№ 204
гр. Оряхово, 09.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на четвърти
декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Б.М.М.
при участието на секретаря В.И.И.
като разгледа докладваното от Б.М.М. Гражданско дело № 20241460100561
по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба на П. Н. С., с ЕГН:********** с
адрес: гр. Оряхово, общ. Оряхово, обл. Враца, ул. „6-ти септември“ №22, вх.
„Б”, ет.3, ап.18, чрез адв. Л. И. А. от САК, със съдебен адрес гр. София ул. „21
век” №9, вх. „Б”, партер, офис Б-7, с която е предявил против „Сити Кеш”
ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Цариградско шосе“ №115Е, ет.5, представлявано от Николай Пенчев Пенчев,
кумулативно обективно съединени искове, както следва:
- иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД, с
който се иска да бъде признато за установено в отношенията между страните
П. Н. С., с ЕГН:********** и „Сити Кеш” ООД, ЕИК: ********* гр. София, че
клаузата на чл.3.10 за такса за експресно разглеждане в сключения между тях
Договор за паричен заем Кредирект №803728 от 27.01.2023г. е
недействителна, като противоречаща на нормативните изисквания на Закона
за задълженията и договорите, Закона за защита на потребителите и Закона за
потребителския кредит;
- иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника
„Сити Кеш” ООД, ЕИК: ********* гр. София да заплати на ищеца П. Н. С., с
ЕГН:********** сумата в размер на 353,51 лева, представляваща недължимо
платена сума за такса за експресно разглеждане по Договор за паричен заем
Кредирект №803728 от 27.01.2023г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда - 02.08.2024г. до окончателното
плащане.
Претендира и направени в настоящия процес разноски.
Ищецът твърди, че е страна по Договор за паричен заем Кредирект
№803728 от 27.01.2023г., сключен със „Сити Кеш” ООД, ЕИК: ********* гр.
1
София, по силата на който се е задължил да върне главница в размер на 1000
лева на 1 /една/ месечна вноска в срок до 27.02.2023г..
Сочи се, че общата платена сума по кредита е в размер на 1369,14 лева,
като се излагат доводи, че ищецът не е дължал заплащане на сумата в размер
на 353,51 лева, представляваща такса експресно разглеждане.
Релевира се, че е налице нищожност на клаузата на чл.3.10 за такса за
експресно разглеждане в сключения между страните Договор за паричен заем
Кредирект №803728 от 27.01.2023г., доколкото противоречи на нормата на
чл.10а, ал.2 от ЗПК, която забранява на потребителя да събира такси за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита, какъвто именно е
характерът на посочената такса.
Излагат се доводи, че предвиденото възнаграждение за приоритетно
разглеждане на документи и отпускане на кредит е свързана с процедурата по
усвояване и управление на кредита, респ. клаузата която предвижда
дължимостта му влиза в колизия с повелителната разпоредба на чл.10а, ал.2 от
ЗПК.
Счита се, че отпуснатият кредит на ищеца като физическо лице,
представлява предоставяне на финансова услуга по смисъла на пар.13, т.12 от
ДР на ЗЗП, поради което той има качеството потребител по смисъла на чл.9,
ал.3 от ЗПК и по смисъла на §13, т.1 от Закона за защита на потребителите.
Твърди се, че като потребител ищецът се ползва със защита срещу
неравноправни клаузи по глава шеста от Закона за защита на потребителите.
Сочи се, че доколкото сключеният между страните договор е бланков,
той не е бил предмет на предварително договаряне между тях и се твърди, че
ищецът не е имал възможност да влияе върху съдържанието му, респ. на
клаузата па чл.3.10 за такса за експресно разглеждане. Според ищеца, съгласно
чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи са нищожни ако не са уговорени
индивидуално.
Излагат се доводи, че предвидената в договора в чл.3.10 клауза за такса
за експресно разглеждане е неравноправна клауза съгласно чл.143 от ЗЗП,
поради което е и нищожна, включително и на основание чл.21, ал.1 от
ЗПК.Счита се, че уговорената такса за експресно разглеждане е уговорена във
вреда на потребителя, като не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на
кредитодателя и потребителя.
Релевира се, че уговорената между страните такса за експресно
разглеждане е нищожна, поради противоречие с добрите нрави, на основание
чл.26, ал.1 от ЗЗД, а също и на закон, поради противоречието с нормата с
повелителен характер на чл.10а, ал.2 от ЗПК.
Моли се, съда да постанови решение, с което:
- да признае за установено в отношенията между страните П. Н. С., с
ЕГН:********** с адрес: гр. Оряхово, общ. Оряхоно, обл. Враца, ул. „6-ти
септември“ №22, вх. „Б”, ет.3, ап.18 и „Сити Кеш” ООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ №115Е,
2
ет.5, представлявано от Николай Пенчев Пенчев, че клаузата на чл.3.10 за
такса за експресно разглеждане в сключения между тях Договор за паричен
заем Кредирект №803728 от 27.01.2023г. е недействителна, като
противоречаща на нормативните изисквания на Закона за задълженията и
договорите, Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския
кредит;
- на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД да бъде осъден ответникът „Сити Кеш”
ООД, ЕИК: ********* да заплати на ищеца П. Н. С., с ЕГН:********** сумата
в размер на 353,51 лева, представляваща недължимо платена сума за такса за
експресно разглеждане по Договор за паричен заем Кредирект №803728 от
27.01.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба в съда - 02.08.2024г. до окончателното плащане.
В срочно подаден отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК,
ответникът оспорва предявените искове, като недопустими, неоснователни и
недоказани.
В отговора на исковата молба се твърди, че настоящето производство,
разгледано самостоятелно е недопустимо, поради това, че правото на иск е
упражнено при злоупотреба с право, тъй като ищецът е подал в РС-Оряхово
две напълно идентични искови молби, с които се оспорва една и съща клауза
за заплащане на такса за експресно разглеждане, която страните са уговорили
в сключените между тях общо три различни договора.
Релевира се, че по този начин ищецът е злоупотребил с формалното си
право да инициира отделни производства, с една единствена цел – да са
генерират разноски по тях.
Именно поради това се прави искане, съдът на основание чл.213 от ГПК
да съедини за съвместно разглеждане гр. дело №561/2024г. и гр. д.
№562/2024г. по описа на РС-Оряхово.
В условията на евентуалност, в случай, че искането за съединяване на
делата не бъде уважено, се прави искане при успешен развой на делото за
ищеца, на същия да не бъдат присъждани разноски за повече от едно
производство.
На следващо място се сочи, че са неоснователни претенциите на ищеца
за обявяване на недействителността на клаузата за такса за експресно
разглеждане по Договор за паричен заем Кредирект №803728 от 27.01.2023г.,
поради противоречие с императивните изисквания на Закона за задълженията
и договорите, Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския
кредит.
Твърди се, че клаузите в договора са действителни, тъй като са
съобразени с чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 от ЗПК, както и с тези
на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние.
Излагат се доводи, че оспорената клауза за такса за експресно
разглеждане, предоставя възможност на потребителите да получат
разглеждане на отправеното искане за сключване на договор за кредит в много
по-кратък период от време от стандартния, като тази допълнителна услуга не е
3
задължителна за отпускане на кредита и в случая, ищецът е изразил изрично
желанието си да се ползва от нея. Това се установява от отбелязването в
позиция 14, като искането е изпратено на 27.01.2023г. в 11:17:38 часа, а
договорът за кредит е изпратен на ищеца в 13:03:30 часа, от което се
установява, че той е получил експресно разглеждане на искането си в рамките
на по-малко от два часа.
Именно поради това се сочи, че след като ответникът е изпълнил
задължението си за експресно разглеждане на искането за кредит има право да
получи предварително уговорената такса.
Релевира се, че ищецът е договарял недобросъвестно, в нарушение на
изискванията на чл.12 от ЗЗД, като е изтеглил заем с цел да се обогати от
последващо съдебно производство.
Според ответника неоснователно е твърдението на ищеца, че избраната
такса противоречи на чл.143 от ЗПК, поради факта, че таксата е фиксирана и е
посочена изрично в СЕФ и договора.
Предвид на това се твърди, че оспорваната от ищеца клауза напълно
отговаря на изискванията на ЗЗП, Директива 93/13 ЕИО за неравноправните
клаузи в потребителските договори, както и многобройната практика на СЕС.
Сочи се, че не е вярно твърдението, че е нарушен чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй
като оспорената такса представлява допълнителна услуга за експресна
обработка и не е задължително условие за получаване на кредита, поради
което не следва да се включва в ГПР.
Излагат се доводи, че от неоснователността на установителния иск за
обявяване на нищожност на клаузата, уговаряща такса за експресно
разглеждане следва и неоснователност на иска за връщане на даденото по нея.
Това е така, тъй като договорът е действителен и предявеният иск е недоказан.
Моли се съда да отхвърли предявените искове като неоснователни.
В открито съдебно заседание, страните не се явяват и не се
представляват, като в изпратени до съда становища поддържат подадените
искова молба и отговор на същата.
След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност и като взе предвид изложеното от страните, съдът приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от Договор за паричен заем Кредирект №803728 от 27.01.2023г.,
сключен между ответника „Сити Кеш“ ООД като „заемодател“ и ищеца П. Н.
С. като „заемател“ е, че последният е получил в заем сумата от 1000 лева, като
е поел задължение да я върне на една вноска с падеж 27.02.2023г..
От договора се установява, че същият е сключен при годишен лихвен
процент в размер на 40.05 % и ГПР 49,07 %, като дължимата лихва за целия
период е в размер на 34,49 лв. /тридесет и четири лева и 49 ст./.
Установява се от т.3.10 от договора, че е предвидено заплащането на
„такса експресно разглеждане” в размер на 353,51 лв. /триста петдесет и три
лева и 51 ст./.
4
Така, общата дължима сума по кредита е станала 1388,00 лв. /хиляда
триста осемдесет и осем лева/, от които 1000 лв. – главница, 34,49 лв. – лихва
и 353,51 лв. – такса експресно разглеждане.
Съгласно §16 от приложимите Общи условия на „Сити Кеш” ООД за
заеми „КРЕДИРЕКТ”, в сила от 08.03.2019г. към договора за паричен заем,
под „Експресно разглеждане на заем” се разбира незадължителна за заемателя
услуга, предоставяна от заемодателя при отправяне на искане за заем, която
осигурява разглеждане на отправеното искане до един час, считано от
момента на неговото отправяне.
По делото, освен договора за кредит е предоставен и Стандартен европейски
формуляр /СЕФ/, в който са отразени основните характеристики на
потребителския кредит, а именно размер на главница, лихва, брой вноски,
размер на отделната вноска, ГЛП, ГПР и др..
По делото е изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза, от
заключението на която се установи, че по Договор за паричен заем Кредирект
№803728 от 27.01.2023г. при определяне на Годишния процент на разходите
/ГПР/ са взети предвид единствено размерът на главницата – 1000 лева и
размерът на лихвата – 34,49 лева или общо сумата от 1034,49 лева. При това
положение ГПР е в размер на 50,22 ℅, без в него да е включена и
определената в т.3.10 от договора „такса експресно разглеждане” в размер на
353,51 лева. При включването на „такса експресно разглеждане”, размерът на
ГПР по договора ще стане 4238,84 ℅.
Според вещото лице, общата сума, която ищецът е заплатил на
ответното дружество по Договор Договор за паричен заем Кредирект
№803728 от 27.01.2023г. е в размер на 1369,14 лв. /хиляда триста шестдесет и
девет лева и 14 ст./, представляваща сбор от следните заплатени задължения
по кредита: главница – 1000 лева; лихва – 34,49 лева и „такса експресно
разглеждане” – 334,65 лева. Уточнено е, че при погасяване на заема, размерът
на таксата за експресно разглеждане – 353,51 лева е намален с направена
отстъпка в размер на 18,86 лева.
Съдът кредитира заключението като обективно и компетентно
изготвено.
Предявените искове са с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр.
чл.26, ал.1 от ЗЗД и чл.55, ал.1 от ЗЗД.
В тежест на ищеца П. Н. С. е да докаже, твърдението си, че клаузата на
чл.3.10 за такса за експресно разглеждане в сключения между страните
Договор за паричен заем Кредирект №803728 от 27.01.2023г. е
недействителна, както и че платил по нея сумата в размер на 353,51 лева
/триста петдесет и три лева и 51 ст./.
В тежест на ответника е да докаже сключването на валидно
облигационно правоотношение с ищеца П. Н. С., по силата на което има право
да задържи получената сума размер на 353,51 лева /триста петдесет и три лева
и 51 ст./.
Предявените искове са допустими, като предявени от субект с правен
интерес. Разгледани по същество исковете са основателни.
5
С доклада по делото, съдът прие за безспорно и ненуждаещо се от
доказване, че между страните е сключен Договор за паричен заем Кредирект
№803728 от 27.01.2023г., в който е предвидена клауза за заплащане на такса за
експресно разглеждане.
В съдебно заседание на основание чл.214 от ГПК, по искане на ищеца
съдът допусна намаляване размера на предявения втори главен иск до размера
на сумата от 334,65 лева /триста тридесет и четири лева и 64 ст./,
представляваща недължимо платена сума за такса за експресно разглеждане
по Договор за паричен заем Кредирект №803728 от 27.01.2023г..
Съдът приема, че процесният Договор за паричен заем Кредирект
№803728 от 27.01.2023г., отговаря на изискванията на чл.9, ал.1 от ЗПК,
поради което попада в приложното поле на потребителската защита, като
приложими са освен правилата на ЗПК, но и правилата на Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/.
От сключения между страните по делото Договор за паричен заем
Кредирект №803728 от 27.01.2023г., се установява, че същият има
характеристиката на договор, сключен от разстояние по смисъла на Закон за
предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Съгласно нормата
на чл.6 от ЗПФУР, договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част
от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана
от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средства за комуникация от
разстояние – едно или повече.
Страните не спорят и съдът приема, че с оглед предвиденото в
приложимите към договора Общи условия, приети от ищеца, че страните
изрично се съгласяват съобщенията по електронна поща, потвърждаващи
приемането на договора за кредит, да имат силата на саморъчни подписи в
съответствие на чл.13, ал.4 от ЗЕДЕП, то процесният договор за кредит е
подписан от ищеца с електронен подпис.
Съдът следва да се произнесе по доводите на ищеца за наличие на
неравноправни клаузи в сключения с ответника Договор за паричен заем
Кредирект №803728 от 27.01.2023г..
С разпоредбата на чл.143 от ЗЗП, законодателят е обявил за
неравноправна всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя.
Когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20
и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е
недействителен, съгласно чл.22 от ЗПК.
В случая, съдът намира, че са спазени изискванията, уредени от
законодателя в чл.11, ал.1, т.7, т.9, т.11 и т.12, както и че чл.11, ал.1, т.8 и т.9а и
чл.12, ал.1, т.7-9 са неприложими към посочения договор, предмет на делото.
Настоящият съдебен състав счита, че в случая е налице нарушение на
6
нормата на чл.19, ал.1 и ал.2 от Закона за потребителския кредит, според която
годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи/,
комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит и който се изчислява по формула,
съгласно Приложение 1 към закона, като вземат предвид посочените в него
общи положения и допълнителни допускания. Легална дефиниция за „Общ
разход по кредита за потребителя“ е дадена от законодателя в Параграф 1, т.1
от Допълнителните разпоредби на Закона за потребителския кредит, където е
посочено, че това са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисионни, такси, възнаграждение за посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат
на прилагането на търговски клаузи и условия.
Посочването на размера на ГПР е задължително, тъй като по този начин
се информира потребителя за възможността да съобрази реалната цена на
финансовата услуга, а също и да прецени икономическите последици от
сключване на договора, което ще му даде възможност да направи избор да
сключи или не договора за кредит.
В чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК е предвидено, че договорът за потребителски
кредит съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение
№1 начин.
Според съда в съдържанието на договора за паричен заем е допуснато
нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като посоченият ГПР в размер на
49,07 % е неточен и заблуждава кредитополучателя /потребителя/.
Това е така, тъй като предвидената в Договор за паричен заем
Кредирект №803728 от 27.01.2023г. сума в размер на 353,51 лева – „такса
експресно разглеждане“, следва да се включи в ГПР, съгласно нормата на
чл.19, ал.1 от ЗПК, в противен случай това ще доведе до съществена разлика в
посочения и действително прилагания ГПР, което е равнозначно на
непосочването на ГПР по кредита.
В настоящия случай в договора липсва конкретизация относно начина,
по който е формиран посочения процент ГПР /49.07%/, което води и до
неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е
нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и
разбираем начин - чл.10 ал.1 от ЗПК. ГПР е посочен като абсолютна стойност,
при неспазване на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, което не е
7
позволило на ответника да прецени икономическите последици от
сключването на договора, поради което съдът намира, че той е
недействителен, съгласно чл.22 от ЗПК.
Страните по делото не спорят, че предвидената в договора такса
експресно разглеждане не е включена в ГПР. С тази сума кредитът се
оскъпява, най-малкото защото с нея се покриват разходи, свързани с него и
същите са били известни на кредитора.
В чл.19, ал.4 от Закона за потребителския кредит е предвидено, че
Годишният процент на разходите /ГПР/ не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерски съвет на Република България.
Заплащането на такса експресно разглеждане води до заобикаляне на
нормата на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като максималният размер на ГПР по
потребителския кредит ще надхвърли допустимия петкратен размер на
законната лихва.
Разходите за такси за извънсъдебно събиране на вземането са
недопустими от забраната на чл. 10а, ал. 2 от Закона за потребителския
кредит, която не допуска да се събират такси и разноски по управление на
кредита, защото дейностите по улесняване на събирането на вземането са част
от управлението на кредита.
Допълнителните услуги, за които чл. 10а, ал. 1 ЗПК допуска да се
начисляват такси, трябва да не са свързани с основните задължения на
страните по договора – да се предостави определена сума в заем.
С посочената норма законодателят прави изключение от принципното
правило за свобода на договарянето, като цели да охрани правото на
потребителя.
На следващо място, не е ясно предоставена ли е на ищеца тази услуга
„експресно разглеждане“, по какъв начин и в какъв срок. В случая, размерът
на тази такса е над 35 % от размера на кредита, което я прави необосновано
висока, без да е ясен начинът на определянето й, което според съда
противоречи на добрите нрави.
Съгласно нормата на чл. 26, ал. 1 ЗЗД нищожни са договорите, които
противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които
накърняват добрите нрави, вкл. и договорите върху неоткрити наследства.
Съдът счита, че неравноправна и поради това нищожна е клаузата на
чл.3.10 в Договор за паричен заем Кредирект №803728 от 27.01.2023г.,
предвиждаща заплащане на такса експресно разглеждане в размер на 353,51
лева.
В случая, включването на клаузата за такса експресно разглеждане в
Договор за паричен заем Кредирект №803728 от 27.01.2023г. противоречи
освен на закона и на добрите нрави, а също е налице и заобикаляне на закона,
каквато забрана предвижда чл.26, ал.1 от ЗЗД, поради което й предявеният иск
се явява основателен и доказан.
8
Съгласно нормата на чл.55, ал.1 от ЗЗД, който получи нещо без
основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание е длъжен
да го върне.
От изложеното по-горе става ясно, че ответното дружество е получило
сумата в размер на 334,65 лева - такса експресно разглеждане на отпаднало
основание, поради което и същата подлежи на връщане.
С оглед на това съдът, намира, че и предявеният иск с правно основание
чл.55, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в
размер на 334,65 лева, представляваща недължимо платена сума по Договор
за паричен заем Кредирект №803728 от 27.01.2023г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба в съда -
02.08.2024г. до окончателното изплащане, следва да бъде уважен, като
основателен и доказан.
По разноските:
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски,
съразмерно на уважената част от исковете.
В случая на ищеца се дължи сумата в общ размер на 750 лв., включваща
държавна такса в размер на 100.00 лева, депозит за съдебно-счетоводна
експертиза в размер на 250.00 лева и платено адвокатско възнаграждение в
размер на 400 лева.
Така мотивиран по изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 от ГПК вр.
чл.26, ал.1 от ЗЗД, в отношенията между страните П. Н. С., с ЕГН:**********
с адрес: гр. Оряхово, общ. Оряхово, обл. Враца, ул. „6-ти септември“ №22, вх.
„Б”, ет.3, ап.18 и „Сити Кеш” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ №115Е, ет.5, че клаузата на
чл.3.10 за такса за експресно разглеждане в сключения между тях Договор за
паричен заем Кредирект №803728 от 27.01.2023г. е нищожна.
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, „Сити Кеш” ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско
шосе“ №115Е, ет.5 ДА ЗАПЛАТИ на П. Н. С., с ЕГН:********** с адрес: гр.
Оряхово, общ. Оряхово, обл. Враца, ул. „6-ти септември“ №22, вх. „Б”, ет.3,
ап.18 сумата в размер на 334,65 лева /триста тридесет и четири лева и 65 ст./,
представляваща недължимо платена сума за такса за експресно разглеждане
по Договор за паричен заем Кредирект №803728 от 27.01.2023г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба в
съда - 02.08.2024г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Сити Кеш” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ №115Е, ет.5 да заплати на П.
Н. С., с ЕГН:********** с адрес: гр. Оряхово, общ. Оряхово, обл. Враца, ул.
„6-ти септември“ №22, вх. „Б”, ет.3, ап.18, направените пред настоящата
9
инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на сумата от 100.00 лв.,
представляваща държавна такса, сумата от 250.00 лв., определен депозит за
вещо лице и сумата в размер на 400 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Враца в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Оряхово: _______________________
10