ПРОТОКОЛ
№ 464
гр. Девня, 23.09.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на втори септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА
СъдебниЦОНКА ИВ. РАДЕВА
заседатели:ГАБРИЕЛА Н. НИКОЛОВА
при участието на секретаря ИСКРА ИЛИЕВА ВАСИЛЕВА
и прокурора Й. В. Я.
Сложи за разглеждане докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Наказателно
дело от общ характер № 20233120200432 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Подсъдимият М. С. И., редовно уведомен по телефон, явява се лично.
Гр. ищец и частен обвинител Д. С. Я., редовно уведомен по телефон,
явява се лично и с адв. М. П. – АК Варна, редовно упълномощен и приет от
съда от преди.
Свид. Я. П. И., доведена от РД „Охрана“ Варна, явява се лично.
Свид. Г. Х. И., доведена от РД „Охрана“ Варна, явява се лично.
Свид. И. Д. И., редовно уведомен по телефон, явява се лично.
Свид. Л. Я. Л., редовно уведомен по телефон, явява се лично.
Свид. Х. К. Ж., доведена от РД „Охрана“ Варна, явява се лично.
Свид. М. С. Й., редовно уведомена по телефон, явява се лично.
Свид. С. М. И., редовно уведомен по телефон, явява се лично.
В.л. В. Н. С., редовно уведомен по телефон, не се явява.
В.л. С. К. Михова, редовно уведомена по телефон, не се явява.
В.л. Р. В. Б., редовно уведомена по телефон, не се явява.
В.л. Р. С.а Г., редовно уведомена по телефон, не се явява.
Съдът докладва постъпили молби от всички в.л., в които същите
заявяват, че поради несвоевременното им призоваване за делото, не могат
да се явят в днешно с.з, поради служебни ангажименти.
За ВРП се явява прокурор Й. Я., редовно уведомени.
1
Явява се и адв. Н. Д. Д. от АК - Варна, определен за резервен
защитник на подс. И., по искане на съда по правила на ПП.
Съдът докладва постъпила днес 02.09.2025 г. в 09:45 часа молба от
адв. Б. Б., в която същия моли да бъде изчакан за с.з., поради ремонт на пътя
гр. Варна – гр. Девня.
В 10:05 часа я залата се явява адв. Б. Б. – АК Варна, редовно
упълномощен и приет от съда от преди.
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:
Прокурорът: Не са налице процесуални пречки. Моля, да дадете ход
на делото.
Адв. П.: Моля, да дадете ход на делото. Няма преки
Адв. Б.: Не са налице процесуални пречки. Моля, да дадете ход на
делото.
Съдът намира, че не съществуват процесуални пречки за даване ход
на делото, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Съдът пристъпва към изслушване на свидетелите по делото.
Призова се за разпит свид. Я. П. И. – ЕГН: **********, р. ******г. в
гр. В., живуща в гр. В. ул. „Ц********8, български гражданин, средно
образование, омъжена, в майчински, не осъждана, без родство със страни по
делото.
Предупредена за отговорността по чл. 290 НК.
Заявява, че ще говори истината.
Свид. И.: На въпросният ден, дъщеря ми Г. имаше РД. Бяхме го
планирали, затова говорихме с Д. да празнуваме в неговия магазин, който се
намира на центъра на с. Изгр.. Той се съгласи, ние всичко купувахме и
плащахме на него, а той ми съдействаше през цялото време. Първо мина Х.,
който ми е братовчед, който е тук в с.з., видя, че правим РД, но ние с него се
нямаме, тъй като е малко конфликтен. Затова е решил, че може да развали РД
на Г., но ние не правихме нищо. Синът на Д. пускаше музика. Всичко вървеше
добре, до момента, в който Иц. дойде със семейството си, като с него бяха и
М., с жена му и децата. Те седнаха на друга маса, но ние съответно им
занесохме да ги почерпим за РД на детето. Всичко вървеше добре, даже на М.
2
жена му М., дойде при нас и нямаше нищо, което да проворика някой. Но Иц.,
май като пийна малко повече, реши да прави скандали, което не беше добре за
никой. Искаха да се спре музиката, нещо което не е нормално. Ние сме
отишли да празнуваме, защо трябва да ни спира музиката. На Иц. не му
харесваше музиката и накара някой от децата да спре музиката, но незнам
дали неговото дете или някое друго. Ив., който е син на Д., влезе в магазина да
каже да не се спира музиката, защото ние сме там за да се веселят децата.
Тогава вътре в магазина е станал конфликта. Всички станаха да видят какво
става, но нямаше нищо фрапиращо. После дойде полицията и всичко
приключи. Аз видях, че е започнал конфликт, но вътре в магазина бяха много
хора. Ив. се скара с някое от децата, да не спират музиката. Съответно и Иц.
отиде, и стана панаира. Той взе да се кара, че не му харесва музиката, при
положение, че никой не го е викал да идва на РД. Видях данданията, която
стана и вътре в магазина, и отвън пред него. Ицо бутна масата върху бившия
ми съпруг Х., скъса му фланелката, защото той му каза, че празнуваме РД на
детето, защо е дошъл. Иц. започна да се заяжда и децата се изплашиха. На М.
детето С. се развика, защото се шокира, което е нормално като вижда какво
става. Никой от присъстващите на РД нямаше вина.
На въпрос от прокурор: В суматохата някой удари Диян, но не съм
видяла кой. Казаха, че М. го е ударил, че Иц. го е ударил, но аз не бях вътре.
На въпрос от адв. П.: Диян беше вътре след удара, казаха, че са го
сложили да легне. После, след като мина суматохата, Д. излезе навън,
вървеше и нямаше видими следи от удари по себе си. Докато е бил вътре, не
съм го виждала.
На въпроси от адв. Б.: Познавам внука на Д. – Л.. Да той беше там.
Познавам и А., тя също беше там. Минаха толкова години. Не се сещам кои са
били полицаите, които дойдоха.
Въпрос от адв. Б.: Каза, че сте празнували РД на Г.. Би ли казала на
съда, къде бяхте седнали, как беше разположението на масите, спрямо
магазина?
Свид. И.: Вратата на магазина, кафемашината и нашите маси. Ние
използвахме две или три маси. Те са пред магазина. Аз седях при гостите си,
но в края до кафемашината, за да мога да ставам.
Въпрос от адв. Б.: От там, където стоеше виждаше ли се вътре в
магазина какво става?
Свид. И.: Не, той е зад гърба ми.
Въпрос от адв. Б.: Помниш ли, на твоята маса кои хора стояха?
Свид. И.: Бяхме аз, бившия ми мъж Х., който е баща на Г., майка ми
Сн., П., Т. и Ант., Д., жена му П.и Ив.. Д. и П. ни обслужваха. Те държат
магазина за хранителни стоки. Ние с тях имахе предварителна отговорка. От
2018 г., откакто съм в с. Изгр., всяка година празнуваме там. Аз съм от с.
Изгр., там съм отраснала.
Въпрос от адв. Б.: Би ли описала на съда, какво представлява
магазина и какво виждаш като влезеш в него?
Свид. И.: Обикновен магазин с маси пред него. Вътре е пълен със
стока. Като влезеш вътре касата беше отсреща, а не до вратата.
3
Въпрос от адв. Б.: Знаеш ли дали има стая за почивка?
Свид. И.: Да, има стая за почивка. Тя беше зад прозорците, където
бяха масите, като влезеш от вратата в ляво.
Въпрос от адв. Б.: Имаше ли нея вечер бирени каси близо до
вратата?
Свид. И.: Да, имаше каси, бяха наредени на височина една каса над
мен, аз съм висока 1, 60 м. Диян излезе от вратата.
Въпрос от адв. Б.: Кога дойдоха М. и Иц.? Каза, че Иц. ти е
братовчед. Имате ли някакви неуредени сметки с него?
Свид. И.: Да, имаме. Това са наши вътрешни неща. Те дойдоха може
би в 18:30 часа или 19:00 часа. Не мога да се сетя в колко часа започнахме да
празнуваме, но беше в светлата част на деня, на 16.08.
Въпрос от адв. Б.: Къде седна М. и кои бяха на неговата маса?
Свид. И.: Миро беше с жена си и детето. Иц. също беше с жена си и
детето. Те си бяха компания, седяха на една маса.
Въпрос от адв. Б.: Кога, по какъв повод и кой повдигна въпроса за
музиката?
Свид. И.: Ицо.
Въпрос от адв. Б.: Миро, нещо да е казвал?
Свид. И.: Той през цялото време казваше „наздраве“ и се смееше.
Ние с Миро нямаме пререкания.
Въпрос от адв. Б.: Да е правил забележка на собственика на
магазина?
Свид. И.: Не. Ние им занесохме почерпка, жена му дойде при нас,
играха и нямаше никой, който да провокира някой.
Въпрос от адв. Б.: Кога стана скандала?
Свид. И.: Когато спря музиката, но не мога да кажа кой я спря. Ив.,
сина на Д. влезе да види, кой спря музиката. Викат му И..
Въпрос от адв. Б.: Знаеш ли, той какво работеше по него време?
Колко годишен беше?
Свид. И.: Не, не знам. Познавам се с Ив. и А. от деца. А. е дъщеря на
Д., тя е мой набор. Майка е на Л., който е внук на Д., а Х. е зет на Д.. А. и Х. са
семейство.
Въпрос от адв. Б.: Казахте, че И. е отишъл да види кой е спрял
музиката. Помниш ли къде беше по него време М.?
Свид. И.: Той седеше на масата.
Въпрос от адв. Б.: А, къде беше Иц.?
Свид. И.: Не мога да кажа, къде е бил.
Въпрос от адв. Б.: След като И. влезе вътре, какво се случи? Диян
къде беше тогава?
Свид. И.: Д. си беше в стайчката, почиваше си.
Въпрос от адв. Б.: Ти, видя ли го лично, че е в стайчката да почива
или после ти казаха, че е бил там?
4
Свид. И.: Аз влязох няколко пъти в магазина, защото трябваше да
поръчвам и Пепа ме обслужваше, попитах я Д. къде е и тя ми каза, че си
почива и ще дойде после.
Въпрос от адв. Б.: След като И. влезе вътре, влязоха ли и други
хора?
Свид. И.: Сигурно са влезли, за да влезе Ив. да пусне музиката и да
види какво става. Преди това влезе Л. и той сигурно спря музиката, за да се
ядоса Ив..
Въпрос от адв. Б.: Тоест, ти предполагаш, че Л., внука на Д. е спрял
музиката?
Свид. И.: Детето влезе вътре, но дали е отишъл при Д. или да спре
музиката, не мога да кажа.
Въпрос от адв. Б.: Видя ли Х., М. или някой от вашата компания да
е влизал в магазина, след като спря музиката?
Свид. И.: Миро беше на масата. Вътре в магазина влезе Х.. М.не съм
го виждала да влиза.
Въпрос от адв. Б.: Какъв ти е следващия спомен? Кога разбра, че
вътре става нещо?
Свид. И.: Разбрах, когато взе да се вдига патардията. Тогава
разбрахме, че нещо не е наред. До тогава бяхме навън. Когато влязох вътре,
видях, че викат. Вътре бяхме аз, Д., П., Ив., Л. и Х.. Много хора бяха вътре и
спореха за музиката. После стана инцидента. Х. започна да повишава тон, да
удя тоз и оня, но не мога да се сетя кой точно е ударил. Любо също беше
вътре. Не съм видяла Х. кой и с какво го удря, защото като видях, че ще се
бият, аз изкарах дъщеря си навън, защото и тя влезе.
Въпрос от адв. Б.: Някой да е удрял М. и той да е падал на земята?
Свид. И.: Не мога да ви кажа.
Въпрос от адв. Б.: Какво си спомняш за Д..
Свид. И.: Казаха, че някой го е ударил и той е залитнал на касите.
Мисля, че П. е бил вътре и му е помогнал да влезе в стайчката, защото в
тъплата някой го е ударил.
Въпрос от адв. Б.: Касите бяха ли паднали?
Свид. И.: Не мога да кажа. На прозорците има реклами и не се
вижда много.
Въпрос от адв. Б.: Понеже, след малко ще те питат конкретни неща.
Видяхте ли конкретно, М. да удря Д.?
Свид. И.: Не, аз лично не съм видяла.
Въпрос от адв. Б.: Понеже казахте, че след това сте видели, че Диян
е излязъл навън, видяхте ли по него да има кръв?
Свид. И.: Не, нямаше кръв.
Въпрос от адв. Б.: Кой се обади на 112?
Свид. И.: Не мога да ви кажа, но не съм била аз. Мисля, че е някой от
тълпата.
Въпрос от адв. Б.: Колко време след това доидоха полицаите?
5
Свид. И.: Не мога да кажа. Но не бяха много бързи, защото от гр. Д.
до с. Изгр., няма да хвърчат. Може би ги чакахме около 40 минути.
Въпрос от адв. Б.: Познаваш ли жената на М. и сина му?
Свид. И.: Да, познавам ги.
Въпрос от адв. Б.: Те, влязоха ли вътре в магазина, когато става
разправията? Видяхте ли ги?
Свид. И.: Не, защото детето се разпищя и М. го взе за да го успокой.
Въпрос от адв. Б.: М. излезе ли навън, след разправията?
Свид. И.: След разправията го видях навън, но си беше цял, нямаше
скъсано по него.
Въпрос от съда: А. и Л. на коя маса седяха?
Свид. И.: Те бяха в компанията на Ицо. С М. дойдоха по едно време,
но с отделни коли. Седяха на една маса.
Въпрос от съда: Освен Х., А. и Л., имаше ли и други?
Свид. И.: М., жена му М. и сина им С.. Те имат и по – голяма
дъщеря, но нея нямаше.
Въпрос от съда: Кой е Ант.?
Свид. И.: Ант. и Т., живеят отсреща магазина. Те също бяха наши
гости. И., също беше наш гост, той е бившия ми девер. Той беше на нашата
маса, чичо е на Г..
Въпрос от съда: Известно ли ви е Д., дъщеря му и нейното
семейство в какви отношения са?
Свид. И.: Д.помага винаги на А.. В добри отношения са. Той за мен
си варди много децата. А. с брат си Ив. са в добри отношения. Казах, че Л. е
искал да подразни И., това е нормално, той е дете. Не мога да кажа на колко
години е бил тогава.
Въпрос от съда: М., удари ли дъщеря ви Г.?
Свид. И.: Не.
Допълнителен въпрос от адв. Б.: Как изглеждаше физически С.,
тогава в деня на случката?
Свид. И.: Сашко е кротко дете, познавам го. Физически, беше малък
нисичък, но сега е голямо момче.
Допълнителен въпрос от адв. Б.: Като си влязла вътре, каза, че
Сашко е пишял. Да си виждала С. да е удрял някой или да е късал ризата на
някой?
Свид. И.: Не.
Въпрос от съда: Някой друг удари ли дъщеря ви Г.?
Свид. И.: Не, Г. не е пострадала по никакъв начин. Просто в тълпата,
може някой да я е бутнал.
Прокурорът: Предвид, констатирани протИ.речия в показанията на
свид. Я. П., дадени днес пред вас в с.з., в хода на съдебното следствие и тези
дадени в хода на ДП, в два протокола за разпит на свидетел от дати 07.04.2021
6
г., на лист № 72 от делото и от 25.10.2022 г., на лист № 71 от делото. Като,
моля да бъдат прочетени показанията на свид. П. и от двата сочени от мен
протокола, поради което правя искане по реда на чл. 281 ал. 4 вр. ал. 1 т. 1 от
НПК.
Адв. П.: Уважаема г-жо Председател, аз съм солидарен с
прокуратурата. Моля, да се прочетат показанията на свидетелката. Още
повече, че същата в началото на разпита си заяви, че е минало много време и
не помни. Считам, че искането е напълно основателно. Давам съгласие.
Адв. Б.: Не давам съгласие за прочитане. Претендирам, че познавам
цялото ДП. Установил съм, че то е водено тенденциозно. Първоначално
обвинението срещу моя подзащитен е, че е извършил хулигански действия нея
вечер и след като не са установени такива, е преминато към престъпление по
чл. 129 от НК. Така, че не давам съгласие. Да, има протИ.речия, но аз смятам,
че това не са протИ.речия, а просто това е записано. Може да питаме
свидетелката дали е чела въпросния протокол. По отношение на няколко
факта, които са всъщност идеята на прокурора да се четат и евентуално да се
ползват след това, е въпроса дали подс. М. И. е удрял въпросния Диян, където
тя е категорична, че не е удрял, че не е виждала. И вторият въпрос, който вие й
зададохте е по отношение на това, дали подс. И. е нанасят някакви удари по
отношение на нейната дъщеря. Тук и в двата случая, тя беше категорична. Не
става дума за спомен. Това са факти, които тя заяви пред вас.
Съдът, предвид липсата на съгласие на защитника на подс. И., да
бъдат прочетени показанията на свид. Я. П. И., дадени пред орган на ДП по
реда на чл. 281 ал. 5 от НПК, констатира основания за приобщаването им по
посочения от представителя на обвинението ред, а именно чл. 281 ал. 4 вр. ал.
1 т. 1 от НПК, поради съществени протИ.речия между тях и дадените в
днешно с.з. в хода на съдебното следствие покадзания, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ПРОЧЕТАТ показанията на Я. П. И., дадени на 07.04.2021 г.
на лист № 72 от делото и от 25.10.2022 г. на лист № 71 от делото пред орган на
ДП по делото, на основание чл. 281 ал. 4 вр. ал. 1 т. 1 от НПК.
ПРОЧЕТОХА СЕ!
Адв. Б.: Ще ви помоля, г-жо Съдия, не четем показания, а четем
това, което е записано. Дали са верни показанията й, тя ще ни каже след
малко. Винаги съм правил такова възражение.
Председателят на съдебния състав обръща внимание на адв. Б., че в
НПК е записано „показанията се прочитат“.
Свид. И. на въпроси на съда: Подписът е мой и на двата протокола.
Всичко, което прочетохте ми беше казано да го кажа, точно така както е
7
записано. Това се коментираше, че ще се каже, само и само да отървем Иц.,
нищо че ми е братовчед. Той си е скандалджия, не прави за първи път
скандали в магазина, няма и да е последния. Това се коментираше в селото от
всички, които бяхме събрани. Всичко беше, за да отървем Иц. и да запепим
всичко на М.. Всичко е нагласено. Бившият ми мъж ми каза какво да казвам.
Детето е дало същите показания. Не съм видяла удар с глава. Казах това, което
ми казаха. Иц. не е удрял Д., не знам кой го е ударил в суматохата. Всичко
беше излишно. Дойде полицията и всичко трябваше да мине и да замине.
Адв. Б.: Знам, че не ви харесва, нито на прокуратурата, нито
пострадалия. Тя отговори на въпросите. Жената го каза чистосърдечно и аз с
това започнах.
Прокурорът: Може ли да направим забележка на адв. Б.. Аз не се
обаждам и не ви прекъсвах.
Адв. Б.: Мен би ме било срам на ваше място. От това, което се
случва в Девня и това не е първото дело. Така работят в полицията в Девня.
Председателят на съдебния състав отправя предупреждение към
адв. Б. Б. да спазва реда в съдебната зала.
Свид. И.: Аз, не вярвам, че М. е удрил Д.. Не съм видяла да го е
удрял. Вярно е това, което ви разказах преди това. Всичко беше измислено, за
да се отърве Ицо. Не е станало кой знае какво. Това не е първия инцидент в с.
Изг. до магазина. Не знам защо се вдигна тази пашпалига и се стигна до дела.
Нямаше нито един пострадал. След като си отидоха полицайте всичко си
продължи, седнахме и хапнахме. Това беше, какво толкова да го мотаем. Не
съм виждала пострадал човек. Никой не е викал линейка. На никой нищо му
нямаше. Излъгах пред разследващият орган, защото така ми каза бившия ми
мъж Х..
Въпрос от прокурор: Тези събития, за които сте разказвала са от
08.2020 г. Разпитвана сте на два пъти, през 2021 г. и 2022 г. и сега
председателя на състава чете вашите показания. Казахте ли до този момент на
някой?
Свид. И.: Не.
Прокурорът: Чувате ли ми въпроса или ще си говорим като на
магазина.
Адв. Б.: Правя възражение. Прави се опит да се въздейства върху
свидетеля страх от прокурора. Имам предвид тонът, с който разговаря и
заплахите, които отправя към свидетеля. Моля, съдът да вземе отношение.
Прокурорът: Аз говоря на „вие“ към свидетелката, за разлика от
вас.
Председателят на съдебния състав отправя последно
предупреждение към защитника и прокурора да спазват реда в съдебната
зала, като ги предупреждава, че при следващо нарушение съдът ще е
8
принуден да им наложи санкция.
Въпрос от прокурор: Колко пъти ходихте в полицията да ви
разпитват, след като се случи това, за което разказвате днес?
Свид. И.: Два пъти.
Въпрос от прокурор: Казахте ли до този момент на някого, вашата
истина за случилото се?
Свид. И.: Не.
Въпрос от прокурор: Има ли причина за това?
Свид. И.: Просто запазих истината за себе си.
Въпрос от прокурор: Кое ви мотивира днес да кажете нещо
различно?
Свид. И.: Защото, мисля че не е редно да се стига до тук, да се
влачим по съдилища. Мина толкова време, този случай го забравихме и всеки
продължи напред.
Въпрос от прокурор: Бяха ли ви разяснени правата, защото вие
видяхте и разпознахте подписа си на протоколите ви за разпит?
Свид. И.: Да.
Въпрос от прокурор: За лъжесвидетелстване също ли са ви били
разяснени правата?
Свид. И.: Да.
Въпрос от адв. П.: Казахте, че никой не е удрял никого?
Свид. И.: Да.
