№ 21421
гр. София, 24.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА
при участието на секретаря МАРГАРИТА Р. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело №
20251110125119 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Р. В. Д. против С.О.
Съдът е сезиран с искова молба и уточняваща такава от 22.05.2025 г., подадени от
Р. В. Д. против С.О, с която е предявен отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК
за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на
ответника сумата от 50 лева, представляваща главница по влязло в сила наказателно
постановление № ******/2022 г., въз основа на което е образувано изпълнително дело
№ 2025********** от 24.04.2025 г. по описа на ЧСИ М.И.Б, поради погасяването й по
давност.
Ищцата Р. В. Д. твърди, че на основание наказателно постановление №
******/2022 г., срещу нея било образувано и водено изпълнително дело №
2025**********/2025 г. по описа на ЧСИ М.Б. Твърди, че с постановление на ЧСИ на
24.04.2025 г. върху банковата й сметка бил наложен запор. Твърди, че с наказателното
постановление й било наложено административно наказание „глоба“ по чл. 82, ал. 1 ,
б. „а“ ЗАНН в размер на 50 лева, което твърди да се погасявало с изтичане на
двугодишна погасителна давност. Твърди, че в случая такава е изтекла, доколкото от
влизане в сила на наказателното постановление – 16.12.2022 г. и в срок от 2 години не
било образувано изпълнително производство, като изпълнително дело №
2025********** по описа на ЧСИ М.Б било образувано едва на 24.04.2025 г., т. е. след
двегодишния давностен срок. Ето защо предявява настоящия иск. Претендира
направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът С.О е подал писмен отговор, с който излага
становище за нередовност на исковата молба, а по същество оспорва като
неоснователен и недоказан предявения иск.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235,
ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:
1
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК. По така предявения
иск в тежест на ищцата е да докаже, че: срещу нея е издадено и влязло в сила
процесното наказателно постановление за налагане на глоба в размер на 50 лева, за
събиране на която е образувано изпълнително производство пред частен съдебен
изпълнител по реда на ГПК.
Безспорно е между страните по делото, че с Наказателно постановление №
******/18.07.2022 г. на К.К – зам. кмет на С.О, влязло в сила на 16.12.2018 г., на Р. В.
Д. е наложено административно наказание "глоба" в размер на 50 лева.
Като доказателство по делото е представена покана за доброволно изпълнение
по изпълнително дело №2025********** по описа на ЧСИ Б., с която ищцата Р. Д. е
уведомена, че по наказателно постановление №******/2022 г. по описа на С.О дължи
на взискателя парично задължение. В поканата са описани дължимите от ищцата суми
по наказателното постановление, както и за такси и разноски за изпълнителното
производство.
По делото е представено постановление от 24.04.2025 г. на ЧСИ М.Б, рег. № 838,
постановено по изпълнително дело №2025********** по описа на ЧСИ Б., от което се
установява, че горепосоченото изпълнително дело е образувано по молба за започване
на изпълнение с вх. № 21324/2025 г. от 14.04.2025 г., ведно с приложено наказателно
постановление №******/2022 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна
страна:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 439 от ГПК, длъжникът по изпълнителното
производство може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако
възраженията му се основат на факти, настъпили след издаването на съдебния акт. По
своето естество искът по чл. 439 от ГПК е отрицателен установителен иск и с него
ищецът се домогва да установи, че изпълняемото право на взискателя по
изпълнителното дело, вследствие на новонастъпилите след постановяването на
съдебния акт факти, е престанало да съществува или че изпълняемостта му не е
настъпила. По изложените съображения предявеният иск е допустим, доколкото
наличието на висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по влязло в сила
наказателно постановление е достатъчно основание за пораждане на правен интерес у
длъжника за предявяване на иска по чл. 439 от ГПК, с който се оспорва изпълнението.
Съгласно нормата на чл. 162, ал. 2, т. 7 ДОПК, публични са държавните и
общински вземания по влезли в сила наказателни постановления. Разпоредбата на чл.
163, ал. 4 ДОПК постановява, че в случаите, когато публични вземания са възложени
за събиране на съдебен изпълнител, събирането им се извършва по реда на
Гражданския процесуален кодекс. Следователно редът за събиране на публичното
вземане определя и компетентният съд, който следва да се произнесе по исковата
молба за установяване несъществуването на това вземане. Доколкото в настоящия
случай на основание чл. 163, ал. 4 ДОПК вр. чл. 2, ал. 3 ЗЧСИ публичното вземане е
възложено за събиране на частен съдебен изпълнител, то и предявеният иск е с правно
основание чл. 439 ГПК и следва да се разгледа от гражданския съд. В този смисъл е и
практиката на смесени петчленни състави на ВКС и ВАС, които определят
компетентност на гражданския съд по искове за установяване несъществуване на
публично вземане, което е възложено за събиране на съдебен изпълнител
(Определение № 92 от 22.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 74/2012 г., Определение на
ВАС по адм. д. № 1/2013 г., Определение на ВАС по адм. д. № 7/2013 г.; Определение
на ВАС по адм. д. № 73/2012 г., Определение № 35 от 11.05.2017 г. на ВАС по адм. д.
2
№ 60/2015 г., Определение № 45 от 8.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 21/2016 г.,
Определение № 63 от 17.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 47/2017 г., Определение № 48
от 22.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 34/2018 г., Определение № 87 от 29.11.2019 г. по
адм. д. № 45/2019 г., Определение № 39 от 02.10.2020 г. по адм. д. № 23/2020 г.,
Определение № 52 от 29.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 38/2020 г., 5-членен с-в, ГК).
Следва да бъде посочено, че когато принудително събира публично общинско
вземане, съдебният изпълнител не прилага ДОПК и не разполага с правомощия да се
произнесе по възражението за давност, основано на чл. 171 ДОПК. Съгласно чл. 433,
ал. 1, т. 7 ГПК съдебният изпълнител може да прекрати изпълнителното производство,
когато бъде представено влязло в сила съдебно решение, с което е уважен иск по чл.
439 ГПК, т.е. признато е за установено, че не са налице материално-правните
предпоставки за законност на изпълнителния процес, включително поради погасяване
на задължението по давност. Тъй като няма правомощие да се произнася по
възражение за давност и не е орган в структурата на общинската администрация,
съдебният изпълнител не би могъл да "отпише" погасеното по давност публично
общинско задължение. Едновременно с това разпоредбата на чл. 433, ал. 1 ГПК не
оправомощава съдебния изпълнител да вземе предвид евентуално постановено от
орган в структурата на общинската администрация "отписване", извършено след
предаването на публичното задължение за събиране по реда на ГПК. Подобно
"отписване" би могло да обоснове отправянето на искане от взискателя по чл. 433, ал.
1, т. 2 ГПК, но заявяването на такова е в зависимост единствено от волята на
взискателя и при отсъствието му, единствен способ за защита на длъжника в хипотеза
на поддържано твърдение за изтекла погасителна давност по отношение на публично
общинско вземане, остава предявяването на иск - отрицателният установителен иск по
чл. 439 ГПК.
Съгласно чл. 82, ал. 1, б. "а" ЗАНН давността при наложено наказание "глоба" е
две години. Нормата на чл. 82, ал. 2 ЗАНН регламентира, че давността започва да тече
от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието и се прекъсва с всяко
действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на
наказанието. Следва да бъде посочено, че глобата, освен публично вземане, е и
административно наказание, която правна природа следва да намери превес, поради
което неприложим по отношение на давността за това вземане е срокът по чл. 171, ал.
1 ДОПК (в този смисъл Тълкувателно решение № 2/12.04.2017 г. по тълкувателно дело
№ 3/2016 г. на ВАС). Образуването на изпълнително производство е действие, което
прекъсва давността и започва да тече нов 2 годишен срок, но това производство следва
да е образувано преди изтичане на предвидената в НК обикновена или абсолютна
давност. Ако в посочения по-горе 2-годишен срок не се предприемат изпълнителни
действия глобата не подлежи на изпълнение по принудителен ред, в приложение на чл.
82, ал. 1, т. 5 от НК (в този смисъл ТР № 2/28.02.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСНК
на ВКС). Давността за изпълнение на административно наказание е изтичане на
определен срок от време, установен със закон, в който надлежният орган бездейства да
упражни правомощията си да приложи административно – наказателната репресия
спрямо извършителя на нарушението. Позоваването на давността е изведено при
факти, настъпили след влизане в сила на постановлението.
В настоящия случай с оглед приложението на разпоредбата по чл. 82, ал. 1, б. "а"
от ЗАНН, се установи, че по отношение на наложеното на Р. Д. наказание "глоба" на
основание Наказателно постановление № ****** от 18.07.2022 г. давностен срок е
започнал да тече от датата на влизането в сила на същото – 16.12.2022 г. По делото от
страна на ответника не са ангажирани доказателства да са предприети действия,
водещи до прекъсване на давността за периода от влизане в сила на наказателното
3
постановление до образуване на горепосоченото изпълнително дело. В случая от
датата на влизане в сила на наказателно постановление – 16.12.2022 г. до датата на
молбата за образуване на изпълнителното дело – 14.04.2025 г. давността за събиране
на наложената глоба е изтекла, поради което изпълнително дело №2025********** по
описа на ЧСИ Б., рег. №838 е образувано за неподлежащо на принудително
изпълнение вземане.
Ответникът, който носи доказателствената тежест, не доказа факти, от които да се
направи извод за спиране и/или прекъсване на давността преди датата на
възлагателното писмо, поради което съдът е длъжен да приеме недоказания факт за
неосъществен.
Изложеното предпоставя, че към настоящия момент правото на ответника да
изпълни принудително вземането за глоба е погасено по давност и предявеният
отрицателен установителен иск е основателен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има единствено ищцата, която
претендира и представя надлежни доказателства за заплатена държавна такса в размер
на 50 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Р. В. Д., ЕГН: **********
срещу С.О, с адрес: гр. София, ул. „Московска“ №33, представлявана от кмета В.Т, иск
с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че погасена по давност възможността за
принудително изпълнение по отношение на следните суми: сумата в размер на 50 лева,
представляваща административно наказание "глоба", наложено
с Наказателно постановление № ******/18.07.2022 г. на К.К – зам. кмет на С.О.
ОСЪЖДА С.О, с адрес: гр. София, ул. „Московска“ №33, представлявана от
кмета В.Т да заплати на Р. В. Д., ЕГН: ********** сумата в размер на 50 лева –
разноски за държавна такса в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването на препис от съдебния акт на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4