Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. Ловеч, 03.08.2015 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, трети наказателен състав в
открито заседание на четвърти март две хиляди и четиринадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МАРИНОВА
при секретаря Т.Г.,
като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 2 по описа за 2015 година и за да се произнесе, съобрази:
С наказателно постановление № 1233 от 05.12.2014 год. на инж.
Павли Петров Богдански - Директор на Регионална
дирекция по горите - Ловеч, упълномощен със заповед № РД49-199/16.05.2011г. на
Министъра на земеделието и храните, на Г.Т.С. с ЕГН ********** *** на основание
чл.275 ал.1 т.2 от Закона за горите и чл.53 ал.1 и ал.2 от ЗАНН е наложена глоба
в размер на 300 /триста/ лева за нарушение по чл.257 ал.1 предл.2
т.1 предл.1 във връзка с чл.108 ал.3 във вр. с чл.104
ал.1 т.4 от Закона за горите.
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят
Г.Т.С., който го обжалва в срок като противоречащо на закона и необосновано.
Твърди, че за въпросния имот с кадастрален № 280149 в земището на село
Брестово, Ловешка област е имало издадено позволително за сеч на името на
собственика на имота Ценка Василева, в което е било вписано, че той имал право
да я представлява и да извършва маркирация и
експедиция на дървесината, като имал и сключени договори с нея. Изтъква, че
първото позволително за този имот е било издадено през 2013 година, но тогава
извършил само маркиране на гората, като е спазил всички изисквания на Наредба
№6 за сечи в горите. След издаване на позволителното е спазил срока, в който не
се влиза в гората, за да може РДГ да извърши проверка на направената от него маркирация и дали са спазени всички технологични
изисквания. Тъй като не успели да осъществят добива на дървесина през 2013
година, на 02.01.2014 година инж. Валентин Василев освидетелствал сечището,
след което издал ново позволително за сеч за същия имот. Заявява, че сечта се е
извеждала от наети работници, като той ежедневно бил на мястото през целия
период и контролирал лично да се секат единствено и само маркираните дървета.
Заявява, че след кубиране оформял текущите документи
и следял да не превишат позволената кубатура в позволителното за сеч. Твърди,
че на 10.06.2014 година по обяд му се обадила свидетелката Ц.П. и му казала, че
в имот № 280149 имало сеч на немаркирани дървета. При отиване на място заварил
работниците, които му обяснили, че дърветата са били отрязани най-вероятно през
нощта от неизвестен извършител. Според жалбоподателя е недопустимо да се
приема, че само поради качеството му на лице, на което е издадено позволително
за сеч следва да носи административно наказателна отговорност за проблеми в процесния имот, без да се взема пред вид периода на
възникването им. Счита, че при съставяне на АУАН и издаване на НП е допуснато
съществено процесуално нарушение, изразяващо се в разминаване и непълно
описание на нарушението. При тези съображения моли наказателното постановление
да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адвокат А.М.
***,
от името на доверителя си моли да бъде постановено решение, с което съда да
отмени изцяло обжалвано НП. В представената писмена защита развива
съображенията, изложени в жалбата.
Ответникът - Регионална дирекция по горите – Ловеч се представлява от
юрисконсулт Валентин Георгиев, който моли съда да потвърди процесното
НП. Счита, че в хода на административно наказателното производство не са
допуснати нарушения, които да водят до ограничаване правата на С..
От събраните по делото писмени доказателства, от показанията
на свидетелите Г.Р.Т., Ц.И.П., А.П.А., Борислав Атанасов Борисов, Ангел Стефанов
А. и Симеон Кеут Ван, както и от становищата на
процесуалните представители на страните, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка.
На 05.08.2014 година свидетелят Г.Р.Т., в присъствието на свидетелите
Ц.И.П. и А.П.А. съставил Акт №1233/07.08.2014г. /по регистъра на РДГ - Ловеч/
серия Б03А № 000397 против Г.Т.С. с ЕГН ********** *** за това, че на 10.06.2014
година, като лице, упражняващо лесовъдска практика, не е упражнил контрол при добива
на дървесина по позволително за сеч №0149225/02.01.2014г. със срок на действие
до 30.12.2014г. за имот с кадастрален №06536.280.149 отдел 313, подотдел „е” в
землището на с.Брестово, общ. Ловеч, в резултата на което е извършена сеч на
немаркирани дървета с КГМ от неизвестен извършител в количества и размер,
описани в КП Серия СЗДП №006244/10.06.2014г., с което са нарушени чл.108 ал.3
във вр. с чл.257 ал.1 т.1 от Закона за
горите. Актът е съставен в присъствие на нарушителя и същият е написал като
обяснение по акта, че „няма нищо вярно с горепосоченото”. Въз основа на
описания АУАН е било издадено атакуваното НП.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема, че констатациите в акта за
установяване на административно нарушение съответстват на действителното
положение и от събраните доказателства се установява, че жалбоподателят, в
качеството си на лице по чл.108 ал.2 от Закона за горите не е упражнил
възложените му със закона и подзаконовите нормативни актове контролни
правомощия при извършването на сечта, за която му е било издадено позволително
за сеч.
При извършената проверка относно формалните изисквания на
ЗАНН, съдът обаче констатира допуснати съществени процесуални нарушения.
В АУАН описаното нарушение е квалифицирано по чл.108 ал.3 във вр. с чл.257 ал.1 т.1 от Закона за горите, а в НП,
при идентично описание на нарушението вече е конкретизирано по чл.257 ал.1 предл.2 т.1 предл.1 от Закона за
горите и е добавено в квалификацията му и разпоредбата на чл.104 ал.1 т.4 от
Закона за горите, която всъщност съдържа елементите на нарушението, докато
посочените в АУАН разпоредби са бланкетна правна норма /чл.257 от ЗГ/, а чл.108 ал.2
посочва само качеството, в което действа нарушителя.
