№ 698
гр. София, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Ралица Манолова
Членове:Мирослав Г. Г.
Радина К. Калева
при участието на секретаря Станимира П. Делийска
в присъствието на прокурора Р. Н. Р.
като разгледа докладваното от Радина К. Калева Въззивно административно
наказателно дело № 20251100603546 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от Наказателно-
процесуалния кодекс (НПК).
С решение № 732 от 12.02.2024 г., постановено по н. а. х. д. №
11068/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 1-ви състав, обвиняемият
Д. Р. Г. е признат за виновен в това, че на 20.02.2021 г., около 18,15 ч. в
аварийно (служебно) помещение на ресторант „Порто Малтезе“, находящ се
на адрес гр. София, бул. „Черни връх“ № 100, търговски център „Парадайз“,
ниво +3, чрез нанасяне на удар с юмрук в лицето на А.П.В., му причинил лека
телесна повреда, изразяваща се в контузия на долна устна, контузия и
разкъсно-контузна рана на горна устна вляво, контузия на втори и трети зъби
горе вляво и отчупен фрагмент на линвалната повърхност на короната на
трети горен ляв зъб, които наранявания реализират медико-биологичния
признак на временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като
деянието е извършено по хулигански подбуди – на обществено място, при
липса на личен мотив във взаимоотношенията им, без да е предизвикан от
пострадалия, с демонстрация на безнаказаност и пренебрежение на
установените правила, закрилящи добрите нрави в обществото, телесната
неприкосновеност и достойнство на отделната личност, поради което и на
основание чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1, вр. чл. 78а НК е освободен от
наказателна отговорност и му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 1000 лева.
1
На основание чл. 189, ал. 3 НПК в тежест на обвиняемия са възложени
направените по делото разноски, като същият е осъден да заплати в полза на
държавата по сметка на СДВР сумата от 388,20 лева и по сметка на Софийски
районен съд сумата от 350 лева, както и 10 лева за служебно издаване на два
броя изпълнителен лист.
В законоустановения срок срещу решението е постъпила въззивна жалба
от адв. Д. Т. в качеството му на упълномощен защитник на обвиняемия Г., в
която са изложени съображения за незаконосъобразност и необоснованост на
обжалвания съдебен акт. Според жалбоподателя деянието е несъставомерно
по правната квалификация, по която е признат за виновен обвиняемият,
поради наличието на личен мотив. Намира за установено, че телесната
повреда е нанесена на пострадалия в отговор на негово грубо и нецензурно
поведение, което е имал към непълнолетната дъщеря на обвиняемия и нейните
приятели, включително и обиди към самия него. Сочи, че при наличието на
личен мотив, не може да се приеме, че телесната повреда е нанесена
единствено с цел да се покаже явно неуважение към обществото и да се
демонстрира пренебрежение към обществения ред. Ето защо моли за отмяна
на обжалваното решение и признаване на обвиняемия за невиновен, а в
условията на евентуалност – преквалифициране на деянието като такова по чл.
130, ал. 1 НК и прекратяване на производството поради липса на тъжба.
В жалбата не са направени искания за събиране на доказателства. В
разпоредително заседание на 23.06.2025 г. въззивният съд по реда на чл. 327
НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага
разпит на подсъдимия и на свидетели, нито изслушване на вещи лица.
В хода на съдебните прения в производството пред въззивната
инстанция защитникът на Г. – адв. Т. поддържа подадената жалба и
становището си, застъпено с нея, че деянието е несъставомерно по правната
квалификация, по която е признат за виновен Г.. Намира, че в случая е налице
личен мотив за нанасяне на телесната повреда и по-конкретно – грубото и
вулгарно отношение на пострадалия към дъщерята на подсъдимия и другите
непълнолетни лица, които са били там. Сочи, че тези действия и реплики на
пострадалия не са били обсъдени в мотивите на първоинстанционното
решение. Набляга и на обстоятелството, че деянието е извършено в едно
странично, служебно помещение, където не може да се говори за извършване
на хулиганство. Ето защо в заключение отправя молба до настоящата
инстанция обвиняемият да бъде признат за невиновен по повдигнатото
обвинение.
Представителят на Софийска градска прокуратура моли решението да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата, както
и тези, изложени от страните в съдебно заседание, и след като в
съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на
атакуваното решение, намира за установено следното:
Производството пред Софийски районен съд е образувано по внесено
постановление по чл. 375 НПК, с което е направено предложение от Софийска
районна прокуратура за освобождаване на обвиняемия Д. Р. Г. от наказателна
отговорност за извършено от него престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр.чл.
2
130, ал. 1 НК – за това, че на 20.02.2021 г. в служебно помещение на ресторант
„Порто Малтезе“, находящ се в гр. София, търговски център „Парадайз“, по
хулигански подбуди причинил на А.П.В. лека телесна повреда, изразяваща се
във временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
За да постанови решението си, първоинстанционният съд е събрал
всички относими към предмета на делото доказателства чрез обясненията на
обвиняемия Д. Г.; показанията на свидетелите А.П.В., В.Л., В.Б., М.В., А.М.,
Н.Б., Г.С., С.М., К.Ш., К.М., С.К., И.И., М.А., А. Г.а, И.Т. и М.Х.; заключенията
на назначените по делото експертизи – съдебно-медицинска, техническа и
съдебно-психиатрична; както и от останалите писмени и веществени
доказателства и доказателствени средства, приобщени по надлежния ред.
Съобразявайки събраните по делото доказателства, настоящият съдебен
състав прие за установена фактическа обстановка, идентична с възприетата от
решаващия съд.
Обвиняемият Д. Р. Г. е роден на **** г. в гр. София. Същият е българин,
с българско гражданство, живущ в гр. София, ж.к. „Дружба“, бл. ****, женен,
с едно малолетно дете, със средно образование, работещ, неосъждан.
Към 20.02.2021 г. свидетелят А.П.В. работил като управител в ресторант
„Порто Малтезе“, находящ се в гр. София, бул. „Черни връх“ № 100 в
търговски център „Парадайз“. На процесната дата В. бил на работа. Поради
обявената противоепидемична обстановка в страната, ресторантът бил
затворен за консумация, като заведението единствено предлагало храна за
вкъщи, а консумацията на храни и напитки на територията на търговския
център била забранена.
Около 18,00 часа свидетелят В. видял, че в служебно помещение на
ресторанта, находящо се на ниво +3 в търговския център, където, видял, че на
столове, взети от ресторанта, седят две момичета и едно момче – свидетелите
А. Г.а, И.Т. и М.А.. В. им направил забележка, че са взели столове от
заведението без разрешение и са седнали в служебното помещение, като им
обяснил, че трябва да си тръгват, тъй като съгласно разписанията на РЗИ, е
забранено събирането на хора на обществени места. Тогава между четиримата
възникнал скандал, като свидетелят А. започнал да бута и дърпа В., а
свидетелките Т. и Г.а го дърпали за ръцете, в резултат на което В. и А. паднали
на земята. В този момент се намесили свидетелите Л. и В., които ги
разтървали, като свидетелката Г.а се отдалечила и позвънила на баща си –
обвиняемият Д. Г., обяснила му къде се намира и му разказала, че непознат за
нея мъж ги гони от заведението и е имало конфликт между последния и
свидетеля А..
Обвиняемият веднага тръгнал към служебните помещения на
ресторанта. След като стигнал там, започнал да крещи и да псува, заканвал се,
че ще се бие с всички в заведението, търсил кой точно е В., като крещял че ще
го размаже, запали и пребие, като нанесъл удар с юмрук в стената на
коридора. През това време пред него бил застанал свидетелят В., който се
опитвал да го успокои, а обвиняемият през него се опитвал да нанесе удар на
В., тъй като разбрал, че това е мъжът, гонил дъщеря му. В един момент
обвиняемият успял да нанесе удар с юмрук в лицето на свидетеля В., докато
В. продължавал да стои между двамата, опитвайки се да ги разтърве. Тогава В.
3
тръгнал към вътрешната част на заведението и подал сигнал на тел. 112, а
обвиняемият Г. продължил да се заканва и да крещи. Малко след като
свидетелят В. подал сигнал на тел. 112, на място пристигнали полицейски
служители от 04 РУ-СДВР и екип на ЦСМП. Свидетелят А. В. бил откаран в
УМБАЛСМ „Пирогов“ за оказване на медицинска помощ.
Вследствие на нанесения удар В. е получил контузия на долна устна,
контузия и разкъсно-контузна рана на горна устна вляво, контузия на втори и
трети зъби горе вляво и отчупен фрагмент на лингвалната повърхност на
короната на трети горен ляв зъб.
Тази фактическа обстановка обосновано е изведена след извършен
пълен и точен анализ на събраните по делото доказателства. Настоящият
съдебен състав намира, че районният съд не е допуснал процесуални
нарушения при събирането и оценката на доказателствената съвкупност.
Подложил е на внимателен и задълбочен анализ всички събрани по делото
доказателства, като е подложил на отделно обсъждане и оценка събраните
противоречиви гласни доказателства. Действително от показанията на
свидетелите А., Г.а и Т. се установява, че между тях и В. са били отправяни
обидни изрази в конфликта, възникнал по повод това, че същите са се хранили
в служебното помещение на ресторанта. Въпросните обидни изрази не са
обсъдени задълбочено от първоинстанционния съдебен състав, което обаче не
е било и необходимо, доколкото не биха допринесли с нещо относно главния
предмет на доказване в настоящото производство.
От друга страна с категоричност е доказано по делото, че обвиняемият е
нанесъл удар с юмрук в областта на лицето на свидетеля В., като от
изготвената по делото СМЕ се установява, че В. е получил получил контузия
на долна устна, контузия и разкъсно-контузна рана на горна устна вляво,
контузия на втори и трети зъби горе вляво и отчупен фрагмент на лингвалната
повърхност на короната на трети горен ляв зъб, които наранявания реализират
медико-биологичния признак на временно разстройство на здравето, неопасно
за живота.
Първоинстанционният съд е изложил обосновани съображения защо
кредитира показанията на разпитаните свидетели по групи, които се
възприемат от въззивния съд и не следва да се преповтарят. Поради липсата на
доказателства, внасящи съмнение в установената правнорелевантна за
предмета на делото фактология, по-подробен анализ на доказателствения
материал не се налага, още повече, че и няма оспорване на фактическите
обстоятелства от страна на защитата.
В съответствие с установените факти по делото, правилно, обосновано и
законосъобразно районният съд е приел, че обвиняемият Д. Г. с гореописаните
действия е извършил деяние, което осъществява от обективна и субективна
страна състава на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 НК.
От обективна страна обвиняемият Г. на 20.02.2021 г., около 18,15 часа, в
служебно помещение на ресторант „Порто Малтезе“, находящ се в търговски
център „Парадайз“ в гр. София, чрез нанасяне на удар с юмрук в лицето на А.
В. му е причинила лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на долна
устна, контузия и разкъсно-контузна рана на горна устна вляво, контузия на
втори и трети зъби горе вляво и отчупен фрагмент на лингвалната повърхност
4
на короната на трети горен ляв зъб, което му е причинило временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието е извършено по
хулигански подбуди.
Деянието е извършено при пряк умисъл, тъй като обвиняемият е
съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е и е искал
настъпването на общественоопасните последици.
Възражението на защитника на обвиняемия, с което се оспорва правната
квалификация на деянието, като се твърди, че причинената от него на
пострадалия В. телесна повреда не е по хулигански подбуди, въззивният съд
намира за неоснователно. По това възражение се е произнесъл в мотивите на
обжалвания акт и първоинстанционният съд, след като е съобразил практиката
на ВКС кога едно деяние е извършено по хулигански подбуди и е дал правилна
оценка на съставомерните факти, подвеждайки извършеното от обвиняемия Г.
под квалифицирания състав на чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 НК.
Оценени са предшестващите действия на свидетеля В. в хода на възникналия
между него и свидетелите Г.а, Т. и А. конфликт и по-конкретно
обстоятелството, че между всички участвали в конфликта лица са отправени
обидни думи и изрази. Правилно решаващият съдебен състав е приел, че
въпросният конфликт не може да бъде приет като личен мотив за нанасяне на
инкриминираните увреждания на В., като настоящият съдебен състав се
солидаризира с този извод. Следва да бъде отчетено и обстоятелството, че
когато обвиняемият е пристигнал на мястото, където се е развил
горепосочения конфликт, същият е заварил една сравнително спокойна
обстановка – свидетелят В. е разговарял по телефона и спречкването между
него, А., Т. и Г.а е било преустановено, а последните, предвид забраните във
връзка с извънредната противоепидемична обстановка в страната, поначало не
е следвало да се намират в служебно помещение на ресторант в търговския
център. Въпреки това, обвиняемият е подходил изключително агресивно към
ситуацията, като няколко човека не са успели да го възпрат да осъществи
намерението си да нанесе телесна повреда на В.. Всичко това се е случило в
присъствието на множество лица (включително и непълнолетни) и на
публично място.
Настоящият съдебен състав се солидаризира и с извода на районния съд,
че дори да се приеме, че е налице личен мотив, то реакцията на обвиняемия е
толкова несъразмерна, бурна и смутителна за околните, че не изключва
хулиганския характер на деянието. Необходимо е да се отбележи, че съгласно
т. I.3 от Постановление № 2/29.11.1974 г. на Пленума на ВС, когато нанасянето
на обидата, причиняването на телесната повреда или извършването на други
подобни действия е станало по чисто личен мотив тези действия могат да се
квалифицират и като хулиганство при евентуален умисъл, ако са съпроводени
с грубо нарушение на обществения ред и изразяват явно неуважение към
обществото. Следователно субективната страна на престъплението не се
определя само от мотива или от целта на престъпника, а от съдържанието на
неговия умисъл. Затова то може да се осъществи и при евентуален умисъл. В
настоящия случай обаче въззивният съд е категоричен в извода си, че
поведението на обвиняемия не е било продиктувано от личен мотив и
деянието е извършено при условията на пряк умисъл.
5
Ето защо въззивният съд намира, че действията на обвиняемия
несъмнено имат характер на извършени по хулигански подбуди и споделя
изводите на районния съд за осъществен състав на престъпление по чл. 131,
ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 НК от обвиняемия Г..
На следващо място правилно СРС е намерил за приложима разпоредбата
на чл. 78а, ал. 1 НК, като правилно е отчел смекчаващите и липсата на
отегчаващи отговорността обстоятелства, като е освободил обвиняемия от
наказателна отговорност за извършеното от него престъпление и му е
наложил административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева.
Първата инстанция правилно е възложила в тежест на обвиняемия
направените по делото разноски в съответствие с изискванията на чл. 189, ал.
3 от НПК.
При извършената на основание чл. 314 НПК цялостна служебна
проверка на правилността на атакуваното решение, въззивната инстанция не
констатира наличието на каквито и да било основания, които да налагат
неговата отмяна. Ето защо същото следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 338, вр. чл. 378, ал. 5 НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 732 от 12.02.2024 г., постановено по н. а.
х. д. № 11068/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 1-ви състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6