почиват на
едно и също основание, респективно имат едни и същи фактически състави,
подлежащи на установяване в производство. Следователно не е налице
възможност за прилагане на разпоредбата на чл. 26а от Наредба за
заплащането на правната помощ, доколкото в настоящия случай предмета и
основанието, на което почиват разгледаните в производство искове са
еднакви.
Воден от горното, съдът намира, че решение № 14150/20.08.2023 г.,
постановено по гр.д. № 18201/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав
следва да бъде изменено в частта за разноските, като „/.../“ ЕООД, ЕИК: /..../,
следва да бъде осъдено да заплати на „/.../“ ООД, ЕИК: /..../ сумата от още
237,43 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в
исковото производство пред СРС, съразмерно на отхвърлената част от
предявените искове.
В останалата част молба с вх. № 254692/14.09.2023 г. от името на „/.../“
ЕООД, чрез юрисконсулт С. А., с която се иска изменение на решение №
14150/20.08.2023 г., постановено по гр.д. № 18201/2022 г. по описа на СРС, II
ГО, 160 състав, в частта за разноските, следва да се остави без уважение.
Воден от горното, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ решение № 14150/20.08.2023 г., постановено по гр.д. №
18201/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, в частта за разноските,
КАТО:
ОСЪЖДА „/.../“ ЕООД, ЕИК: /..../, със седалище и адрес на управление:
гр. С., ж.к. /.../, бул. /..../ № 51, вх. А, ет. 9, офис 20 ДА ЗАПЛАТИ в полза на
„/.../“ ООД, ЕИК: /..../, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. /..../ №
70, ет. 2, ап. 8, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от още 237,43 лева,
представляваща разноски в исковото производство по гр.д. № 18201/2022 г.
по описа на СРС, II ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част от
предявените искове.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 254692/14.09.2023 г. от
името на „/.../“ ЕООД, чрез юрисконсулт С. А., с която се иска изменение на
че решение № 14150/20.08.2023 г., постановено по гр.д. № 18201/2022 г. по
описа на СРС, II ГО, 160 състав, в частта за разноските, в останалата й част.
3
Определението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Настоящото определение е неразделна част от решение №
14150/20.08.2023 г., постановено по гр.д. № 18201/2022 г. по описа на СРС, II
ГО, 160 състав.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4