№ 444
гр. Плевен, 07.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Валери Цв. Цветанов
при участието на секретаря ПЕТЯ П. АНТОВА
като разгледа докладваното от Валери Цв. Цветанов Административно
наказателно дело № 20244430201432 по описа за 2024 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
С наказателно постановление №12з от 12.04.2024г. *** на Първо РУ-
Плевен към ОД на МВР – Плевен е наложил на основание чл.53 от ЗАНН и
чл.257, ал.1 от ЗМВР на Б. В. К., ЕГН **********, от гр.Плевен, ***,
административни наказания глоба в размер на 300 лв.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят Б. В. К., който го обжалва в срок и моли съда да го измени,
като намали наложената санкция в минимален размер.
За въззиваемата страна *** на Първо РУ-Плевен към ОД на МВР –
Плевен, не се явява представител и не изразява становище по съществото на
спора. представител и не изразява становище по съществото на спора. С
изпращане на административнонаказателната преписка се прави искане за
оставяне на жалбата без уважение и потвърждаване на наложеното наказание.
1
Алтернативно в случай, че жалбата бъде уважена и жалбоподателят
претендира адвокатски хонорар, същият да бъде съобразен с предвидения в
Наредба №1 за минималните адвокатски разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е,
разгледана по същество е основателна.
Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт
серия АД №12з от 13.02.2024г. /бл.№379712/ за установяване на
административно нарушение от който е видно, че на същата дата около 16:30
часа в гр.Плевен, ул. ***, жалбоподателят К., като водач на лек автомобил
„Опел Вектра“ с рег. № *** и извършва следното: не изпълнява издадено му
на разбираем за него език устно разпореждане да помести автомобила, който
управлява от входа на сградата на Първо РУ-Плевен.
Горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитания
актосъставител П. Л. Г. и свидетеля М. С. М., чиито показания съдът
кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност,
взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени
доказателства. От показанията на актосъставителя Г. и от показанията на
свидетеля М. се установява, че на 13.02.2024г. около 16:30 часа в гр. Плевен,
ул. ***, жалбоподателят К. като водач на лек автомобил „Опел Вектра“ с рег.
№ *** не е изпълнил издадено му на разбираем за него език устно
разпореждане да помести автомобила, който управлява от входа на сградата на
Първо РУ-Плевен. И актосъставителят Г. и свидетелят М. са категорични, че
жалбоподателят К. паркирал лекия си автомобил в двора на районното
управление, където има знак „Забранено влизането“. Според показанията на
актосъставителя Г. и свидетеля М. на жалбоподателя К. било разпоредено да
премести автомобила си, което същият отказал да изпълни. Съдът кредитира
напълно показанията на актосъставителя Г. и свидетеля М., тъй като техните
показания са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички
факти и обстоятелства във връзка с възприетото от тях паркиране на
автомобила от страна на жалбоподателя К. на забранено за това място и
неизпълнението на разпореждане на полицейския орган да премести
автомобила, който управлява. Освен това няма данни по делото, които да
2
създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези
свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя К. в
нарушение, което не е извършил. Още повече, че нито в АУАН, нито по реда
на чл.44 ал.3 от ЗАНН нарушителят – жалбоподател в настоящето
производство, не е направил възражения относно невъзприемането от негова
страна на полицейското разпореждане. Освен това съобразно разпоредбата на
чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното, а в конкретния случай
жалбоподателят К. не е доказал, че е изпълнил разпореждането на органите на
МВР.
При така приетото за установено от фактическа страна законосъобразно
и обосновано административнонаказващият орган е приел, че с действията си
жалбоподателят Б. В. К. е извършил нарушение по чл.64 ал.2 от ЗМВР и
правилно и законосъобразно му е наложил административно наказание на
основание чл.257 ал.1 от същия закон. От страна на жалбоподателя не са
представени доказателства, които да оборват или да поставят под съмнение
изложената по-горе фактическа обстановка и направените въз основа на нея
правни изводи. Ето защо, съдът счита, че от всичко изложено до тук се
доказва по безспорен и несъмнен начин, че жалбоподателят К. съзнателно не е
изпълнил даденото му устно разпореждане и с действията си е осъществил от
обективната и субективна страна посоченото в акта за установяване на
административно нарушение и в наказателното постановление нарушение.
Административнонаказателната разпоредба на чл.257, ал.1 от ЗМВР
предвижда административно наказание “глоба” в размер от 100 до 500 лева за
лице, което не изпълни разпореждане на орган на МВР, направено в
изпълнение на функциите му, ако извършеното не съставлява престъпление.
Административнонаказващият орган правилно е квалифицирал
нарушението и го е санкционирал съобразно посочената санкционна норма. В
същото време обаче съдът счита, че административнонаказващият орган не е
индивидуализирал правилно наказанието. Наложил е наказание “глоба” в
размер около средния, предвиден в закона, без да изложи каквито и да е
мотиви и съображения в тази насока. Съдът съобразявайки тежестта на
извършеното нарушение, степента на неговата обществена опасност и
степента на обществена опасност на дееца, намира за справедливо и съответно
3
на извършеното нарушение, наказанието да бъде в размер на предвидения в
разпоредбата на чл.257, ал.1 от ЗМВР минимум. При формиране на своето
решение съдът съобрази и обстоятелството, че жалбоподателят е *** с ***
НТР с ЕР №*** от зас.№51 от 21.03.2024г. на ТЕЛК-Плевен.
Съдът счита, че следва да бъде изменено обжалваното наказателно
постановление относно наложеното административно наказание по 257, ал.1
от ЗМВР, като бъде намален размера на наложената глоба от 300лв на 100лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №12з от 12.04.2024г., с което ***
на Първо РУ-Плевен към ОД на МВР – Плевен е наложил на основание чл.53
от ЗАНН и чл.257, ал.1 от ЗМВР на Б. В. К., ЕГН **********, от гр.Плевен,
***, административни наказания глоба в размер на 300лв., като НАМАЛЯВА
размера на наложената глоба от 300лв на 100лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4