№ 1367
гр. Варна, 05.04.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на пети
април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20233100500669 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на “Застрахователно Акционерно Дружество
ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.“Г.М. Димитров“ №1, представлявано от Бисер Г. Иванов и Живко Стойков
Колев, действащо чрез юрк.П. Н., против Решение №3533 от 17.11.2022г. постановено по
гр.д.№5192/2022г. на PC Варна, в частта, с която е уважен предявеният от С. Г. С., с ЕГН
**********, с адрес: гр.В., кв.“Т.“ №**, вх.*, ет.*, ап.**, със съдебен адрес: гр.Варна,
ул.“Неофит Бозвели“ №5, ет.2, офис 1, чрез адв.Й. А., иск с правно основание чл.432, ал.1 от
КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на въззивника да заплати на въззиваемия сумата от
1642.43лв., представляваща разликата над 546.72лв. до присъдените с решението 2189.15лв.,
съставляващи застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди на лек
автомобил “Дачия Логан“, с рег.№* **** **, в резултат от пътнотранспортно произшествие,
настъпило на 26.07.2021г., около 22.30ч., в гр.Варна, на кръстовището, образувано от
бул.“Трети март“ и ул.“Асен Разцетников“ по вина на водача на лек автомобил “Хонда ХР-
В“, рег.№* **** **, чиято отговорност към датата на инцидента, е била застрахована при
ответника по задължителна застраховка “Гражданска отговорност“, ведно със законната
лихва върху посочената сума, считано от депозиране на исковата молба в съда до
окончателното й изплащане.
В жалбата се излага, че решението на РС Варна е неправилно и необосновано, като се
оспорват изводите на съдът относно начина на формиране на размера на дължимото
застрахователно обезщетение за материални щети по л.а.“Дачия“, модел “Логан“, с рег.№*
**** **. Сочи се, че към датата на ПТП-26.07.2021г. увреденото МПС е било в период на
експлоатация от над 12 години, поради което то не подлежи на гаранционно обслужване,
1
съответно не е икономически оправдано и финансово целесъобразно възстановителните
дейности по него да се реализират в официални сервизи или чрез използване на оригинални
части. В тази връзка се поддържа, че размерът на дължимото обезщетение следва да бъде
определен съобразно Методиката по Наредба №24 от 2006г., тъй като настоящия случай
покрива всичките изисквания за прилагането й. В условията на евентуалност, ако все пак се
приеме, че дължимото застрахователно обезщетение, следва да се изчисли по средни
пазарни цени, се поддържа, че същото следва да се редуцира, чрез намаляване на стойността
на труда нужен за ремонт на автомобила. Сочи се, че в заключението си вещото лице е
използвало справки от 6 сервиза, без обаче да съобрази, че 3 от тях-“Технокар“, “Мавро ВМ“
и “София Франс Ауто“, са официални сервизи на марките “Хюндай“, “Нисан“ и “Пежо“ и не
е ясно дали тези сервизи въобще обслужват коли извън посочените марки. Ето защо се
поддържа, че при формирането на стойността по средни пазарни цени, трябва да се
изключат тези три сервиза и така се получава средна цена на труд в размер нас 17.07лв.,
която се и присъжда масово от съдилищата. Поддържа се, че общата стойността на ремонта
възлиза на 2010.31лв., а не на 2658.23лв. Поддържа се още, че в тази ситуация дължимата
сума, след приспадане на вече заплатената от застрахователя обща сума от 1042.80лв. ще се
дължи остатък от 967.51лв. Моли ли се за отмяна на атакуваната част от решението и
отхвърляне на предявеният иск, евентуално за редуциране на неговият размер, ведно с
присъждане на сторените разноски пред двете инстанции.
В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна, е депозирала отговор на въззивната
жалба, с който се поддържа становище за нейната неоснователност, като са изложени
подробни съображения за доказаност на всички елементи от фактическия състав на деликта
и за ангажиране на отговорността на ответният застраховател. Оспорват се доводите на
жалбоподателят, че дължимата стойност за ремонт на процесните уврежданията следва да се
определи по Наредба №24/08.03.06г. на КФН, като се поддържа, че в процесния случай е
приложим чл.386, ал.2 от КЗ, съответно че обезщетението следва да е равно на действително
претърпените вреди, защото не е налице хипотезата на подзастраховане и застраховане по
договорена застрахователна стойност. Сочи се относима съдебна практика и е направен
подробен анализ на събраните доказателства, като са изложени доводи за адекватност на
застрахователното обезщетение, спрямо претърпените вреди. Ето защо се моли за
потвърждаване на атакуваната част от решението и присъждане на съдебно-деловодни
разноски.
Страните не са обективирали искания по доказателствата.
В хода на проверката въззивният съд констатира, че постъпилата въззивна жалба е
редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК, тъй като е подаден в срок от
надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и съдържа останалите необходими
приложения. Представени са и доказателства за внесена държавна такса.
Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл.267 от
ГПК, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивната жалба на “Застрахователно Акционерно
Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, против Решение №3533 от 17.11.2022г.
постановено по гр.д.№5192/2022г. на PC Варна, в частта, с която е уважен предявеният от С.
Г. С., иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на
въззивника да заплати на въззиваемия сумата от 1642.43лв., представляваща разликата над
546.72лв. до присъдените с решението 2189.15лв., съставляващи застрахователно
обезщетение за причинени имуществени вреди на лек автомобил “Дачия Логан“, с рег.№*
**** **, в резултат от ПТП, настъпило на 26.07.2021г., около 22.30ч., в гр.Варна, на
кръстовището, образувано от бул.“Трети март“ и ул.“Асен Разцетников“ по вина на водача
на лек автомобил “Хонда ХР-В“, рег.№* **** **, чиято отговорност към датата на
инцидента, е била застрахована при ответника по задължителна застраховка “Гражданска
отговорност“, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от депозиране на
исковата молба в съда до окончателното й изплащане.
НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№669/2023г. на ОС Варна в открито съдебно
заседание на 10.05.2023г. от 13.15 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с
препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3