№ 1115
гр. Сливен, 21.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мария Д. Каранашева
при участието на секретаря Добринка Ст. Недкова
като разгледа докладваното от Мария Д. Каранашева Гражданско дело №
20242230103345 по описа за 2024 година
В исковата молба ищецът твърди, че срещу него има издаден изпълнителен лист на
2.03.2016г. и заповед за незабавно изпълнение, с които е осъден да заплати на
Райфайзенбанк България АД сумата от 10 000 лв., представляваща главница по договор за
издаване и ползване на кредитна карта, ведно със законната лихва от 29.02.2016 г. сумата от
1910,37 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода 15.04.2014 г. – 07.02.2016 г.,
сумата от 601,69 лв., представляваща наказателна лихва за периода 15.05.2014г. – 25.02.2016
г, както и направените по делото разноски в размер на 750,24 лв. Твърди се, че от издаването
на изпълнителния лист до подаването на исковата молба спрямо ищеца не са предприемани
никакви изпълнителни действия, не са постъпвали плащания от негова страна доброволно,
нито е признавал дължимостта на сумите. Сочи се, че ответното дружество е заявило за
вписване придобитите парични вземания, като преди това ищецът е направил възражение за
изтекла погасителна давност пред ответното дружество. Ответникът е отказал да обработва
данните за изтекла погасителна давност и кредитна задлъжнялост, като отказът е предмет на
административно дело № 226/2024 г. Ищецът твърди, че няма правоотношения с ответника и
е налице изтекла петгодишна давност по отношение на вземанията. Сочи се, че няма
сключен договор за цесия и вземането не е прехвърлено на ответника.
Поискано е да бъде признато за установено, че ищецът не дължи на ответника следните
суми : 10 000 лв., представляваща главница по договор за издаване и ползване на кредитна
карта, ведно със законната лихва от 29.02.2016 г. сумата от 1910,37 лв., представляваща
възнаградителна лихва за периода 15.04.2014 г. – 07.02.2016 г., сумата от 601,69 лв.,
представляваща наказателна лихва за периода 15.05.2014г. – 25.02.2016 г, както и
направените по делото разноски в размер на 750,24 лв., както и да бъде осъдено ответното
дружество да заплати направените по делото разноски.
Съдът е квалифицирал така предявените три отрицателни установителни иска, като
такива с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК във връзка чл.439, ал.2 от ГПК.
В едномесечния срок за отговор, отговор от ответника е постъпил.
1
В отговора е заявено, че ищецът има налагани запори върху банкови сметки и има
подавани молби от взискателя ответното дружество по образувано изпълнително
производство № 310/2016 г. на ЧСИ М.Минкова. не се оспорва обстоятелството, че срещу
ищеца има издаден изпълнителен лист по който кредитора е образувал изпълнително дело№
310/2016 г. на ЧСИ М.Минкова. Сочи се, че по изпълнителното дело на ищеца е връчена
покана за доброволно изпълнение на 21.06.2016г. Твърди се, че първото образувано
изпълнително дело е прекратено, без да се посочва датата на прекратяване и на 23.08.2024 г.
е подадено ново искане от взискателя за образуване на изпълнително производство. Сочи се,
че погасителната давност за вземанията е петгодишен и погасителната давност не е изтекла
за вземанията на ответното дружество към ищеца. По отношение на възраженията за
недължимост, във връзка с цесията, нпаравени в исковата молба се твърди, че на 26.02.2019
г. Райфайзенбанк България АД е прехвърлило на Фронтекс Интернешърнъл ЕАД вземането
срещу ищеца. Твърди се, че това се установява от приложение № 1А. Сочи се, че ответното
дружество по силата на изрично пълномощно от цедента е упълномощено да уведоми
длъжниците по сключеният договор за цесия и ответното дружество е изпратило
препоръчана пратка с нарочно писмено уведомление за цесията на ищеца, която му е
доставена лично срещу подпис. Независимо от гореизложеното е посочено съдът да връчи
на ищеца уведомление по чл. 99 от ЗЗД за извършената цесия.
Поискано е, да бъдат отхвърлени предявените искове като неоснователни и
недоказани и да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Указано е на ответното дружество, че доказателствената тежест по отношение на
твърденията им за извършената цесия, снабдяването на ответното дружество с изрично
пълномощно от цедента, да уведоми длъжниците за извършената цесия, уведомяването на
ищеца с препоръчана пратка за извършената цесия,образуването на първото изпълнително
производство, извършените изпълнителни действия по първото изпълнително производство,
както и поисканите изпълнителни действия от взискателя, образуването на второ
изпълнително производство , е негова.
Указано е на ответното дружество, че не сочи доказателства по отношение на
твърденията им за образуването на второ изпълнително производство.
В съдебно заседание ищецът редовно призован, не се явява, вместо него се явява
адв.П., която моли да бъдат уважени предявените искове и да бъдат присъдени направените
по делото разноски.Подробни съображения излага в писмена защита.
В съдебно заседание ответното дружество, редовно призовано, представител не се
явява, в писмено становище е поискано да бъдат отхвърлени предявените искове и да бъдат
присъдени на ответното дружество направените по делото разноски.
Съдът като взе предвид доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 6.04.2016г. е издаден изпълнителен лист въз основа на заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№732/2016г. на СлРС, с който е осъден С. М. С. да заплати на Райфайзенбанк
2
България АД сумата от 10 000лв., представляваща главница по договор за издаване и
ползване на международна карта Мастър кард от 11.12.2007г., ведно със законната лихва
върху нея, считано от 29.02.2016г., сумата от 1910,37 лв., представляваща възнаградителна
лихва за периода 15.04.2014 г. – 07.02.2016 г., сумата от 601,69 лв., представляваща
наказателна лихва за периода 15.05.2014г. – 25.02.2016 г, както и направените по делото
разноски в размер на 750,24 лв.
На 06.06.2016г. Райфайзенбанк България АД е подала молба за образуване на
изпълнително дело до ЧСИ М.Минкова въз основа на издадената заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист срещу С. М. С. .Образувано е изпълнително дело
№1348/2016г. по описа на ЧСИ М.Минкова.Образувано е изпълнително дело № 310/2016 на
ЧСИ М.Минкова.На 21.06.2016г. е връчена покана за доброволно изпълнение и запорно
съобщение за запор върху банковите сметки в Райфайзенбанк България АД на С. М. С..На
22.06.2016г. е изпратено съобщение от Райфайзенбанк България АД до ЧСИ М.Минкова, че
по сметката на С. М. С. няма наличност за цялостно изплащане на задължението и
приключване на ангажимента на банката по наложения запор.На 24.01.2017г. е поискано от
Райфайзенбанк България АД да бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение на С.
М. С..На 26.01.2017г. ЧСИ М.Минкова е наложила запор върху трудовото възнаграждение на
С. М. С..Запорното съобщение е връчено на работодателя на 26.01.2017г.На 13.03.2019г. е
подадена молба от Райфайзенбанк България АД по изпълнителното дело, с което са
уведомили ЧСИ М.Минкова, че са прехвърлили вземането си по делото с договор за
продажба и прехвърляне на вземане на 26.02.2019г. на Фронтекс Интернешънъл ЕАД.На
4.04.2019г. по изпълнителното дело е постъпила молба от Фронтекс Интернешънъл ЕАД,
която е поискано да бъде конституирано като взискател, в качеството на частен
правоприемник на Райфайзенбанк България АД.На 4.04.2019г. ЧСИ М.Минкова е
постановила да се конституира новият взискател и да се уведоми длъжникът за извършената
цесия.Длъжникът не е уведомен за извършената цесия.На 11.11.2019г. ЧСИ М.Минкова е
постановила прекратяване на изпълнителното производство, тъй като взискателя не е
поискал извършването на изпълнителни действия.Постановлението за прекратяване е
връчено на взискателя на 14.11.2014г.На 6.03.2020г. Фронтекс Интернешънъл ЕАД са
поискали връщането на изпълнителния лист по делото. На 23.08.2024г. Фронтекс
Интернешънъл ЕАД са поискали връщането на изпълнителния лист по делото.
На 27.08.2024г Фронтекс Интернешънъл ЕАД е подало молба до ЧСИ М.Минкова за
образуване на ново изпълнително дело срещу С. М. С. въз основа на издадения
изпълнителен лист.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на
писмените доказателства, които са ясни и непротиворечиви, кореспондират помежду
си,поради което съдът ги кредитира.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
По допустимостта на предявените искове с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК
3
съдът приема, че ищеца има правен интерес от предявяването на три отрицателни
установителни иска, че не дължи сумите, цитирани в доклада, поради изтекла погасителна
давност.
По основателността на предявения иск с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК –
отрицателен установителен иск за признаване на установено, че ищеца не дължи на
ответника 10 000лв., представляваща главница по договор за издаване и ползване на
международна карта Мастър кард от 11.12.2007г., ведно със законната лихва върху нея,
считано от 29.02.2016г. и разноски за издаването на изпълнителния лист в размер 750,24
лв.,поради изтекла погасителна давност. Доказа се в производството, че изпълнителния лист
е издаден въз основа на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.41:
от ГПК по ч.гр.д.№391/2016г. на СлРС. Безспорно се установи в производството, че въз
основа на издадения изпълнителен лист, първоначално е образувано изпълнително дело на
М.Минкова с район на действие ОС – Сливен и на 11.11.2019г. изпълнителното дело е
прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Последното изпълнително действие е
извършено на 26.01.2017г. Съдът приема, че за конкретното вземания за главница е
относима погасителната давност, визирана в чл. 110 от ЗЗД, а именно с изтичането на
петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които закона не предвижда друг срок.
Не се доказа в производството, че е налице прекъсване на погасителната давност по
отношение на вземанията от момента на последното изпълнително действие по
изпълнителното дело 26.01.2017г. - запор върху трудовото възнаграждение на длъжника до
момента на поискването от взискателя за образуване на ново изпълнително дело.Съгласно т.
10 от ТР 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, давността се прекъсва с
предприемането на което и да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ. Във въпросното тълкувателно решение изрично е упоменато, че не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнителното
производство, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването
на имущественото съС.ие на длъжника. С оглед изложеното, съдът приема, че е изтекла
петгодишната погасителна давност по отношение на вземанията за главница на 26.01.2022г..
Не се доказа в производството, че от момента на последното изпълнително действие по в
изпълнителното производство-26.01.2017г. до момента на образуване на второто
изпълнително дело 27.08.2024г. В Т. 10 от ТР 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС
изрично е посочено, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването
на изпълнителното дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото съС.ие на длъжника, извършването на справки, набавянето
на документи, книжа и други, назначаването на експертиза за определяне на непогасения
остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на извършването
на разпределение. В тълкувателното решение изрично е посочено, че прекъсва давността-
насочване на изпълнение, чрез налагане на запор или възбрана, извършването на опис и
оценка на вещите, насрочването и извършването на продан. Съгласно разпоредбата на чл.
114, ал. 1 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
4
По отношение на исковете за сумата от сумата от 1910,37 лв., представляваща
възнаградителна лихва за периода 15.04.2014 г. – 07.02.2016 г., сумата от 601,69 лв.,
представляваща наказателна лихва за периода 15.05.2014г. – 25.02.2016 г,, съдът приема че
предявени искове са основателни и доказани. Съгласно разпоредбата на чл. 119 от ЗЗД с
погасяване на главното вземане се погасяват и произтичащите допълнителни вземания,
макар давността за тях да не е изтекла, а в разпоредбата на чл.111, б.в от ЗЗД с изтичането на
тригодишна погасителна давност се погасяват вземанията за лихви, поради което са
погасени по давност и вземанията за сумата от сумата от 1910,37 лв., представляваща
възнаградителна лихва за периода 15.04.2014 г. – 07.02.2016 г., сумата от 601,69 лв.,
представляваща наказателна лихва за периода 15.05.2014г. – 25.02.2016 г.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, и с оглед на направеното възражение за
прекомерност в молбата на ответното дружество и предвид на направеното искане от страна
на процесуалния представител на ищеца за присъждане на направените по делото разноски,
съдът намира, че същото е основателно и ще следва да бъде уважено, съразмерно на
уважената част от исковете в размер на 2130.49 лв., представляващи адвокатско
възнаграждение и държавна такса По направеното възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ищеца, съдът приема, че възражението е неоснователно.
Мотивиран от горното и на основание чл.235,ал.1 от ГПК, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439,ал.1 от ГПК вр. чл.124,
ал.1 от ГПК, че С. М. С., ЕГН **********, от гр............. НЕ ДЪЛЖИ на Фронтекс
Интернешънъл ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.
Тодор Александров №109-115, ет.6, сумата от 10 000лв., представляваща главница по
договор за издаване и ползване на международна карта Мастър кард от 11.12.2007г., ведно
със законната лихва върху нея, считано от 29.02.2016г. и разноски за издаването на
изпълнителния лист в размер 750,24 лв, за които е издаден изпълнителен лист от 06.04.2016
г. по ЧГД № 732/2016 г. по описа на Сливенски районен съд, поради изтекла погасителна
давност.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439,ал.1 от ГПК вр. чл.124,
ал.1 от ГПК, че С. М. С., ЕГН **********, от гр............. НЕ ДЪЛЖИ на Фронтекс
Интернешънъл ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.
Тодор Александров №109-115, ет.6 сумата от 1910,37 лв., представляваща възнаградителна
лихва за периода 15.04.2014 г. – 07.02.2016 г., за която е издаден изпълнителен лист от
06.04.2016 г. по ЧГД № 732/2016 г. по описа на Сливенски районен съд , поради изтекла
погасителна давност.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439,ал.1 от ГПК вр. чл.124,
ал.1 от ГПК, че С. М. С., ЕГН **********, от гр............. НЕ ДЪЛЖИ на Фронтекс
Интернешънъл ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.
5
Тодор Александров №109-115, ет.6 сумата от 601,69 лв., представляваща наказателна лихва
за периода 15.05.2014г. – 25.02.2016 г, за която е издаден изпълнителен лист от 06.04.2016 г.
по ЧГД № 732/2016 г. по описа на Сливенски районен съд, поради изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА Фронтекс Интернешънъл ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул. Тодор Александров №109-115, ет.6 на основание чл.78, ал.1 от
ГПК ДА ЗАПЛАТИ на С. М. С., ЕГН **********, от гр............. сумата 2130.49 лв.,
представляващи направени по делото разноски, заплатено адвокатско възнаграждение и
държавни такси за предявените искове
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Сливенски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6