Решение по дело №454/2022 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 496
Дата: 15 април 2022 г.
Съдия: Чавдар Димитров Димитров
Дело: 20227040700454
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 март 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ № 496

 

15.04.2022 г., град  Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ, на тридесет и първи март, две хиляди двадесет и втора година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ

ЧЛЕНОВЕ:       1. ХРИСТО ХРИСТОВ

                           2. МАРИНА НИКОЛОВА

 

секретар:  Д.Д.

прокурор: Андрей Червеняков

сложи за разглеждане докладваното от съдия Чавдар Димитров

КАН дело    номер 454 по описа за 2022  година.

 

         Производството е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

  Образувано е по касационна жалба на Директора на регионалната дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите, подадена чрез процесуален представител, против решение № 1 от 05.01.2022г., постановено по НАХД № 500/2021г. по описа на Районен съд – Несебър, с което е било отменено наказателно постановление № 45180/11.01.2021г., на директора на регионалната дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите, с което на касатора, за нарушение по чл.114, т. 2 от Закона за туризма, на основание чл.208 от ЗТ е наложено адм. наказание имуществена санкция в размер на 1000 лв.

В касационната жалба се излагат доводи, за необоснованост на решението и постановяването му в противоречие с установените по делото факти и обстоятелства. Счита се, че оспореното решение е неправилно. Оспорва се становището на въззивната инстанция, че в НП не е посочена конкретната правна норма, която е нарушена, предвид това че нормата на чл. 114 ЗТ е бланкетна, лишена от съдържание. Моли съда да отмени оспореното решение и да отмени наказателното постановление.

Ответникът – Гранд хотелс мениджмънт енд маркетинг ЕООД, не се представлява в съдебно заседание и изразява писмено становище по касационната жалба, като оспорва същата и желае решението на НРС да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас изразява становище, че жалбата е основателна, а решението на НРС незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено, а оспореното НП като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.

След като прецени твърденията в жалбата, становището на прокурора, и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211 от АПК и в изискуемата от закона форма, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на Районен съд – Несебър само на посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.

Производството пред Районен съд – Несебър е образувано по жалба на Гранд хотелс мениджмънт енд маркетинг ЕООД, подадена чрез процесуален представител, против наказателно постановление № НП-29521/15.12.2015 г., на директора на регионалната дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите, с което на касатора, за нарушение по чл.114, т. 2 от Закона за туризма, на основание чл.208 от ЗТ е наложено адм. наказание имуществена санкция в размер на 1000 лв.

До налагане на санкцията се е стигнало, след като било установено, че при проверка на 06.06.2020г., в гр. Св. Влас лицето, осъществяващо туристическа дейност - хотелиерство, предоставя туристически услуги, които не отговарят на изискванията на утвърдената категория за четири звезди. За констатираното нарушение е съставен Акт за установяване на административно нарушение № 0045180/16.07.2020г., съставен след посещението на дл. лица намясто и изготвяне от тяхна страна на Констатаивен протокол № К-2703100/16.06.2020г., въз основа на който АУАН е издадено и обжалваното пред РС - Несебър процесно наказателно постановление, в което е пресъздадено съдържанието на акта.

За да постанови оспореното решение, първоинстанционният съд е приел, че АНО не е доказал от страна на дружеството да е осъществено нарушението на конкретно нормативноустановено изискване, доколкото разпоредбата на чл.114, т.2 била препращаща към Наредбата по чл.121, ал.5 от ЗТ, както и че била бланкетна, поради което законът изисквал да се позове на конкретна разпоредба на Наредбата по чл.121, ал.5 от Закона за Туризма, която счита, че в съответния случай е нарушена. В тази връзка е извел доводи, че поради допуснато съществено процесуално нарушение и нарушение на материалните норми НП се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено, поради което е отменил наказателното постановление.

Така постановеното решение е правилно.

Неоснователни са възраженията на касатора, че нарушението е пълно и подробно описано. Съгласно разпоредбите на чл. 42, т. 4, и т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, както в акта, така и в наказателното постановление, следва да се съдържа описание на нарушението, датата, на която е извършено, описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, като следва да бъдат посочени и законовите разпоредби, които са били нарушени. Законосъобразното издаване на наказателното постановление изисква пълно съответствие между деянието, вменено на нарушителя, така, както е описано в акта и в наказателното постановление, и на посочените като нарушени правни норми, т. е. описаното деяние следва да може да се подведе под конкретна правна норма, съдържаща състав на административно нарушение, какъвто не е настоящия случай. Действително обстоятелствата около самото нарушение са подробно посочени, но липсва препращане към конкретните норми на Наредбата по чл.121, ал.5 ЗТ.

Правните изводи на първостепенния съд относно тях, са подробно и ясно изложени в оспорения съдебен акт, поради което настоящата инстанция не следва да ги преповтаря.

Съгласно разпоредбата на чл.114, т.2 от ЗТ лицата, извършващи хотелиерство и/или ресторантьорство в туристически обекти по чл.3, ал.2, т.1, 2 и 3, са длъжни да предоставят туристически услуги в туристически обект, който отговаря на изискванията за определената му категория съгласно наредбата по чл.121, ал.5. В приложение № 1 към Наредбата за категоризиране на средствата за подслон, местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения са посочени изискванията за всяка една категория. При проверката е установено общо несъответствие, без препращане към конкретни изискавания на подзаконовия нормативен акт.

Неизпълнението на чл.114, т.2 от ЗТ е скрепено със санкция, която е регламентирана в чл.208 от ЗТ - имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лева за едноличен търговец или юридическо лице - хотелиер или ресторантьор, който в категоризиран туристически обект предоставя туристически услуги, които не съответстват на изискванията за определената категория. Понятието „хотелиерство”, е дефинирано в § 1, т.55 от ДР на Закона за туризма като предоставяне на настаняване и други услуги съобразно вида и категорията на обекта. В акта и в наказателното постановление изрично са посочени словом услугите и изискванията, които не се предоставят, респ. не са изпълнени от хотелиера, но липсва препращане към конкретните изисквания на подзаконовия нормативен акт. Поради това, отговорността на дружеството по чл.114, т.2 от ЗТ е ангажирана незаконосъобразно.

Санкционната норма на чл.208 от ЗТ е обща и предвижда наказание за това, че предоставяната услуга не съответства на изискванията за определената категория, които са разписани в приложението към Наредбата. Обща е и нормата на чл.114, т.2 от ЗТ, която задължава хотелиера да предоставя туристическа услуга в туристически обект, който отговаря на всички изисквания за съответната категория, регламентирани в наредбата по чл.121, ал.5. В заключение на актосътавителя  (л.34 от въззивното дело) изрично самият актосставител е записал, че не ебил запознат с влязлата в сила „нова“ наредба, поради което е посочил общия чл.114, т.2 (ЗТ), като е предложил това обстоятелство да бъде взето под внимание от АНО. Конкретиката на нарушението изисква точно посочване на нарушените изисквания към предоставящите туристически услуги с оглед цалостно обезпечаване правото им на защита.

По изложените съображения и при посоченото от въззивната инстанция наличие на отменителни основания, настоящият касационен съдебен състав приема, че обжалваното решение е постановено в съответствие с действащите правни норми, поради което следва да бъде оставено в сила.

Поради изложеното, на основание чл. 221 и чл. 222 от АПК във вр. чл. 63, ал. 1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

 

РЕШИ:

 

         ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1 от 05.01.2022г., постановено по НАХД № 500/2021г. по описа на Районен съд – Несебър.

 

         Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   

 

ЧЛЕНОВЕ: