Определение по адм. дело №317/2025 на Административен съд - Търговище

Производството е по реда на чл.166, ал.3, във връзка с ал.4 от АПК.

Образувано е по искане за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0321-000126/18.06.2025г., издадена от полицейски инспектор, РУ – Попово към ОДМВР – Търговище – И. Р. И., обективирано в жалбата на К. О. З., [ЕГН] от с. Трескавец, общ. Антоново, обл. Търговище, [улица], подадена чрез адвокат Д. С. от АК – Велико Търново, със съдебен адрес: гр. Велико Търново, обл. Велико Търново, ул. „Цанко Церковски“ № 39,офис 401 против законосъобразността на същата Заповед.

В жалбата се моли на основание чл.166, ал.4, във връзка с ал.2 от АПК и ТР № 05/08.09.2009г. по т.д. №1/2009г. на ВАС, съдът да спре допуснатото предварително изпълнение на оспорената Заповед до приключване на съдебното производство по нейното оспорване.

В жалбата като доводи на искането се сочи нищожност на Заповедта, липса на мотиви /фактически и правни основания/ и на съществени реквизити в акта. Излага се становище, че в производството по издаване на обжалваната Заповед не е изследвано обстоятелството дали водачът е управлявал процесното МПС със знанието на собственика и дали му е предоставен от последния за твърдените в Заповедта цели. Навежда се, че предварителното изпълнение на обжалваната Заповед ще причини значителни и труднопоправими вреди на адресата на Заповедта. Излага се твърдение, че временно спреният автомобил е необходим на неговия собственик К. О. З. за ползването му от същия, както и от неговата майка Е. И. О., която пътува до местоработата си с него, както и на неговия брат Н. О. З., който е студент в ТУ в гр.Варна и пътува с него, във връзка с обучението си до гр. Варна. Излагат се доводи обосноваващи несъразмерност на вредите с целите на издадения административен акт.

При проверка на данните по делото, съдът установи следното от фактическа страна:

Със Заповед № 25-0321-000126/18.06.2025г, издадена от полицейски инспектор, РУ – Попово към ОДМВР – Търговище – И. Р. И., на искателя К. О. З., [ЕГН] от с. Трескавец на основание чл.171, т.2, б.„м“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ - временно спиране от движение на ППС – лек автомобил „БМВ 320“, с регистрационен номер [рег. номер] за срок от 3 месеца.

Заповедта е връчена на К. О. З. на 24.06.2025г.

Жалбата на К. О. З. срещу законосъобразността на Заповед № 25-0321-000126/18.06.2025г., на полицейски инспектор, РУ – Попово към ОДМВР – Търговище – И. Р. И., и обективираното в нея искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта са подадени в Административен съд – Търговище на 30.06.2025г. с вх.№1775/30.06.2025г.

При така установеното от фактическа страна съдът приема следното:

Искането е направено при наличието на редовно оспорване на административния акт, чието спиране на предварителното изпълнение се иска, от надлежна страна и при наличие на правен интерес. В разпоредбата на чл.172, ал.6 от ЗДвП не се съдържа изрична забрана за съдебен контрол, с оглед на което изискването на чл.166, ал.4 от АПК се явява спазено.

При разглеждане на искането по същество, съдът намира същото за неоснователно по следните съображения:

В конкретният случай предварителното изпълнение е допуснато по силата на законовата разпоредба на чл.172, ал.6 от ЗДвП.

В случаите когато законът разпорежда предварително изпълнение на един административен акт той презюмира наличието на някоя от предпоставките по чл.60, ал.1 от АПК. В тези случаи, съдът следва да прецени дали незабавното изпълнение може да причини значителна или труднопоправима вреда на адресата на акта, а не на други лица, като вредата трябва да е конкретна и по значимост противопоставима на презумираните предпоставки по чл. 60, ал. 1 от АПК. Предпоставка, за да се постанови спиране на горепосочената заповед, е само наличието на друг противопоставим интерес, който по степен на важност е от категорията на изброените в чл. 60, ал. 1от АПК, какъвто в конкретния случай не се сочи. Наведените в жалбата твърдения за необходимост от ползването на автомобила от неговия собственик, обосновават единствено неудобства за Зюфтиев от отнетата му възможност да ползва автомобила, но същите не са нито непреодолими, нито могат да бъдат противопоставени на обществения интерес. Целта на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Заповедта в случая е защита на обществените отношения, свързани с безопасността на движението по пътищата и преустановяването на административни нарушения, които застрашават живота и здравето на хората.

Изложените в жалбата доводи за липса на мотиви и за несъразмерност на вредите с целите на акта, обосновават единствено незаконосъобразност на оспорената Заповед. Последното обаче се различава от преценката за законосъобразността на предварителното изпълнение на Заповедта и подлежи на отделно доказване. Обстоятелствата дали автомобила е бил предоставен на водача със знанието на собственика е ирелевантно за спирането. Последното може да бъде постановено от съда само при наличието на доказани предпоставки по чл.166,ал.2 от АПК, каквото посоченото обстоятелство не съставлява.

В производството по чл.166, ал.4, във връзка с ал.2 от АПК тежестта на доказване се носи от искателя и за да се пристъпи към законосъобразно спиране на предварителното изпълнение на акта, искателят следва не само да обоснове, но и да докаже, че от предварителното изпълнение на този акт за него ще настъпят конкретни вреди. В случая към жалбата изобщо липсват представени доказателства за наличието по отношение на К. О. З. на някоя от предпоставките по чл.166, ал.2 от АПК.

Едновременно с това разпоредбата на чл.166, ал.2 от АПК изисква и наличието и на още едно кумулативно предвидено условие, а именно – изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства, т. е. такива, които са настъпили след издаване на оспорения административен акт. Такива обстоятелства в случая изобщо не се навеждат. Само последиците от изпълнението на издадения административен акт, сред които са твърдените в жалбата неудобства за Зюфтиев, за които не се и сочат доказателства, не представляват основание за уважаване на искането по чл. 166, ал. 4 от АПК. В конкретния случай е налице превес на обществения интерес, а именно безопасността на движението по пътищата за всички участници в него.

По изложените съображения, съдът приема, както за необосновано, така и за недоказано по делото, че по отношение на К. О. З. са налице материалните предпоставки по чл.166, ал.2, във връзка с ал.4 от АПК за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на наложената ПАМ.

На основание всичко гореизложено, съдът намира, че следва искането на К. О. З., обективирано в жалбата му срещу гореописаната Заповед да бъде оставено без уважение като неоснователно.

Воден от горното и на основание чл.166, ал.3 от АПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на К. О. З., [ЕГН] от с. Трескавец, общ. Антоново, обл. Търговище, [улица], подадено чрез Д. С. от АК – Велико Търново, със съдебен адрес: гр. Велико Търново, обл. Велико Търново, ул. „Цанко Церковски“ № 39,офис 401, за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0321-000126/18.06.2025г., издадена от полицейски инспектор, РУ – Попово към ОДМВР – Търговище – И. Р. И., обективирано в така подадената от него жалба срещу същата заповед с вх.№1775/30.06.2025г.

Определението подлежи на обжалване пред ВАС, с частна жалба в 7-дневен срок от неговото съобщаване.

Препис от определението да се изпрати на К. О. З. и на полицейски инспектор, РУ – Попово към ОДМВР – Търговище – И. Р. И..