РЕШЕНИЕ
№ 110
гр. Перник, 29.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Светослава Ив. Алексиева
при участието на секретаря Катя В. Тодорова
като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно
наказателно дело № 20211720200916 по описа за 2021 година
С електронен фиш, серия К, №4803040 на ОД МВР – Перник, на
основание чл.189, ал.4, във връзка с чл. 182, ал.4 от ЗДвП на Л. И. А. с ЕГН
********** е наложена глоба 800 лева за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
Против електронния фиш в срок е постъпила жалба от Л.А., в която се
излагат възражения, че е издаден в нарушение на материалния закон и при
неспазване на процесуалните правила. Аргументира се позиция, че липсва
пълно описание на нарушението, че същото не е квалифицирано точно, както
и че необосновано е наложено наказание по по-тежко наказуем състав за
повторно извършено нарушение, при отсъствието на този квалифициращ
признак. Моли за отмяна на издадения електронен фиш като
незаконосъобразен и необоснован.
В съдебното производство, жалбоподателят – редовно призован, не е
участвал лично, не е представляван и от пълномощник. .
Въззиваемата страна – ОДМВР – Перник, не изразява становище по
жалбата. В съдебно заседание, представител не е участвал.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.14 и чл.18 от НПК,
както и доводите на страните, намира за установено следното:
На 04.05.2021 г., 10.16 часа, в с. Драгичево, общ.Перник, по път I-1 се
движело МПС - л.а. “Мерцедес ***** 4 Матик“ с рег. №*****. В района на
км. 286+300 на посочения път, с преносима система за контрол на скоростта с
1
вградено разпознаване на номера и комуникации, тип АRH САМ S1,
№11743d0 се извършвало измерване на скоростта на движещите се в двете
посоки пътни превозни средства в стационарен режим, чрез заснемане, като
системата за контрол на скоростта била насочена към гр. Перник.
Разрешената скорост на движение била 50/км/ч., съгласно чл.21, ал.1 от
ЗДвП. В 10.16 часа през обсега на преносимата система за контрол на
скоростта преминал и горепосоченият автомобил.
След изтичане времето за контрол, полицейският служител попълнил
протокол, рег. № 1158р-4687/2021г. /приложение към чл.10, ал.1 от Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата.
При обработка на заснетите нарушения, въз основа на разпознатия
регистрационен номер на МПС, бил изготвен електронен фиш, в който били
въведени данни за това, че след навлизане на превозното средство в
контролираната зоната е измерена скорост на движение от 81 км/ч. /след
съответно приспадане от измерената скорост от 84 км/ч на допустимата
грешка при измерването/.
След справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното средство,
с което е извършено нарушението е собственост на ФЛ - Л. И. А.. Затова, с
оглед разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП срещу жалбоподателя бил издаден
електронен фиш серия К, №4803040 на ОД МВР – Перник, с който на
основание чл.189, ал.4 от ЗДвП, във вр. с чл.182, ал.4 от ЗДвП, му била
наложена глоба 800 лв. за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Електронният фиш е връчен на жалбоподателя на 14.05.2021г.
Декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП или възражение по чл.189, ал.6 от ЗДвП
не били подадени след връчването.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по
несъмнен начин като взе предвид приетите писмени доказателства: справки
от централна база данни – КАТ, разписки, разпечатка от показанията на
техническото средство – снимка №11743D0/0357292, протокол за използване
на АТСС, рег. № 1158р-4687/17.05.2021г. и снимка на разположението на
уреда, удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от
07.09.2017г. за вписване на преносимата система за контрол на скоростта на
МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип ARH CAM S1 в
регистъра на одобрените за използване средства за измерване, с приложение
към удостоверението, писмо, рег. №20-00-38-2/19.06.2019г. на БИМ,
протоколи за първоначална и последваща проверка №№248-ИСИ/11.12.2017г.
и 01-С-ИСИС/05.02.2021г. на отдел „Изпитване на средства за измерване и
софтуер“ към ГД „Мерки и измервателни уреди“ на БИМ, справка за
нарушител/водач, издадена от ОД МВР- Перник, писмо, рег. №115800-
10998/01.07.2021г. на Началник отдел „ОП“ – Перник, писмо, изх. № 11-00-
247/23.06.2021г. от директор ОПУ – Перник.
2
Въз основа на установената фактическа обстановка, от правна страна,
съдът намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява
неоснователна..
Специалната процедура по издаване на електронен фиш, регламентирана
в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е приложена законосъобразно, при наличието на
предпоставките за това, тъй като по делото безспорно е доказано, че
процесното нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо
средство/система преносима система за контрол на скоростта с вградено
разпознаване на номера и комуникации, тип АRH САМ S1, с №11743d0, с
каквито съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП, може да се установяват и заснемат
нарушения в тази хипотеза. Съгласно §6, т.65 от ДР на ЗДвП
"автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган, и мобилни – прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес“.
Събраните писмени доказателства сочат, че АТСС, с което е установено и
заснето процесното нарушение е мобилно многофункционално устройство за
контрол на скоростта с вградено разпознаване на регистрационните номера и
комуникации. Същото е одобрен тип средство за измерване от Българския
институт по метрология съгласно удостоверение №17.09.5126 със срок на
валидност 07.09.2027г. Документът удостоверява, че преносимата система за
контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации, тип ARH CAM S1 е вписана в регистъра на одобрените за
използване средства за измерване и съответства с одобрения тип и с
метрологичните изисквания. Въз основа на това съдът приема, че АТСС, с
което е установено и заснето процесното нарушение на датата визирана в
електронния фиш, е било технически изправно и годно да бъде използвано за
установяване на нарушения на скоростния режим по реда на чл.189, ал.4 от
ЗДвП, чл. 4 и чл.5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата.
Същевременно, използването на мобилното АТСС на съответното място
за контрол е удостоверено с протокол /приложение към чл.10, ал.1 от
наредбата/, съставен и подписан от обслужващия го полицейски служител И.
И, в който изчерпателно са посочени релевантните обстоятелства –
идентификационен номер на използваното АТСС, точното място на контрол,
въведения за него скоростен режим, режим на измерване, посока на
3
задействане, начален и краен час на работа с АТСС и броя на установените
нарушения. Записите в съдържанието му, съпоставени със съдържанието на
процесния фиш, позволяват формиране на еднозначен извод, че протокола е
относим към описаното в него нарушение. Означените място на използване
на техническото средство – с. Драгичево, общ.Перник, път I-1, км. 286+300,
паркинг „Бостваст“, времето на работа с него, установеният скоростен режим,
посоката на контролираните превозни средства дават основание да се приеме
еднозначно, че на посочените в електронния фиш място, дата и час чрез
техническото средство е установено нарушение при управление на
визираното МПС, изразило се в превишаване на допустимата скорост от 50
км/ч., валидна за населено място, съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП. В пътния
участък не е било въведено различно ограничение на скоростта с пътен знак,
което се установява от предоставената информация от администрацията,
стопанисваща пътя, обективирана в писмо, изх. № 11-00-247/23.06.2021г. на
директор ОПУ – Перник.
Безспорно е идентифицирано и превозното средство, при управлението на
което е извършено нарушението, както и измерената скорост на движението
му при осъществявания контрол. Относимо доказателствено средство в тази
насока представлява приложената снимка №11743D0/0357292, в която са
означени дата и час, точна локация, посока на движение, разрешена скорост
/съответстващи на данните в протокола и ЕФ/, скорост на движение на
заснетото превозно средство, и разстоянието на измерване. Направения запис
на нарушението и снимковото му визуализиране е доказателствено средство
по чл.189, ал.15 от ЗДвП за установеното нарушение, за което е издаден
електронния фиш. На снимковия материал се наблюдава именно автомобила,
визиран в електронния фиш, заснет при приближаването му към СПУКС,
поради което всяко съмнение чия скорост е регистрирало АТСС е изключено.
Съгласно приетото приложение към удостоверение за одобрен тип
№17.09.5126 на БИМ, превозното средство, чиято скорост е измервал
лазерния лъч на модула в момента на заснемане на изображението е
определяем от пресичането на маркерите на четирите страни на
изображението. В случая, пресечната точка на маркерите е върху автомобила,
посочен в електронния фиш.
Предвид горното, съдебният състав приема, че обсъдените
доказателствени материали удостоверяват с необходимата достоверност, че
отразените в съдържанието на електронния фиш обстоятелства относно
съответната пътна структура и скоростен режим, измерената скорост на
движение, отчетеното превишение по отношение разрешената максимална
скорост и превозното средство, при управлението на което е извършено
нарушението, съответстват на действителното положение, интерпретирани са
обективно и са оценени правилно в съответствие с материалния закон, а оттук
- че квалифицирането на нарушението съответства на изложените факти и е
извършено законосъобразно. Установените факти реализират състава на чл.
21, ал.1 от ЗДвП, която норма забранява превишаване на скорост от 50 км/ч.
4
за населено място, предвид категорията на превозното средство.
Безспорно доказано е, че жалбоподателят е собственик на МПС, с което
на 04.05.2021г. е извършено нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Същият не е
упражнил възможността в чл.189, ал.5 от ЗДвП, поради което следва да
понесе отговорност за извършването му, съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвП.
Всичко изложено мотивира съдебния състав да приеме, че
доказателствената съвкупност е достатъчна за несъмнен извод, че на
посочените дата и място Л.А. е управлявал описаното превозно средство със
скорост над разрешената, установена с технически изправно АТСС –
преносима система за контрол на скоростта с вградено разпознаване на
номера и комуникации, тип АRH САМ S1, №11743d0, поради което
законосъобразно отговорността му е ангажирана по реда на чл.189, ал.4 от
ЗДвП с издаване на електронен фиш.
По отношение административното наказване:
Съдът споделя възраженията в жалбата за незаконосъобразно
прилагане на административнонаказателната разпоредба на чл.182, ал.4 от
ЗДвП, но при конкретните обстоятелства, нарушението не може да има за
последица отмяна на издадения електронен фиш.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП електронният фиш следва
да съдържа данни за териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.
В по-голямата си част тези данни са изложени в съдържанието на процесния
електронен фиш, но не и в частта относно описанието на нарушението и
правното му квалифициране.
Както се посочи, с електронния фиш отговорността на жалбопоадтеля е
ангажирана за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП за това, че при управление
на МПС е превишил разрешената за населено място скорост на движнеие от
50 км/ч. и се е движил с 81 км/ч. За превишаване на разрешената максимална
скорост санкциите са установени в разпоредбата на чл.182 от с.з., вида и
размера на които са определени в зависимост от стойността на конкретното
превишаване на скоростта. Санкциите са диференцирани в пет отделни
алинеи с оглед обстоятелството дали превишаването на скоростта е
извършено в населено място /ал.1/ или извън населено място /ал.2/, като са
предвидени и по-тежко наказуеми състави в хипотезите на особеност на
субекта на нарушението /ал.3/, при повторно извършено нарушение /ал.4/ и
системно такова /ал.5/.
В случая жалбоподателят е наказан на основание разпоредбата на чл.182,
ал.4 от ЗДвП. Тя предвижда по-тежко наказание за повторно извършено
нарушение по ал. 1, ал. 2 и 3 на с.р., а именно глоба в двоен размер спрямо
5
предвидения за съответното нарушение, а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6
и ал. 3, т. 6 – и кумулативно наказание лишаване от право да се управлява
моторно превозно средство за срок три месеца. Приложената
администартивнонаказателната разпоредба на чл.182, ал.4 ЗДвП не е
обвързана със съответната хипотеза по ал.1-3, но описанието на нарушението
и обстоятелствата, при които е извършено, намерили отражение в
съдържанието на електронния фиш /превишаване на скоростта в населено
място и стойността на конкретното превишение/, ясно сочат, че А. е наказан
за повторно извършено нарушение по чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, наказуемо с
глоба, чийто двоен размер съответства на наложения с ЕФ.
Основателно обаче е възражението, че това е сторено при изначална
липса на твърдение за един от съставомерните признаци от обективна страна,
тъй като при описание на нарушението не са изложени обстоятелства в насока
повторно извършване на установеното с АТСС нарушение. Съгласно §5, т.33
от ДР на ЗДвП повторно е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в
случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен срок, от влизането в сила на
наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за
същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е
било наложено като нов водач. Следователно, законосъобразното подвеждане
на установените факти под нормата на чл.182, ал.4, вр ал.1, т.4 от ЗДвП е
изисквало отразяване на налично по-ранно наказване на А. за същото по вид
нарушение, ясно означаване на акта, от който то произтича и датата на
влизането му в сила. Такива данни изобщо липсват. Нещо повече, напълно
отсъства констатация за това, че отговорността е ангажирана за нарушение,
извършено повторно.
Изложеното налага извод, че административнонаказващият орган е
приложил санкцията на правната норма без да изложи в пълнота фактите,
изпълващи всички елементи от хипотезата й. Констатираните недостатъци
при очертаване обективната страна на нарушението и цифровото му
квалифициране нарушават процесуалните правила и ограничават правото на
защита на наказания субект, тъй като е поставен в положение да се защитава
срещу неясно и вътрешно противоречиво административнонаказателно
обвинение и без да са му известни всички факти, които АНО е съобразявал
при решаване на въпроса за отговорността му. Описанието на нарушението
следва да се съдържа в обстоятелствената част на съответния
административнонаказателен акт, а не да се установява и извежда от други
материали по преписката, чиято функция е не да установят, а да подкрепят и
докажат вменения състав на нарушение. Поради това, констатираният
пропуск в очертаването състава на нарушението не може да се санира в
настоящото въззивно производство въз основа на събраните от съда
доказателства.
Независимо от този извод, следва да се отбележи, че приетата справка за
нарушител/водач, издадена от ОДМВР – Перник спрямо жалбоподателя не
съдържа фактически данни процесното нарушение да е осъществено в
6
условията на повторност, доколкото не установява наложено на
жалбоподателя с влязъл в сила съдебен акт наказание за същото по вид
нарушение в период една година преди датата на извършване на процесното.
Както се посочи, допуснатото нарушение на материалния закон при
квалификацията на деянието не мотивира отмяна на издадения електронен
фиш като незаконосъобразен, а предпоставя упражняване на правомощието
съдът да измени издаденото наказателно постановление като преквалифицира
описаното в наказателното постановление изпълнително деяние и приложи
закон за по-леко наказуемо нарушение при отсъствие на каквото и да е
изменение на обстоятелствата на нарушението, в съответствие с намиращата
субсидиарно приложение разпоредба на чл.337, ал.1, т.2 НПК, вр. чл.84 от
ЗАНН. В същия смисъл са задължителните указания в т.1 от Тълкувателно
решение № 8 от 16.09.2021 г. по т. дело №1/2020 г. на ВАС, ОСС от I и II
колегия.
Установените в производството факти и обстоятелства еднозначно сочат
на осъществен по-леко наказуем състав на административно нарушение по
чл.182, ал.1, т.4, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП. Същото е безспорно доказано,
поради което жалбоподателят следва да понесе наказание за него. В този
смисъл, изцяло в правомощията на съда като въззивна инстанция е да измени
електронния фиш, като в съответствие с материалния закон наложи наказание
по горепосочения по-лек състав. Правото за защита на жалбоподателя не се
нарушава, тъй като се е защитавал срещу идентични факти и положението му
се смекчава с налагане на глоба в по-нисък размер.
По отношение вида и размера на административното наказание:
За констатираното нарушение – превишаване на разрешената
максимална скорост в населено място, санкцията се съдържа в разпоредбата
на чл.182, ал.1 от ЗДвП, вида и размера на която е определена в зависимост
от стойността на превишението на скоростта. В конкретния случай скоростта
е превишена с 31 км/ч. /стойност, получена след приспадане на допустимата
техническа грешка при изчисляване скоростта на движение/, поради което за
нарушението е приложима санкцията по т.4 от визираната разпоредба.
Последната предвижда за превишаване на разрешената максимална скорост
от 31 до 40 км/ч. наказание, определено в абсолютен размер – глоба от 400
лв., изключващо възможността за преценка на обстоятелствата по чл.27, ал.2
от ЗАНН. По съображенията, които се изложиха именно такова наказание
следва да понесе жалбоподателят.
Приложеният по-леко наказуем състав на административно нарушение
и следващата от това редукция на наказанието от 800 лв. на 400 лв.
обосновава присъждане и на разноски в негова полза, тъй като своевременно
е направил искане за това /в жалбата/. Доколкото разпоредбата на чл.143, ал.
1 от АПК урежда присъждане на разноски единствено в хипотезата на отмяна
на обжалвания акт, но не и по отношение на изменение на същия, то на
основание чл. 144 от АПК субсидиарно приложение намира ГПК. В нормата
7
на чл. 78, ал. 1 и ал. 2 от ГПК се сочи, че ищецът съответно ответникът имат
право на присъждане на разноските, направени по делото съразмерно на
уважената част от иска. Приложена към конкретния казус нормата дава
основание за уважаване претенцията на страната по съразмерност,
пропорционално съобразно изменения размер на административното
наказание.
Жалбоподателят Л.А. е доказал направени разноски за възнаграждение на
адвокат в производството в размер 200 лева и е поискал присъждането им.
От приложения договор за правна защита и съдействие от 21.05.2021г.,
сключен между него и адв. Е.И., се установява, че страните са договорили
възнаграждение за изготвяне на жалба срещу процесния електронен фиш в
горепосочения размер, като е отразено заплащането му в брой при
подписване на договора. Същото е определено съобразно разпоредбата на
чл.18, ал.1, вр. чл.7, ал.2, т.1 от НАРЕДБА №1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и не се явява прекомерно. Предвид
изхода на делото, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 от АПК
заплатеното от жалбоподателя възнаграждение на адвокат следва да му бъде
възстановено от бюджета на органа, издал наказателното постановление, но
по съразмерност, намалено с пропорцията, с която е намален и размера на
наложеното наказание, а именно 100 лв.
Мотивиран от гореизложеното, на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ електронен фиш серия К, №4803040 на ОД МВР – Перник, с
който на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл. 182, ал.4 от ЗДвП на Л. И. А.
с ЕГН **********, с адрес. гр. С., ***** е наложена глоба 800 /осемстотин/
лева за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, като за същото нарушение на
основание чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП налага глоба в размер 400 /четиристотин/
лева.
ОСЪЖДА ОД МВР – Перник, с адрес гр. Перник, ул. „Самоков“ №1, да
заплати на Л. И. А. с ЕГН **********, с адрес. гр. С., *****, сума от 100 /сто/
лева, представляваща направени от него разноски в производството за
заплатено възнаграждение на един адвокат.
Оставя без уважение искането за присъждане на разноски над този
размер до размера на договореното и заплатено от жалбоподателя
възнаграждение на адвокат от 200 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
8
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
9