Въпрос от адв. П.: Заявихте, че трябва да отървете Иц.?
Свид. И.: За да не идваме в съда, да се влачим всички.
Въпрос от адв. Б.: Преди малко, когато обяснявахте на съда защо
има различия между обясненията, които са записали като показания в
протоколите за разпит. Обяснихте на съда, че сте се събрали всички в селото и
са ви казали да кажете това. Потвърждавате ли това, което казахте и го има
записано в протокола?
Свид. И.: Да, мъжа ми каза „кажи това, което трябва да кажеш и да
приключваме“.
Въпрос от адв. Б.: А, кой ви обясняваше какво трябва да се каже?
Спомняте ли си, Д.ли, Иц. ли, И. ли?
Свид. И.: Не, не мога да се сетя. На всички версиите бяха различни и
трябваше да станат еднакви.
Въпрос от адв. Б.: Къде се събрахте в селото, в магазина ли го
коментирахте това нещо?
Свид. И.: Да, и вкъщи сме го коментирали, и на центъра също.
Въпрос от съда: Колко време след случилото се, се събрахте да
коментирате?
Свид. И.: Още на другия ден цялото село гърмеше, че е имало
инцидент на магазина.
Въпрос от съда: Диян участваше ли на тези събирания?
9
Свид. И.: Не, не мога да се сетя. Той си разнася хляба, сутрин
ставаше и заминаваше. Но цяло село гърмеше, че е вечерта имало панаир. Аз
се съгласих с всички. Никой не е знаел, че ще има дело. Мислехме, че само
даваме показания и всичко приключва. Никой, не е мислил, че ще има дело.
Всичко минава и заминава.
Въпрос от съда: Виждала ли сте се в последствие с Диян?
Разговаряли ли сте за случая?
Свид. И.: Не, аз после отидох с гр. В. и приключих. Много рядко
ходя в с. Изгр., да не каже, че въобще не ходя.
Въпрос от съда: В какви отношения сте с него сега, към настоящия
момент?
Свид. И.: В нормални отношения сме.
Въпрос от съда: А, с подсъдимия и неговата съпруга в какви
отношения сте?
Свид. И.: Миро и М. не ги виждам. И те живеят в гр. В., но не знам
къде и не се виждаме.
Въпрос от съда: Някой въздействал ли ви е по какъвто и да е начин
да дадете едни или други показания?
Свид. И.: Не, просто ви казах как беше всичко и да приключим.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
Призова се за разпит свид. Г. Х. И. – ЕГН: **********, р. ******** г.
в гр. В.а, живуща в с. Изгр.в, обл. Варна, български гражданин, работи, не
омъжена, не осъждана, без родство със страни по делото.
Предупредена за отговорността по чл. 290 НК.
Заявява, че ще говори истината.
Свид. И.а: През 2020 станах на 14 г. Празнувахме 14 – ят ми РД в
магазина на Д.н, който се намира на центъра на с. Изгр.. Всичко си беше
наред, нямаше никакви проблеми. Ние си имахме маса, и Миро си имаше
отделна маса. Нямаше проблеми, но един път влязоха и спряха музиката, а
после я пуснаха. После някой се заяде, видях че се бият, но нямаше някой,
който да е много зле. Батко ми Х., тръгна да разтървава Миро и на Диян сина
Ив.. Не е имало комоцио. Баща ми се казва Х.. Не мога да се сетя за друго. Не
съм видяла някой някого да удря. Аз се намесих между И. и М., защото аз бях
зад И., минах пред него и не можах да разбера кой от двамата ме удари. Беше
лек шамар, но не видях точно от кой. Линейка не е идвала. Полицаите
дойдоха, взеха ни личните карти и ни казаха да отидем на другия ден в
полицията. После всичко свърши, нямаше никакви проблеми. Празника
продължи още 30 минути или 1 час и всички си тръгнахме. След като
заминаха полицаите видях Диян, каза че му се върти главата и му е лошо.
Въпрос от адв. П.: В колко часа отидохте на другия ден в
полицията?
Свид. И.: Не помня, някъде към 10:00 часа. Всички бяхме там.
Разпитаха ни.
Въпрос от адв. Б.: Видяхте ли някой да удря Д.?
10
Свид. И.: Не съм видяла някой да го удря.
Въпрос от адв. Б.: Да сте виждала М. да удря Д.?
Свид. И.: Аз бях отвън, М.о беше вътре. Не съм видяла да го удря.
Въпрос от адв. Б.: Да сте виждала М. да пада на земята или Д.?
Свид. И.: Не.
Въпрос от адв. Б.: Диян излезе ли след това, след като стана
случката?
Свид. И.: Да, излезе и каза, че му е лошо и му е замаяна главата.
Въпрос от адв. Б.: Кои бяха вътре, освен Х., Х., Диян и И.?
Свид. И.: Мисля, че и П. беше вътре.
Въпрос от адв. Б.: Къде се разви това нещо, което описахте, че сте
застанала между И. и М.?
Свид. И.: В магазина, вътре.
Въпрос от адв. Б.: Тази случка, която разказвате, когато някой без да
иска ви е ударил, отвън ли стана?
Свид. И.: Вътре, до сладоледите.
Въпрос от адв. Б.: Там имаше ли наредени каси с амбалаж?
Свид. И.: Не.
Прокурорът: Моля, да бъдат прочетени показанията на
свидетелката от ДП в протоколи от 07.04.2021 г. на лист 73 от делото и от
25.10.2022 г. на лист 74 от делото. Искането правя по реда на чл. 281 ал. 4 вр.
ал. 1 т. 1 от НПК. Моля, да бъдат прочетени тези показания от ДП, след като
констатирате, че има съществено протИ.речие тях и показанията дадени днес
пред вас.
Адв. П.: Поддържам становището на прокуратурата. Давам съгласие.
Моля, да се прочетат показанията.
Адв. Б.: Не давам съгласие, по съображенията, които изложих.
Разпита е станал в присъствието на майка й, така че ако има нещо, аз ще искам
повторен разпит на майката, за това дали наистина е твърдяла неща, които
днес, съвсем добронамерено каза, че не е видяла никой никого да удря. Ако
има нещо, това е падането и за формулировката, така както е по нашите
канони и се пише в дебелите книги, какво е „безсъзнателно състояние“, е
презаписано. Очевидно е, че на 14 год., няма как да знае тези симптоми.
Съдът намира, че следва да бъдат прочетени показанията на свид. И.,
дадени пред орган на ДП, доколкото са налице основанията за това, предвид
наличието на съществени протИ.речия между тях и заявеното днес в хода на
съдебното следствие, поради което и на основание чл. 281 ал. 4 вр. ал 1 т. 1 от
НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ПРОЧЕТАТ показанията на Г. Х. И., дадени на 07.04.2021 г.
11
на лист 73 от делото и от 25.10.2022 г. на лист 74 от делото, пред орган на ДП
по делото.
ПРОЧЕТОХА СЕ!
Свид. И.а: Подписите на протоколите за свидетел са мои. Не съм ги
чела. Това, което пише го говорихме, но не съм видяла М. да удря Диян, нито
някой да изпада в комоцио. За случката с И. и шамара, аз не видях точно кой
ме удари. Аз видях, че М. е срещу мен и И. е зад мен, но не мога да кажа кой
точно ме удари.
Въпрос от съда: Казвала ли сте на разследващия полицай, че
виждате как М. удря Диян?
Свид. И.а: Не, не съм казвала такова нещо. Аз не бях вътре, няма
как да знам дали Диян е бил ударен. Аз бях изпаднала в шок, защото това за
мен беше стрес, бях много малка. Никога не съм присъствала на такова нещо.
Въпрос от адв. Б.: Познавате ли сина на М.?
Свид. И.а: Да, казва се С., той беше там.
Въпрос от адв. Б.: Той беше ли вътре в магазина, когато станаха
тези разправии?
Свид. И.а: Мисля, че децата бяхме отвън. После май С. влезе заедно
с мен.
Въпрос от адв. Б.: Спомняте ли си М. с кой излезе от магазина?
Познавате ли жена му?
Свид. И.а: Да, познавам я. Мисля, че и тя влезе в магазина, но не
съм сигурна.
Допълнителен въпрос от прокурор: Какъв ви е Х.?
Свид. И.а: Той е мой баща.
Допълнителен въпрос от прокурор: Той влизал ли е вътре в
магазина?
Свид. И.а: Мисля, че той влезе когато се чу, че някой вътре се кара с
някой.
Въпрос от съда: А, дядо ви П., намеси ли се?
Свид. И.а: Не, поне аз не помня. За баба ми С. знам, че не е влизала
вътре, знам че беше отвън.
Въпрос от съда: Вие сте била на 14 г., кое ви провокира да влезете
при тези големи биещи се мъже?
Свид. И.а: Аз не разбрах какво се случва. Не мога да се сетя защо
съм влязла. Като влязох и застанах до сладоледите, видях че И. и М. се карат,
но не можах да разбера защо и застанах пред И.. Това си спомням. Видях, че
батко ми Иц. влезе след мен и после излязох, защото майка ми ме изкара.
Допълнителен въпрос от адв. Б.: Познавате ли Л.?
Свид. И.а: Да, той ми е братовчед. Беше там, но си тръгна по – рано.
Допълнителен въпрос от адв. Б.: Кой спря музиката?
Свид. И.а: Не мога да се сетя.
12
Въпрос от съда: Майката на Л., А. беше ли там?
Свид. И.а: Не, не съм я виждала, май я нямаше. Х. беше само със
сина си, а М. с жена си и сина си, и седнаха на съседната маса.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
Призова се за разпит свид. И. Д. И. – ЕГН: **********, р.
***********г. в гр. В.а, живущ в с. Изг., обл. Варна, български гражданин,
средно образование, не женен, работи, не осъждан, без родство със страни по
делото.
Предупреден за отговорността по чл. 290 НК.
Заявява, че ще говори истината.
Свид. И.: Както казах и преди в полицията, въпросната вечер бях
много пиян и не помня абсолютно нищо. Тогава беше РД на племеничката ми
Г., аз съм брат на баща й Х.. Празнувахме в магазина на Д., който се намира в
с. Изгр.в. Преди да отида бях пил и там се донапих. Беше много весело, това
помня. Там бяха Я., Х., Г., дъщеря ми Д. И. И., баща ми и майка ми, които си
тръгнаха по - рано. Там беше и С. П. Д., майка на детето ми Д. и сестра на Я..
Аз отидох с баща ми Д. И. и майка ми Г. И., която почина. Д. беше с мен, но си
тръгна с майка ми и баща ми. Доколкото помня, само ние бяхме на това място.
Познавам всички присъстващи в залата днес, без служебния адвокат.
Подсъдимият Миро, също беше там, на съседна маса, заедно с Х. Ж., М. жена
ми и А.. Не помня дали е имало деца с тях. Не е имало никакви проблеми или
поне аз не помня. Всичко беше весело, както казах.
Въпрос от прокурор: Чухте ли някой да се кара с някого?
Свид. И.: Не.
Въпрос от съда: Освен вас, други употребяваха ли алкохол?
Свид. И.: Нямам идея. Всеки си е поръчвал различно. Не съм следял,
кой какво си е поръчвал. На съседната маса нямам идея дали са употребявали
алкохол, тя е на 5 м. или 6 м. от мен.
Допълнителен въпрос от прокурор: Как си тръгнахте от
празненството?
Свид. И.: Баща ми ме закара до вкъщи с автомобил, защото не бях в
състояние да вървя
Въпрос от съда: Само двамата с баща си ли си тръгнахте?
Свид. И.: Може и майката на детето ми да е била с нас, но не помня.
Въпрос от съда: Помните ли дали някой от вашата компания си е
тръгнал по – рано?
Свид. И.: Да, баща ми, майка ми и детето си тръгнаха по – рано. Аз
останах и след това звъннах да дойдат да ме приберат, защото не можех да
вървя.
Съдът, служебно констатира наличие на съществени протИ.речия,
между показанията на свид. И., дадени в хода на ДП и тези депозирани в хода
на съдебното следствие, поради което и на основание чл. 281 ал. 4 вр. ал. 1 т. 1
13
от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ПРОЧЕТАТ показанията на свид. И. Д. И. дадени пред орган
на ДП, обективирани в протокол за разпит на свидетел от дата 24.10.2022 г.
ПРОЧЕТОХА СЕ.
Свид. И.: Подписът на протокола е мой. Нямам идея това дали съм
го казвал. Не помня какво съм казал пред полицията, толкова години минаха
от тогава.
Въпрос от адв. Б.: Помниш ли да е ставало такова събитие?
Свид. И.: Не помня да е имало караници в магазина.
Въпрос от адв. Б.: Чел ли си протокола?
Свид. И.: Не съм чел протокола. За първи път чувам, че някой се е
карал. Нямам такъв спомен от РД на Г..
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
Призова се за разпит свид. Х. К. Ж. – ЕГН: **********, р.
********* г. в гр. В., живущ в с. Изг., обл. Варна, български гражданин,
средно образование, женен, работи, осъждан – реабилитиран, без родство със
страни по делото.
Предупреден за отговорността по чл. 290 НК.
Заявява, че ще говори истината.
Свид. Ж.: Помня, че от с. Л. отидохме в с. Изгр.. Там имаше някакъв
РД, мисля че на Я.. Ние имахме претенции за музиката, че е силна. Аз влязох
вътре да я намаля, чух че зад гърба ми има нещо, обърнах се и М. беше до
касата, доколкото помня, тя беше някъде в дясно. И чух, че е ударил Д..
Хванах го и го изкарах навън. В с. И.в отидохме аз, М., жена му М., сина ми
Д., който е от първия ми брак и сина на М., С.. От доста години съжителствам
с дъщерята на Д.н, А.. Имам дете от нея, казва се Л.. Те не бяха с нас, А. беше
на работа в с. Л., а Л., не помня дали е бил с нас. 2020 г. Л. е бил на 12 г. Бяхме
с два автомобила, тогава живеех в с. Л. Седнахме на разстояние от
празненството, на отделна маса, на 2 м. или 3 м. Лично аз спрях музиката.
Въпрос от адв. Б.: Л. е ваш син, който се пада внук на Диян?
Свид. Ж.: Да.
Въпрос от адв. Б.: Казахте, че А. не е била с вас, тъй като е била на
работа?
Свид. Ж.: Да.
Въпрос от адв. Б.: Л. още ли живее с вас?
Свид. Ж.: Да, разбира се, че живее при нас.
Въпрос от адв. Б.: Към колко часа отидохте нея вечер на
тържеството?
Свид. Ж.: Не помня, може да е било 16:00 часа или 17:00 часа, или
14
18:00 часа, надвечер.
Въпрос от адв. Б.: М. беше ли там, когато отидохте?
Свид. Ж.: Мисля, че отидохме заедно, но с отделни коли.
Въпрос от адв. Б.: На вашата маса, кои бяхте, ако може да ги
изброите?
Свид. Ж.: Бяхме аз, М., Д., С. и М..
Въпрос от адв. Б.: Л. беше ли с вас?
Председателят на състава отхвърля въпроса, тъй като свидетеля
вече отговори на този въпрос.
Въпрос от адв. Б.: Имаше ли музика и кой я пускаше?
Свид. Ж.: Имаше музика и аз я спрях. Оттам започна проблема.
Въпрос от адв. Б.: С кого всъщност контактувахте? Какво искахте
вие и вашата маса?
Свид. Ж.: Искахме да намалят музиката. Нямаше ди джей, имаше
тонколона, но незнам кой я пускаше.
Въпрос от адв. Б.: Казахте, че сте имали претенции. Към кого ги
предявявахте?
Свид. Ж.: Имах претенции към Я. за РД, малко по - тиха да е
музиката.
Въпрос от адв. Б.: Към колко часа стана това, когато решихте вие да
спрете музиката?
Свид. Ж.: Сериозно ли ме питате?
Адв. Б.: Моля Председателя на съда да вземе отношение относно
поведението на свидетеля.
Председателят на състава предупреждава свид. Ж. да отговаря на
зададените му въпроси и да не влиза в пререкания със защитника на
подсъдимия или с когото и да било.
Въпрос от адв. Б.: Сам ли влязохте в магазина да спрете музиката?
Кой беше вътре, когато вие влязохте?
Свид. Ж.: Като влязох да спра музиката, не съм гледал кой е вътре,
аз отидох до тонколоната. Не съм видял кой е в магазина.
Въпрос от адв. Б.: Тази музика от тонколоната ли я спряхте?
Свид. Ж.: Да, от кабела.
Въпрос от адв. Б.: След това, като дръпнахте кабела, някой дойде
ли, обърнахте ли се?
Свид. Ж.: Обърнах се, защото се вдигна врява и видях, че М. беше
там. Мисля, че и С. беше. Ние двамата с него, поне това помня, ги изкарахме
навън, защото беше станал вече панаира.
Въпрос от адв. Б.: Преди да изкарате М., магазинера видяхте ли го?
Свид. Ж.: Не съм го видял в тарапаната.
Въпрос от адв. Б.: Какво значи тарапана? Знам, че е турцизъм и
означава много хора. Кои бяха тези много хора?
15
Свид. Ж.: Просто стана прекалено бързо и трябваше да се действа
бързо за да се прекрати конфликта.
Въпрос от адв. Б.: Беше ли И. там, сина на Диян?
Свид. Ж.: Не знам, може и да е бил.
Въпрос от адв. Б.: Х. беше ли там?
Свид. Ж.: Не съм гледал кой е там. Просто трябваше бързо да се
приключи.
Въпрос от адв. Б.: А, по какъв повод? Вие с някой да сте имали
закачка, с някой да сте се дърпали?
Свид. Ж.: Не, не съм се дърпал с никой.
Въпрос от адв. Б.: А, по какъв повод решихте да изкарате М. навън?
Свид. Ж.: Защото чух, че е ударил Диян и се викаше, и се крещеше.
Въпрос от адв. Б.: Чухте, че е ударил Диян?
Свид. Ж.: Да.
Въпрос от адв. Б.: Колко е голямо това пространство в този магазин,
че вие като дръпнахте колоната не виждахте нищо?
Свид. Ж.: Аз бях с гръб. Колоната е в ляво, а това нещо става в
дясно, зад гърба ми. Колоната беше до вратата и аз бях там.
Въпрос от адв. Б.: Като се обърнахте, Диян видяхте ли го?
Свид. Ж.: Не.
Въпрос от адв. Б.: Да сте видял някой да е падал на земята?
Свид. Ж.: Не.
Въпрос от адв. Б.: Да сте видял М. да е падал на земята?
Свид. Ж.: Не.
Въпрос от адв. Б.: А, как го изведохте? Къде беше той, за да го
изведете навън заедно със сина му?
Свид. Ж.: Доколкото помня Миро беше до касата, която тогава беше
в дъното, в дясно.
Въпрос от адв. Б.: До него имаше ли друг човек?
Свид. Ж.: Сашко, сина му. Може и да е имало и някой друг, но не
знам.
Въпрос от адв. Б.: Какво значи израза, който казахте преди малко
„чух, че някой ударил Д.“?
Свид. Ж.: Започна да се вика, чух красъци и викове, но не помня
точно кой какво е викал.
Въпрос от адв. Б.: А, след като твърдите, че сте извели със С.о, М.
навънка, вие Д. видяхте ли го да излиза?
Свид. Ж.: Не, не съм го видял. Навън имаше хора, тези които
празнуваха.
Въпрос от адв. Б.: П., беше ли навън?
Свид. Ж.: Така мисля.
Въпрос от адв. Б.: А, той влизал ли е вътре?
16
Свид. Ж.: Нямам идея.
Адв. Б.: Ж., съдията те предупреди да говориш истината по чл. 290
от НПК.
Свид. Ж.: Аз говоря истината.
Въпрос от адв. Б.: Имахте ли сбирка на другия ден в селото, да си
говорите по повод станалото?
Свид. Ж.: Не, в с. Изг.не сме се събирали.
Въпрос от адв. Б.: С Х., нещо да сте говорили?
Свид. Ж.: Не.
Въпрос от адв. Б.: Да е ставало дума, за това, че ако ти си направил
нещо ще трябва да лежиш наново? Да лежите в Затвора, защото сте рецидив
вече?
Свид. Ж.: Аз не съм лежал никога в Затвора. Нямам условна
присъда, бях на пробация.
Съдът конкретизира въпроса адв. Б.: Разговаряли ли сте с Я.?
Свид. Ж.: Искам да обясня нещо. С Я. не разговарям от време време,
преди случая. Може да я питате лично. Първа братовчедка ми е, но не
разговарям с нея. С Х., бившия й съпруг, също не разговарям. Не сме в добри
отношения. Не съм разговарял с никой, нито с П., нито с покойната му
съпруга.
Въпрос от адв. Б.: Да сте ходил да се заяждате с някой от
компанията, които са празнували РД?
Свид. Ж.: Не.
Въпрос от адв. Б.: Познавате ли жената на М.?
Свид. Ж.: Да.
Въпрос от адв. Б.: Видяхте ли я в магазина, докато бяхте там да
дърпате кабела на тонколоната?
Свид. Ж.: Не помня.
Въпрос от адв. Б.: Питам ви за последно. Когато казахте, че сте
извеждали М. навън, той беше прав или го вдигнахте от земята?
Свид. Ж.: Той беше прав. Извеждах го, а не го носих.
Въпрос от адв. Б.: Да си спомняте, някой да е късал ризата или
фланелката на някой?
Свид. Ж.: Нямам представа.
Въпрос от адв. Б.: И., видя ли го някъде?
Свид. Ж.: Видях го после, докато бях навън.
Въпрос от адв. Б.: А, до кога стояхте вие?
Свид. Ж.: Нямам представа.
Въпрос от адв. Б.: След случката веднага ли си тръгнахте?
Свид. Ж.: Не, или поне не веднага. Останах навън на масата.
Въпрос от адв. Б.: Колко време след това си тръгнахте и с кой?
Свид. Ж.: Нямам представа, вземаха ме с колата. Не помня кой ме
17
взе, нямам спомен, бях доста пил и ми се губят някои неща.
Адв. Б.: Нямам повече въпроси, но ще искам препис от неговия
протокол.
Допълнителен въпрос от прокурор: Понеже веднъж казахте „не
съм гледал кои са вътре“, а сега в края на разпита, в показанията си казахте „не
помня“. Може ли да уточните кое е вярно „не сте гледал в суматохата“ или „не
помня“.
Свид. Ж.: Не съм гледал, е вярното. Нямаше време да гледам.
Допълнителен въпрос от адв. П.: Казахте, че сте извел Миро
навън. Той съпротивляваше ли се?
Свид. Ж.: Принципно да, но не чак толкова. Просто беше афектиран.
Допълнителен въпрос от адв. П.: Колко време след това давахте
показания в полицията?
Свид. Ж.: Може би 2 или 3 дни след това.
Въпрос от съда: Казахте, че сте останал след като сте извел М.,
заедно ли останахте на масата? Той остана ли с вас, или си тръгна?
Свид. Ж.: Не помня дали е останал, бяхме навън, но не помня дали
сме били на масата. Там вече ми се губи.
Въпрос от съда: В какви отношения бяхте тогава с М.?
Свид. Ж.: Както тогава, така и сега сме в нормални отношения. Не
сме се карали и няма за какво.
Въпрос от съда: Приятели ли сте?
Свид. Ж.: Познати сме, не сме приятели.
Въпрос от съда: Попитаха ви, дали сте разговаряли с компанията на
празнуващите, като контретизирах Я.? Сега ви питам с подсъдимият говорили
ли сте във връзка с инцидента?
Свид. Ж.: С М., може би през годините сме водили разговори.
Въпрос от съда: Някой опитвал ли се е да ви влияели ви е във връзка
с показанията ви по делото?
Свид. Ж.: Не.
Въпрос от съда: В какви отношения сте с Диян?
Свид. Ж.: С Д. също сме в нормални отношения, както казах
съжителствам с дъщеря му от дълги години и имам дете от нея.
Въпрос от съда: Имаше ли пострадал от случката? Да сте чул някой
да се е оплакал от нещо или да сте видял някой видимо да е пострадал?
Свид. Ж.: Не съм видял някой видимо пострадал или да се е оплакал.
Въпрос от съда: Казахте, че тонколоната е била някъде до вратата.
Вие когато станахте да спрете музиката, М. на масата ли беше?
Свид. Ж.: Да.
Въпрос от съда: Значи трябва да е минал покрай вас?
Свид. Ж.: Може да е минал покрай мен, но аз бях с гръб и не съм го
видял.
18
Въпрос от съда: Имаше ли в магазина амбалажни каси?
Свид. Ж.: Не съм видял дали има такива. Не съм оглеждал какво има
в магазина.
Адв. Б.: Правя искане, за прочитане показанията на свидетеля, в
частта от 15.06.2021 г., на основание чл. 281 ал. 1 т. 1 от НПК, тъй като между
тях и тези дадени днес има съществено протИ.речие, а именно в частта, в
която свид. Ж. заявява следното: „не си спомням колко часа ……….“, на стр.
90 до въпроса. В тази част има съществено протоворечие от това, което казва
днес и това, което е записано в този разпит. Ако колегите дадат съгласие по ал.
5, ако не, по ал. 4. Той твърди, че е отишъл сам първо да спре музиката и т.н., а
тук твърди, че е седял на масата, не е влизал в магазина и е седял на масата,
заедно със сина си Д..
Адв. П.: Давам съгласие.
Съдът, действително констатира, макар и частично протИ.речие в
показанията на свид. Х. К. Ж., дадени пред орган на ДП, по отношение на
това, кой от тях двамата - той или подсъдимия, е влязъл пръв в магазина, като
в тази част са налице основанията за прочитане на показанията на свидетеля,
поради което и на основание чл. 281 ал. 5 вр. ал. 1 т. 1 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ПРОЧЕТАТ показанията на свид. Х. К. Ж., дадени пред
орган на ДП, обективирани в протокол за разпит на свидетел от дата
15.06.2021 г.
ПРОЧЕТОХА СЕ.
Свид. Ж.: Подписът на протокола е мой. Аз бях в магазина, аз влязох
първи и бях до толколоната. Не съм видял как М. става от масата и влиза в
магазина. Най - вероятно не съм прочел протокола, не помня.
Въпрос от адв. Б.: Преди 5 г., когато сте разпитван, сте казал, че не
сте влизал в магазина, кое е вярно, тъй като днес казахте, че сте влизал в
магазина и сте праял музиката?
Свид. Ж.: Вярното е това, което казвам днес.
Въпрос от адв. Б.: Защо сте излъгал тогава?
Свид. Ж.: Не съм лъгал. Мисля, че съм имал 5 г., да се сетя какво е
било.
Въпрос от адв. Б.: Разпитът ви е бил преди 5 г., тогава е било съвсем
прясно. Сега е по – нормално да не си спомняте, защото са минали 5 г. Аз
питам, защото сте казал, че не сте влизал в магазина? Това е същественото
протИ.речие. Тук в протокола се твърди, че не сте влизал в магазина.
Председателят на състава, указва на адв. Б., да формулира въпрос
към свидетеля.
Адв. Б.: Искам да прочета протокола, за да докажа: /Тук адв. Б. чете
19
протокола за разпит на свид. Ж. в хона ва ДП/.
Председателят на състава предупреждава адв. Б. да не препрочита
вече прочетеното от съда и да спазва процедурата.
Адв. Б.: Недейте така, не ме карайте да правя неща, които не искам.
Уважавам съда, но моля и той да има уважение към нас.
Въпрос от адв. Б.: Защо тогава казва, че бил навън, а сега казва, че е
влизал да спре музиката?
Свид. Ж.: Това съм казал, защото тогава това съм помнил.
Въпрос от прокурор: В протокола, който прочетохме пише: „не съм
влизал вътре по време на инцидента“. Вие по време на инцидента, влязохте ли
вътре или не сте влизал?
Свид. Ж.: По време на инцидента аз бях вътре, до тонколоната, с
гръб. Когато чух, тогава се обърнах. Аз бях пръв вътре, Миро е влязъл после.
Тогава съм казал друго, защото това съм помнил. Имах доста време да се сетя
какво е станало точно. Когато съм пиян не помня и после ми се прояснява.
Ако бяхте мотали делото още 5 г., можеше и нищо да не помня.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
Съдът обяви 10 минути почивка.
С.з. се възстанови в 12:30 часа. Явяват се всички страни, без гр.
ищец Диян С. Я..
Призова се за разпит свид. Л. Я. Л. – ЕГН: **********, р. ***** г. в
гр. В., живущ в с. Л., обл. Варна, български гражданин, основно образование,
не женен, работи, осъждан, без родство със страни по делото.
Предупреден за отговорността по чл. 290 НК.
Заявява, че ще говори истината.
Свид. Л.: Не съм видял какво е станало. Не съм видял някой да е
удрял някого. Бях там като стана патардията, но просто 20 човека се караха и
се блъскаха. Аз бях на масата с М., сина му Ал., жена му М., Х. Ж. и сина му
Д.. После дойде сина на Д. и с Д. нещо се счепкаха, понеже единия е по –
малък. Счепкаха се за това, кой как викал на другия. Поскараха се малко, но
не се е стигало до бой. По едно време музиката спря, но аз бях навън и не съм
видал някой да удря някого. Не разбрах кой спря музиката. След това се чуха
викове от самия вход на магазина и 20 човека се караха и викаха. Видях ги, но
не помня кои бяха, минаха много години. Аз бях на масата отвън, тогава бяха
три маси, аз бях на най – далечната. Не виждах нищо, но чувах караници, като
спря музиката. С мен тогава бяха М., Ал. и Х., но съм забравил вече.
Въпрос от адв. Б.: Вие в магазина не сте влизал. Когато се чуха
виковете, кой от вашата маса тръгна първи.
Свид. Л.: Не помня, кой е тръгнал да влиза в магазина.
Въпрос от адв. Б.: Когато чухте виковете, кои бяхте на масата?
Съдът отхвърля въпроса, тъй като свидетеля вече отговори на
този въпрос.
20
Въпрос от адв. Б.: М. и сина на М., станаха ли когато чуха виковете?
Свид. Л.: Да, всички станахме когато чухме виковете.
Въпрос от адв. Б.: Кога видя М. навън?
Свид. Л.: Когато сина му застана пред него и му каза „стига сте се
карали“ ?
Въпрос от адв. Б.: Видяхте ли, някой да е удрял М., жена му или
детето му.
Свид. Л.: Не съм видал да има удари.
Въпрос от адв. Б.: След това да е ставало дума за това, дали някой е
имал някакви наранявания?
Свид. Л.: Нямам идея, аз си тръгнах преди тях.
Въпрос от адв. Б.: Видя ли Диян?
Свид. Л.: Когато се караха беше по - навътре в магазина.
Въпрос от адв. Б.: Да е бил паднал на земята?
Свид. Л.: Не съм го виждал да е паднал на земята, беше изправен.
Въпрос от адв. Б.: Ти като погледна в магазина, Х. беше ли вътре?
Свид. Л.: Да, той беше зад М. и му държеше ръцете отзад, за да го
изкара навън, когато сина му се разкрещя.
Въпрос от адв. Б.: Да си виждал М. да е паднал?
Свид. Л.: Никой не съм виждал да е бил на земята.
Въпрос от адв. Б.: Каза, че след като са отшумяли нещата, ти седя
ли докато дойде полицията?
Свид. Л.: Когато излязохме навън, казаха че някой се е обадил и ние
я изчакахме. После аз си тръгнах и те са тръгнали след мен.
Въпрос от адв. Б.: На Х. Ж., сина му Л., беше ли там?
Свид. Л.: Да. Той е внук на Диян.
Въпрос от адв. Б.: След като излязохте навън, видяхте ли Диян,
нещо да се е оплаквал или да е имал някакив поражения по себе си?
Свид. Л.: Не съм го виждал, аз излязох навън и малко след това си
тръгнах. В магазина бяха много хора, над 10 човека със сигурност.
Въпрос от адв. Б.: Ти от кое село си? Познаваш ли Диян, жена му
П., сина му И.?
Свид. Л.: От с. Л. съм. Познавам Д., П. и И., от много години. Освен
тях имаше и други хора, които празнуваха. Те повечето бяха рода, освен
хората от другата компания.
Допълнителен въпрос от адв. П.: Защо изведоха М. навън?
Свид. Л.: За да не се карат.
Допълнителен въпрос от адв. П.: Защо са го държали за ръцете,
поради каква причина?
Свид. Л.: Може би, го е било страх, че ще направи нещо.
Допълнителен въпрос от адв. П.: Кога ви разпитваха в полицията,
след случая?
21
Свид. Л.: Нямам спомен.
Въпрос от съда: Познавате ли добре Х. Ж.?
Свид. Л.: Да, познавам го. Той е разведен, от първия си брак има син
Д., и от дъщерята на Д.има син Л.. Въпросната вечер и двамата му сина бяха
там. А., жената с която живее в момента не беше там.
Въпрос от съда: Можете ли да кажете тогава Л. на колко години е
бил?
Свид. Л.: Той сега е на 16 г., значи тогава може би е бил на 10 г.
Въпрос от съда: Тогава детето на М., на колко години е бил?
Свид. Л.: Той сега е на 18 г., значи тогава може би е бил на 12 г.
Въпрос от съда: С кого се спречка И.?
Свид. Л.: Спречка се с Д., защото Ивайло има прякор „петела“ и
понеже Д. е по – малък му го каза, той се издразни и се скараха.
Въпрос от съда: В другата компания на празнуващите имаше ли
деца?
Свид. Л.: Да, рожденичката Гяла, която разпитвахте и не мога да се
сетя за други деца.
Въпрос от съда: По време на скарването, кои бяха хората от другата
компания?
Свид. Л.: Майката, бащата, чичото, бабата, която почина, дядото и
може би е имало и други хора, но не помня.
Въпрос от съда: Чичото има ли семейство?.
Свид. Л.: Не познавам семейството му.
Въпрос от съда: Между двете компании, вашата и на празнуващите,
ставал ли е някакъв конфликт?
Свид. Л.: Нямам спомен.
Въпрос от съда: Донесоха ли ви почерпка за РД?
Свид. Л.: Мисля, че не.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
Призова се за разпит свид. М. С. Й. – ЕГН: **********, р.
********г. в гр. В., живуща в гр. ., български гражданин, средно образование,
не омъжена, работи, не осъждана, намира се във фактическо съжителство с
подс. М. С. И..
Предупредена за възможността по чл. 119 и за правата по чл. 121 от
НПК.
Същата заявява, че желае да даде показания.
Предупредена за отговорността по чл. 290 НК.
Заявява, че ще говори истината.
Свид. Й.: С Миро и сина ми С., отидохме до магазина в с. И. и
седнахме на последната маса. На съседната маса имаше РД Г., там бяха майка,
баща, баба и дядо. Познавам ги от селата, не са ни семейни приятели. На
22
нашата маса бяха Иц., Д., Л. и С.о, по – късно дойде и Любо. Поръчаха си
уиски. Аз отидох при Г., да я уважа. В същото време И.о и М., помолиха да
намалят малко музиката, защото не се чували като си говорят. Доколкото си
спомням музиката беше изкарана навън до вратата, силна беше. Затова
двамата помолиха П.еп, жената на Д., да я намали. И. дойде на масата и се
дразнеха с Денис. Те почнаха да викат, че имало РД, няма как да намалят
музиката. В един момент, Л. беше вътре в магазина при дядо си, след това и И.
влезе. И някой каза на Л.предполагам или вуйчо му Иц.или баща му, да спрат
музиката, при което тя спря и започаха обиди от страна на И. защо са спряли
музиката, че има РД. В същото време, С. и Л. казаха че Д.и И. започват да се
карат вътре и да се дразнят. Иц. ги пита какво става вътре и Л. каза, че нещо се
карат. И всички момчета от нашата маса влязоха вътре. Първо влезе Иц., след
това извикаха и М. да влезе. И. му каза, че за нещо се карат И. и Д., и влязоха
вътре да видят какво става. В същото време имаше някакви крясъци, защо са
спрели музиката. Всички се нахвърлиха върху М.. След това, П. започна да
обижда, че Г. има РД, защо спират музиката. М. им каза „ аз, не съм спирал
музиката, влязохме да видим какъв е проблема между И. и Денис“. Тогава И.
се нахвърли върху М.а, започна да го рита. След това, Д., който може би
имаше някаква стайчка, излезе от нея с нещо. Аз чувах, как сина ми вика
„спрете се“. М.а вече беше на земята, а Ицо го беше хванал отзад за ръцете, И.
го рита, а Пепа крещи отгоре му. Пак казвам, че С.може би беше изпаднал в
криза. Аз започнах да преперя, защото всеки си познава детето. Даже и в
момента го изживявам. Ние със ., тръгнахме да вдигаме М., за да си тръгваме,
но някой каза, че са се обадили на 112 и аз казах, че ще изчакаме да дойдат, за
да се види какво става. Изминаха 10 минути или 15 минути, никой не дойде,
качихме се в колата аз, М. и С.и закарахме Са. при баща ми, който живее в
селото. На връщане Л., беше на спирката, трепереше и аз го пипитах дали иска
да дойде с нас, да го приберем до селото, той каза да и се качи в колата. И
непосредствено преди табелата на с. Л., може и да бъркам, видяхме сирените
на патрулката, разминахме се и тя обърна, пусна сирената и аз отбих в първата
пресечка и спрях на 100 м. Дойдоха полицайте и ни поискаха документите за
проверка. Аз помолих полицайте, да звънна на майката на Л., да дойде,
защото взе пак детето й е в колата. Тя дойде след 5 минути. Полицайте казаха
на М. да не слиза, но той каза, че иска да си изкара документите от колата,
защото са в багажника, но те му казаха, че няма да слиза, защото е пиян, но в
крайна сметка го пуснаха. Дойде майката на Л., и полицайте и казаха „Добър
вечер, баща ти се обади, пак има проблеми“. След това тя си взе детето и си
тръгна. Направиха ни пълна проверка на документите, на мен и на М., но
нямаше никакви проблеми, никой нищо не ни каза, освободиха ни и ние се
прибрахме.
Въпрос от адв. Б.: Казахте, че сте чули викове и разправии. В кой
момент, вие влязохте вътре в магазина и кой видяхте?
Свид. Й.: Аз влязох вътре, в момента, в който чух как Сашко
крещеше „спрете се“. Вътре бяха И., П.и Д., който излезе срещу мен от
стайчката и държеше нещо като бухалка или пръчка, и каза „какво става тук,
какво правите“.
Въпрос от адв. Б.: Х. беше ли там?
Свид. Й.: Той държеше Миро, в момента, в който аз влязох.
23
Въпрос от адв. Б.: Какво беше разстоянието между Х., който държи
М. за ръцете и Д., който казахте, че е излязъл от стайчката?
Свид. Й.: Може би на 1 м. и 2 м.
Въпрос от адв. Б.: Тоест, виждали ли сте М. и Диян, да имат някакъв
допир помежду си?
Свид. Й.: Не, те са нямали имали.
Въпрос от адв. Б.: Влязоха ли и други хора в магазина?
Свид. Й.: Да, всички, които бяха на външната маса.
Въпрос от адв. Б.: Можете ли да си ги спомните по имена? Знаем, че
са минали много години, но все пак това не се случва всеки ден?
Свид. Й.: Влязоха П., бащата на Я..
Въпрос от адв. Б.: А, Д. сина на Х. беше ли вътре?
Свид. Й.: Те бяха по – навътре. Те започнаха първи и всичко стана
заради тях. След това влязоха всички други.
Въпрос от адв. Б.: Виждали ли сте М. да удря някой?
Свид. Й.: Не.
Въпрос от адв. Б.: Какво стана с М., падал ли е на земята или не е
падал?
Свид. Й.: В момента, в който аз прекрачих прага, видях че той е на
земята. Всичко се случи близо до вратата на магазина. Той беше почти
полулегнал, И. го държеше и всички го бяха заобиколили. Когато видях как И.
го рита, влязох и се развиках какво правят. Чувах и детето да вика, кого да
пазя по – напред, в суматохата.
Въпрос от адв. Б.: Опитахте ли се да помогнете на мъжа си, вие и
малолетния С.?
Свид. Й.: Да, вдигнахме го.
Въпрос от адв. Б.: Получихте ли някакви удари?
Свид. Й.: През цялото време някой ме дърпаше за ръцете, защото
може би не искаха да го вдигаме.
Въпрос от адв. Б.: Получихте ли някакви наранявания?
Свид. Й.: Да, бях синя и по двете ръце.
Въпрос от адв. Б.: Медицинско изкарахте ли си?
Свид. Й.: Да.
Въпрос от адв. Б.: Детето С., имаше ли някакви поражения?
Свид. Й.: Да, /свидетелката си посочва краката/, някой го беше
ритнал.
Въпрос от адв. Б.: Успяхте ли да вдигнете М. и да излезете от
магазина?
Свид. Й.: Да, вдигнахме го, казах му да си тръгваме и излязохме. Аз
закарах колата близо до вратата, качихме се. Тогава някой казах, че са се
обадили на 122 и това беше.
Въпрос от адв. Б.: Кои бяха полицайте, които ви спряха в с. Л.?
24
Свид. Й.: Мога да ги опиша, но за иманата им не съм много сигурна.
Но според мен бяха хора на Д., защото се каза „Здравей, бащати ни се обади“.
Въпрос от адв. Б.: Това в разговор с Л.?
Свид. Й.: Това беше, когато аз бях длъжна да спра колата. Според
мен, това бяха П. Петр. и С., но мога да ги разпозная.
Въпрос от адв. Б.: Други полицай да са ви спирали?
Свид. Й.: Не, сами тези двамата. Никой не ни е спирал после, ние се
прибрахме.
Въпрос от адв. Б.: М., имаше ли някакви поражения?
Свид. Й.: Каза, че го болят краката.
Въпрос от адв. Б.: Той ходи ли на лекар?
Свид. Й.: Да, извади си медицинско.
Въпрос от адв. Б.: Д. видяхте ли го, след като успяхте да изведете
М. от магазина?
Свид. Й.: Да, той беше застанал до вратата и ни каза „тръгвайте си“.
Аз му казах, че някой се е обадил на 112, но той искаше да си тръгнем.
Въпрос от адв. Б.: Видяхте ли Д., да има някакви поражения. Да има
кръв, или подутини?
Свид. Й.: Нямаше кръв, иначе щяха да се втурнат хора да помагат.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
Призова се за разпит свид. С. М. И. – ЕГН: **********, р. ******* г.
в гр. В., живущ в гр. ., български гражданин, основно, ученик, не осъждан, син
на подс. М. С. И..
Предупреден за възможността по чл. 119 и за правата по чл. 121 от
НПК.
Същият заявява, че желае да даде показания.
Предупреден за отговорността по чл. 290 НК.
Заявява, че ще говори истината.
Свид. И.: Тогава бях малък, 6 клас или 7 клас. Отидохме с родители
ми, Л., Х. и Д., седнахме на една маса пред магазина, при което всички си
поръчахме нещо за пиене, аз и майка ми пихме сок. Малко след това дойде И.,
с Д. си даваха наздраве, но по едно време нещо се скараха, И. си тръгна и
отиде на другата маса при другата комапания. След което Д. влезе в магазина,
И. влезе след него. Явно нещо са се скарали вътре, баща ми и Х.о отодиха да
видят какво става. След това и аз отидох да видя какво става, че ми стана
интересно и като влязох вътре, видях че Х. държи ръцете на баща ми, а
другите го бутах за да го съборят на земята. Аз се развиках „спрете се“, тогава
майка ми чу и дойде и тя. Успяхме да изкараме баща ми навънка. Някой каза,
че са се обадили на 122, изчакахме малко, но никой не дойде и си тръгнахме.
Мен ме закараха при дядо ми в с. Изгр., за да не гледам какво става, ако
случайно дойде полиция, и на другия ден се прибрах.
Въпрос от адв. Б.: Колко си бил висок тогава?
25
Свид. И.: Може би около 1, 40 м. или 1, 50 м.
Въпрос от адв. Б.: Познаваш ли Л.?
Свид. И.: Да.
Въпрос от адв. Б.: Той беше ли с вас?
Свид. И.: Да, той беше на нашата маса. Х. е баща му.
Въпрос от адв. Б.: Значи двамата синове на Х. бяха там?
Свид. И.: Да, Л. и Д.. Л. е 1 г. по - малък от мен.
Въпрос от адв. Б.: Преди малко обясни на съдията, че е имало
конфликт между И. и Д.. Те роднини ли са?
Свид. И.: Д. и И., не знам дали са роднини, защото Д. е от друга
майка.
Въпрос от адв. Б.: Имаше ли спор за музиката?
Свид. И.: Да, от там тръгна всичко, защото И. дойде и сложи
тонколоната над нашата маса, където е перваза на прозореца и я усилиха до
край. При което, баща ми ги помоли да намалят музиката и след това Д. или
Л., един от двамата, защото Д. влезе в магазина за нещо, Л. отиде с него и
предполагам, че най – вероятно той е спрял музиката. Веднага след Д., И.
влезе в магазина. Двамата се скараха и започнаха да викат. Х., каза на баща
ми, че май нещо се скараха и двамата заедно влязоха в магазина да проверят
какво става.
Въпрос от адв. Б.: Кой вървеше първи, спомняш ли си?
Свид. И.: Не помня.
Въпрос от адв. Б.: Ти, в кой момент влезе в магазина?
Свид. И.: Аз влязох, след като чух, че всички започнаха да викат и
отидох да провера какво се случва, защото ми стана интересно. Д. и И.,
започнаха да се обиждат на висок тон. Като влязох вътре бяха И., П., Д., Л. Д.
излезе зад касата от някъде.
Въпрос от адв. Б.: Д., носеше ли нещо в себе си?
Свид. И.: Да, носеше нещо като бухалка или пръчка.
Въпрос от адв. Б.: Иц., беше ли вътре?
Свид. И.: Да, те двамата с баща ми бяха доста близко един до друг.
Въпрос от адв. Б.: Каза, че Х. е държал баща ти за ръците. Би ли
посочил на съдията, как точно го държеше?
Свид. И.: Беше го хванал така отзад /свид. поставя ръце зад гърба
си/. Когато влязох първоначлно баща ми беше прав, но после И. и Х. го
събориха на земята. Х. му дърпаше ръцете отзад, а И. го буташе. Тогава той
падна по гръб на земата.
Въпрос от адв. Б.: Някой удрял ли го е?
Свид. И.: Не съм видял някой да го удря. И. беше върху него.
Предполагам, че най – вероятно, че е той, защото беше в коляно върху него.
Тогава аз започнах да викам „спрете се“ и после дойде майка ми.
Въпрос от адв. Б.: Опитахте ли се да помогнете на баща ви?
Свид. И.: Да, след като дойде майка ми, двамата влязохме вътре и го
26
издърпахме навън.
Въпрос от адв. Б.: Някой да те е удрял?
Свид. И.: И. ме бутна във вратата, при което аз ударих в нея и паднах
на земята, но веднага се изправих да помагам на майка ми да изкараме баща
ми навън.
Въпрос от адв. Б.: Да си виждал някой да дърпа майка ти?
Свид. И.: Мисля, че Х. я измести от вратата, защото тя беше там.
После дойде И. и ме бутна.
Въпрос от адв. Б.: Баща ти успя ли да се измъкне от схватката на И.?
Свид. И.: Да, ние успяхме да го вдигнем и да го изкараме навън.
Въпрос от адв. Б.: След като излязохте навън, Д. видяхте ли го, той
излезе ли? Какво стана с него?
Свид. И.: Той беше вътре около 5 минути, след което излезе с И. и
П.. Продължиха да се карат с Я., Х. и Д. за някакви други работи. Тогава Х.
обърна масата върху всички, които седяха там. Започнаха да се обибдат и да
викат. При което, ние се отдръпнахме на страни и изчакахме да дойде
полицая, но те не дойдоха.
Въпрос от адв. Б.: Какво стана с Л.?
Свид. И.: Доколкото разбрах, майка ми са го прибрали, след като
мен ме оставиха при дядо ми.
Въпрос от съда: Как точно изкарахте баща си от магазина?
Свид. И.: Аз бутах Х. на една страна, колко мога, хванах баща си за
ръката и с майка ми се опитвахме да го вдигнем за да можем да го изкараме,
защото И. беше върху него, а Д. беше от другата му страна, но не съм го
виждал какво прави.
Въпрос от съда: На другите маси имаше ли хора?
Свид. И.: Да, на тази маса, на която празнуваха РД.
Въпрос от съда: Тези хора от РД, станаха ли, влязоха ли в магазина
да видят какво се случва, да помогнат?
Свид. И.: Не, те стояха отвън до последно. Когато ние излязохме,
станаха, огледаха какво става и пак седнаха. След това излязоха Х., Д., П. и Д.,
продължиха да се карат с Я. и тогава Х. обърна масата.
Въпрос от съда: Познавате ли рожденичката Г.?
Свид. И.: Не, лично. Знам я, покрай Л..
Въпрос от съда: Имате ли спомен дали е влизала в магазина?
Свид. И.: Нямам спомен.
Въпрос от съда: А, дядо й и баща влизали ли са в магазина?
Свид. И.: Нямам спомен.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
На основание чл. 286 ал.1 от НПК съдът запита страните имат ли
искания за извършване на нови следствени действия.
27
Прокурорът: Не държа на разпита на в.л. И в предходно с.з. изразих
същата воля. Искането, същите да бъдат разпитани беше на защитника на
подсъдимия.
Адв. П.: Нямам възражения, поддържам становището на
прокуратурата. Не държа на разпита на в.л.
Адв. Б.: Държа на разпита на в.л. Имам въпроси по отношение
механизма и по отношение на представените медицински удостоверения за
подсъдимия и неговите роднини, относно това какъв би бил характера на тези
увреждания. Мисля, че са били обект на изследване. Ако не, правя искане за
назначаване на СМЕ, по отношение на трите медицински удостоверения,
които сме представили с номера 776/2020 г. на С., 778/2020 г. на М. и 777/2020
г. на М.. Същите са официлани документи, издадени от съдебен лекар и
същите биха могли да дадат заключение, заедно с експертизите изготвени в
ДП, да ги изслушаме заедно. Не се протИ.поставям да бъдат назначени същите
в.л. С тези експертизи биха се подкрепили, евентуално опровергали,
твърденията на всички разпитани. Искането ми има връзка със защитната ми
позиция.
Прокурорът: Днес в с.з. неколкократно защитника на подсъдимия
адв. Б., директно в прав текст, заяви че прокуратурата не си е чела
протоколите. Аз, сега, по направеното искане, няма да връщам репликите на
адв. Б., само държа да отбележа пред съда, че има изготвена СМЕ по делото за
М. С. И. и за С. М. И.. Тези две експертизи са изготвени от д-р Михова в хода
на ДП. Понеже в ДП няма данни М. С. Й. да е била наранена, няма
представени медицински документи конкретно за извършено освидетелстване
по отношение на нея, заради което експертиза не е правена в ДП. И се
протИ.поставям на направеното искане по тази причина. За другите двама има
изготвени СМЕ, а искането за изготвянето на СМЕ по отношение на свид. Й.,
няма данни по ДП, че същата е била наранена, заради което, моля да
отхвърлите направеното искане.
Адв. П.: Поддържам изцяло становището на прокуратурата.
Действително, както вече стана ясно направено е необходимото да бъдат
изготвени експертизи в ДП и искането за изготвяне отново на такива
експертизи е напълно неоснователно. Съответно в следващо с.з., следва да
бъдат изслушани изготвените в ДП експертизи. Доколкото за тези, за които
няма медицинска документация, моля да оставите това искане без уважение.
Адв. Б.: Няма как да няма медицинска документация за М., след като
ние сме я представили. Освен това има изготвени експертизи, без да са
предоставени медицински документи за тях.
Прокурорът: ПротИ.поставям се, на искането на адв. Б., считам че е
неоснователно да се уважава това искане, за назначаване на СМЕ. В ДП, не са
били събрани достатъчно доказателства, въз основа на които не е назначавана
такава.
Адв. Б.: Възражението е неоснователно. Дали има данни за
престъпление или не, считам че те се намират в обстоятелствата част и в
диспозитивите на трите медицински удостоверения, които говорят за това, че
има нанесени телесни увреждания на въпросната дата, за която става дума в
ОА. Това, че прокуратурата е преценила към него момент, че няма нужда да
28
бъдат назначавани такива експертизи е ирелевантно, тъй като съдебния
процес е главния процес в делото и всъщност тук могат да се реализират
всички права на защитата, тъй като те са ограничени от закона и от мнението
на прокуратурата в ДП. Моля, да назначите тези експертизи за да се установи
по какъв начин и какъв е механизма на телесните увреждания, по какъв начин
са били получени и могат ли да бъдат получени по начина, по който обясняват
освидетелстваните.
Моля, за следващо с.з. да призовете А. Д. Я. и Л. Х. Р., като чрез
техния разпит ще установяваме първо, обстоятелствата свързани със скандала
в магазина, това е от Л. и А. за обстоятелството, дали действително
подсъдимия и неговата съпруга са отвели сина й Л. до дома им в с. Л., което
ще потвърди не само нашата теза, но и ще оборим обясненията на свид. Ж.,
който твърди, че сина му Л., въобще не е бил там. Ще установим и кой реално
е спрял музиката и т.н. Обстоятелства, които имат значение за изясняване
фактологията по делото.
Моля, да изискате свидетелство за съдимост свид. Х. Ж., което има
значение за установяване на твърдението, че всъщност цялата тази
конструкция за това, че подсъдимия е извършил престъпление по отношение
на пострадалия Диян, е направено за да се защити лицето Х. Ж., който
очевидно има съдимост и след всеки следващи наказателни преследвания по
отношения на него, могат да се отразят, както на неговата съдимост, така и за
получаване на по - тежко наказание, тъй като очевидно има твърдения, че
същия е бил съден, като това го казват свидетелите.
Моля, да изискате от РУ МВР Девня дали на въпросната дата
16.08.2020 г. са имали служители с имена С. Ибр. и П. П., били ли са те
патрулиращи полицаи и ако са такива, да бъдат призовани за следващо с.з. А,
ако не са да бъден дадени на съда всички установъчни данни за тяхното
призоваване, тъй като има данни за това, че същите са били уволнени от
полицията.
Представям ви, удостоверение от Община Суворово, на база на
съдебно удостоверение, издадено от съда.
Прокурорът: По отношение направените искания от защитника на
подсъдимия, за свид. А. Д. Я., се протИ.поставям, тъй като днес в разпитите на
някои от свидетелите не бе споменато името й. Никой от тях не твърди, че тя е
била на мястото на инцидента. По отношение на направеното искане за разпит
на лицето Л. Х. Р., той беше споменат едва днес като свидетел, който е
присъствал на място, не се протИ.поставям, да бъде призован като свидетел и
да бъде разпитан. По отношение на направеното искане, да бъде издадено
свидетелство за съдимост за свид. Х. Ж., се протИ.поставям. Считам, че това
няма отношение към предмета на делото. Този свидетел, при снемане на
самоличността му, съгласно правилата на НПК, беше запитан дали е осъждан
и той, че е бил осъждан. Свидетелството за съдимост на същия, не смятам че е
относимо към предмета на делото, поради което моля да отхвърлите искането.
Адв. П.: Нямам искания. Поддържам становището на прокуратурата.
Аз също считам, е не е необходимо изискване на свидетелство за съдимост.
Няма как с този документ, ние да предполагаме, че са били налице едва ли не
основания някой някого да прикрива. Аз не съм на това мнение, нещата да
29
стоят по този начин.
Реплика на адв. Б.: Възраженията на прокурора са неоснователни. С
разпита на А., ние целим да установим факта, че това, което разказват днес
разпитаните свидетели, относно това, бил ли е Л. там или не е бил, от кого са
били спрени и какво се е случило там. Има значение за разкрИ.е на
обективната истина по делото, независимо, че тя не е била място. Тя е
разговаряла с тях, поела е детето си от колата и има значение за установяване
на истинността на обясненията на моите доверители, съпругата М. и сина Ал..
По отношение на Л., категорично трябва да бъде разпитан, защото очевидно
той е бил не само там, а е бил вътре. По наши данни, той е човека, който е
спрял музиката и са станали разправиите. По отношение полицаите, аз
смятам, че същите трябда да бъдат издирени и разпитани, за да установим, че
действително кой ги е повикак, дали те са ги повикали чрез 112 или са отишли
по някакви лични разпореждания на Д. От всичко това нещо, трябва да
оформим тази картина, относно това, дали цялото това дело не е било съшито
с бели конци. Но, в края на краищата решението е ваше и тези искания са във
ваш интерес. Говоря за решаващия състав. По отношение свидетелството за
съдимост, да свид. Ж. каза, че е съден, само че ще покаже за какво е бил
съден, кога е бил съден и за това бил ли е реабилитиран или не, за д аможе да
се види доколко твърдяното от свид. Я. И., е истина, за това, че са се събрали
на другия ден и са решили да не е Х., а да е М., защото той има подзаконови
прояви. Даже, аз бил сменил своето искане, нека да се види, дали има някакви
полицейски регистрации, дали има внесени в прокуратурата, относно това
дали той има и други протИ.правни действие, макар и те да не са стигнали до
съда. С искането ми за установяване на полицаите, които са направили
проверката е, дали са били тези, които са били разпитани по делото, въз
основа само на твърденията на съжитестваща с моя подзащитен. За това нещо
ще питаме и А., кои са били полицайте, защото те се знаят на село.
Съдът, след като изслуша становищата на страните и след проведено
тайно съвещание, по доказателствените искания на защитата намира
следното:
Защитникът на подсъдимия обоснова искането си за допускане до
разпит като свидетел на лицето А. Д. Я., която макар и да не е присъствала на
инцидента описан в ОА, може да даде сведения за случилото се
непосредствено след тези събитията, за което разказа в днешно с.з. свид. М.
Й., поради което намери искането за основателно, като счете, че покзаанията
на този свидетел биха допринесли за изясняване на фактическите
обстоятелства по делото, респ. за разкрИ.е на обективната истина по делото.
Несъмнено, следва да бъде разпитан като свидетел по настоящото
дело и сина на свид. Х. Ж. - Л. Х. Ж., за когото достатъчно свидетели по
делото заявиха, че е присъствал на събитията, описани ОА. Това в голяма
степен на вероятност означава, че той е свидетел – очевидец на случилото се
би могъл да даде съществени сведения в тази връзка, разбира се ако помни
нещо, предвид обстоятелството, че е бил на 11 г. - 12 г.
На този етап от делото, съдът няма никакви основания да счита, че
автомобила на свид. М. С. Й. е бил спрян от други полицаи, а не от
30
разпитаните като свидетели по делото Н. Б. В. и Ст. И. С., които удостовериха
лично пред съда това обстоятелство, като също така единия от тях го е
обективирал и в наличната на лист 35 от ДП докладна записка. Съмненията на
адв. Бр. Б., че тези свидетели са депозирали неверни показания пред съда са
безпочвени, поради което евентуално това искане бил било уважено след
разпита на свид. А. Я., която може да потвърди, респ. опровергае показанията
на свид. М. Й..
Съдът, не се интересува от съдебното минало на свид. Х. Ж. и счита
това искане за неотносимо към предмета на делото.
Установява се, че в кориците на делото се съдържат СМЕ за подс. М.
И. и сина му свид. С. И., но не и на свид. М. Й., за която също е представено
СМУ, че е пострадала след въпросната нощ, което прави искането на защитата
за назначаване на СМЕ в тази връзка за основателно. Защитата обосновава
искането си с проверка на достоверността на твърденията на разпитаните
свидетели, поради което и доказателственото искане има връзка с предмета на
доказване.
Адв. Б.: Имам искане, с оглед това, което казахте. Моля, да ми бъде
издадено съдебно удостоверение, за това дали към месец август 2020 г. в РУ
МВР Девня са работили като полицаи Се. Ибр. и П. П., работят ли към
настоящия момент и дали към дата 16.08.2020 г., същите са били на постова
служба.
Съдът, по допълнителното искане на адв. Б. направено в хода на
произнасянето на съдебния състав:
Няма промяна в становището си, че към настоящия момент освен
твърденията на свид. М. Й. по делото няма данни други полицейски
служители, извън разпитаните по делото да са спирали за проверка нея и
подсъдимия, поради което и не се налага да се събират доказателства в тази
връзка. Съмненията на адв. Б., че разпитаните като свидетели полицейски
служители са излъгали перд съда са безпочвени и голословни. При условие, че
защита счита, че е много важно да установи имало ли е такива служители на
тази дата в РУ МВР Девня и били ли са същите разпределени на постова
служба, то следва да му се издаде исканото съдебно удостоверение.
Предвид, данните установени едва в днешно с.з., че на процесните
събития, описани в ОА, са присъствали и други лица, които не са разпитани по
делото до момента, а са свидетели – очевидци на събитията, описани в ОА, то
същите следва да бъдат допуснати до разпит като свидетели, призовани и
разпитани в следващо с.з. Това са лицата Д. И., Д. И. и С. П. Д.. Тъй като за
тях няма точни установъчни данни и адреси за призоваването им, следва да се
задължи прокуратурата в определен от съда срок да предостави такива.
С оглед събирането на допълнителни доказателства делото следва да
се отложи за друга дата, като датата на следващо с.з. ще бъде съгласувана с
всички страни по делото, като съдът им укаже, че няма да допусне повече
отлагания на делото и при невъзможност и неявяване на упълномощения
защитник, подс. И. следва да организира защитата си по друг начин, вкл. и
чрез преупълномощаване, като ако не стори това съдът ще му назначи за
31
защитник опредления резервен защитник, който присъства в днешно с.з.
Доколкото представените от адв. Бр. Б. доказателства към поредната
му молба за отлагане на делото, заведена под вх. № 6974/28.08.2025 г. по
никакъв начин не удостоверяват явяването му пред РС – Добрич на същата
дата, то същият следва да се задължи да представи надлежни доказателства за
уважитилени причини, поради които не е могъл да присъства в с.з. на
01.09.2025 г., което наложи поредно отстрочване на делото отново по негова
молба.
По гореизложените мотиви и съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит в качеството на свидетел А. Д. Я., Л. Х. Ж., Д.
И., Д. И. и С. П. Д., които да се призоват за следващо с.з.
ЗАДЪЛЖАВА РП – Варна, ТО – Девня, в едноседмичен срок от днес
да предоставят данни да трите имена и адреси за призоваване на тези лица.
ДОПУСКА извършването на СМЕ по делото, която с оглед
представеното и фигуриращо в делото съдебно медицинско удостоверение,
издадено на М. С. Й., да даде заключение за вида и характера на установените
при освиделстването й на 19.08.2020 г. телесни увреждания и за механизма на
тяхното причиняване.
ВЪЗЛАГА изготвянето на СМЕ на д-р С. Михова, която следва да го
представи в срока по чл. 149 ал. 3 от НПК.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на адв. Б. Б. съдебно удостоверение, по силата на
което да се снабди с доказателства от РУ МВР – Девня, за това дали към месец
август 2020 г. в РУ МВР Девня са работили като полицаи С. Ибр. и П. П.,
работят ли и към настоящия момент същите в РУ МВР – Девня и дали към
дата 16.08.2020 г. същите са били на постова служба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на адв. Б. Б. за изискване на
справка за съдимост за свид. Х. Ж. и справка от РУ МВР Девня.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствата по делото писмо от
кмета на Община Суворово.
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 20.10.2025 г. от 10:30 часа, за
която дата и час страните и резервния защитник са уведомени. Да се призоват
допуснатите в днешно с.з. свидетели и вещите лица, като всеки един от тях се
32
предупреди, че при неявяване без уважителни причини може да бъде
санкциониран по реда на чл. 271 ал. 11 от НПК.
ПРЕДУПРЕЖАВА всички страни, че следващо отлагане на делото
няма да бъде допуснато, тъй като датата на следващо с.з. е съгласувана с всеки
един от тях.
УКАЗВА на подс. И., че следва да организира защитата си по начин,
недопускащ поредно отлагане на делото, вкл. и чрез упълномощаване на друг
защитник или чрез преупълномощаване, като в случай, че упълномощения от
него адвокат не се яви в следващо с.з. делото няма да бъде отложено, а съдът
ще му назначи определения резервен защитник на основание чл. 94 ал. 4 от
НПК.
УКАЗВА на адв. Б. Б., че представеното от него доказателста като
причина за отлагане на с.з. не установява по никаъв начин явяването му пред
РС – Добрич, като ЗАДЪЛЖАВА същия в 7-дневен срок от получаване на
съобщението да представи доказателства за причините, поради които не е
могъл да присъства в с.з. на 01.09.2025 г. и го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при
непредставяне на такива доказателства ще бъде санкциониран по реда на чл.
271 ал. 11 от НПК, за това че за пореден път става единствена причина за
отлагане на делото.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14.10
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
33