РЕШЕНИЕ
№ 380
гр. Пловдив, 30.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Миглена Ил. Площакова
при участието на секретаря Боряна Ал. Костанева
като разгледа докладваното от Миглена Ил. Площакова Търговско дело №
20245300900102 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Банка ДСК“
АД на 14.02.2024 год., с която са предявени осъдителни искове против А. Х., г. на В. за
присъждане на парични суми на договорно основание.
Ищецът твърди, че по силата на сключения с ответника на 25.02.2015 г. Договор за
целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД,
банката е предоставила на ответника банков кредит в размер на 70409,88 лева, на части, за
заплащане на семестриални такси за обучение в Медицински университет - гр. Пловдив.
Договорът бил сключен при общи условия, които са неразделна част от него. Предвиден бил
гратисен период от датата на първото усвояване до изтичане на една година от първата дата
за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа, съгласно
учебния план за съответната специалност и образователно-квалификационна степен, при
срок на погасяване 120 месеца от изтичане на гратисния период. Договорена била
фиксирана годишна лихва от 7%, която се начислява върху усвоената част от кредита,
включително по време на гратисния период.
Твърди се също, че гратисният период е изтекъл на 30.06.2021 г., доколкото краен
срок за полагане на последния държавен изпит от ответника е бил м. 06.2020 г. Съответно
първата падежна дата е била 28.07.2021 г. Ответникът заплатил частично три от вноските по
погасителния план, но преустановил плащанията. Останало непогасено задължение за
главница в размер на 31 370,40 лв. Към датата на подаването на исковата молба непогасени
1
били вноски с падеж 28-число на месеците след декември 2021 год.
Поради допусната забава на плащанията над 90 дни и на основание чл. 17, т. 2 от ОУ,
с подаването на исковата молба „Банка ДСК“ АД прави изявление, че обявява за предсрочно
изискуем целия непогасен остатък от задължението по договора за кредит.
Поради изложеното ищецът моли да бъде осъден ответника А. Х. да заплати на
"Банка ДСК" АД следните суми:
сума в размер на 31 370,40 лева, представляваща главница по Договор за целеви
потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД от
25.02.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба – 14.02.2024 год. до окончателното й изплащане;
сума в размер на 4 909,58 лева, представляваща договорна (възнаградителна) лихва,
начислена за периода от 28.12.2021 г. до 13.02.2024 г. вкл.;
сума в размер на 707,63 лева, представляваща обезщетение за забава /лихвена
надбавка за забава/, дължима за периода от 28.07.2021 г. до 13.12.2024 г. вкл.
Предявените обективно съединени искове са допустими и са с правно основание чл.
430 ТЗ, вр. с чл. 17, ал. 2, вр. чл. 24 ЗКСД, чл. 92 и чл. 86 ЗЗД.
Ангажирани са доказателства. Претендират се всички сторени в производството
съдебно-деловодни разноски.
Ответникът не е открит на нито един от посочените от ищеца и известни по делото
адреси, в т.ч. и на този във В.. На основание чл. 47, ал. 6 ГПК му е назначен особен
представител на разноски на ищеца.
Постъпил е отговор на исковата молба от особения представител на ответника А. Х..
Оспорва се основателността на предявените искове. Оспорват се фактическите твърдения за
договорена фиксирана лихва от 7%, както и че гратисният период е изтекъл на 30.06.2021
год. Твърди се, че според удостоверението от МУ – Пловдив, издадено на 17.02.2017 год.,
гратисният период изтича на 30.06.2023 год. и първата падежна дата е 28.08.2023 год.
Доколкото в периода от 10.08.2023 год. до 03.10.2023 год. ответникът заплатил сума в общ
размер на 2883,97 лв., то към датата на образуването на делото той бил изправна страна по
договора и за ищеца не са налице основания да трансформира кредита в предсрочно
изискуем.
След анализ на клаузите на договора и ОУ, както и на съдържанието на нормите на
ЗКСД особеният представител на ответника въвежда възражение за нищожност на
договора. Счита, че той противоречи на императивни правни норми от ЗКСД и ЗЗП и на
основание чл. 17, ал. 6 от ЗКСД, поради неспазени изисквания на ал. 1 и ал. 4 и на чл. 18, ал.
3, договорът за кредит е недействителен.
Липсвала уговорка относно размера на дължимата лихва – посоченото в т. 7, че
кредитополучателят заплаща лихва, която не може да надхвърля 7% на годишна база,
2
указвало максимален размер на евентуалната лихва, но не и конкретен приложим към
кредита лихвен процент. Така клаузата на т. 7 била неясна, заблуждаваща и не давала
основание на ищеца да начислява лихва върху усвоената част от кредита в размер именно на
7% на годишна база.
Възразява се срещу вА.дността на клаузата на т. 10.2 от приложимите ОУ,
предвиждащи, че начислената по време на гратисния период лихва върху усвоената част от
кредита се капитализира годишно, т.е. прибавя се към главницата. Чрез капитализацията
след изтичане на гратисния период размерът на главницата не бил равен на размера на
отпуснатите средства за такси за обучение, както изисквал чл. 24, ал. 1, т. 1 ЗКСД, а
обхващал и възнаграждението на банката за този период. Това водело и до неправилно
формиране на вземането за лихва. Особеният представител счита посоченото за
заблуждаваща и нелоялна търговска практика, противоречаща на европейското
законодателство. Нарушение било допуснато на разпоредбите на чл. 17, ал. 4 и чл. 18, ал. 3
от ЗКСД, тъй като на кредитополучателя не е дадена точна и пълна информация относно
условията на договора и оскъпяването на кредита. Начисляването на лихва върху
капитализирана лихва водело до начисляване на лихва, която е в по-голям размер от
договорения максимум от 7%. Доколкото целият договор според ответника е
недействителен, недължими били акцесорните вземания.
Позовава се на чл. 17, ал. 7 ЗКСД, според който когато целият договор е
недействителен, кредитополучателят дължи да върне само чистата стойност на кредита,
но не дължи лихви, такси и др. разходи. В конкретния случай чистата стойност на усвоените
от ответника средства била 23 469,96 лв. с падеж на първа вноска – 28.08.2023 год., платим
на вноски от по 195,58 лв. Ответникът заплатил сума в общ размер на 2 883,97 лв., с което
покрил 15 месечни вноски. Поради това към датата на образуването на делото банката
нямало право да преобразува кредита в предсрочно изискуем.
Настоява се предявените искове да бъдат отхвърлени.
В допълнителната искова молба се оспорват възраженията на ответника, изложени в
отговора, като се развиват съображения, основани на твърдението, че съдържанието на
сключения договор е утвърдено от министъра на образованието и министъра на финансите и
всички негови клаузи се съобразени с нормативните изисквания. Развиват се съображения,
че капитализирането на неизискуеми лихви към неизискуема главница на основание чл.
10.2. от ОУ не съставлява анатоцизъм по см. на чл. 10, ал. 3 ЗЗД. Акцентира се, че тъй като
общият размер на задължението се формира след изтичането на гратисния период, то не
съществува възможност за съставяне на коректен погасителен план към датата на
сключването на договора. Поддържа се твърдението, че към датата на подаването на
исковата молба кредитополучателят е допуснал забава в продължение на повече от 90 дни и
банката има право да трансформира кредита в предсрочно изискуем.
В отговора на допълнителната искова молба особеният представител на ответника
поддържа първоначалния отговор и доразвива възраженията си срещу основателността на
3
исковете.
С доклада по делото съдът е приел, че предявените осъдителни искове за допустими.
Предвид цената на един от исковете - този за главница, който е над 25 000 лв., делото е
родово подсъдно на окръжен съд като първа инстанция. Не са повдигнати възражения за
местна неподсъдност на спора.
Българският съд е приел, че е национално компетентен да разгледа спора съгласно чл.
4, ал. 1, т. 2 от КМЧП. След преустановяване членството на Обединеното кралство В. и
Северна Ирландия в ЕС и след изтичане на преходния период, удължен до 31.12.2020 г., няма
основание за приложение както на Регламент /ЕС/ № 1215/2012 год. на ЕП и на Съвета
относно компететността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и
търговски дела. Липсва основание за приложение и на Брюкселската конвенция относно
компетентността и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела,
подписана на 27.09.1968 г. и Протокола за нейното тълкуване от Съда, подписан на
03.06.1971 г. в Люксембург, които също са престанали да се прилагат по отношение на
Обединеното Кралство В. и Северна Ирландия - по аргумент от споразумението за
напускане на Съюза. Считано от 01.01.2021 г. законодателството на Съюза не се прилага по
отношение на Обединеното кралство В. и Северна Ирландия като последица от
прекратяване на членството на страната в ЕС. Досежно Брюкселската конвенция относно
компетентността и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела,
подписана на 27.09.1968 г. и Протокола за нейното тълкуване от Съда, подписан на
03.06.1971 г. в Люксембург е налице и изрична нотификация от 01.02.2021 г. от
правителството на Обединеното кралство В. и Северна Ирландия до *** на Съвета на ЕС
относно становището на напусналата Съюза държава - членка за неприложимостта на тази
конвенция към нея. От друга страна към настоящия момент между Република България и
Обединеното кралство В. и Северна Ирландия не съществува и двустранен договор за
правна помощ, определящ компетентния съд при договор с потребител. По изложените
съображения следва да намери приложение разпоредбата на чл. 95, ал. 4, във връзка с чл. 95,
ал. 3 и ал. 1 и чл. 4, ал. 1 т. 2 от КМЧП. Съгласно чл. 94, ал. 1 от КМЧП, когато страните не
са избрА. приложимото право, прилага се правото на държавата, с която договорът е в най-
тясна връзка. В конкретния случай договорът е сключен в Република България, кредитът е
предоставен на ответника от юридическо лице, регистрирано в Република България и е за
финансиране на обучението и в българско висше учебно заведение. От обстоятелствата, при
които се развива договорното правоотношение, може да се направи извод, че приложимо
към спора е българското право като право на държавата, с която договорът има най-тясна
връзка. Поради това с доклада по делото исковете са квалифицирани по българските закони.
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, след преценка на събраните по делото доказателства –
поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:
Въз основа на приетите по делото писмени доказателства се установява, че на
25.02.2015 г. в гр. Пловдив между страните по делото е подписан Договор за целеви
потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД, по който
4
ищецът, в качеството на банка, е кредитор, а ответникът е кредитополучател. Предмет на
договора е отпускане на кредит за заплащане на такси за обучение в размер на 70 409,88 лв.
със срок за издължаване 120 месеца, считано от датата на изтичане на гратисен период. За
предоставения кредит се плаща фиксирана лихва, която не може да надхвърля 7% на
годишна база. С чл. 3 е уговорено, че гратисният период за издължаване на главницата и
лихвата обхваща времето от датата на първото усвояване до изтичане на една година от
първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа
съгласно учебния план за съответната специалност и образователно – квА.фикационна
степен, съответно от датата, на която изтича срока на докторантурата. Кредитът се усвоява
на части въз основа на представен документ за записан семестър. Сумата за всяка държавна
такса за обучение се превежда по сметка на учебното заведение, посочено в документа,
удостоверяващ качеството студент. Преводът се извършва не по-късно от последната дата за
плащане на таксата за съответният семестър. Според чл. 5, кредитът се погасява по там
посочена банковата сметка на ищеца на равни месечни вноски, съгласно погасителен план,
който се изготвя и предоставя на кредитополучателя след изтичане на гратисния период.
Погасителният план съдържа информация за общата сума, която се дължи.
Падежната дата за издължаване на месечните вноски след изтичане на гратисния
период е 28-мо число на месеца. С чл. 10 страните са се съгласили, че неразделна част от
договора са общите условия /ОУ/ за предоставяне на целеви потребителски кредит за
финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД, които кредитополучателят е
получил и приема с подписването на договора.
Според чл. 11 кредитополучателят не дължи такси, комисионни и други разходи,
непосредствено свързани с отпускането и управлението на кредита.
Договорът е двуезичен – изготвен е на *****. Всяка страница е подписана саморъчно
от ответника.
Приети по делото са и общите условия към договора, също носещи подпис на
ответника върху всяка страница, които също са изготвени на *****. Според чл. 10.2 от
същите, лихвата по договора се начислява върху усвоената част от кредита, включително по
време на гратисния период, като в последния случай се капитализира годишно.
С чл. 17.2 е предвидено, че при допусната забава в плащанията на главница и/или
лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в
просрочие. До предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред остатъкът от
кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер
на 10 процента пункта, а след тази дата – с надбавка за забава, равна на законната лихва по
чл. 86 от ЗЗД.
