№ 3334
гр. София, 12.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ Гражданско
дело № 20211110139215 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба АЛ. Б. Г. срещу „С.В” АД.
Ищецът твърди, че с влязло в сила решение № 40715 от 20.02.2017 г. по гр. д. № 52803/2016
г. по описа на СРС, 31 с-в, ответникът е осъден да заплати на ищеца по предявен от
последния иск сумата от 338,66 лв., представляваща главница. Поддържа, че ответникът му
дължи лихва за забава върху нея в размер на 95,00 лв. за периода от 14.05.2017 г. до
27.02.2020 г. Моли да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи
следната сума, за която твърди, че имало издадена в негова полза заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК: 95,00 лв. - лихва за забава за периода от 14.05.2017 г. до 27.02.2020 г. върху
присъдена с влязло в сила решение № 40715 от 20.02.2017 г. по гр. дело № 52803/2016 г. по
описа на СРС, 31 с-в, главница в размер на 338,66 лв.
Ответната страна е получила препис от исковата молба, по която е депозирала отговор в
срока по чл. 131 ГПК. Не оспорва наличието на влязло в сила решение по гр. д. №
52803/2016 г. по описа на СРС, 31 с-в, с което на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, е осъден
да заплати на ищеца главница в размер на 338,66 лв., представляваща недължимо платена
сума по фактура № **********/26.11.2013 г. Сочи, че за вземането е издаден изпълнителен
лист от 18.03.2018 г., като същото е прехвърлено по силата на договор за цесия на „Ейс
сървър про“ ЕООД и на „Гранд слам уинър“ ЕООД, по чието искане е образувано изп. дело
№ 20208510401886 по описа на ЧСИ Мариян Петков, с рег. № 851, район на действие - СГС.
Твърди, че на 05.10.2020 г. е заплатил сумата, предмет на изпълнителното производство.
Поддържа, че не е изпаднал в забава, тъй като от страна на ищеца не е отправена покана да
изпълни преди началния момент, от който се претендира лихва за забава. Излага
съображения, че ищецът не е оказал необходимото съдействие на ответника, за да може
последният да плати, тъй като не е посочил банкова сметка, по която ответникът да преведе
1
сумата от 338,66 лв. Моли за отхвърляне на иска.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Предявеният установителен иск е с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД. В тежест
на ищеца е да докаже съществуването и размера на главния дълг, изпадането на ответната
страна в забава (в т.ч. датата, на която ответникът е получил покана за плащане), както и
размера на обезщетението за забава. В тежест на ответната страна е да докаже погасяване на
възникналите в нейна тежест задължения, както и да докаже обстоятелствата, на които
основава възраженията си, в т.ч. че процесното вземане е придобито от трето лице по силата
на договор за цесия, както и че ищецът е изпаднал в забава, като не е оказал поисканото от
ищеца съдействие за плащане, респ. че ответникът е предприел действия по депозиране на
паричната сума в банка. В тежест на ищеца е да докаже, че е оказал съдействие на ответника
за получаване на предложеното изпълнение.
В случая от приложената към делото преписка по гр.д. № 52803/2016г. по описа на СРС, 31
с-в, се установява, че с влязло в сила решение е признато за установено, че ответникът „С.В“
АД дължи на ищеца АЛ. Б. Г. сумата от 338,66 лв., представляваща недължимо платена сума
с фискален бон № 33790/01.07.2016г. От приложената към цитираното дело разписка към
съобщение по чл. 131 ГПК (л. 19) се установява, че на 24.10.2016г. ответникът е получил
препис от исковата молба, в която се съдържа и искане за заплащане на сумата от 338,66 лв.,
поради което следва да се приеме, че ответникът е изпаднал в забава за заплащане на
претендираната в това производство главница.
Неоснователно е възражението на ответника, че в случая била налице забава на кредитора
по чл. 95 ЗЗД, тъй като не са ангажирани никакви доказателства да са предприети действия
по чл. 97, ал. 1, предл. 2 ЗЗД за депозиране на дължимата парична сума в банка и
уведомяване на кредитора за това, съставляващи основание за приложение на последиците
по чл. 95 ЗЗД (Решение № 197 от 18.02.2014 г. на ВКС по т. д. № 666/2012 г., I т.о.).
Неоснователно е и възражението, че вземането било прехвърлено чрез цесия на трети лица,
доколкото от приложения към изпълнителното дело договор за цесия е видно, че е
прехвърлена само главницата „без принадлежностите“.
По изложените съображения предявеният иск се явява основателен и като такъв следва да се
уважи.
При този изход на спора, право на разноски има ищецът. Съгласно т. 12 от ТР № 6/2013г. на
ОСГТК на ВКС с решението по чл. 422 ГПК съдът се произнася и по дължимостта на
разноските в заповедното производство. Следователно ответникът следва да заплати в полза
на ищеца следните разноски: 25 лв. – държавна такса в заповедното производство и 25 лв. –
държавна такса за исковото производство. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38 ЗА, в
полза на Адвокатско съдружие „Билева консулт“ следва да бъде присъдено възнаграждение
в размер на 300 лв. за предоставената безплатна адвокатска помощ в заповедното
производство, а в полза на адв. С.Й. Д. възнаграждение в размер на 300 лв. за
2
предоставената безплатна адвокатска помощ в исковото производство.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът „С.В“
АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „...“, ул. „.... № 1, сгр. 2А
дължИ на АЛ. Б. Г., с ЕГН **********, с адрес в гр. София, ул. „....“ № 56, ет. 4, ап. 8
сумата от 95 ЛЕВА, представляваща законна лихва за периода от 14.05.2017 г. до 27.02.2020
г., дължима върху присъдената с решение № 40715 от 20.02.2017г. по гр.д. № 52803/2016г.
по описа на СРС, 31 с-в в полза на АЛ. Б. Г. главница в размер на 338,66 лв. (недължимо
платена сума с фискален бон № 33790/01.07.2016г.), за която сума има издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 881/2021 г. по описа на СРС, 63 с-в.
ОСЪЖДА „С.В“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к.
„...“, ул. „.... № 1, сгр. 2А да заплати на АЛ. Б. Г., с ЕГН **********, с адрес в гр. София, ул.
„....“ № 56, ет. 4, ап. 8 сторените по делото разноски, както следва: 25 ЛЕВА – държавна
такса в заповедното производство и 25 ЛЕВА – държавна такса за исковото производство.
ОСЪЖДА „С.В“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к.
„...“, ул. „.... № 1, сгр. 2А да заплати на Адвокатско съдружие „Билева консулт“, на
основание чл. 38, ал. 2 ЗА вр. чл. 7, ал. 7 НМРАВ, сумата от 300 ЛЕВА, представляваща
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на АЛ. Б. Г. в заповедното
производство.
ОСЪЖДА „С.В“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к.
„...“, ул. „.... № 1, сгр. 2А да заплати на адв. С.Й. Д. от САК, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА
вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ, сумата от 300 ЛЕВА, представляваща възнаграждение за
оказана от адвоката безплатна адвокатска помощ на АЛ. Б. Г. в исковото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд, чрез
Софийски районен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Районен съдия:
3
РЕШИ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4