Индивидуализирането
на нарушените законови разпоредби е една от най-съществените гаранции за правото на защита на
нарушителя, който още в началния етап от започналото против него производство
следва да знае каква е юридическата формулировка на нарушението, за което е
обвинен, за да може да организира защитата си и да ангажира доказателства и
прави възражения относно констатираното административно нарушение.
АУАН е основен
процесуален акт във фазата по установяване на административното нарушение.
Законосъобразното му оформяне е равнозначно на законосъобразно образуване на
самото производство. Ето защо, с неговото оформяне се свързват точно определени
изисквания на закона, а именно да е съставен в писмена форма и да съдържа
предвидените в чл.42 от ЗАНН реквизити.
Тези формални изисквания са възведени от закона, не само защото чрез
съставянето на акт се установява административно нарушение, но и защото освен
това актът има и тази функция – официално обвинение в извършване на
правонарушение. Нарушителят е в правото си да се защити още в момента на
съставяне на акта. Посочването на всички виновно нарушени разпоредби, е не само
формален, но и съдържателен елемент. Тук стои въпросът за предварителната
защита на нарушителя, тя е предварителна, защото предхожда налагането на
наказанието. Тази норма безусловно е императивна, тъй като осигурява правото на
защита на привлечения към административнонаказателна отговорност, в чието
съдържание се включва и правото му да знае точно какво административно
нарушение се твърди, че е извършено, за да може да организира защитата си в
пълен обем, поради което незаконосъобразно съставения АУАН води до
незаконосъобразност на издаденото въз основа на него НП.
Константна е
съдебната практика, че не посочването и/или неясното и не конкретно посочване
на нарушените правни норми води до ограничаване на правото на защита на
посоченото за нарушител лице.
Освен това при
конкретизиране на административното нарушение по чл.257 от Закона за горите е
допуснато друго нарушение на процесуалните правила, а именно противоречие между
словесното описание на нарушението и неговата правна квалификация. В нормата на чл.257 ал.1 т.1 от ЗГ са посочени четири
изпълнителни деяния, а именно „не изпълни задължения” или „изпълни
несвоевременно задължения”, както и „не
изпълни контролни правомощия” или „изпълни несвоевременно контролни правомощия”. При словесното
описание на административното нарушение е посочено, че С. „като лице, упражняващо лесовъдска практика, не е упражнил контрол при добива на
дървесина по позволително за сеч №0149225/02.01.2014г. със срок на действие
до 30.12.2014г. за имот с кадастрален №06536.280.149 отдел 313, подотдел „е” в
землището на с.Брестово, общ. Ловеч….”. Това деяние е квалифицирано като
нарушение на чл.257 ал.1 предл.2 т.1 предл.1 от Закона за горите, че като лице, упражняващо
лесовъдска практика не е изпълнил задължения, възложени му по този закон,
подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани
на тях, т.е. словесно нарушението е описано като неизпълнение на контролни
правомощия /чл.257 ал.1 предл.2
т.1 предл.3 от Закона за горите/, а е
квалифицирано като неизпълнение на задължения.
По своята правна
същност наказателното постановление е вид правораздавателен административен акт
и в него следва да е налице пълно единство между словесното описание на
извършеното нарушение и цифровата му квалификация. В противен случай съществено
се нарушава правото на защита на наказаното лице, тъй като то има право да знае
точно какво нарушение му се вменява и съответно е санкционирано, за да може да
организира и реализира това си право в пълен обем. Неизпълнението на тези
изисквания, при всички случаи е съществено процесуално нарушение и в
разглеждания случай това не е направено, което е довело до незаконосъобразност
на обжалваното наказателно постановление и като последица води до отмяната му
единствено на формално основание, без да се разглеждат доводите на страните по
същество на делото.
Доколкото чл.53 ал.2
от ЗАНН позволява НП да бъде издадено и при допуснати нередовности
в АУАН, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина, то това не се отнася за
наказателното постановление. При него следва точно да са спазени императивните
изисквания на ЗАНН по издаването му, тъй като именно то е правораздавателния
акт, който очертава пределите на доказване в настоящето производство и
пределите на правото на защита на жалбоподателя. Не на последно място, това
процесуално нарушение препятства съда, в рамките на своята компетентност да
прецени извършено ли е нарушение на разпоредбите на Закона за горите и
издадените въз основа на него подзаконови актове, тъй като не е ясно какво точно
нарушение е имал пред наказващият орган с оглед неточната му квалификация.
Административно наказателното
производство е формален процес, поради въведените изисквания за форма,
съдържание и процедура за издаваните актове и наказателни постановления, като
само редовно съставените такива имат доказателствена стойност и могат да са
основание за налагане на административно наказание.
С оглед
изложеното, съдът приема, че при издаване на наказателното постановление,
административно наказващия орган е допуснал съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което не следва да се обсъждат възраженията по
същество на нарушението.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 1233 от 05.12.2014 год. на инж. Павли Петров Богдански - Директор на Регионална дирекция по горите -
Ловеч, упълномощен със заповед № РД49-199/16.05.2011г. на Министъра на
земеделието и храните, с което на Г.Т.С. с ЕГН ********** *** на основание чл.275
ал.1 т.2 от Закона за горите и чл.53 ал.1 и ал.2 от ЗАНН е наложена глоба в
размер на 300 /триста/ лева за нарушение по чл.257 ал.1 предл.2
т.1 предл.1 във връзка с чл.108 ал.3 във вр. с чл.104
ал.1 т.4 от Закона за горите като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки
административен съд по реда на глава дванадесета от АПК в 14 дневен срок от
съобщението на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :