№ 1477
гр. Пазарджик, 02.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Ненка Цветанкова
при участието на секретаря С.ка Миладинова
като разгледа докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело №
20245220104619 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по повод искова молба от „Първа
инвестиционна банка“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. “Цариградско шосе” № 111П, чрез пълномощник – юрисконсулт Д. Х. Х., срещу
ответника С. Г. Б., с ЕГН **********, с адрес гр. Пазарджик, ул. „*****, като моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че същият
дължи на ищцовото дружество сумата в размер на общо 3554,54 лева по Договор за банков
кредит № 046LD-R-003499/19.04.2021 г., от които 3500 лева главница, 21,66 лева наказателна
лихва за периода от 16.11.2022 г. до 12.06.2023 г., 8,88 лева законна лихва за периода от
13.06.2023 г. до 20.06.2023 г., 24,00 лева разноски във връзка с връчване на покана за
предсрочна изискуемост на основание Раздел VIII, т. 15 от договора за кредит, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда - 21.06.2023 г.
до пълното погасяване на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 2275/2023 г. по
описа на РС Пазарджик.
В исковата молба се твърди, че на 19.04.2021 г. между страните е сключен Договор за
банков кредит № 046LD-R-003499/19.04.2021 г., с който договор ищецът предоставил на
ответника в качеството на кредитополучател сумата от 3500 лева по „Програмата за
гарантиране на безлихвени кредити за защита на хора, лишени от възможността да полагат
труд поради пандемията от „Covid 19“ за подпомагане задоволяването на лични потребности
на кредитополучателя. Крайният срок за погасяване на кредита съгласно т. 9 от договора бил
16.04.2026 г. Посочва, че отпуснатият кредит е изцяло усвоен еднократно от
кредитополучателя на 21.04.2021 г. по банкова сметка на името на ответника, както и че
1
усвоеният кредит не е погасяван по главница. Сочи, че кредитът е в просрочие считано от
16.11.2022 г. – общо 218 дни към 20.06.2023 г. включително, като по кредита са просрочени 7
/седем/ вноски по главница, които са били дължими на падежи ежемесечно от 16.11.2022 г.
до 16.05.2023 г. в размер на 83,33 лева всяка вноска.
Общият размер на просрочената сума по главница бил 583,31 лева, като считано от
датата на предсрочна изискуемост на кредита - 13.06.2023 г. общият размер на просрочената
главница, включващ сбора от просрочените вноски по главница по погасителен план към
датата на предсрочна изискуемост, включително и обявения за предсрочно изискуем остатък
от усвоената сума е 3500 лева. Поради неплащане в срок на задълженията по договора за
кредит ищецът уведомил и поканил ответника в качеството му на кредитополучател да
погаси просрочените задължения по договора за кредит, за което му предоставил
едномесечен срок за погасяване. Поканата била получена лично от ответника на 09.05.2023
г.
Заявява, че тъй като кредитополучателят не е платил просрочените задължения по
договора за кредит в предоставения му срок и на основание т.18.2 буква „ а“ от Договора,
считано от дата 13.06.2023 г. целият кредит е обявен за изцяло и предсрочно изискуем.
На 21.06.2023 г. ищцовото дружество подало заявление за издаване на заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист на основание чл. 417, т. 2 от ГПК, по което било
образувано ч. г. д № 2275/2023 г. по описа на РС Пазарджик, по хода което съдът уважил
искането на банката и издал заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу
ответника.
На 07.10.2024 г. ищецът получил съобщение, с което било указано, че срещу
издадената заповед за изпълнение е подадено в срок възражение от длъжника и че
взискателят може да предяви иск относно вземането си, предмет на заявлението.
Въз основа на изложеното за банката възникнал правен интерес да предяви
установителен иск за съществуване на вземането си срещу ответника.
Претендира разноски в заповедното производство и в настоящото исково
производство.
В проведеното последно съдебно заседание, при редовност на призоваването,
ищцовото дружество се представлява от пълномощник – юрисконсулт Д. Х. – Стоилова,
която моли съдът да уважи исковата претенция в цялост.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника С. Г.
Б..
В проведеното последно съдебно заседание, при редовност на призоваването,
ответникът не се явява лично, не изпраща процесуален представител.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
На 21.06.2023 г. ищецът е подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по
2
чл. 417 от ГПК срещу ответника в качеството му на длъжник, въз основа на което е било
образувано ч. гр. дело № 2275/2023 г. по описа на РС Пазарджик. Същото било уважено и
съдът издал заповед № 1118 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 от ГПК на 23.06.2023 г., с която е разпоредил длъжникът-ответник да заплати на
кредитор сумите, както следва: 3500 лева главница, ведно със законната лихва за период от
21.06.2023 г. до изплащане на вземането, 21,66 лева наказателна лихва за период от
16.11.2022 г. до 12.06.2023 г., 8,88 лева законна лихва за период от 13.06.2023 г. до 20.06.2023
г., 24,00 лева разноски за връчена покана, както и държавна такса в размер на 71,09 лева и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева. Въз основа на заповедта е издаден
изпълнителен лист № 921 на 23.06.2023 г. Заповедта за изпълнение и изпълнителният лист
са връчени на длъжника на 22.07.2024 г. и в срок – на 20.08.2024 г. длъжникът е подал
възражение срещу заповедта. С Разпореждане № 7906/25.09.2024 г. са дадени указания на
заявителя за предявяване на иск за установяване вземанията по заповедта за изпълнение. В
законния едномесечен срок е предявен настоящият установителен иск с правно основание
чл. 415, ал. 1 от ГПК. Изложеното налага извод за допустимостта на исковата претенция и
правният интерес на ищеца от воденето на иска.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че между страните е
сключен Договор за банков кредит № 046LD-R-003499/19.04.2021 г., по силата на който
ищецът „ПИБ“ АД е отпуснал на ответника С. Б. – кредитополучател банков кредит по
Програма за гарантиране на безлихвени кредити в защита на хора, лишени от възможността
да полагат труд поради пандемията от Covid – 19, в размер на 3500 лева по разплащателна
сметка за подпомагане задоволяването на лични потребности на кредитополучателя като
физическо лице. Съгласно раздел V, т. 8 от договора страните са се договорили погасяването
на кредита да започне след изтичане на период от 18 месеца, считано от подписване на
договора /гратисен период/ и се извършва на вноски в размер и на падежи, подробно
описани в погасителен план – приложение № 2, неразделна част от договора. Падежната
дата за издължаване на месечните вноски е 16-то число на месеца. Крайният срок за
погасяване на кредита е 16.04.2026 г. Погасителният план съдържа информация за общата
сума, дължима от кредитополучателя. Кредитът се усвоява след получаване от кредитора на
потвърждение от „Българска банка за развитие“ АД, че заемът е включен в Гарантирания от
банката портфейл кредити. Съгласно условията по Програмата и раздел IV от договора, за
предоставения кредит кредитополучателят не заплаща на кредитора договорна
възнаградителна лихва, не дължи такси, комисионни и неустойки във връзка с кредита,
освен обезщетение за забава в размер на законната лихва и такси за откриване и водене на
разплащателна сметка съгласно Тарифата. Кредитополучателят не дължи обезпечение по
договора за кредит. Дължимите месечни вноски се събират служебно на падежната дата от
авоара по разплащателна сметка, посочена в договора. Съгласно раздел VI, т. 10 от договора
плащанията, дължими, но неизвършени в срок поради недостиг на авоар по сметката на
кредитополучателя се отнасят в просрочие и за тях се дължи обезщетение за забава в размер
на законната лихва, считано от деня, следващ датата на съответната вноска. При наличие на
просрочени задължения банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
3
Съгласно раздел Х, т. 18 и т. 18.2, б. „а“ от договора банката има право да обяви кредита за
изцяло предсрочно изискуем с писмено предизвестие до кредитополучателя в случай, че не
е извършил плащане по договора повече от пет работни дни след датата, на която плащането
е станало изискуемо. Съгласно погасителният план към договор кредитът е следвало да бъде
погасяван за периода от 16.11.2022 г. до 16.04.2026 г. на 41 месечни вноски по 83,33 лева и
една вноска в размер на 83,47 лева. Съгласно раздел VIII, т. 15 от договора всички разходи,
произтичащи от евентуално неизпълнение на договора от страна на кредитополучателя –
държавни и нотариални такси, такси за принудително изпълнение, са за сметка на
кредитополучателя.
По делото е представен погасителен план към цитирания договор за кредит, както и
Приложение № 1-1 и Приложение № 1-2 към Финансово споразумение за гарантиране на
портфейл от кредити по Програма за гарантиране на безлихвени кредити в защита на хора,
лишени от възможността да полагат труд поради пандемията от Covid – 19.
Прието като доказателство по делото е писмено предизвестие, изходящо от ищеца и
адресирано до ответника, в което са описани общият размер на просрочените задължения,
както и е посочено, че ако в предоставения 30 дневен срок кредитополучателят не плати
просрочените задължения, банката обявява за предсрочно изискуеми всички задължения по
процесния договор. Видно от приложената на л. 25 от делото разписка уведомлението за
предсрочната изискуемост е връчено на ответника лично на 09.05.2023 г.
За доказване размера на претендираното вземане по договора за кредит, освен
извлечение от счетоводните книги на банката, са ползвани специални знания на вещо лице –
счетоводител. От заключението на приетата по делото съдебно – икономическа експертиза,
която съдът цени с пълно доверие като обективна, изчерпателна и компетентно изготвена, се
установява, че кредитът в размер на 3500 лева е усвоен изцяло на 21.01.2021 г. по банкова
сметка с титуляр – ответника. Установява се също, че не са извършвани никакви плащания
за погасяване на задълженията по договора. Към датата на депозирането на заявлението в
съда и към датата на обявяване на предсрочната изискуемост – 13.06.2023 г. общият размер
на просрочената сума по главницата е 583,31 лева, като са просрочени седем вноски с
падежи от 16.11.2022 г. до 16.05.2023 г.. Установява се от заключението, че за процесните
периоди, които са посочен в исковата молба задълженията на ответника са следните: общият
размер на дължимата главница, включително броя на просрочените вноски към датата на
обявяване на предсрочната изискуемост и обявения за предсрочно изискуем остатък от
усвоения кредит е в размер на 3500 лева. Размерът на наказателната лихва за периода от
16.11.2022 г. до 12.06.2023 г. е 21,52 лева. Размерът на законната лихва за периода от
13.06.2023 г. до 20.06.2023 г. е 8,88 лева.
В о.с.з. вещото лице поддържа заключението и разяснява, че дължимата лихва върху
всяка просрочена вноска е изчислена, считано от деня, следващ този, на който вноската е
била дължима, т. е. считано от 17 -то число.
Видно от приложеното на л. 26 от делото платежно нареждане ищецът е заплатил на
4
ЧСИ Добромир Даскалов сумата в размер на 24 лева за връчване на поканата за плащане на
дължимите суми по договора на ответника.
Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Ищецът основава вземанията си на приложения към исковата молба Договор за банков
кредит № 046LD-R-003499/19.04.2021 г.
Основателността на исковата претенция предполага съществуване на валидно
облигационно правоотношение между страните по договор за потребителски кредит, по
който банката е изпълнила задължението си да предостави на кредитополучателя
отпуснатата в заем сума, че длъжникът не е изпълнил договорното си задължение да
погасява дължимите месечни вноски в срок, поради което месечните вноски са просрочени,
размера на неплатената главница, размера на обезщетението за забава за периода, в това
число и че клаузите са валидно уговорени, не са неравноправни по смисъла на чл. 143 от
ЗЗП или че тези клаузи са уговорени индивидуално с потребителя по реда на чл. 146, ал. 1 от
ЗЗП.
От доказателствата по делото се установи, че на 19.04.2021 г. между страните е сключен
процесният договор за кредит, по силата на който банката е предоставила на ответника
банков кредит в размер на 3500 лева за подпомагане задоволяването на лични потребности
на кредитополучателя като физическо лице. Съществуването на надлежно учредено между
страните облигационно правоотношение по договор за кредит не е спорно по делото, а и се
установява от представения по делото договор от 19.04.2021 г., съдържащ уговорки за
всички съществени елементи на договора за банков кредит и носещи подписите на страните
по него, поради което съдът приема, че страните по делото са валидно обвързани от
сключения между тях договор за банков кредит.
Не е спорно също така обстоятелството, че ищецът е изпълнил точно и в срок
задълженията си по договора за кредит като е предоставил на ответника заемните средства.
Усвояването на кредита от страна на ответника се установява и от приетото по делото
заключение на съдебно-икономическата експертиза. Предоставянето на кредита е породило
насрещното задължение на кредитополучателя да върне предоставената сума при
уговорените условия и срокове. Тези обстоятелства обуславят извода на съда, че
заемодателят е изправна страна по договора, а за ответника е възникнало задължението да
изплаща вноските съгласно договорения погасителен план и на посочените в него падежни
дати.
От съдържанието на процесния договор с оглед предмета, страните и съдържанието
на правата и задълженията, се установява, че същият представлява договор за потребителски
кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Кредитополучателят е физическо лице, на което по
силата на процесния договор е предоставен кредит, който не е предназначен за
извършването на търговска или професионална дейност, поради което същият има
качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а ответното дружеството е
търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. Заемодателят е банка по смисъла на Закона
за кредитните институции, като дружеството извършва публично привличане на влогове или
други възстановими средства и представя кредити или друго финансиране за своя сметка и
на собствен риск. Предвид това приложение ще намерят не само общите норми на ЗЗД и ТЗ,
но и особените правила на ЗЗП и ЗПК.
5
Законът въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието на
договора за потребителски кредит, посочени в чл. 10 и чл. 11 от ЗПК. Разпоредбата на чл. 22
от ЗПК сочи, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20
и ал. 2 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен. При извършена
служебна проверка относно действителността на процесния договор съдът намира, че при
сключването му е спазена изискуемата по чл. 10, ал. 1 от ЗПК писмена форма на хартиен
носител и е използван подходящ и четим шрифт, като последното е видно без да са
необходими специални знания за установяването му. Договорът съдържа необходимите
реквизити: дата, място на сключване, индивидуализация на страните, срок, вид на
предоставения кредит, общ размер и начин на усвояването му, информация относно размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Налице са и
останалите, установени в закона изисквания за необходимо съдържание на договора за
потребителски кредит - изготвен е погасителен план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Следва да се има
предвид, че в договора изрично е посочено, че кредитополучателят не заплаща лихви на
банката, не дължи такси, комисиони и неустойки. По изложените съображения съдът
приема, че процесният договор за потребителски кредит съответства на изискванията на
ЗПК.
По отношение дължимостта на главницата съобразно разпоредбата на чл. 430, ал. 1 от
ТЗ с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума
за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва
сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. Както бе посочено и по-
горе, не съществува съмнение, че договореният паричен ресурс е усвоен от ответника.
Предвид това, то е възникнало корелативното задължение предоставената сума да бъде
върната съобразно уговореното.
В исковата молба се твърди, че кредитът не е погасяван по главница и е в просрочие от
16.11.2022 г. като са просрочени 7 броя вноски по главница с падежи от 16.11.2022 г. до
16.05.2023 г. и се съдържа позоваване на Раздел Х, т. 18. 2. б. „а“ от договора, като банката е
обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем, считано от 13.06.2023 г., след изтичане
на 30 – дневния срок за доброволно изпълнение на задълженията от връчване на поканата
чрез ЧСИ за това. От заключението на съдебно-икономическата експертиза се установи, че
по процесния договор не са извършени плащания за погасявания на задълженията по него,
като поради неплащане на седем вноски по кредита за главница по погасителен план с
падеж от 16.11.2022 г. до 16.05.2023 г. общо 583,31 лева банката е обявила кредита за
предсрочно изискуем. Според Раздел VIII, т. 12, б. „б“ от договора кредитополучателят се е
задължил да осигурява своевременно средства по разплащателната си сметка за извършване
на погашенията по кредита съгласно погасителен план, а според Раздел Х, т. 18. 2. б. „а“ от
договора банката има право да обяви кредита за изцяло и предсрочно изискуем, ако
кредитополучателят не извърши което и да е плащане по договора повече от 5 работни дни
след датата, на която плащането е станало изискуемо, поради което съдът намира, че са
6
налице предпоставките на т. 18. 2. б. „а“ от договора за обявяване на кредита за изцяло и
предсрочно изискуем. По въпроса за предпоставките, при които настъпва предсрочната
изискуемост на задължението по договор за банков кредит в т. 18 на Тълкувателно решение
№ 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че предсрочната
изискуемост на договора за кредит не настъпва автоматично с факта на неплащане на
съответните вноски, а с упражняване на правомощието на банката да направи кредита
предсрочно изискуем. Достатъчно условие за трансформиране на кредита в предсрочно
изискуем е волеизявление на кредитора за отнемане преимуществото на срока по договора
да е достигнало до кредитополучателя. С достигане на това волеизявление до последния
целият или неплатеният остатък по кредита е изискуем, както по отношение на
кредитополучателя, така и по отношение на поръчителя. С оглед така даденото разрешение
меродавна за преценката настъпила ли е предсрочната изискуемост на кредита е сбъдването
на предвидена в договора обективна предпоставка и упражненото от страна на банката
субективно право за отнемане преимуществото на срока, достигнало до кредитополучателя.
В случая банката е упражнила надлежно правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем на основание чл. 60, ал. 2 от ЗКИ на кредитополучателя, видно от представените
доказателства – чрез връченото от ЧСИ предизвестие от ищеца последният недвусмислено е
заявил, че кредитът е станал предсрочно изискуем и предизвестието е връчено лично на
ответника.
По делото не са наведени твърдения и съответно представени доказателства от страна
на ответника, че е извършвал плащания по договора.
Предвид изложените съображения съдът намира, че по силата на възникналото между
страните облигаторно правоотношение в полза на кредитора е възникнало вземане за
непогасената главница и наказателна лихва в размерите, установени от вещото лице – за
сумата от 3500 лева главница и за сумата от 21,52 лева - наказателна лихва за периода от
17.11.2022 г. до 12.06.2023 г., като искът за наказателна лихва следва да се отхвърли за
разликата до претендирания размер от 21,66 лева и за дата 16.11.2022 г., тъй като съгласно
уговореното в договора същата се дължи, считано от деня, следващ датата на съответната
вноска, т. е. от 17 то число. На кредитора се следват и дължимата законна лихва в размер на
8,88 лева за периода от 13.06.2023 г. до 20.06.2023 г. Като законова последица следва да се
уважи и претенцията за заплащане на законна лихва върху главницата от датата на
депозиране на заявлението в съда – 21.06.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
Претенцията за съществуване на вземане за разноски за връчена покана за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем в размер на 24 лева също следва да бъде уважена, тъй като
се установи от доказателствата по делото, че тези разходи са действително извършени от
ищеца.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски,
съразмерно на уважената част от исковата претенция, сторени в заповедното и исковото
производство. Ищецът е представляван от юрисконсулт, на който на основание чл. 78, ал. 8
от ГПК с оглед сложността на делото и материалния интерес за исковото производство
следва да се определи възнаграждение съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на
7
правната помощ в размер от 250 лева. С оглед уважената част от исковата претенция в полза
на ищеца следва да се присъди сумата в размер на общо 889,91 лева, от които 768,84 лева в
исковото производство и 121,07 лева разноски в заповедното производство.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че ответникът С. Г. Б., с
ЕГН **********, с адрес гр. Пазарджик, ул. „***** дължи на „Първа инвестиционна банка“
АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. “Цариградско
шосе” № 111 П следните суми по Договор за банков кредит № 046LD-R-003499/19.04.2021 г.:
сумата от 3500 лева главница, сумата от 21,52 лева наказателна лихва за периода от
17.11.2022 г. до 12.06.2023 г., сумата от 8,88 лева законна лихва за периода от 13.06.2023 г. до
20.06.2023 г., сумата от 24 лева разноски за връчена покана, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -
21.06.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по
ч. гр. д. № 2275/2023 г. по описа на РС Пазарджик, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковата претенция
за наказателна лихва за размера над присъдената сума от 21,52 лева до претендирания
размер от 21,66 лева и за дата 16.11.2022 г., като неоснователна.
ОСЪЖДА С. Г. Б., с ЕГН **********, с адрес гр. Пазарджик, ул. „***** ДА
ЗАПЛАТИ на „Първа инвестиционна банка“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. “Цариградско шосе” № 111 П сумата в размер на общо 889,91
лева разноски в исковото и заповедното производство, съразмерно с уважената част от
исковата претенция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Пазарджик съд в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
8