Решение по дело №7542/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260010
Дата: 4 януари 2023 г.
Съдия: Десислава Георгиева Янева-Димитрова
Дело: 20171100107542
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 юни 2017 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ ….

гр. София, 04.01.2023г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I ГО, 5 състав, в закрито заседание през две хиляди и двадесет и трета  година в състав:

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА

 

и секретар ........., като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 7542  по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:

                                          

Производството е по чл. 250 от ГПК.                                                                              Постъпила е молба от ищцата, обективирана в подадена от нея въззивна жалба вх. № 288024/26.05.2022 г., за допълване на постановеното по делото решение  относно „иск по чл.86 от ЗЗД“.

Ответникът намира молбата за основателна.

Съдът, като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, достигна до следните изводи:          

Молбата  е неоснователна.                                                                                                                     Съдът в постановеното по делото решение е посочил какъв  е предметът на делото – предявен иск по чл. 55, ал.1, предл.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 30 000 лв. – платено в повече възнаграждение за извършени СМР по договор за строителство от м.юни 2015 г.

Ищцата не е сезирала съда с иск за заплащане на обезщетение за забава по чл.86, ал.1 от ЗЗД, поради което съдът не дължи произнасяне.

Ищцата е поискала с исковата молба присъждане на законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Претенцията за законна лихва не представлява отделен иск, а е законна последица от уважаването на иска, поради което съдът не дължи в отхвърлителния диспозитив нарочно произнасяне и по тази претенция. Съгласно чл. 236, ал.1, т.5 от ГПК решението трябва да съдържа какво постановява съдът по съществото на спора. По аргумент на чл.250, ал.2 от ГПК при допълване на решението съдът се произнася по неразрешената част от спора. 

В конкретния случай няма неразрешена част от спора, тъй като съдът се е произнесъл по предявения иск, който е отхвърлен.

 Съдът не дължи отделно произнасяне по въпроса за законната лихва при отхвърляне на предявения иск, тъй като се касае за законна последица от уважаването на иска.  

 Мотивиран така, съдът

                                              

                                                                Р  Е  Ш  И  :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 288024/26.05.2022 г. на Л.И.Г., ЕГН **********, за допълване на решение № 261533/05.05.2022 г. по гр.д. №7542/2017 г. на СГС, I ГО, 5 състав, с диспозитив в отхвърлителната част на решението относно „иск по чл.86 от ЗЗД“, какъвто не е предявен по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд  в двуседмичен срок от връчването на страните.

 

 

                                                                                                  СЪДИЯ :