Р Е Ш Е Н И Е
№
/ 15.07.2021 г., град Добрич
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
Административен съд - Добрич, в публично заседание на осми
юни, две хиляди двадесет и първа година, в касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимира Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Силвия Сандева
Нели Каменска
при участието на секретаря, Ирена
Димитрова и прокурора при Окръжна прокуратура - Добрич, Радослав Бухчев,
разгледа докладваното от съдия Каменска касационно дело с
административно–наказателен характер № 238 по описа на съда за 2021 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна
жалба на Министерството на земеделието, храните и горите, подадена чрез
пълномощник, срещу Решение № 260025/26.03.2021г. на Районен съд – Каварна, с
което е отменено Наказателно постановление №146 от 09.09.2020г., издадено от министъра
на земеделието, храните и горите, с което за нарушение на чл.33б, ал.1 от
Закона за подпомагане на земеделските производители, на основание чл.48а от
с.з. на „А.- П.И.“ ЕООД, ЕИК ХХХХХХХХХ, със седалище и адрес на управление
гр.Варна, ул.“Битоля“ № 32, ет.3, ап.5, представлявано от П.А.И., е наложена
имуществена санкция в размер на 10 000 лева.
В касационната жалба са изложени съображения за
незаконосъобразност на постановеното решение. Иска се неговата отмяна и
потвърждаване на наказателното постановление. В съдебно заседание чрез
процесуалния си представител, касаторът заявява, че поддържа касационната
жалба.
Ответникът, „А.- П.И.“ ЕООД, в
писмен отговор, изготвен от процесуален представител, оспорва касационната
жалба, изразява становище за законосъобразност на постановеното решение и моли
то да бъде оставено в сила.
Прокурорът при Окръжна прокуратура - Добрич дава заключение
за неоснователност на касационната жалба. Пледира решението да бъде оставено в
сила.
Административен съд –Добрич, намира, че касационната жалба
е подадена в законния срок от лице, участвало във въззивното производство,
решението по което е неблагоприятно за него, поради което е допустима.
Разгледана по същество, в рамките на предявените касационни
основания, съобразно правилото на чл. 218, ал.1 от АПК, настоящият състав счита
касационната жалба за основателна.
С оспореното решение Районен съд – Каварна е отменил Наказателно
постановление №146 от 09.09.2020г., издадено от министъра на земеделието,
храните и горите, с което за нарушение на чл.33б, ал.1 от Закона за подпомагане
на земеделските производители, на основание чл.48а от с.з. на „А.-П.И.“ ЕООД,
ЕИК ХХХХХХХХХ, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Битоля“ № 32,
ет.3, ап.5, представлявано от П.А.И., е наложена имуществена санкция в размер
на 10 000 лева.
Административното наказание е наложено на касатора след извършена на 25.02.2020г. теренна проверка от
служител на Общинска служба по земеделие-Шабла, при която се установило, че
имот, собственост на Община Шабла, с идентификатор 81181.32.134 с площ от
22,9454 ха, представляващ пасище, мера, находящ се в землището на с.Черноморци,
община Шабла, е засят с ечемик на 17,1190 ха, а е защитен, тъй като попада в
слой „Постоянно затревени площи“ в размер на 20,2546 ха.
За проверката е съставен Протокол № 2/25.02.2020г., в който
е посочено също, че имотът не е деклариран и не участва в споразумение за
стопанската 2019/2020г. В съседство се обработвал имот по споразумение от ЕТ“
Агросервиз-Ангел И.“, като едноличният търговец, обработващ съседния имот,
потвърдил, че общинският имот, представляващ пасище, мера бил засят с ечемик от
сина му, П.И. – управител и представляващ „А.- П.И.“ ЕООД.
Въз основа на горните констатации, на 10.03.2020 г. срещу „А.-П.И.“ ЕООД е издаден АУАН № 1/10.03.2020
г. Актът е връчен на управителя на дружеството на същата дата и е подписан без
възражения. Въз основа на така съставения акт, е издадено оспореното пред
РС-Каварна наказателно постановление.
За да отмени
наказателното постановление, районният съд е приел, че не е установена датата
на разораването на имота и засяването му с ечемик. Липсата на данни за момента
на засяване на имота с ечемик, съдът е приел, че е съществено процесуално
нарушение. Отделно от това в мотивите на решението е прието, че щом като субектът
на нарушението не бил собственик на имота и не бил негов ползувател с договор,
то той не би могъл да носи отговорност по реда на чл.33б, ал.1 от ЗПЗП. В тази
връзка съдът е приел, че забраната по чл.33б, ал.1 от ЗПЗП се отнася само за
собствениците и ползувателите на площите, включени в специализирания слой
„Постоянно затревени площи“. И тъй като по делото нямало доказателства да има
сключен договор между „А.-П.И.“***, то санкционираното дружество не било
ползувател на съответната площ.
Решението е
неправилно и незаконосъобразно.
В Закона за
подпомагане на земеделските производители няма легална дефиниция на понятието
„ползувател“, затова такъв може да бъде всеки- ползувател на законно основание
и фактически ползувател.
Нормата на
чл.33б, ал.1 от ЗПЗП, в действащата към датата на установяване на нарушението
редакция, 25.02.2020г. забранява преобразуването и разораването на площите, включени в слой
"Постоянно затревени площи", от техните собственици и ползватели,
като не прави разграничение между ползувателите на ползващи имота на правно
основание и на такива, ползващи имота без правно основание. В Закона за
подпомагане на земеделските производители няма легална дефиниция на понятието
„ползувател“, затова следва да се приеме, че ползувател по см. на чл.33б, ал.1
от ЗПЗП може да бъде всеки, който фактически ползва даден имот без значение
дали ползването е на правно основание или неправомерно.
Основание за
този извод дава санкционната разпоредба на чл.49а от ЗПЗП, която предвижда
ангажиране на административнонаказателната отговорност на всеки който наруши
забраната по чл. 33б, ал. 1 или не изпълни задължението по чл. 33б, ал. 4.
Предвидените наказания са глоба или имуществена санкция от 500 до 10 000 лв.
Правно
релевантен факт за ангажирането на отговорността е кое е лицето, което е
нарушило забраната на чл.33б, ал.1 от ЗПЗП, а не качеството му на собственик,
наемател, ползувател.
Настоящият
състав на Административен съд –Добрич намира, че не е допуснато съществено
процесуално нарушение на чл.42, т.3 и т.4 и чл.57, т.5 от ЗАНН. За
осъществяване на състава на нарушението по чл.49а във вр. с чл.33б, ал.1 от
ЗПЗП е достатъчно установяването на обстоятелството, че имот, включен в слой
"Постоянно затревени площи", е преобразуван, разоран, както и
установяване на лицето, което го е извършило. Датата на нарушението е датата,
на която е установено, че имот, попадащ в защитения специализиран слой е
разоран и е с нарушена почвенорастителната повърхност. Датата на разораването не
е от значение за ангажиране на отговорността, тъй като тя не е определящ
елемент от фактическия състав на това нарушение.
По горните
съображения настоящият състав на касационния съд не споделя съображенията на
въззивния съд, поради които е отменил наказателното постановление.
Съдът не се е
произнесъл по съществото на спора, с което е допуснал съществено процесуално
нарушение на чл.63, ал.1 от ЗАНН, която го задължава да обсъди спора по
същество. В мотивите на решението са изложени съображения единствено за
допуснати съществени процесуални нарушения и за това, че санкционираното
търговско дружество не било субект на отговорността, понеже нямало качеството
собственик или ползувател, но липсват констатации по отношение на фактическия
извършител на нарушението, въпреки че има събрани доказателства в тази насока.
Установената в
чл.220 от АПК забрана определя, че касационната инстанция преценява прилагането
на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния
съд в обжалваното решение. В обжалваното решение районния съд не е изложил
съображения дали приема за достоверни
показанията на актосъставителя по отношение на извършителя на нарушението като
по този начин не се е произнесъл по съществото на спора. В мотивите на
решението липсват констатации установен ли е фактическият извършител на
нарушението. В мотивите единствено са преразказани показанията на
актосъставителя, но не са направени съответстващите им правни изводи - кои факти съдът приема за доказани и кои не.
Не става ясно дали съдът е кредитирал
показанията на актосъставителя по отношение на твърдението, че „А.-П.И.“ЕООД с
управител П.И., е субектът на нарушението.
Видно от
показанията на актосъставителя Е.Г., при разпита й в съдебно заседания тя е
посочила, че при връчването на АУАН П.И. е потвърдил обстоятелството, че именно
неговото дружество е засяло ечемик на защитената площ. Затова при новото
разглеждане на делото тези показания следва да се обсъдят и ако съдът не ги кредитира,
следва да разпита лицата, дали сведение на контролните органи на ОСЗ-Шабла по
отношение на извършителя на деянието.
По изложените
съображения след отмяната на решението, делото следва да се върне за ново
разглеждане от друг състав на същия съд.
Така мотивиран и на основание Водим от горното и на
основание чл. 222, ал. 2, т.1 от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН,
Административен съд - Добрич
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Решение № 260025/26.03.2021 г., постановено по нахд
№ 207/2020г. по описа на РС – Каварна, като
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия
съд при спазване на дадените указания в мотивите на настоящото решение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: