№ 41627
гр. София, 07.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20241110165283 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искови молби с вх. №№ 351150/04.11.2024 г.;
351151/04.11.2024 г. (по която първоначално е образувано гражданско дело №
65285/2024 г. на Софийския районен съд, 142. състав); 351152/04.11.2024 г. (по
която първоначално е образувано гражданско дело № 65287/2024 г. на
Софийския районен съд, 159. състав); 10299/13.01.2025 г. (по която
първоначално е образувано гражданско дело № 1836/2025 г. на Софийския
районен съд, 171. състав), и 10300/13.01.2025 г. (по която първоначално е
образувано гражданско дело № 1838/2025 г. на Софийския районен съд, 82.
състав) на А. Т. Д. срещу „Ф.Б“ ЕООД, с които са предявени претенции за
признаване за установено по отношение на ответника, че следните договори
за кредит не обвързват ищеца като нищожни поради противоречие със закона
– неправилно посочване на годишен процент на разходите (ГПР), евентуално –
че същият не е обвързан само от чл. 5 от договорите, който го задължава да
осигури поръчителство по договорите за кредит:
1. по искова молба с вх. № 351150/04.11.2024 г. – Договор за
предоставяне на потребителски кредит № 1**************** г.;
2. по искова молба с вх. № 351151/04.11.2024 г. – Договор за
предоставяне на потребителски кредит № ****************** г.;
3. по искова молба с вх. № 351152/04.11.2024 г. – Договор за
предоставяне на потребителски кредит № 1**************** г.;
4. по искова молба с вх. № 10299/13.01.2025 г. – Договор за предоставяне
на потребителски кредит № ****************** г., и
5. по искова молба с вх. № 10300/13.01.2025 г. – Договор за предоставяне
на потребителски кредит № 1**************** г.
Ищецът твърди, че с описаните в предходния абзац договори за кредит
ответникът му е отпуснал съответно:
1. по Договор за предоставяне на потребителски кредит №
1**************** г. – 2000 лева, като в договора било записано, че ГПР е
1
49,11 %;
2. по Договор за предоставяне на потребителски кредит №
****************** г. – 2500 лева, като в договора било записано, че ГПР е
49,66 %;
3. по Договор за предоставяне на потребителски кредит №
1**************** г. – 5000 лева, като в договора било записано, че ГПР е
49,66 %;
4. по Договор за предоставяне на потребителски кредит №
****************** г. – 2500 лева, като в договора било записано, че ГПР е
49,66 %, и
5. по Договор за предоставяне на потребителски кредит №
1**************** г. – 2000 лева, като в договора било записано, че ГПР е
49,11 %.
След като сключил договорите, ищецът установил, че ответникът му е
начислил като разход и възнаграждение за поръчителство от трето лице по
всеки един от петте договора – съответно 1900 лева; 2525 лева; 5300 лева;
2525 лева, и 1900 лева. Поддържа, че съгласно чл. 5, т. 3 от общите условия
към договорите поръчителството било само възможност за обезпечаване на
кредита, която той не бил избирал. Твърди, че ако има клауза за платено
поръчителство от трето лице, възнаграждението на този поръчител не е било
взето предвид при изчисляване на ГПР, поради което той е грешно посочен и
на договорите липсва реквизит. Евентуално се поддържа, че ищецът не е
обвързан с договор за поръчителство, и че клаузата, която предвижда
задължение за това е нищожна, тъй като опитва да заобиколи закона, като
въведе извънреден разход по кредита в нарушение на законовите забрани за
максималния ГПР и за въвеждане на допълнителни такси за усвояване на
кредита. Иска се уважаване на исковете. Претендират се разноски.
В законоустановения срок са подадени два идентични отговора от
ответника – „Ф.Б“ ЕООД, с които предявените искове се оспорват като
неоснователни. Оспорва се ищецът да е установил сключването на процесните
договори и че въобще са му били искани възнаграждения за поръчителство.
Поддържа се, че клаузата за поръчителство не била недействителна, тъй като
ищецът можел да избира и да предостави обезпечение чрез свой поръчител,
като е посочено, че отношението, с което трето лице, посочено от ответника –
„М.Б“ (М.), се е съгласило да поръчителства, не е част от договора за кредит и
поради това само по себе си не се отразява на действителността му. Не можело
да се смята, че разходите за обезпечение били част от разходите по кредита,
тъй като ищецът имал информация, че следва да предостави обезпечение,
преди да сключи договора за кредит.Иска се отхвърляне на исковете.
Претендират се разноски.
Съдът намира, че са предявени обективно съединени искове с правна
квалификация чл. 124, ал. 1, предл. второ ГПК във връзка с чл. 26, ал. 4 ЗЗД;
чл. 26, ал. 1, предл. първо и трето ЗЗД; чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 143, ал. 2, т. 10
ЗЗП, като разпределя доказателствената тежест по исковете в съответствие с
2
правилото на чл. 154 ГПК, че всяка от страните е длъжна да докаже фактите,
на които основава своите искания или възражения, по начина, описан в
диспозитива на настоящото определение.
С оглед становищата на страните се установяват като безспорни между
тях следните факти: че ищецът е сключил с ответника Договор за
потребителски кредит № 1**************** г., по който е получил 5000 лева
със срок на връщане 18 месеца, и Договор за потребителски кредит №
1**************** г., по който е получил 2000 лева със срок на връщане 12
месеца; че по всички описаните два договора поръчител според ответника е
бил „М.Б“ (М.).
По направените от страните доказателствени искания в исковата молба
и отговора, съдът намира, че следва да допусне като допустими, относими и
необходими към предмета на спора следните доказателства: писмените
доказателства, представени с исковите молби; задължаване на ищеца да
представи пълния текст на Договори за потребителски кредит №№
1**************** г. и 1**************** г., общите условия към тях и
погасителните планове, както и стандартните европейски формуляри,
съставени при отпускането им.
Съдът намира, че не следва да допусне на основание чл. 146, ал. 4 ГПК
следните доказателства: задължаване на ищеца да представи текста на
другите три договора, тъй като няма индиции по делото, че същите въобще са
имали конкретно съдържание .
Установява се, че с искови молби с вх. №№ 351151/04.11.2024 г. и
10299/13.01.2025 г. са предявени еднакви искове – между едни и същи страни
за установяване на нищожност на Договор за потребителски кредит №
****************** г., или на части от него, поради което по-късно
заведеното производство – за което е подадена искова молба с вх. №
10299/13.01.2025 г., следва да се прекрати като повторно образувано на
основание чл. 126 ГПК, като същата молба се върне.
Разноски по тази искова молба не следва да се присъдят, тъй като
ответникът не е направил такива конкретно за този договор – никъде в
отговора не се защитава по същество срещу него и не може да се отделят
отделни разноски само по този иск.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА на основание чл. 126, ал. 1 ГПК искова молба с вх. №
10299/13.01.2025 г., подадена от А. Т. Д..
ПРЕКРАТЯВА производството по тази искова молба, по която исковете
са идентични с предявените с искова молба с вх. № 351151/04.11.2024 г.
ПРЕПИС от отговора на исковата молба и приложенията към него да се
изпрати на ищеца.
3
НАСРОЧВА гражданско дело 65283 по описа за 2024 година на
Софийския районен съд, 28. състав, за разглеждане в открито заседание на 29
октомври 2025 г. от 15:00 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните следния проект за доклад на делото по чл.
146 ГПК:
Предявени са обективно съединени при условия на кумулативност
отрицателни установителни искове за установяване на това, че страните не са
обвързани от договори за кредит поради тяхната нищожност – противоречие
със закона поради липса на реквизит – неправилно посочен ГПР, с правна
квалификация чл. 124, ал. 1, предл. трето ГПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предл.
първо ЗЗД; чл. 22, ал. 1 ЗПКр и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр, като евентуално да се
установи с положителни установителни искове съдържанието на договорите,
които не включват като правно обвързващи нищожни поради противоречие
със закона – като неравноправни, клаузи за задължително учредяване на
поръчителство – с правна квалификация чл. 124, ал. 1, предл. второ ГПК във
връзка с чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД; чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 143, ал. 2, т. 10
ЗПКр.
Главните искове се уважават, ако се установи, че са сключени договори
за кредит, по които ищецът е получил плащане от ответника, и че разходите по
тези договори, вкл. необходимите разходи за обезпечение са по-големи от
тези, които определят описания в договорите ГПР; евентуалните искове се
уважават, ако се установи, че клаузите за задължение за учредяване на
поръчителство не са формулирани в съответствие с изискванията за
справедливост и добросъвестност в оборота, като налагат тежест на
потребителя, като няма да бъде уважен, ако ответникът установи
индивидуално уговаряне на клаузите, съответно – ако съдът направи правен
извод, че неустоечните клаузи са уговорени в съответствие с присъщите си
функции, като ответникът следва да установи какви конкретно вреди
обезпечават неустойките, и че размерът им съответства на риска.
ОБЯВЯВА за БЕЗСПОРНИ между страните и ненуждаещи се от
доказване следните факти: че ищецът е сключил с ответника Договор за
потребителски кредит № 1**************** г., по който е получил 5000 лева
със срок на връщане 18 месеца, и Договор за потребителски кредит №
1**************** г., по който е получил 2000 лева със срок на връщане 12
месеца; че по всички описаните два договора поръчител според ответника е
бил „М.Б“ (М.).
УКАЗВА на страните, че ПРЕЗУМИРАН ФАКТ, който НЕ СЕ
НУЖДАЕ от доказване съгласно чл. 146, ал. 4 ЗЗП е, че клаузите в договорите
за кредит не са договорени индивидуално.
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест с оглед
правилото на чл. 154 ГПК и обявените за ненуждаещи се от доказване факти е
да установи: уговаряне на останалите три договора за кредит; лихвата по
всеки от петте договора; размера на възнаграждението на поръчителя по
всички пет договора и че то е било предвидено като условие за отпускане на
кредита; размера на ГПР с възнаграждението за поръчител.
4
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест с оглед
правилото на чл. 154 ГПК и обявените за ненуждаещи се от доказване факти е
да установи: предоставена на ищеца реална (а не само декларирана или
заявена) възможност да предостави друг вид обезпечение; съответствие на
уговорените неустойки с очаквани вреди при неизпълнение на договора.
УКАЗВА на страните, че следва да посочат доказателства във връзка с
възложената им доказателствена тежест най-късно да първото редовно
проведено открито съдебно заседание по делото, като в противен случай губят
възможността да направят това освен ако не посочат основателни причини за
забавянето (чл. 147 ГПК).
ПРИЕМА представените с исковите молба писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 146, ал. 4 ГПК искането
на ищцата за задължаване на ответника да представи текста на договори за
кредит с №№ ****************** г.; .
УКАЗВА на основание чл. 238, ал. 2 ГПК на ищцата – М.А.Т, че ако
нито изпрати представител, нито се яви в първото съдебно заседание, без да
посочи уважителна причина за това, и не вземе становище по отговора на
исковата молба, съдът може да прекрати делото и да я осъди да заплати
разноски на ответника.
УКАЗВА на страните на основание чл. 40 ГПК и чл. 41 ГПК, че ако
променят адреса, на който са призовани, или го напуснат за повече от 30 дни,
включително ако се преместят в чужбина, са длъжни да посочат нов адрес в
Република България, на който да бъдат призовавани. Ако не направят това,
съобщенията ще се прилагат по делото и ще се смятат връчени.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните!
УКАЗВА на страните с оглед спестяване на придвижване на
служителите на съда да потвърдят получаването на изпратените до тях от съда
електронни съобщения с връщане на обратно електронно писмо на адрес:
************@***.*******.
Определението може да се обжалва в частта, с която е върната искова
молба и е прекратено производството по предявени с нея искове с частна
жалба пред Софийския градски съд в едноседмичен срок от връчване на
препис на ищеца. В останалата част определението не може да се обжалва.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5