№ 178
гр. Варна , 28.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
пети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско
дело № 20203100503678 по описа за 2020 година
Производството по делото е въззивно и е образувано по подадена
въззивна жалба от ГД „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ към МВР - СОФИЯ ,
чрез ю.к.И. против Решение № 260453 от 30.09.2020 година, постановено по
гр.дело № 3106/2020 година на ВРС, с което съдът е уважил предявения иск и
е осъдил въззивника да заплати в полза на И. В. С., ЕГН **********, от ***,
сумата от 1792.92 лева (хиляда седемстотин деветдесет и два лева и
деветдесет и две стотинки), представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 246 часа за периода
от 01.03.2017г. до 29.02.2020г., получен в резултат на преизчисляване на
положен нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба – 05.03.2020г. до окончателното изплащане
на задължението , на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР,
както и сумата от 242.80 лева (двеста четиридесет и два лева и осемдесет
стотинки), представляваща обезщетение за забава, начислена считано от
първо число на месеца, следващ тримесечието на дължимото плащане до
05.03.2020г. , на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД; В частта, с която е била осъдена
Главна дирекция „Гранична полиция“ - МВР, с адрес: гр. София, бул.
„Христофор Колумб“, № 1, да заплати на И. В. С., ЕГН **********, от ***,
сумата от 300.00 лева (триста лева), представляваща направените в
производството разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК и в частта, с която е осъдена Главна дирекция
„Гранична полиция“ - МВР, с адрес: гр. София, бул. „Христофор Колумб“, №
1, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен
съд – Варна сумата от 271.72 лева (двеста седемдесет и един лева и
седемдесет и две стотинки), на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
1
С депозираната си жалба въззивника моли съдът да отмени атакуваното
решение, като неправилно и противоречащо на наличните по делото
доказателства.Излагат се доводи, според които съдът превратно е тълкувал
както закона, така и представените от тях писмени и гласни
доказателства.Излага се още, че сочения материален закон за исковия период
не намира своето приложение и в тази връзка съдът е допуснал нарушение,
обуславящо отмяна на атакувания съдебен акт.
В срока по чл.263 от ГПК против жалбата е бил депозиран отговор от
страна на адв.Б., като процесуален представител на И. В. С. и с него се
настоява решението да бъде потвърдено.
Страните не са направили доказателствени искания.
В открито съдебно заседание страните, въззивника не се явява, редовно
призован, не се представлява, но от писмените бележки на ю.к.И. става ясно,
че поддържа въззивната си жалба и моли съдът да отмени атакувания съдебен
акт.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява, не се представлява,
но са постъпили писмени бележки от адв.Б., с които той моли ход на делото
да се даде в тяхно отсъствие, като се отхвърли жалбата и им се присъдят
разноски.
За да се произнесе по спора, след като съобрази предметните предели на
същия и застъпените от страните становища, ВОС, намери за установено от
фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, и съдът приема, че въззиваемия И. В. С.
изпълнява длъжността „Мл.инспектор“ в ГКПП – Пристанище -Варна към ГД
„Гранична полиция“.По делото са приети като писмени доказателства
Заповед № 8121з-791 от 28.10.2014г., Заповед № 8121з-40 от 19.01.2015г.,
множество протоколи за отчитане на отработеното време между 22:00 ч. и
6:00 ч., времето на разположение и положеният труд по време на официални
празници в ОДП-Варна за процесния период, платежни бележки за начислени
и изплатени часове за положен извънреден труд и труд през официалните
празници за претендирания период. Първоинстанционният съд е описал
подробно съдържанието на протоколите, свързани с положения от
въззиваемия С. извънреден труд, нощен труд и труд по време на официални
празници, и доколкото няма спор по отношение на тяхното съдържание и
същите са ползвани от приетата по делото ССчЕ.
От приобщената по делото съдебно икономическа експертиза става
2
ясно, че за претендирания период от време е бил положен извънреден труд в
размер на 246 часа, или за сумата от 1 792.92 лева, както и мораторна лихва
в размер на 242.80 лева.
Основния спор между страните е правен и той обозначава различни
становища, касаещи приложението на наличното законодателство и
подзаконовите актове.Както правилно е посочил и ВРС през посочения
период от време са действали различни нормативни актове - на 19.08.2014
година в „Държавен вестник", бр. 69, е обнародваната Наредба № 81213-407
от 11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители в МВР, в сила от 01.04.2015 г. издадена на основание
чл.179, ал.2.
След нея на 02.06.2015 година в „Държавен вестник", бр. 40, е
обнародвана нова Наредба № 8121 592 от 25.05.2015 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители в МВР
(отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС, по адм. д. № 5450/2016
година).
Следва 02.08.2016 година, когато в „Държавен вестник", бр. 60, е
обнародвана нова Наредба № 8121-776 от 29.07.2016 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители в МВР
(Наредба №8121з-776 в сила от 02.08.2016г.). В чл.З, ал.З се регламентира, че
за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта
между 22 ч. и 6 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24 часов период.В нормата на чл.9 ал.2 от Наредбата за
структурата и организацията на работното време е прието следното, че
нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна
работна седмица е до 7 часа. Това ограничение води до изчисляване 8ч:7ч или
с коефициент равен на 1.143. Ограничението в Наредба № 81213-776 от
29.072016 г. е нощен труд не повече от 8 часа, което се различава от
Наредбата за структурата и организацията на работното време.
Страните спорят дали положения труд следва да бъде заплатен съгласно
Заповед № 8121з-791 от 28.10.2014 година или съгласно заповед № 8121з-40
от 15.01.2015 година, по коя формула и по колко на час. На база на допусната
и неоспорена Съдебно икономическа експертиза става ясно, че въззиваемия е
отработил извънреден труд в размер на 246 часа общо, като не са направени
преизчисления по коефициента – 1.143. Извънредния труд, получен при
преизчисляването на положен нощен труд в дневен с коефициент 1.143, не е
заплащан в периода от 01.03.2017г. до 29.02.2020 година и възлиза на сумата
от 1 792.92 лева, както и мораторна лихва в размер на 242.80 лева.
3
Становището на съда е следното:
По делото не се спори, че страните са обвързани от служебно
правоотношение по ЗМВР, тъй като ищецът е държавен служител в ГД
„Гранична полиция“. Приложимият закон, уреждащ този вид обществени
отношения е ЗМВР, който е специален по отношение на ЗДСл – арг. от чл.
142, ал. 2 ЗМВР.По делото няма спор, че предвид характера на заеманата
длъжност през процесния период ищецът е полагал труд както през нощта
(22.00 – 06.00 часа), така и по време на официални празници, а отработеното
работно време се е изчислявало сумарно.Спорен по делото е алгоритъмът на
изчисляването на положените часове труд, респективно дължи ли се
превръщане на часовете, положен нощен труд в дневен, респ. дължи ли се
заплащане на извънреден труд за така преобразуваните часове труд.
Нормата на чл. 176 от ЗМВР посочва, че брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.Сред предвидените
в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно
възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР.Работното
време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за
работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период –
чл. 187, ал. 3 от ЗМВР. От ал. 5 на същата разпоредба е видно, че работата
извън редовното работно време се компенсира с: 1. допълнителен платен
годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден
труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран
работен ден; 2. възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа
на отчетен период - за служителите, работещи на смени. Съгласно
разпоредбата на чл.187, ал. 9 от ЗМВР редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи.
Действала е Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г.,
в сила от 19.08.2014г, отм., бр. 40 от 2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г). От
01.04.2015г. до 29.07.2016г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.,
която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. №
5450/2016 г., V-чл., обнародвано в ДВ бр. 59 от 29.07.2016 г. От 02.08.2016г.
до настоящем действа Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60
от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г). Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в трите
наредби са идентични, като гласят, че при работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 часа, като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.В
нормата на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр.69 от
19.08.2014 г., отм. ДВ, бр.40 от 2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г.). изрично е
предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой
часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава
по 0,143. В следващите две Наредби № 8121з-592/25.05.2015 г и № 8121з-
4
776/29.07.2016г, приложими към процесния период 01.03.2017 година до
29.02.2020 година, липсва изрична регламентация за преизчисляване на
нощния труд в дневен. Доколкото в последните две Наредби е посочено, че
отново се касае за сумарно отчитане на работното време, но не е посочен
алгоритъм за преизчисляване, правилно първоинстанционният съд е приел, че
е налице празнота и следва да се приложи субсидиарно чл. 9 ал. 2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която гласи,
че при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, тоест 1.143.
Обратното разбиране би поставило в неравностойно положение държавните
служители в МВР спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито
правоотношения се регулират от КТ.Ето защо исковата претенция за
заплащане на извънреден труд за процесния период, получен след
преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана
по основание. От събраните по делото доказателства се установи, че ищецът,
за периода от 01.03.2016 година до 29.02.2020 година , е положил 246 часа,
или за сумата от 1 792.92 лева, с коефициент 1.143 за превръщането му в
дневен труд, а мораторната лихва е в размер на 242.80 лева.
По възражението за прекомерност:
В пред ВОС процесуалния представител на въззивника е направил
възражение за прекомерност по отношение възнаграждението на
процесуалния представител на въззиваемия.Установява се от материалите по
делото, че същото е в размер на 370 (триста и седемдесет) лева, (вж.л.26). За
да се произнесе по спора ВОС намери, че следва да изходи от нормата на чл.7
ал.2 т.2 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, която в
конкретния случай предвижда, че при интерес от 1 000 лева до 5 000 лева, се
дължи хонорар от 300 лева плюс 7% за горницата над 1 000 лева, или
изчислен този хонорар по единия иск би бил в размер на 355.50 лева.Отделно
от това обаче е налице е втори иск, какъвто е обезщетението за забава, по
което се дължи 300 лева – по аргумент от чл.7 ал.2 т.1 , или общата сума до
двата иска би била в размер на 655.50 лева.Не е налице злоупотреба с
възнаграждението, поради което и същото следва да се присъди в пълния,
поискан размер от 370 лева.
Предвид горното, ВОС,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260453 от 30.09.2020 година,
постановено по гр.дело № 3106/2020 година на ВРС, тридесет и четвърти
състав.
ОСЪЖДА ГД „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ към МВР - СОФИЯ да
заплати в полза на И. В. С., ЕГН **********, от *** сумата от 370 /триста и
5
седемдесет / лева, представляващи съдебно – деловодни разноски –
адвокатски хонорар пред ВОС.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6