Р Е Ш Е Н И Е
№ 260041/19.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският окръжен съд,
гражданска колегия, в публично заседание на девети ноември двехиляди и двадесета
година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ТОДОР ХАДЖИЕВ
при секретаря Радостина Кабадалиева, като разгледа
докладваното от съдията т. д. № 98 по
описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
„П. И.Б.“ АД е предявила против Е.А.М. и Д.Х.М. искове с правно основание чл.
415 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД общо за сумата от 82 557. 12 евро съгласно
допуснатото изменение на иска в съдебно заседание на 09.11.2020 г.
В исковата молба се твърди, че на 19.11.2007 г. между „П.
И.Б." АД и ответниците Е.А.М. и Д.Х.М. е сключен Договор № 56КР-АА-0117/19.11.2007 г. за
банков кредит, по силата на който банката е предоставила на кредитополучателите банков кредит в
размер на 54 167 евро с краен срок за
погасяване 28.11.2027 г., който е изцяло усвоен. С подписването на Анекс от 10.11.2008 г.
към договора за банков кредит отпуснатият кредит се предоговаря, като кредитополучателите
се съгласили да заплатят дължимата и непогасена лихва в размер на 42.72 евро,
определена съгласно т. I, II и III от анекса, еднократно при подписване на анекса,
както и, считано от датата на анекса, да се промени погасителният план към
договор за банков кредит съгласно Приложение № 2 към анекса, който изцяло
заменя погасителния план - Приложение № 1 към договора за кредит. Кредитът е в просрочие, считано от
29.12.2012 г. - общо 2 153 дни към 20.11.2018 г. включително, като са
просрочени 71 вноски по главница
в общ размер на 9 251.59 евро. По
кредита са просрочени 63 вноски по лихва, считано от 28.09.2013 г., в общ размер 34 448 евро. Поради неплащане в срок на
задълженията по договора за кредит на основание чл. 30. 2 от договора за кредит
на 19.09.2018 г. банката чрез ЧСИ Н. К. е връчила при условията на чл. 47, ал.
5 ГПК на кредитополучателите покана за доброволно изпълнение на задълженията по
договора с предоставен 7 - дневен срок за изпълнение от получаване на поканата.
Тъй като кредитополучателите не са платили просрочените задължения по договора
за кредит в предоставения им срок за доброволно изпълнение, банката е обявила кредита за изцяло и
предсрочно изискуем, считано от 02.11.2018 г. Към 20.11.2018 г.
включително дългът на кредитополучателите е в размер на 101 546. 57 евро, от които 51 804.67 евро - главница; 34 448
евро - договорна лихва за периода от 28.09.2013 г. до 02.11.2018 г.; 8079.33 евро - наказателна лихва, начислена съгласно т. 11 от Раздел V от договора за кредит за периода от
28.12.2012 г. до 20.11.2018 г.; 6 541.
16 евро - разсрочена лихва съгласно Анекс № 2 от 31.05.2012 г. за
периода от 28.09.2013 г. до 02.11.2018 г.; 572.17 евро - непогасена такса за подновяване на ипотека, дължима на
основание т. 23 от Раздел Х от договора за кредит; 101.24 евро - непогасени разноски за връчване на покани за
предсрочна изискуемост на кредита. На 21.11.2018 г. „П. И.Б." АД е подала
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу кредитополучателите Е.А.М. и Д.Х.М., което е
уважено изцяло по ч. гр. д. № 1826/2018 г. на Димитровградския районен която е връчена на
длъжниците при условията на чл. 47, ал 5 ГПК. С оглед допуснатото изменение на иска ищецът
желае да бъде установено по отношение на ответниците, че дължат следните суми
по договора за кредит: 51 804.67 евро - главница; 19 568 евро - договорна лихва за периода от 28.10.2015
г. до 02.11.2018 г.; 4963. 53 евро -
наказателна лихва, начислена съгласно т. 11 от Раздел V от договора за кредит за периода от
28.10.2015 г. до 20.11.2018 г.; 5 546. 66
евро - разсрочена лихва съгласно Анекс №2 от 31.05.2012 г. за периода от
28.09.2013 г. до 02.11.2018 г.; 572.17 евро
- непогасена такса за подновяване на ипотека, дължима на основание чл.
23 от Раздел Х от договора за кредит; 101.24
евро - непогасени разноски за връчване на покани за предсрочна
изискуемост на кредита.
В срока по чл. 367, ал. 1 ГПК ответниците Е.А.М.
и Д.Х.М. не са подали отговор на исковата молба и не са взели становище по предявените искове.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Относно вземането за 51 804. 67 евро:
Посоченото
вземане представлява непогасена главница по договор за кредит между „П. И.Б."
АД и ответниците Е.А.М. и Д.Х.М., чиято изискуемост е настъпила след обявяване
на кредита за предсрочно изискуем.
Предявеният иск е с правно основание чл. 415,
ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. 432, ал. 1 ТЗ.
Искът е предявен в едномесечния срок по
чл. 415, ал. 4 ГПК от получаване на съобщението, паради което е допустим.
По делото се установи, че
между „П. И.Б." АД, от една страна, и Е.А.М. и Д.Х.М. като кредитополучатели, от друга, е сключен Договор № 56КР-АА-0117/19.11.2007 г. за
банков кредит, по силата на който банката е предоставила на С. Т. С. заем в размер на 54 167 евро със срок за
погасяване 28.11.2027 г. за закупуване на недвижим имот.
Съгласно чл. 30.2, б. „а“ от
договора банката има право да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем при неплащане
повече от 5 дни след датата, на която е плащането е станало изискуемо. Съгласно съдържащите се в т. 18 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК разяснения
за настъпване на предсрочната изискуемост на кредита освен забава на
кредитополучателя е необходимо банката да е уведомило длъжника за волята си да
обяви кредита за предсрочно изискуем.
От приетото по делото
заключение по назначената съдебно – счетоводна експертиза (Приложение № 3 от
основното заключение на л. 127)) се установява, че кредитополучателите са спрели
да плащат главницата по кредита, считано от 28.12.2012 г., а договорните лихви
– от 28.09.2013 г. Поради допуснатото просрочие на задълженията по кредита
банката е изпратила на кредитополучателите покана да изплатят в 7 – дневен срок
просрочените задължения, като в противен случая ще счита кредита за предсрочно
изискуем. Поканите са връчени на кредитополучателите от ЧСИ № 929 – Н. К. при
условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Според чл. 48 от договора кредитополучателите
ще получават всички книжа във връзка с кредита на следния адрес: гр.
Димитровград, ул. „Патриарх Евтимий“ № 11, вх. Б, ет. 7, ап. 20, освен ако не
уведомят банката за промяната му. Предвид изричната уговорка в договора всички
книжа да се изпращат на обявения от кредитополучателите адрес за кореспонденция,
които не са уведомили банката за промяната му, следва да се приеме, че те са
надлежно уведомени за намерението й да обяви кредита за предсрочно изискуем независимо,
че не са получили лично изпратената им покана. Кредитът е станал предсрочно
изискуем на 26.09.2020 г., на която дата е изтекъл 7 – дневния срок за
доброволно изпълнение от фингираното връчване на уведомлението, осъществено чрез
посещаване адреса на кредитополучателите. Съдът не приема определената от ищеца
по - късна дата за предсрочна изискуемост на кредита – 02.11.2018 г., тъй като
тя е по – неблагоприятна за длъжниците с оглед възможността за допълнително
начисляване на договорни и наказателни лихви.
С настъпване на
предсрочната изискуемост на кредита кредитополучателите са загубили
преимуществата на уговорения в тяхна полза срок, вследствие на което банката
може да иска изпълнение на всички задължения по кредита и преди изтичане на
уговорения срок.
Видно от заключението на
вещото лице след приспадане на платените вноски непогасената част от кредита
възлиза на 51 804. 67 евро, поради което предявеният иск за главницата
следва да са уважи изцяло.
Относно вземането за договорни лихви:
Съгласно чл. 9
от договор за кредит договорната лихва е в размер на едногодишния EURIBOR плюс надбавка от 9. 424 пункта, който
към датата на сключването му – 19.11.2007 г., е 14. 021 % (4. 597 % стойност на
едногодишния EURIBOR и 9. 424 %
надбавка). С Анекс от 10.11.2008 г. и Анекс № 2 от 31.05.2012 г. страните са
запазили уговорения в договора за кредит лихвен процент от 14. 02%.
Видно от Приложение
№ 4а от основното заключение на л. 87, последното плащане по отношение на договорните
лихви е извършено на 28.02.2015 г. За периода от 28.10.2015 г. до датата на предсрочната изискуемост на
кредита на 26.09.2018 г. договорните лихви, начислени съобразно уговорения от
страните лихвен процент от 14.02%, са в размер на 19 534. 23 евро (Приложение № 2 от допълнителното заключение
на л. 146), през който период не са извършвани никакви плащания от страна на
кредитополучателите. Поради това предявеният
иск за дължимите по кредита договорните лихви за периода 28.10.2015 г. -
26.09.2018 г. следва да се уважи за сумата от 19 534. 23 евро, като за
разликата до пълния предявен размер от 19 568 евро се отхвърли като
неоснователен.
Относно вземането за разсрочените договорни лихви в
размер на 5546. 66 евро:
Съгласно Анекс №
2 от 31.05.2012 г. към тази дата непогасените договорни лихви възлизат на 4 676.
46 евро, чието плащане наред с таксата за предоговаряне от 520 евро и
начислената лихва за гратисния период от 1803. 71 евро е разсрочено до изтичане
срока на договора. Общия размер на разсрочената с цитирания анекс сума възлиза
на 7 000. 17 евро, от която са погасени 459 евро и остават дължими 6541.
17 евро, поради което предявеният иск за сумата от 5546. 66 евро следва да се уважи изцяло.
Относно вземането за наказателни лихви от 4963. 53 евро:
Вземането за наказателни
лихви по чл. 11 от договора за кредит по съществото си представлява неустойка
по чл. 92 ЗЗД, тъй като с тях се определя предварително размера на
обезщетението на кредитора при забава на длъжника, без да се налага да се доказват от кредитора. В този смисъл предявеният
иск е с правно основание чл.
415, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД.
Разпоредбата на чл. 43, ал. 2 ЗКНИП,
според която, когато потребителят забави
дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава
законната лихва, е неприложима в случая по силата на
§ 4 от ПЗР на закона, тъй като процесният договор е сключен преди влизането му
в сила (ДВ бр. 59/ 2016 г.).
Съгласно ТР № 7 от 13.11.2014 г. на ВКС по д. № 7/2013
г. не се дължи неустойка за забава по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, когато двустранен договор, който не е за продължително или
периодично изпълнение, е развален поради виновно неизпълнение на длъжника.
Дължима в такава хипотеза е единствено неустойка за обезщетяване на вреди от
неизпълнението поради разваляне - неустойка за разваляне, ако такава е била
уговорена. В тази връзка следва да се има предвид, че договорът за кредит по
съществото си представлява договор за продължително изпълнение, а обявяването на кредита за
предсрочно изискуем има характера на разваляне на договора с действие занапред.
От изложеното следва, че банката има право на наказателни лихви (неустойка)
върху просрочената главница само от датата на просрочието до датата, на която
кредитът е обявен за предсрочно изискуем. След тази дата банката няма право на
наказателна лихва върху предсрочно изискуемата главница, а само на лихва за
забава по чл. 86 ЗЗД. Следователно претендираните от банката наказателни лихви
следва да се начислят за периода от 28.10.2015 г. до 26.09.2018 г.
Според чл. 11 от договора
просрочените плащания се олихвяват с договорения лихвен процент от 14. 02% плюс
наказателна надбавка от 20 пункта. В този случай наказателната лихва замества
възнаградителната от просрочието до датата на плащането, респективно до
прекратяването му. Тъй като в случая възнаградителната лихва за периода
28.10.2015 г. – 26.09.2018 г. е изчислена по делото, наказателните лихви следва
да се изчислят само въз основа на уговорената наказателна надбавка от 20 пункта.
За посочения период наказателната лихва, изчислена съобразно добавката от 20
пункта, възлиза на 33 944. 65 евро, поради което предявеният иск за сумата от 4963.
53 евро следва да се уважи изцяло.
Относно вземането за 572.17 евро, представляваща непогасена такса за подновяване на ипотека,
дължима на основание чл. 23 от договора за кредит:
Въпреки че претендираното вземане е
предявено за заплащане в евро, следва да се присъди в български лева, тъй като
разходите за подновяване на ипотеката са направени в тази валута. Поради това
следва да се приеме, че искът е предявен за сумата от 1119. 06 лв.,
представляващ левовата равностойност на сумата от 572. 17 евро.
Според чл. 23 от договора за кредит всички
разходи по оценката, учредяването, подновяването и заличаването на ипотеката са
за сметка на кредитополучателите. От приложените по делото вноски бележки е
видно, че банката е заплатила нотариални и съдебни такси за подновяване на
ипотеката в размер на 1119. 06 лв., поради което предявеният иск следва да се
уважи изцяло.
Относно вземането за 101. 24 евро,
представляващи разноски за връчване на покани:
Въпреки че се претендира в евро, това
вземане също следва да се присъди в български лева, тъй като разходите за изплащане
на нотариални покани са направени в тази валута. Поради това следва да се
приеме, че искът е предявен за сумата от 198 лв., представляващ левовата
равностойност на сумата от 101. 24 евро.
Дължимостта на посоченото вземане
произтича от разпоредбата на чл. 82 ЗЗД, според която дължи заплащането на
всички вреди, който са пряка и непосредствена последица от неизпълнението.
Разходите за изпращане на нотариална покана на кредитополучателите за обявяване
на кредита за предсрочно изискуем са пряка последица от неизпълнението на
договора и затова следва да се възстановят на кредитора. В случая уведомлението
на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е изпратено на
кредитополучателите чрез съдебен изпълнител, разходите за което обаче не са
предмет на настоящата претенция. Ищецът претендира заплащане на нотариалните
такси за изпращане на нотариална покана на ответниците по две фактури – от
09.01.2018 г. за сумата от 126 лв. и от 24.10.2018 г. за сумата от 72 лв., за
които, тъй като не са представени по делото, не може да се направи извод, че са
били абсолютно необходими за упражняване на права, произтичащи от
неизпълнението. По изложените съображения предявеният иск следва да се отхвърли
като неоснователен.
Относно
разноските:
При това положение следва да се ревизират направените в заповедното
производство разноски, като се присъдят разноски само за уважената част от
предявените искове, поради което ответниците Е.А.М. и Д.Х.М. следва да
заплатят на „П. И.Б." АД разноски за заповедното производство в размер на 4 975. 27 лв. или
по 2 487. 63 лв. всеки един от тях.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК ответниците следва да заплатят на ищеца и направените в настоящето
производство разноски за ДТ, вещо лице и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 3775. 53 лв. съобразно уважения размер на предявените искове или по 1887. 76
лв. всеки един от тях.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е.А.М. с ЕГН **********,***
и Д.Х.М. с ЕГН **********,***, че дължат
солидарно на „П. И.Б.“ АД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление гр. София,
район „Изгрев“, бул. „Драган Цанков“ № 37 сумата от 51 804. 67 евро – главница по Договор №
56КР-АА-0117/19.11.2007 г. за банков кредит, ведно със законната лихва върху главницата от 21.11.2018
г. до окончателното й изплащане, 19 534. 23 евро - договорните лихви за периода
28.10.2015 г. - 26.09.2018 г., 4963. 53 евро - наказателни
лихви по чл. 11 от договора за кредит за периода 28.10.2015 г. - 26.09.2018 г.,
5546. 66 евро, дължима по Анекс № 2 от 31.05.2012 г., както и 1119. 06 лв. -
такса за подновяване на
ипотека, дължима на основание чл. 23 от договора за кредит, като
предявеният иск за договорни лихви за
разликата до 19 568 евро за
времето от 28.10.2015 г. до 20.11.2018 г., както и
предявеният иск за сумата от 198 лв. - разноски за връчване на нотариални покани, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Е.А.М.
и Д.Х.М. всеки един от тях да заплати на „П. И.Б.“ АД разноски по
ч. гр. д. № 1826/ 2018 г. на РС Димитровград в размер на 2 487. 63 лв.
ОСЪЖДА Е.А.М.
и Д.Х.М. всеки един от тях да заплати на „П. И.Б.“ АД разноски по
делото в размер на 1887. 76 лв.
Решението може да бъде
обжалвано пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия: