Решение по дело №117/2024 на Административен съд - Смолян

Производството е по чл.63в ЗАНН вр. глава XII АПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ /Б. И./ [населено място] срещу Решение № 3 от 15.02.2024г. по АНД №97/2023г. на РС-[община], с което е отменено НП №107/ 07.08.2023г. на директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“. С посоченото НП на „Национална Електрическа Компания“ Е., ЕИК **, [населено място] е наложена санкция в размер на 2 000 лв. за нарушение по чл. 48 ал.1, т. 11 ЗВ. В касационната жалба се излагат съображения за безспорно установено нарушение, изразяващо се в това, че дружеството като титуляр по разрешително, издадено от МОСВ водоползва без да изпълнява условията по него, тъй като не осигурява минималното количество отток в река Б., а именно 221,8 л./[населено място] се, че в хода на проверката е установено, че процесния участък от реката е сух, няма вода и поради пресушеното речно корито е безпредметно измерване на количеството вода. Посочено е, че дори да липсва методика за изчисление на екологичния отток вода, то в случая изцяло липсва вода, поради което минимално допустимия отток в реката не е осигурен от страна на дружеството, което е титуляр по разрешителното. Твърди се, че нарушението уврежда обществените отношения, свързани с ползването на повърхностните води на река Б. и всяко неизпълнение на задълженията по условията на разрешителното изпълва състава на чл. 48 ал.1 т.11 ЗВ. По съображения, че водите на РБ са природен ресурс, който следва да се опазва, то с налагането на санкцията, директорът на Б. И. е постигнал тази цел на закона за опазване на повърхностните води. Твърди се още, че водните обекти следва да се поддържат целогодишно с минимално водно количество и факта, че речното корито е пресушено обуславя прилагане на последиците по чл.200 ал.1 т.2 ЗВ. Иска се отмяна на атакувания съдебен акт и потвърждаване на НП.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не изпраща представител. Депозира писмени бележки вх.№ 1179/ 10.05.2024г., с които поддържа жалбата, претендира за разноски и прави възражение по чл.78 ал.5 ГПК.

Ответникът по касация, „Национална електрическа компания“ Е., ЕИК ** в законовия срок депозира писмен отговор по касационната жалба с вх.№1037/25.03.2024г., в който оспорва жалбата и моли решението на РС-Д. да се остави в сила.

В съдебно заседание ответникът, Н. Е. редовно призован не изпраща представител. Депозира подробни писмени бележки вх.№ 1188/ 13.05.2024г., с които оспорва жалбата и моли същата да се отхвърли, като решението на РС-Д. се остави в сила като правилно и законосъобразно. Претендира за присъждане на разноски.

Представителят на ОП-[област] заема становище за неоснователност на касационната жалба с доводи, че нарушението по чл. 48 ал.1 т. 11 ЗВ не е доказано, тъй като не е извършено замерване на количеството вода.

С атакуваното решение, РС - Д. е отменил НП №107/ 18.08.2023г. на директора на Б. И., с което на Н. Е. е наложена санкция в размер [рег. номер]. за нарушение по чл. 48 ал.1 т. 11 ЗВ, като е приел, че при съставяне на АУАН и НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, административното обвинение не е доказано по несъмнен и категоричен начин. Съдът е приел за недоказани констатациите на наказващия орган за неосигурен минимален отток след водохващане на река Б. поради липса на измерване съобразно способа по разрешителното, а именно чрез монтирано измервателно устройство, отговарящо на изискванията на Закона за измерванията и Наредбата за средствата за измерване. Въззивният съд приема за основателни възраженията на дружеството, че липсват пълни хидроложки данни за реките, необходими за определяне на водните количества за оводняване в съответствие с чл. 135 ал.1 т. 1 ЗВ. Главното основание за отмяна на НП е липсата на данни за извършено замерване от страна на наказващия орган, както и липсата на преценка на представените от дружеството сведения за наблюдавани водни стоежи, поради което според въззивния съд, нарушението не е доказано по несъмнен начин.

Настоящата инстанция счита касационната жалба за допустима, по същество за основателна, по следните съображения:

Н. база събрани достатъчно по обем и качество доказателствени източници и при липса на потенциал за събиране на нови доказателства, въззивният съд е извел неправилен извод за липса на състав на нарушение по чл. 48 ал.1 т. 11 ЗВ. Съгласно цитираната разпоредба, водоползвателите - титуляри на разрешителни имат задължение да изпълняват условията в издадените им разрешителни по реда на този закон и комплексните разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на околната среда. Установено е, а и това не е спорно по делото, че дружеството е титуляр на Решение №109/ 02.05.2013г., с което се изменя разрешително за водоползване № 1261/28.10.2022г., изменено с решения №111/2008, № 7/2009 и № 109/02.05.2013г., и продължено с решение №5/ 04.01.2019г. на МОСВ. В точка 1 от раздел „Условия на водовземане“ към Решение №109/ 02.05.2013г /л.27 от АНД №102/23г на ДРС/ е посочено следното: „За поддържане на екологичното равновесие в района на речните русла, целогодишно да се осигурява минимално допустим отток в реките, след водохващанията, както следва: След в-не на река Б.- 221,8л./сек.“. Съгласно § 1, ал. 1, т. 7 от Д. З. "водовземането" обхваща всички дейности, свързани с отнемане на води от водните обекти, като по делото се установява, че дружеството е извършвало водовземане от яз.Д. чрез ВЕЦ Т. и ВЕЦ [община], което не се оспорва от титуляра на разрешителното. Установено е, че след водовхващането на река Б. няма вода, реката е суха и в следващия изкуствен тунел не постъпва вода; след водохващането водата директно постъпва в изравнител Т., като се използва за целите на дейността на дружеството.

Разрешителното съдържа параметри; съоръжения и оборудване; срок на действие; такси; задължения за мониторинг и други условия. Съдържа и условия, при които се предоставя правото за използването на водите и минимално допустимия отток в реката - при водовземане от повърхностни води. Именно последните условия на разрешителното са нарушени, тъй като титулярът на разрешителното не е осигурил никакъв воден отток при задължително минималното количество вода от 221,8л./сек. Регламентираните условия на водовземане са задължителни за титулярите на разрешителните, което произтича от императивната разпоредба на чл. 48 ал.1 т. 11 ЗВ и от писмените доказателства се установява, че към момента на проверката разрешителното на МОСВ, издадено с цел производство на електроенергия, е валидно и действащо, като процедура по промяна на разрешителното по реда на чл.72 и сл. не е проведена.

При горната фактическа установеност, изводите на ДРС за недоказаност на нарушението поради липса на измерване, се явяват необосновани, доколкото измерване е било безпредметно поради сухото речно корито, респ. поради неосигуряване на минимално допустимия отток.

Доводи, свързани с липсата на задължение на дружеството да постави техническо устройство за измерване на екологичния минимум, са неотносими съм състава на нарушението, но и несъстоятелни, доколкото в точка 2 на стр.4 от Разрешение 109/07 май 2013г. е посочено водният обем да се измерва с монтирано измервателно устройство или чрез специфичния разход на вода за производство на 1 kWh. Става ясно от доказателствата, че след изравнителя реката е суха и няма вода. Техническата експертиза, която е изчислявала специфичния разход на вода за производство на 1 kWh ел.енергия, за да се определи дали дружеството правилно определял екологичния отток, е изцяло неотносима. Становището на вещото лице, че в обхват около 300 метра от водохващането до ВЕЦ Т. участъкът от реката е много стеснен, и почти няма естествено речно корито, се явава неотносимо, тъй като дори влияние за това да имат прокарания асфалтов път и климатичните условия, то в тежест на титуляра е да предприеме мерки по промяна на разрешителното, но това не е направено. Що се касае до другия довод на дружеството, относно начина на оводняване, в т.ч. отварянето на саваците на водохващанията, то това са съоръжения, чието поддържане е в тежест на титуляра на разрешителното и е ирелевантно дали тези съоръжения подлежат на манипулация с цел регулиране на изпусканите водни количества.

Второто, сочено от въззивния съд основание за отмяна на НП, освен липсата на измерване, е необсъждане от страна на наказващия орган на представените от дружеството писмени сведения за наблюдавани водни стоежи. Видно е от материалите по делото, че представените от дружеството доказателства са в насока, че в периоди на маловодие речните води изцяло се губят и подхранват карстови извори, а коритото на реката се осушава и че обезводненият участък от река Б. под водохващането е много къс и не е необходимо оводняване. В тази насока дружеството твърди, че наказващия орган не е взел предвид няколко документа и указания на МОСВ, публикувани на страницата му, касаещи научните методи за определяне стойността на оттока, съобразени с местните условия. Н. Е. сочи, че е осигурил най-подходящите технически решения за събиране и отвеждане на реките по начин, който да осигурява непрекъснатост на реката и запазване на необходимия екологичен отток.

В горната насока, съдът счита, че начините за събиране и отвеждане на реките и начините за поддържане на необходимия екологичен отток, са извън предмета на нарушението, за което е санкционирано дружеството. Дори тези доводи на санкционираното лице да не са обективирани и обсъдени изрично в НП, това не е съществено процесуално нарушени, тъй като не води до различен извод за съставомерността на нарушението, който извод се свежда до нарушаване на условията на разрешителното чрез неосигуряване на минималното количество вода в реката.

Н. следващо място настоящия съдебен състав счита за неправилни изводите на въззивния съд, че допуснатото нарушение не било доказано по несъмнен и категоричен начин поради липса на свидетели при установяването му. Този извод е основан на неправилна преценка на доказателствата по делото и на неправилно приложение на материалния закон- чл. 40, ал.3 ЗАНН. Н. 01.04.2023г. Д. Н.- мл. експерт в дирекция „Контрол“ при БД „ИБР“ е извършил проверка и обективирал констатациите си в КП № СМ-`130/01.04.2023г. Законът не задължава при съставяне на този протокол непременно да присъства представител на дружеството- жалбоподател. Н. следващо място липсата на свидетели при установяване на нарушението е допустима от закона- цитираната по-горе правна норма, съгласно която при липса на свидетели, присъствували при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него. Валидно е съставен АУАН от Д. Н.- установила нарушението, който до доказване на противното има материална доказателствена сила. Отразените в него двама свидетели покриват изискването на ЗАНН при липса на свидетели при установяване на нарушението. По тези съображения изводите на РС-Д. в тази насока не могат да бъдат възприети.

Предвид горното и при проверката по чл. 218 ал.2 АПК касационната инстанция счита, че решението е неправилно поради противоречие с материалния закон. След преценка на касационните основания, наведени в жалбата на директора на Б. И. съдът прави извод, че същите са основателни. Решението на РС- Д. следва да се отмени и да се потвърди НП.

С оглед изхода на делото, в полза на касатора следва да се присъдят разноски за двете съдебни инстанции за юрисконсулт, които се претендират в минималния размер по 80 лв., или общо 200 лв. по чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ вр.чл.63д ал.4 ЗАНН.

Водим от горното и на осн.чл.222 ал.1 АПК вр.чл.63в ЗАНН, А. съд - [област]

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 3 от 15.02.2024г. по АНД №97/2023г. на РС-Д. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №107/07.08.2023г. на директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, [населено място], с което на „Национална Електрическа Компания“ Е., ЕИК **, [населено място] е наложена санкция в размер [рег. номер]. за нарушение по чл. 48 ал.1, т. 11 ЗВ.

ОСЪЖДА „Национална Електрическа Компания“ Е., ЕИК ***, [населено място] да заплати на „Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, Булстат **, [населено място] ул „Я. С.“ ** разноски по делото в размер на 200лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.