№ 306
гр. Пловдив, 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Радка Д. Чолакова
Членове:Антония К. Роглева
Александър Л. Стойчев
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Александър Л. Стойчев Въззивно търговско
дело № 20255001000381 по описа за 2025 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 144 от 02.04.2025 г., постановено по т. д.№ 353/ 2023 г. по
описа на Пловдивския окръжен съд е осъдено дружеството „ЗАД
ДАЛЛОГГ:ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, С., бул.“Г. М.
Димитров“ 1 да заплати на З. В. Г., ЕГН **********, с.Ч., П. област, със
съдебен адрес: С., ул.“Ц.**“ 1, ет.4 адв.Р. М. следните суми:
-сумата 120 000 лв /сто и двадесет хиляди лева/, представляваща
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, настъпили в резултат на
ПТП на 23.04.2022 г., причинено от Д.Г.Д. при управление на лек автомобил
„ВОЛВО“ *** за което е признат за виновен със Споразумение от 27.10.2022 г.
по НОХД 131/2022 г. по описа на Военен съд - Пловдив, изразяващи се в
продължителни и интензивни болки и страдания, невъзможност за
самостоятелно придвижване и обслужване за дълъг период от време,
тревожност, безпокойство, нарушение на съня, ведно с обезщетение за забава
от 24.11.2022 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ, като
неоснователен, иска за разликата до пълния предявен размер от 250 000 лв;
-сумата 1778.95 лв /хиляда седемстотин седемдесет и осем лева и 95 ст/,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили в
резултат на ПТП на 23.04.2022 г., причинено от Д.Г.Д. при управление на лек
автомобил „ВОЛВО“ *** за което е признат за виновен със Споразумение от
27.10.2022 г. по НОХД 131/2022 г. по описа на Военен съд - Пловдив,
изразяващи се в разходи за лечение, ведно с обезщетение за забава от
1
подаването на исковата молба - 19.06.2023 г. до окончателното изплащане,
като за разликата до пълния предявен размер от 3044.76 лв ОТХВЪРЛЯ иска.
Против така постановеното решение е постъпила на въззивната жалба
от З. В. Г. ЕГН **********, с.Ч., П. област, който е атакувал решение №
144/02.04.2025 г., постановено по т.д. № 353/23 г. по описа на ПОС, в частта
му, с която претенцията на ищеца срещу ответния застраховател е отхвърлена
за сумата над размера от 120 000 лева, който е присъден, до претендирания
размер от 250 000 лева, като се моли да се отмени обжалваното решение и да
се присъди още 130 000 лева обезщетение за настъпили неимуществени вреди.
В жалбата подробно са посочени обстоятелства, върху които почива това
искане, във връзка с необоснованост и незаконосъобразност на решението при
определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди и
преценката на съда относно наличието за съпричиняване на вредите. Също
така се моли да се отмени обжалвания първоинстанционен акт в частта му, в
която е отхвърлена претенцията на ищеца за заплащане на имуществени
вреди, а именно за разликата над присъдения размер от 1778.95 лева до
претендирания общ размер от 3044. 76 лева. Желае се да се присъди разликата
от 1265.81 лева.
В отговора на така постъпилата въззивна жалба ЗАД ДаллБогг: Живот и
Здраве АД по подробни съображения взема становище за неоснователност на
оплакванията на жалбоподателя Г., както и за правилност и законосъобразност
на атакувания съдебен акт, като моли същият да бъде потвърден.
Постъпила е също въззивна жалба и от ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве
АД против същото решение, в частта му, с която е уважен искът за разликата
над 30 000 лева до присъдения размер от 120 000 лева за неимуществени
вреди и над 889.48 лева до присъдените 1778.95 лева за имуществени вреди.
Във въззивната жалба се взема подобно становище относно обстоятелствата
във връзка с определяне справедливия размер на обезщетенията и по
отношение на съпричиняването на вредите от страна на пострадалия, като се
твърди от жалбоподателя, че основна вина за настъпване на ПТП следва да се
счете, че се носи от З. Г..
Постъпил е отговор на въззивната жалба на застрахователя от страна на
З. Г., в който по подробни съображения се взема становище, че същата следва
да бъде оставена без уважение.
Съдът след запознаване с акта предмет на обжалване и доказателствата
по делото намери за установено следното:
Делото е образувано по обективно съединени искове от З. В. Г., ЕГН
**********, с.Ч., П. област, със съдебен адрес: С., ул.“Ц.**“ 1, ет.4 - адв.Р. М.
против „ЗАД ДАЛЛОГГ:ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, С., бул.“Г.
М. Димитров“ 1 с правна квалификация чл.432 КЗ и чл.86 ЗЗД във връзка с
чл.497 КЗ.
Твърди се в исковата молба, че на 23.04.2022 г. около 21.00 часа в с.Ч., П.
2
област, на ул.“Х*“ № 8, в посока на движение от изток на запад, при
управление на лек автомобил „ВОЛВО“ *** Д.Д. е нарушил правилата за
движение, като се е движел с несъобразена с пътните условия скорост, не е
бил внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението и е
причинил ПТП, при което е пострадал пешеходецът З. Г.. След ПТП на ищеца
е проведено оперативно лечение. Изпитвал е силни физически болки, не е бил
в състояние да се движи и самообслужва и за личните му битови нужди грижи
са полагали близките му. В периода 07.05.2022 г. - 24.01.2023 г. поради
неотшумяващи болки в десен горен крайник и ляв долен крайник и
незаздравяващата рана на десния горен крайник е преминал през множество
оперативни лечения, изпитвал е силни физически болки, затруднение при
самообслужването и придвижването. Дългият период на лечение,
невъзможността да се движи и самообслужва и зависимостта от чужда помощ
рефлектират негативно върху психиката му, страда от неспокоен сън, станал е
тревожен и агресивен. Изпитва затруднения при извършването на
елементарни дейности като обличане, събличане, навеждане, къпане и се
налага да разчита на помощта на близките си, което му причинява неудобство.
Оплаква се от слабост в ръката и изпускане на предмети. Допълнително
неудобство му създава и невъзможността да се движи, тъй като не може да
стъпва на левия долен крайник.
Във връзка с проведеното лечение за възстановяне след настъпилото на
23.04.2022 г. ПТП ищецът Г. е извършил разходи в общ размер от 3 044.76 лв.
Със Споразумение по НОХД 131/222 на Военен съд - Пловдив Д.Д. е
признат за виновен в това, че на 23.04.22 г. при управление на лек автомобил
„ВОЛВО“ *** е нарушил чл.5, ал.2, т.1 ЗДвП, чл.20, ал.1 и ал.2 ЗДвП и чл.116
ЗДвП и е причинил на З. Г. средна телесна повреда, изразяваща се в черепно-
мозъчна травма, довела до разстройство на здравето, временно опасно за
живота и многофрагментно счупване на костите на лявата подбедрица,
счупване на лява малкопищялна кост и счупване на дясна раменна кост,
довели до трайно затрудняване на движенията на крайниците за период,
повече от тридесет дни, като извършеното съставлява престъпление по
смисъла на чл.343, ал.3, б.А във връзка с чл.342, ал.1, предл.3 НК.
Към момента на настъпване на ПТП собственикът на лек автомобил
„ВОЛВО“ *** е сключил със застрахователя договор по риска „Гражданска
3
отговорност“. На 24.11.2022 г. ищецът е сезирал застрахователя с искане за
заплащане на застрахователно обезщетение, като на 02.03.2023г. ответникът е
изплатил сумата 20 000 лв, представляваща обезщетение за претърпените
неимуществени вреди и на 11.05.2023 г. и сумата от 352.38 лв, представляваща
обезщетение за претърпените имуществени вреди.
Иска се от ищеца З. Г. да се постанови решение, с което да се осъди
ответникът да му заплати сумата 250 000 лв, представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди в резултат на настъпилото на 23.04.2022 г.
ПТП, изразяващи се в болки и страдания от телесните увреждания, ведно с
обезщетение за забава от датата на уведомяването - 24.11.2022 г. до
окончателното изплащане; сумата от 3 044.76 лв, представляваща
обезщетение за имуществени вреди в резултат на настъпилото на 23.04.2022 г.
ПТП, изразяващи се в разходи за лечението, ведно с обезщетение за забава от
подаването на исковата молба до окончателното изплащане.
В срока по чл.367 ГПК ответникът признава съществуването на
застрахователното правоотношение, като оспорва исковете като
неоснователни.
Твърди, че на 02.03.2023г. е заплатил на ищеца сумата 20 000 лв,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди и на
11.05.2023 г. е изплатил сумата 352.38 лв обезщетение за претърпени
имуществени вреди. Ответникът иска в случай, че съдът намери исковете за
основателни, да намали размера им. Прави се възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца, изразяващо се в това, че не се е
движел по тротоара, а на пътното платно по посока на движението без
светлоотразителни елементи в облеклото в тъмната част от денонощието.
Прави се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищеца, изразяващо се в неполагане на дължимата грижа при спазването на
лекарските препоръки, назначеното лечение, хигиенен режим, непровеждане
на задължителна или препоръчителна рехабилитация и физиотерапия, което е
удължило периода на възстановяване.
Оспорва се изключителната вина на водача на лек автомобил „ВОЛВО“
*** като се твърди, че ищецът е пресичал на необозначено място при наличие
на пешеходна пътека. Оспорват се твърдените от ищеца вреди - проблеми със
съня, емоционална нестабилност, влошено емоционално състояние от
4
невъзможността да се обслужва сам и ограничена социална активност,
настъпилите усложнения след първото оперативно лечение. Твърди се, че
настъпилите усложнения при възстановяването на ищеца се дължат на
неправилно лечение в УМБАЛ“ Св. Георги“ ЕАД - Пловдив и неспазване на
хигиенен режим от страна на лекарите, извършили първоначалната операция
и на вътрешноболнична инфекция. Оспорва се наличието на причинна връзка
между направените разходи за лечение и настъпилите увреждания.
Така съдът след събиране на поисканите от страните и относими към
спора доказателства е постановил решението предмет на обжалване. В него е
прието, че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на
ответника като исковете са били частично отхвърлени по размер.
Преценявайки служебно правния статут на обжалваното съдебно
решение се констатира, че се касае за валиден и допустим съдебен акт.
Едно решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от
надлежен орган или е постановено от ненадлежен състав, т.е. от лице, което
няма качество на съдия или от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно
е и решение, което не подписано, не е постановено в предвидената от закона
писмена форма или, когато решението е постановено от съда извън пределите
на неговата компетентност, т.е. срещу лица неподчинени на
правораздавателната власт на българските съдилища. В случая нито една от
тези предпоставки не са налице, т.е. за нищожност на същото не може да се
говори.
По отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от
съдържанието на чл. 270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато
е извършено произнасяне въпреки липсата на право на иск или има
произнасяне по един непредявен иск. Налице е недопустимост и когато спорът
е разгледан от некомпетентен съд, т.е. във всички случаи, когато е постановен
съдебен акт въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на спора по
същество. В случая и тези предпоставки не са налице.
Казаното налага да се извърши преценка за правилността на
обжалваното решение на база изложеното в жалбата. Съобразно мотивите
изразени в ТР № 1/2013г. на ОСГТК по отношение на преценката за неговата
правилност служебният контрол по принцип следва да бъде отречен предвид
изричната разпоредба на чл. 269, изр. 2 ГПК, според която извън проверката
5
за валидност и допустимост въззивният съд е ограничен от посоченото в
жалбата, освен изрично въведените изключения свързани с прилагането на
императивна материално правна норма и когато се следи служебно за интереса
на някоя от страните по делото.
Съобразно съдържанието на въззивната жалба и насрещната въззивна
жалба очевидно атакуваното решение е влязло в сила за сумата от 30 000 лева
за неимуществени вреди и за сумата от 889.48 лева, представляващи дължимо
обезщетение за имуществени вреди, поради което и е налице сила на
пресъдено нещо относно наличието на изискуемия фактически състав
обосноваващ отговорността на застрахователя. Ето защо и не следва да се
обсъждат правно релевантните факти извън повдигнатия правен спор относно
размера на дължимото обезщетение.
Чл. 51 от ЗЗД определя, че обезщетение се дължи за всички вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането, а чл.52
прогласява, че обезщетението за неимуществените вреди се определят от съда
по справедливост. Особеното в този случай е, че стойността на
неимуществената вреда не може да бъде точно фиксирана с допустими по
ГПК доказателствени средства, с оглед на факта, че по същество негативното
въздействие на деликта интервенира в неимуществената сфера на
пострадалия и е част от неговия психо- емоционален статус, който няма как
да бъде обективно установен. Алюзии в тази посока се съдържат в
показанията на разпитаните свидетели, като от съдържанието ми следва да се
извлече необходима информация за изпитваните от пострадалия болки и
страдания. Също така данни се съдържат в анализа на медицинското
състояние на ищеца извършено от вещото лице по назначената СМЕ. Въпреки
липсата на възможност за пряко съпоставяне на претърпените болки и
страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на съда да
прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това
обезщетение.
Това предполага отчитане на болките и страданията, понесени от
конкретното увредено лице, както и на всички онези неудобствата -
емоционални, физически и психически, които ги съпътстват и които зависят
не само от обективен, но и от субективен фактор – конкретния психо –
емоционален статус на пострадалия /субективното отношение към случилото
6
си и отражението му върху психиката с оглед степента на психическа и
емоционална зрялост на лицето, възрастта му и т.н./.
В конкретния случай е разпитан пред първата инстанция свидетеля З.Т.,
която излага показания изцяло в унисон с тезата на ищеца за претърпени
съществени неимуществени вреди изразяващи се в страдания по пострадалото
лице. Съдът намира, че следва да кредитира показанията на свидетелката
въпреки обстоятелството, че същата живее с пострадалия З. Г.. Това е така с
оглед на факта, че нейните показания изцяло кореспондират на останалия
събран по делото доказателствен материал, както и с оглед на
обстоятелството, че същата възпроизвежда свои непосредствени и лични
впечатления. Особеното в случая е, че свидетелят установяващ психо-
физическото състояние на ищеца е несъмнено от неговия най- близък родствен
и семеен кръг по обясними причини. Въпреки това съдът не намира, че има
повод да ревизира показанията на свидетелката. Несъмнено при злополуки
именно най- близките лица са свидетели на преживяванията на пострадалия и
полагат грижи за него.
Наред с това по делото е приета СМЕ, която установява наличието на
настъпилите физически травми посочени от ищеца в исковата молба.
Установява се, че З. Г. при настъпилото на 23.04.2022 г. ПТП е получил
черепно-мозъчна травма, многофрагментно счупване лява подбедрица и
многофрагментно счупване на дясна раменна кост. Черепно-мозъчната травма
е причинила разстройство на здравето, временно опасно за живота, по
смисъла на чл. 129 НК. Многофрагментното счупване на диафизата на лява
фибула (малък пищял) и лява тибия (голям пищял) е причинило трайно
затрудняване на движенията на левия долен крайник, което съставлява
разстройство на здравето, временно опасно за живота, по смисъла на чл. 129
НК. Многофрагментното счупване в средна и дисталната диафиза на дясна
раменна кост е причинило трайно затрудняване движенията на десния горен
крайник, което е разстройство на здравето, временно опасно за живота, по
смисъла на чл. 129 НК. Характерът на получените от ищеца увреждания е
посттравматичен. Тежестта на получените от ищеца увреждания са
значителни и сериозни - многофрагментно счупване на дясната раменна кост
и костите на лявата подбедрица (двете кости - тибия и фибула на две нива), а
черепно- мозъчната травма е протекла с пълна загуба на съзнание. На ищеца е
приложено консервативно лечение относно черепно- мозъчната травма в
7
продължение на десет дни от датата на травмата.Относно счупването на
дясната раменна кост е извършено оперативно лечение с поставяне на метална
стабилизация и дренаж. Относно счупването на костите на лявата подбедрица
е извършено оперативно лечение с поставяне на метални импланти.
След ПТП ищецът постъпва в КОТ и КАИЛ при УМБАЛ „Свети Георги”
ЕАД- Пловдив, където е опериран по спешност на 24.04.2022 г. - открито
наместване на счупването с вътрешна фиксация на дясната раменна кост и
открито наместване на счупването с вътрешна фиксация на лявата тибия
(голям пищял). На 29.04.2022 г. ищецът отново е опериран в областта на
дясната раменна кост поради сложността на фрактурата. Той е лекуван от
23.04.2022 година до 03.05.2022 г., като при изписването оперативната рана на
дясната мишница е била без секреция. На 07.05.2022 г., след преглед от
ортопед, поради продължаващата болка в дясната раменна кост (дясната
мишница) му е поставена ръкавна шина. На 16.05.2022 г. е постъпил в
Неврологично отделение при МБАЛ „Свети Пантелеймон” ЕООД - Пловдив с
оплаквания от болки в лявата подбедрица и невъзможност да движи лявото
ходило. Установена е и преднокоренчева увреда на ниво Л4 и Л5 вдясно и лява
латерална дискова херния на ниво Л4 и Л5 и му е предписано консервативно
лечение. На 29.06.2022 г. ищецът е постъпил в Клиника по гнойно-септична
хирургия при УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов” ЕАД - С., но е отказал лечение и е
изписан на същата дата. На 03.07.2022 г. ищецът е приет в Клиника по гнойно-
септична хирургия при УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов” ЕАД - С. поради болка и
подуване в дясната мишница, като на 04.07.2022 година е опериран, при което
е установен гноен възпалителен процес на дясната мишница в областта на
металната остеосинтеза (50 - 60 мл гноен ексудат). На 08.07.2022 г. ищецът е
изписан. На 16.01.2023 г. ищецът е постъпил отново в УМБАЛСМ „Н. И.
Пирогов” ЕАД - С. - Първа клиниката по ортопедия и травматология, където
установяват остеомиелит на раменната кост. Ищецът е опериран на
17.01.2023г., като са отстранени металите от остеосинтезата и е поставен
външен фиксатор. Изписан е на 03.06.2023 г.
Най-интензивни болки и страдания ищецът е търпял непосредствено
при настъпването на ПТП. Болки и страдания е търпял и в следващите дни при
извършването на манипулации относно счупванията на дясната раменна става
и лявата подбедрица, което е ограничило възможността за свободно
8
придвижване. Болки и страдания е търпял и при възникване на възпалителния
процес на дясната мишница и периферната увреда на левия нервус фибуларис
(малко- пищялен неврв). В началото пострадалият ищец е бил на легло, което е
налагало да се полагат грижи за него. В последствие той е използвал помощни
средства (инвалидна количка) месеци след това, поради тежките травми на
крайниците. В бъдеще ищецът ще продължи да търпи болки, страдания и
неудобства от получените увреждания. Към настоящия момент ищецът З. Г. е
с ограничена походка, използва помощни средства (патерици) и има
затруднени движения с дясната ръка.
Поради това съдът намира, че справедливия размер на обезщетението е
в рамките на сумата от 200 000 лева до какъвто окончателен извод е стигнал и
първоинстанционния съд. При определяне на този размер съдът отчита
обстоятелството, че се касае за комплексна травма, която обхваща няколко
отделни увреждания на различни части на тялото. Следва да се вземе под
внимание също, че се касае за многофрагменто счупване на крайниците, което
е съчетано с черепно- мозъчна травма и други травми. Не на последно място
следва да се съобрази и обстоятелството, че към момента пострадалият не е
напълно възстановен и ще търпи и за в бъдеще болки и старадания, като
прогнозата за бъдещото му състояние не е еднозначна и категорична. Също
така съдът отчита настъпилата кома след инцидента и множеството
оперативни интеревенции. Въпреки това намира именно посочената сума за
справедлив паричен еквивалент на претърпените болки и страдания, като се
отчитат правата и законните интереси на всички участници в процеса,
социално – икономическата конюнктура в страната и съдебната практика по
сходен вид дела.
Предмет на разглеждане по настоящото производство е и размерът на
обезщетението за имуществени вреди.По отношение на тях съдът намира
изводите на първоинстанционния съд за релевантни и на основание чл. 272 от
ГПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение.
При така очертаното статукво се налага да се разгледа направеното от
ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат с оглед и
съдържанието на постъпилите въззивни жалби. По принцип, за да е налице
съпричиняване на вредата, е необходимо да бъде установена по несъмнен
начин пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и
9
настъпилия вредоносен резултат. На следващо място изводът за наличие на
съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на
предположение и намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт
на това основание предполага доказване по безспорен начин на конкретни
действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е
способствал за вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил
неговото настъпване. Преценката следва да се извърши с оглед на това дали
увреждането би било причинено и то в същата степен, ако пострадалият не
беше извършил конкретно действие или вместо да бездейства беше направил
нещо.
Преценката дали извършените от пострадалия действия, респ. неговото
бездействие обективно способстват за настъпването на вредоносния резултат,
следва да се извършва винаги конкретно, с оглед установената по делото
фактическа обстановка, при която е настъпило увреждането. Неспазването на
установени в нормативен акт правила за извършването на определено
действие, респ. за въздържане от действие, не следва изначално да бъде
квалифицирано като създаване на условия за настъпване на определен
вредоносен резултат, респ. за улесняване на неговото настъпване, освен в
случаите, при които неспазването на тези правила само по себе си е
причинило увреждането. Аналогично на посоченото законосъобразното
поведение на пострадалия, при което същият е предприел определено
действие при изрично разрешение за това дадено от нормативен акт не влече
след себе си автоматичен извод, че не е налице съпричиняване. Критерият
следва да е дали извършените от пострадалия действия, респ. неговото
бездействие обективно способстват за настъпването на вредоносния резултат,
и тази преценка следва да се извършва винаги конкретно, с оглед установената
по делото фактическа обстановка, при която е настъпило увреждането.
Естествено дали поведението на участниците в настъпилия деликт е
законосъобразно има своята правна стойност, но това следва да бъде
преценено когато се установява процентното съотношение на
съпричиняването.
В случая, с оглед съдържанието на въззивните жалби, спорът е
концентрирала около констатираното от съда съпричиняване на вредоносния
резултат във връзка с поведението на пострадалия при пребиваването на
пътното платно към момента на удара. Първоинстанционният съд е приел
10
само едно от възраженията за основателно, като е счел, че като е предприел
пресичане на пътното платно, без да пропусне преминаващия автомобил,
ищецът е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. Останалите
възражения за съпричиняване извършени от застрахователя пред първата
инстанция не са били приети за основателни, като освен това не са
актуализирани от страните с ваззивните жалби, за да станат предмет и на
преценка от въззивния съд.
По повод направеното възражение за съпричиняване актуалните
доказателства събрани в процеса за неговото установяване са показанията на
очевидеца и делинквент Д. и съдържанието на приетата по делото КСМАТЕ.
Следва да се подчертае, че съдът не намира наличието на обстоятелства,
които да компрометират доверието в показанията на свидетеля. Поради това
съдът ги намира за актуални относно установяване на фактическото статукво
по настъпване на ПТП. Въпреки това същите по своето съдържание не
хвърлят достатъчна светлина върху механизма а ПТП и движението на
пострадалия. Д. установява, че е пътувал от с.Ч. в посока гр.С. към 21.00 часа.
Управлявал е автомобила с включени къси светлини. Не е имало улично
осветление. При управлението на лекия автомобил от дясната страна до
тротоара е усетил удар и след включването на дългите светлини на платното
за движение, непосредствено пред регистрационния номер на автомобила, е
забелязал паднал човек. Другият пострадал при удара се е намирал в близост
до тротоара. Пострадалите са били облечени в тъмни дрехи. Ударът е
настъпил в лентата, в която се е движел св.Д., в средната част на автомобила.
Към момента на настъпване на ПТП тротоарите са били циментирани,
оставало е да се монтира уличното осветление. На мястото на ПТП са били
поставени контейнери за смет, но те не са ограничавали видимостта нито за
пешеходците, нито за водачите на МПС.
Заключението на КСМАТЕ, което съдът изцяло кредитира установява
конкретен механизъм на настъпване на удара и движение на участниците
преди него. В заключението се установява, че водачът Д.Д. е управлявал л.а.
„ВОЛВО“ *** по северната (дясната) лента на пътното платно на ул. „Х*” в с.
Ч. в посока от изток на запад. През това време пешеходците З. Г. и С.П. са
били на или южно от платното. Когато л.а. „ВОЛВО“*** се е намирал на
около 27 - 28 м, пешеходците З. В. Г. и С.С.П. са предприели пресичане на
11
платното за движение в посока от юг на север, от ляво надясно пред л.а.
„ВОЛВО“ ***. Водачът на л.а. „ВОЛВО“ *** е реагирал, като е задействал
спирачната система, но въпреки това след около 1.8 - 1.9 секунди са настъпили
удари, които са били неизбежни. Ударите са настъпили в предната част на
автомобила. Като се има предвид мястото на падане на двамата пешеходци,
единият от които е ищецът З. Г., след и надясно от мястото на удара, то в
момента на удара те са се движели в посока от юг на север, от ляво надясно
пред л.а. „Волво“*** от което следва, че пешеходците З. Г. и С.П. са били на
или южно от платното, откъдето са предприели пресичане на платното за
движение в посока от юг на север, от ляво надясно пред л.а. „ВОЛВО“ ***. В
съдебното заседание на 06.12.2024 г. в.л. М. аргументира възприетото от
вещите лица становище, че пострадалият З. Г. е пресичал пътното платно в
момента на настъпване на ПТП с оглед настъпилите травми, с оглед мястото,
на което се е установил автомобилът след настъпването на ПТП и мястото, на
което се е намирал пострадалият след удара.
Очевидно поради това следва да се приеме, че пострадалия несъмнено
със своето поведение е допринесъл за настъпване на уврежданията. Следва да
се вземе предвид и обстоятелството, че в заключението на КСЕ изрично се
установява, че ищецът е имал възможност да избегне настъпването на ПТП,
ако се е съобразил с приближаващия л.а. „ВОЛВО“ *** и не е предприел
пресичане на платното на място, по начин и в момент, когато това не е било
безопасно. Преди да навлезе в платното, в което се е движел лекият
автомобил, ищецът е имал възможност да възприеме идващия автомобил и да
го пропусне. Обстоятелството, че мястото на настъпване на ПТП не е било
осветено от уличното осветление, не е пречка ищецът да възприеме
приближаващото МПС, тъй като св.Д. е управлявал автомобила с включени
къси светлини. В тази връзка чл.113, ал.2 ЗДвП постановява, че извън
населените места и по двулентовите двупосочни пътища в населените места,
когато в близост до пешеходците няма пешеходна пътека, те могат да пресичат
платното за движение и извън определените за това места, като при това
спазват правилата по чл.113, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 5. Очевидно е в случая, че
пострадалия ищец З. Г. не е съобразил своето поведение при пресичането с
идващия автомобил управляван от свидетеля Д. и съществено е допринесъл за
настъпването на вредите. В заключението на вещите лица се сочи, че водачът
на автомобила не е имал възможност да избегне произшествието, а
12
пешеходецът при съобразяване с реалната пътна обстановка би могъл да
предоврати настъпване на ПТП. Поради това и възражението е основателно и
правилно първоинстанционният съд е отчел поведението на ищеца, като
основание за редуциране на дължимото обезщетение.
Относно стойността, с която сумата определена от съда, като
справедлив паричен еквивалент на настъпилите неимуществени вреди, следва
да се редуцира, критерият би следвало да е в каква степен двамата участници
в инцидента са предприели действия и бездействия в унисон с обективираните
в ЗДвП нормативни правила. При определяне степента на съпричиняването
подлежи на съпоставка тежестта на нарушението на делинквента и това на
увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки един от
тях е допринесъл за настъпването на пътното произшествие. Паралела и
сравнението на поведението на участниците в движението, с оглед правилата,
които всеки е длъжен да съблюдава, ще обоснове конкретната за всеки случай
преценка за реалния принос и за разпределянето на отговорността за
причиняването на деликта. Съразмерността на действията и бездействията на
пострадалия с останалите обективни и субективни фактори, причинили
пътното произшествие, ще определят и приноса му за настъпването на
вредите./ в този смисъл е и Решение № 118 от 27.06.2014 г. на ВКС по т. д. №
3871/2013 г., I т. о., ТК/
Т.е. по принцип обстоятелствата около това дали поведението на
участниците в ПТП са били в унисон с нормативните правила следва да
повлияе на процентното съотношение на съпричиняването, естествено заедно
със съпоставка на фактическото статукво, което е пряко следствие на
действията и бездействията на пострадалия и делинквента. Следва
законосъобразното или незаконосъобразно поведение да се съпостави и с
обективните данни относно настъпването на инцидента. В разглеждания в
настоящия процес случай очевидно и двамата участника в движението-
пешеходец и водач са имали вина за настъпване на вредоносния резултат.
Както се установи водачът на автомобила е нарушил правилата за движение
съобразно съдържанието на акта на наказателния съд. От своя страна
пешеходецът също е допринесъл фактически за инцидента при предприемане
на неадекватно с оглед обективните обстоятелства пресичане. Изяснява се, че
пешеходецът несъмнено е нарушил правилата визирани в чл.113, ал.1, т.1 от
ЗДвП.
13
Поради изложеното може да се приеме, че и двамата участници в
движението са нарушили правилата за движение по пътищата и са допринесли
съществено за настъпване на ПТП, като и двамата при законосъобразно
поведение са могли да предотвратят настъпването на инцидента. Въпреки това
съдът отчита обстоятелството, че пешеходецът е уязвим участник в
движението и следва водачът на МПС да прояви по – висока степен на
внимание съобразно правилата визирани в чл.116 и следващите от ЗДвП. Т.е.
законът не третира еднакво пешеходците и водачите на МПС, като участници
в движението. Поради това и нарушаването на правилата за движение от
страна на пешеходеца следва да се съобрази от съда, като се отчита по –
високата степен на отговорност вменена на водачите. При това положение и
следва процентът съпричиняване вследствие действията на пешеходеца да е в
занижен размер. С оглед на това и съдът намира, че следва да приеме 30 %
съпричиняване на вредите от страна на ищеца, до какъвто окончателен извод е
стигнал и първоинстанционния съд.
По повод съдържанието на въззивната жалба на застрахователя следва
да се уточни, че несъмнено ищецът е предприел пред първата инстанция
валидно процесуално действие по изменение на иска, като е увеличен размера
му. Това е изцяло в унисон с константната практика на ВКС по въпроса.
Действително има колизия на пръв поглед между разпоредбите на чл.214 и
чл.372 от ГПК, но следва да се приеме, че преклузията на чл. 372, ал. 2 ГПК не
се отнася до искане за изменение единствено на размера на иска, а страната би
била ограничена със сроковете по чл. 372, ал. 2 ГПК само при промяна на
основанието или петитума на иска, тъй като увеличението на размера не
предполага защита, различна от предприетата от ответника, в което е и
правния смисъл на посоченото законово ограничение. /в този смисъл решение
№ 146/17 г. по т. д. 61210/16 г. На ВКС, ІV г. о., решение № 50074 от
27.10.2023 г. на ВКС по т. д. № 1098/2022 г., I т. о., ТК/.
Поради всичко изложено следва първоинстанционото решение да бъде
потвърдено. При този изход от спора по повод на неоснователността на
постъпилата жалба от З. В. Г., ЕГН **********, с.Ч., П. област, със съдебен
адрес: С., ул.“Ц.**“ 1, ет.4 следва жалбоподателят да заплати на противната
страна „ЗАД ДАЛЛОГГ:ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, С., бул.“Г.
М. Димитров“ 1 сторените от него разноски в производството, а именно
14
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.
По повод на неоснователността на жалбата на„ЗАД ДАЛЛОГГ:ЖИВОТ
И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, С., бул.“Г. М. Димитров“ 1 също би следвало
по принцип да бъде осъден този жалбоподател да заплати на З. В. Г., ЕГН
**********, с.Ч., П. област, със съдебен адрес: С., ул.“Ц.**“ 1, ет.сторените от
него разноски в настоящата инстанция за защитата по тази жалба. По делото
обаче страната не е ангажирала доказателства в тази посока, а именно за
сторени разноски пред настоящата инсатнция и отправеното искане до съда в
тази посока не следва да се уважава. При неоснователността и на двете жалби
внесените ДТ следва да се поемат от страната, която е сторила разноските.
Водим от това съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 144 от 02.04.2025 г., постановено по т. д.
№ 353/ 2023 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, с което е осъдено
дружеството „ЗАД ДАЛЛОГГ:ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, С.,
бул.“Г. М. Димитров“ 1 да заплати на З. В. Г., ЕГН **********, с.Ч., П. област,
със съдебен адрес: С., ул.“Ц.**“ 1, ет.4 адв.Р. М. следните суми:
-сумата 120 000 лв /сто и двадесет хиляди лева/, представляваща
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, настъпили в резултат на
ПТП на 23.04.2022 г., причинено от Д.Г.Д. при управление на лек автомобил
„ВОЛВО“ *** за което е признат за виновен със Споразумение от 27.10.2022 г.
по НОХД 131/2022 г. по описа на Военен съд - Пловдив, изразяващи се в
продължителни и интензивни болки и страдания, невъзможност за
самостоятелно придвижване и обслужване за дълъг период от време,
тревожност, безпокойство, нарушение на съня, ведно с обезщетение за забава
от 24.11.2022 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ, като
неоснователен, иска за разликата до пълния предявен размер от 250 000 лв;
-сумата 1778.95 лв /хиляда седемстотин седемдесет и осем лева и 95 ст/,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили в
резултат на ПТП на 23.04.2022 г., причинено от Д.Г.Д. при управление на лек
автомобил „ВОЛВО“ *** за което е признат за виновен със Споразумение от
27.10.2022 г. по НОХД 131/2022 г. по описа на Военен съд - Пловдив,
15
изразяващи се в разходи за лечение, ведно с обезщетение за забава от
подаването на исковата молба - 19.06.2023 г. до окончателното изплащане,
като за разликата до пълния предявен размер от 3044.76 лв ОТХВЪРЛЯ иска.
Решението е влязло в сила в необжалваната му част за сумата от 30 000
лева за неимуществени вреди и за сумата от 889.48 лева, представляващи
дължимо обезщетение за имуществени вреди.
ОСЪЖДА З. В. Г., ЕГН **********, с.Ч., П. област, със съдебен адрес:
С., ул.“Ц.**“ 1, ет.4 адв.Р. М. да заплати на „ЗАД ДАЛЛОГГ:ЖИВОТ И
ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, С., бул.“Г. М. Димитров“ 1 сумата от 300 лева
направени деловодни разноски пред настоящата инстанция в размер на
дължимото юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в 1 месечен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16