№ 1213
гр. София, 04.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Валерия Банкова
при участието на секретаря Диана Ст. Борисова
като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело №
20241100101007 по описа за 2024 година
Ищцaта Р. М. В., ЕГН **********, твърди, че е претърпяла подробно
индивидуализирани в обстоятелствената част на исковата молба имуществени
и неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 27.10.2022 г. около 09:00 часа в
гр. София на спирката на трамвайна линия № 5, находяща се на тротоара на
кръстовището между бул. “Цар Борис III” и бул. ,,Н. П.". Излага, че пътният
инцидент е настъпил вследствие на нарушение на техническите параметри на
лагер на предна дясна главина на управлявания от Н. С. лек автомобил с рег.
№ *******, довело до блокиране на лагера и скъсване на оста на главината,
вследствие на което се е скъсал и спирачния апарат на предно дясно колело,
поради което колелото се е отделило от автомобила и движейки се свободно и
неконтролирано по посока кръстовището, е ударило ищцата, която се
намирала на тротоара на спирката на трамвай № 5 на посоченото кръстовище.
Излага подробни твърдения за физическото си състояние, проведените
медицински изследвания и оперативни интервенции. Поддържа, че към датата
на предявяване на исковата молба, продължава да изпитва страдание
вследствие на преживения стрес от състоялото се пътно произшествие и
невъзможност за самостоятелно придвижване и обслужване.
Заявява, че в качеството си на пострадало лице, на 25.08.2023 г. и на
10.01.2024 г. е предявила извънсъдебни претенции пред застрахователя-
ответник за обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, но такова
не е изплатено към момента на подаване на исковата молба, поради което
предявява обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от
КЗ, както следва: за сумата от 100 000 лева, съставляваща обезщетение за
неимуществените вреди от процесното ПТП, ведно с лихва за забава върху
тази сума, считано от 25.08.2023 г. – датата на сезирането на застрахователя-
1
ответник с извънсъдебна претенция и за сумата от 30 285,22 лева -
обезщетние за имуществени вреди, ведно с лихва за забава върху присъденото
обезщетение за имушествени вреди, считано от датата на завеждането на
исковата молба до окончателното изплащане на дьлжимата сума. Претендира
съдебни разноски.
В рамките на преклузивните срокове по ГПК ответникът ЗД „БУЛ ИНС“
АД, ЕИК № *********, подава писмен отговор, в който оспорва изцяло
предявените искове по основание и размер. Оспорва механизма на ПТП, както
и наличието на вина у водача на лекия автомобил, като навежда доводи, че се
касае за случайно деяние. Оспорва причинната връзка на описаните от ищцата
травми с пътния инцидент, като твърди, че същите са настъпили преди
процесното ПТП. Оспорва претенцията за неимуществени вреди по размер.
Оспорва претенциите за имуществени вреди, представляващи разходи за
консумативи, процедури и болногледач , като изразява съмнения че такива
разходи са сторени в сочения размер, както и че е налице пряка необходимост
от извършването им. Оспорва като неоснователни претенциите за лихва.
Претендира разноски.
По делото е конституирано трето лице – помагач на страната на
ответника – Н. Д. С.. В о.с.з., проведено на 20.09.02025г. той поддържа, че не е
установил да има някаква техническа неизправност по автомобила по време
на движение. Нямало никакви индикации за последвалия инцидент.
Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, след което приема за установено от фактическа страна
следното:
Точният механизъм на ПТП се установява от приетите и неоспорени по
реда на чл.193 от ГПК писмени доказателства и от заключението на приетата
и неоспорена от страните автотехническа експертиза на вещото лице А. А.,
което съдът изцяло кредитира като компетентно, обосновано и
безпротиворечиво:
На 27.10.2022 г. около 09:15 часа по бул. „Никола П.“ в посока от ул. „Ал.
Пушкин“, според записа на видеокамера за наблюдение, в най-дясната пътна
лента лек автомобил „Мерцедес" комби с рег.№ *******, управляван от Н. С.,
се е приближавал към бул. „Цар Борис III“ по време на червен сигнал за него.
По време на движението е настъпила техническа неизправност, при която
предно дясно колело се отделило от автомобила, продължавайки да се движи
неконтролируемо по посока бул. „Цар Борис III“ и бул. „Н.П.“. В същото
време пострадалата пешеходката Р. М. В. се е намирала на тротоара на
трамвайната спирка срещу обозначената и маркирана пешеходна пътека, в
очакване да се включи зелен сигнал на светофар за пешеходците, пресичащи
бул. „Цар Борис III“. Откъснатото и въртящо се колело продължило да се
движи напред, достигнало и е ударило стоящата пешеходка отзад. От удара,
който е бил много силен, поради голямата кинетична енергия на въртящото се
2
колело, пешеходката била отхвърлена напред, като паднала върху платното за
движение на бул. „Цар Борис III“, на неустановено място. От удара от
колелото и падането на платното за движение, тя получила тежките
наранявания.
Основната причина за настъпване на произшествието е в наличие на
техническа неизправност в ходовата част на предното дясно колело, конкретно
“… нарушение на техническите параметри на лагера на главина на предна
дясна гума, довело до блокиране на лагера и скъсването на оста на
главината…“, според прокурорско постановление, цитирано от САТЕ. Става
дума за двата лагера и гайката, която регулира хлабината в лагерите и оста,
посочени със стрелки на фиг.2. от заключението на САТЕ. Под техническа
неизправност в теория на надеждността се разбира достигане на техническите
параметри на лагерите в процес на продължителна експлоатация, до
определена допустима предупредителна стойност. Основният диагностичен
параметър е износването на контактуващите повърхнини на външната и
вътрешна гривни и ролките – сачмите в сепаратора на лагера. Основният
диагностичен признак е появата на специфичен шум в колелото по време на
движение на автомобила, който се чува в купето на автомобила и водачът
може да го възприеме, ако има достатъчен опит. При поява на такъв шум-
виене или тропане, се счита, че автомобилът е технически неизправен, все още
работоспособен, но с повишена вероятност за настъпване на отказ, при който
лагерът не може да изпълнява функциите си. Отказът може да настъпи
постепенно или внезапно. Вещото лице изрично е посочило, че ако водачът е
обучен правилно, той има възможността да установи техническа неизправност
в лагера чрез възприемане на шума и да вземе мерки за смяна. По делото няма
конкретни данни за техническото състояние на лагерите и оста на предното
дясно колело след произшествието, т.е. какво точно се е променило и поради
изменението на кой параметър е настъпил отказ, причинил скъсване на оста на
шенкела, поради което липсва основание за извод, че скъсването е резултат на
дефект на оста, настъпило е внезапно и няма отношение към състоянието на
лагерите.
От така описаното ПТП ищцата получила следните травматични
увреждания:
- Контузия на лумбалния отдел на гръбначния стълб със счупване на
втория поясен прешлен;
- Контузия на дясната колянна става с частично разкъсване на
вътрешния колатерален лигамент и задния рог на вътрешния менискус;
- Контузия на дясната глезенна става и на дясното ходило с
посттравматичен оток и хематом;
- Контузия на лявата лакътна става посттравматичен оток и хематом;
- Неразместено счупване на основата на втората метатарзала кост
3
вдясно.
На 28.10.2022г. ищцата е била приета за болнично лечение в УМБАЛ „
Св. Иван Рилски“ ЕАД, където е извършена вертебропластика на втория
лумбален прешлен - „Под обща анестезия, под рентгенов контрол, се
канюлира левият педикул на Л2 прешлен. Установиха се фрактурни промени в
тялото на същия и намалената му костна твърдост. Под рентгеноскопичен
контрол се въведе костен цимент Confidence тялото на Л2 прешлен, като се
верифицира доброто му изпълване и липса на изтичане на костен цимент
извън костните контури. Поставена бе стерилна превръзка.“ .
Проведена е и медикаментозна терапия с НСПВС, аналгетици,
антибиотик и нискомолекулярен хепарин. Постоперативно ищцата е
използвала стабилизиращ колан за 5 месеца. Препоръчано е оперативно
лечение по повод на травмата на дясната колянна става, но няма данни по
делото за извършено такова. Травмата на глезена е лекувана неоперативно с
имобилизираща ортеза. Във връзка с болковия синдром, на моменти много
силен и интензивен, ищцата приема Прегабалин. Провеждани са многобройни
рехабилитационни процедури, които продължават и към момента. Провежда
се и медикаментозна терапия с Дулоксетин и Флуанксол за намаляване
тревожността и подобряване на инконтиненцията.
Травматичните увреждания са в категорична връзка с ПТП.
Целта на оперативното лечение е била да се оздрави механично
нарушената костна структура на тялото на Л2, да се предотврати по тежък
колапс и деформация и да се създадат условия за зарастване на фрактурата за
средностатистическите срокове за възрастта. Оперативното лечение е
преминало без усложнения. Ищцата е носила стабилизиращ колан за 5 месеца,
през които счупването е зараснало. Възстановяването на функцията и борбата
с болката продължават и към настоящия момент, защото са етиологично
свързани с дегенеративно променените тъкани в поясния отдел на гръбначния
стълб, доказани с образните изследвания и с преживяната травма.
Функционално походката е възстановена напълно с ходене на пети и пръсти
без неврологичен дефицит.
В острия период ищцата е изпитвала много силни болки от счупването
на лумбалния прешлен, промяната в неговата конфигурация, нарастващите
постфрактурен хематом и оток. Движенията са били силно затруднени и
крайно болезнени в поясната област. Следоперативно, болковият синдром е и
иницииран от преминаването през меките тъкани и персистирането на
хематом и оток . Впоследствие болките са продължили в комбинация с
дегенеративно променено лумбално - гръбначен отдел, дисковите увреждания
и неврологичната симптоматика. Правени са многократни опити за
подобряване на локалното състояние с използване на физио -
рехабилитационни способи и медикаменти. Страданията са били свързани с
невъзможността за свободно придвижване и хроничен болков синдром,
засилващ се при опит за активни движения. В момента на прегледа
придвижването на пети и пръсти е свободно, с известна слабост при
изправяне от клекнало положение на екстензорния апарат на долните
крайници.
Горното се установява от неоспореното от страните заключение на СМЕ,
което е компетентно изготвено, логично и безпротиворечиво, поради което
съдът го кредитира, както и от приетата по делото и неоспорена медицинска
4
документация.
По делото са приети като писмени доказателства множество фактури и
фискални бонове за удостоверяване на извършените от ищцата разходи за
лечение. В заключението на вещото лице по изслушаната СМЕ е изрично
посочено, че част от извършените разходи не са във връзка с лечението на
ищцата от процесното ПТП. След изключване на въпросните разходи, общата
стойност на разходите, които са били необходими за проведеното лечение, при
което са в категорична връзка със същото, възлиза на 18 420,30 лв.
От показанията на свидетелката В.М., се установява следното:
За инцидента свидетелката знае от самата ищца, която й се обадила по
телефона и й съобщила, че гума се е откъснала от автомобил и я е ударила
жестоко. Двете са много близки, познават се от повече от 30 години, живеят
една до друга и работят заедно, при което свидетелката знае всички
подробности около случилото се, т.к. ищцата й споделяла. Непосредствено
след ПТП й направили ЯМР в Неоклиник, където установили счупване на
прешлена. Свидетелката я посетила още същата вечер. Ищцата плачела
непрекъснато, имала много силни болки в кръста, коляното й било синьо-
черно и подуто, кракът й бил подут, лакътя също. Болките в кръста я
докарвали до истерия. В болница „Св. Иван Рилски“ й направили операция, а
след няколко дни я изписали и била вкъщи на легло. Болките след операция не
преминали, напротив – на моменти се засилвали. Коляното също
продължавало да я боли и тогава отишла на преглед за него, при който
установили, че има скъсан менискус. Толкова я боляло, че си вдигала крака с
две ръце, не можела иначе да направи и стъпка. Някои лекари препоръчвали
операция, като в кР. сметка тя решила да проведе консервативно лечение – с
рехабилитация и скъпо струващи инжекции. Кръстът продължавал да я боли,
ходила на рехабилитации в Банкя, Велинград и Овча купел, но болките били
страшни. Вследствие на това психиката й се сринала тотално. Непрекъснато
плачела, не можела да спи, появила се и много тежка инконтиненция. След
около 6 месеца започнала да идва на работа, но не можела да се качи по
стълбите. Личало й, че не е спала цял нощ от болки. Започнала да пие купища
лекарства, свидетелката преброила 36 хапчета за денонощие. Имунната й
система се сринала, четири пъти боледувала от Ковид. Пред инцидента била
енергичен, жизнен човек, ръководела хора като директор. Към момента не се е
възстановила.
Безспорно между страните в процеса е обстоятелството, че водачът на
увреждащия автомобил е застрахован при ответника по задължителна
застраховка “Гражданска отговорност”, обхващаща временастъпването на
процесния деликт.
При тази фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди е частично основателен.
Увреденият от деликт, причинен от застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност”, има право да иска обезщетение за претърпените
вреди пряко от застрахователя /чл. 432, ал. 1 от КЗ/. За да възникне
субективното право по чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо наличието на валидно
5
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”
между деликвента и застрахователя и на деликт с всичките кумулативно
дадени елементи от неговия фактически състав: деяние /действие или
бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка между
деянието и вредата и вина на причинителя. При процесното ПТП,
осъществено по вина на застрахования при ответника водач, са налице всички
посочени по - горе елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане. Водачът на процесното МПС е бил длъжен да го поддържа в добро
техническо състояние, което би предотвратило настъпването на
застрахователното събитие. Неспазвайки това свое задължение,
застрахованият е отговорен за настъпването на процесните вредите.
Ответникът, при указана му от съда доказателствена тежест, не успя да обори
презумпцията за вина на застрахования при него водач /да установи
случайност на деянието/. Налице е и валидно застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”
между деликвента и ответника към момента на непозволеното увреждане,
поради което застрахователят - ответник дължи на основание чл. чл. 432, ал. 1
от КЗ вр. с чл. 45 от ЗЗД репариране на действително причинените вреди,
които са пряка и непосредствена последица от ПТП. Претърпените
неимуществени вреди от процесния деликт се изразяват в изпитаните болки и
страдания от получените травматични увреждания от ПТП от ищцата,
посочени по – горе при излагане на фактическата страна по спора.
Размерът на обезщетението за неимуществените вреди, определен от
съда в съответствие с правилото на чл. 52 от ЗЗД и Постановление № 4 от
23.12.1968г. на Пленума на ВС, при съобразяване със: силата,
продължителността и интензивността на болките и страданията, както са
описани по-горе при установяване на спора от фактическа страна; броя и вида
на конкретните увреди, една от които фрактура на гръбначен прешлен, втора
фрактура – на метатарзалната кост, трета увреда, свързана с разкъсване на
менискуса, и две, свързани с отоци и хематоми; общата продължителност на
лечебния и възстановителен период от около шест месеца, като в
първоначалния период, както и след извършената операция ищцата е търпяла
изключително силни болки; продължилата и след първоначалния период
невъзможност за свободно придвижване и хроничен болков синдром,
засилващ се при опит за активни движения и персистиращ вкл. и до момента;
възрастта й – 65 г. към датата на ПТП; неудобството от възникналата
вследствие на прешленната фрактура инконтиненция, наложила ползването на
памперси; необходимостта от чужда помощ, поради невъзможността за
самостоятелно обслужване след извършената операция; тежкото отражение на
психичното състояние на ищцата, което се установява от свидетелските
6
показания, допълнително усложнено от непреминаващия болков синдром,
въпреки положените усилия за рехабилитация и медикаментозно лечение,
както и социално-икономическите условия към момента на настъпване на
ПТП и към настоящия момент, възлиза на 80 000 лева. Според съда тази сума
е достатъчна да компенсира търпeните болки и страдания от вредите,
причинени от процесното ПТП.
Претенцията за законна лихва е основателна, както е поискана. В
хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по
застраховка «Гражданска отговорност» в застрахователната сума по чл.429 КЗ
се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение
за забава за периода от момента на уведомяване на застрахователя, респ.
предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя. На
осн.чл.493, ал.1, т.5 КЗ застрахователят следва да покрие спрямо увреденото
лице отговорността на деликвента за дължимата лихва за забава от датата на
предявяване на претенцията от увреденото лице, а след изтичане на срока
по чл.496, ал.1 КЗ и при липса на произнасяне и плащане на обезщетение от
застрахователя, дължи законната лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди за собствената си забава. В конкретния случай,
извънсъдебната претенция на ищцата е предявена пред застрахователя на
25.08.2023г., като по делото няма данни обезщетение да е било изплатено. Ето
защо, законна лихва върху присъденото обезщетение, се дължи от 25.08.2023г.
- както е поискано.
Искът за имуществени вреди е основателен за сумите, които според
неоспореното от страните заключение на СМЕ, са заплатени от ищцата за
лечението на травмата от процесното ПТП. Останалите предпоставки за
уважаване на иска съвпадат с вече посочените по отношение на иска за
неимуществени вреди, поради което съдът не ги сочи повторно. Така, искът
следва да бъде уважен за сумата от 18 420,30 лв., а за горницата следва да
бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 11 604,34 лв. разноски по
делото.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника направените от него разноски, съобразно представения
списък и отхвърлената част от иска. Възражението на ищеца за прекомерност
на заплатеното адвокатско възнаграждение за сумата над 10 000 лв. е
основателно, като съобразено с материалния интерес, фактическата и правна
сложност на делото и обема на предоставената защита, възнаграждението
7
следва да бъде намалено до посочената сума. Така ищцовата страна следва да
бъде осъдена да заплати на ответника общо 2 508, 15 лв. разноски по делото.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „БУЛ ИНС“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87, да заплати на Р. М. В.,
ЕГН ********** с адрес гр. София, ул. „******* следните суми:
80 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на
причинени телесни увреждания при ПТП, настъпило на 27.10.2022 г.,
ведно със законната лихва върху сумата от 25.08.2023г. до окончателното
плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 80
000 лв. до пълния му предявен размер от 100 000 лева;
18 420,30 лева, представляваща застрахователно обезщетение за
претърпени имуществени вреди от същото ПТП, настъпило на 27.10.2022
г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на исковата молба –
26.01.2024г., до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над уважения размер от 18 420,30 лв. до пълния му предявен
размер от 30 285,22 лева;
11 604,34 лв. - разноски по делото.
ОСЪЖДА Р. М. В., ЕГН ********** с адрес гр. София, ул. „******* да
заплати на ЗК „БУЛ ИНС“ АД с ЕИК *********, сумата от 2 508,15 лв.,
представляваща направени по делото разноски, съразмерно с отхвърлената
част от иска.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ответника – Н. Д. С., ЕГН ********** от с. Железница, ул.
„*******.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8