С чл. 18.1 са уговорени случаите на неизпълнение на договора, при които кредиторът
има право да превърне кредита в предсрочно изискуем, една от които е неплащане на падеж
на три последователни погасителни вноски. Правото да се обяви кредита за предсрочно
изискуем се упражнява чрез отправяне на поканализа отстраняване на неизпълнението в
5
срок от 2 седмици от получаване на поканата, като след изтичане на този срок настъпва
предсрочната изискуемост на кредита – чл. 18.2 от ОУ.
Към исковата молба е приложен погасителен план, който не е подписан от страните. В
него падежни месечни дати са 28-мо число на всеки месец в периода от 28.07.2021 г. до
28.06.2031 г. Предвидени са 120 месечни вноски в размер на 357,07 лв. всяка, в резултат на
които общият размер на главницата за погасяване е 32 303,56 лв., а договорната лихва е 12
705,14 лв.
Приети по делото са представените от ищеца три уверения, издадени от Медицински
университет - Пловдив по чл. 10, ал. 3 от ЗКСД за правото на ответника да запише съответен
семестър от курс на обучение в редовна форма по специалност „***“, със срок на обучение
от 10 семестъра + 9 месеца стаж. Според уверението, издадено на 09.02.2015 год.,
ответникът има право да се запише за летния семестър на първи курс през учебната
2014/2015 год. обучението включва 10 семестъра и 9 месеца стаж, като срокът за полагане на
последния държавен изпит е юни 2020 год. Годишната такса за обучение е 8 000 евро, а
семестриалната е 4 000 евро. Липсва уверение за втори курс, но липсват и твърдения за
изплатени от ищеца такси за обучение на ответника през учебната 2015/2016 год. Според
представеното уверение, издадено на 17.02.2017 год., ответникът има право да запише летен
семестър през учебната 2016/2017 год., като ** в трети курс в МУ – Пловдив. Отново е
посочено, че обучението е с продължителност 10 семестъра и 9 месеца стаж. Същевременно
е посочено, че срокът за полагане на последния държавен изпит е юни 2022 год. Тази дата не
кореспондира с математическите и хронологични изчисления досежно това кога се провежда
десетия семестър и продължителността на деветмесечния стаж. Хронологията сочи, че
десетият семестър, част от пети курс на обучение през учебната 2018/2019 год., приключва
през м. 06.2019 год. А в уверение от 01.03.2018 год. е посочено, че ответникът има право да
запише летен семестър на четвърти курс през учебната 2017/2018 год. В това уверение
срокът за полагане на последния държавен изпит изобщо не е посочен – предвиденото за
това място в уверението е останало непопълнено.
От представените от ищеца извлечения от банкова сметка с титуляр ответника за
периода от 25.02.2015 г. до 13.02.2024 г., преводните нареждания в полза на Медицински
университет - Пловдив и операционни бележки, както и от изслушаната по делото ССчЕ,
изготвена компетентно и безпристрастно, въз основа данните по делото и проверка на
счетоводните записи при ищеца, неоспорена, която съдът кредитира, се доказва, че чрез
заверка на банковата сметка на ответника има три усвоявания на кредита в размер на по
7823,32 лева /левова равностойност на семестриална такса от 4000 евро/, в общ размер на 23
469,96 лв. /три семестриални такси/. Датите на преводите съвпадат с началото на летните
семестри по приложените уверения на университета. Сумите са превеждани първо по
разплащателната сметка на А. Х., след което са превеждани по сметка на Медицински
университет – Пловдив.
Изчисленията на вещото лице С. установяват, че ищецът е приел в счетоводството си
гратисен период от първото усвояване - 26.02.2015 год. до 28.07.2021 г. включително. За този
6
период кредиторът е начислявал 7% договорна лихва върху усвоените суми от кредита,
която възнаградителна лихва е капитализирал чрез прибавяне към усвоената главница. В
резултат на това за гратисния период начислената и капитализирана лихва е 7 654,68 лв., а
главницата с натрупвания е 31 124,64 лв.
Сумата от 32 303,56 лв. е посочена в погасителния план като главница към 28.07.2021
г., върху която се начислява договорна лихва от 7% на година. Сформираните месечни
вноски от 375,07 лв. включват сума за погасяване на главница и начислена лихва с
променливо съотношение.
Ответникът е платил 1935,08 лв. в периода от 10.08.2023 г. до 03.10.2023 г.
включително, като е извършил плащането чрез три превода. Твърдението на ищеца, че
доброволните плащания, извършени от ответника, са били в размер на 2883,97 лв. не се
подкрепиха с доказателства, доколкото от експертизата се установи, че платена от Х. сума в
размер на 948,89 лв. е била сторнирана и възстановена по сметка на ответника. Така общият
размер на доброволните плащания е именно сумата 1935,08 лв.
Вещото лице е извършило проверка на изчисленията и е констатирало, че ищецът е
начислявал за гратисния период и след това възнаградителна лихва от 7%. По делото няма
спор, че след изтичане на гратисния период начислената за него възнаградителна лихва е
прибавена към главницата, превърната е в част от главницата и цялата сума е олихвявана с
възнаградителна лихва от 7%.
Изготвен е вариант в заключението, при който за гратисния период и след него е
начислена договорна лихва от 7% само върху размера на усвоената главница, без към нея да
се включва размера на възнаградителната лихва за гратисния период, и като са взети
предвид извършените от ответника плащания. В този случай към момента на връчването на
препис от исковата молба на особения представител на ответника дължимата главница е 23
739,08 лв., начислената договорна лихва за гратисния период от 26.02.2015 г. до 28.07.2021 г.
е 7 654,68 лв., а дължимата договорна лихва от падеж 28.07.2021 г. до 08.04.2025 г.
/получаването на препис от ИМ от особения представител на ответника/ е 5302,55 лв., а
санкциониращата лихва за същия период е 1024,28 лв. С оглед диспозитивното начало в
гражданския процес, въздигнато като основен негов принцип в чл. 6 ГПК, от значение за
делото е по-кратък период, а именно този, посочен в петитума на исковата молба като краен
момент на двете акцесорни претенции – до 13.02.2024 год. Поради това изчисленията на
вещото лице по т. 6 от експертизата следва да се подложат на допълнителен анализ.
Установява се, че за исковия период, ограничен до датата 13.02.2024 год.,
възнаградителната лихва върху чистата непогасена /с извършените три плащания/ главница
е в размер на 3401,41 лв. А размерът на санкционната лихва за същия период е 495,43 лв.
Това са сумите, посочени в реда от таблицата, касаещ падежната дата 28.01.2024 год.
/следващият ред – 28.02.2024 год. съдържа изчисления след крайния момент на исковия
период и като такъв не може да служи за основа за изводите на съда/.
В т. 3 от заключението на вещото лице е залегнала констатацията, че към датата на
7
подаването на исковата молба в съда са просрочени 26 броя вноски, а допуснатата забава е
от 886 дни.
С исковата молба е формулирано изявление на ищеца за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем поради неплащане на падеж на 28-мо число на месеца на 26 месечни
вноски за главница и лихва за периода 28.12.2021 г. – 28.12.2022 г. и при допусната забава в
плащането над 90 дни. Не са налице доказателства, че изявлението на банката за предсрочна
изискуемост е било получено преди подаването на исковата молба. Подобно връчване не се
и твърди да е извършено преди сезирането на съда. Именно поради това в исковата молба
ищецът е формулирал изрично свое изявление за трансформация на кредита в предсрочно
изискуем. Връчването на изявлението за предсрочна изискуемост е осъществено чрез
връчването на препис от исковата молба на особения представител на ответника адв. В.,
което е сторено на 08.04.2025 год. /л.122 от делото/.
Въз основа на така събраните доказателства, съдът достига до следните фактически и
правни изводи:
Между страните е сключен договор за банков кредит в полза на физическо лице с цел
плащане на семестриални такси за обучение в университет. Този вид договори са регулирани
от държавата с нормите на Закона за кредитиране на ** и докторантите /ЗКСД/, които, с
оглед предмета и изричното законодателство, се явяват специални по отношение на
правилата на чл. 430 от ТЗ и на правилата за договор за заем по ЗЗД. Това означава, че
договорът, предмет на делото, се урежда от правилата на ЗКСД и доколкото няма изрични
норми, при празноти, от общите правила на ТЗ, ЗК, ЗЗД и ЗЗП при кредитополучател –
физическо лице.
С оглед целта и вида на обществените отношения, предмет на ЗКСД, указани в чл. 1 и
чл. 2 от този закон, че правилата му, уреждащи начина на сключване, предмета и
изпълнението на договора за кредит между банка и **, с оглед въведената специална уредба
и защита, са императивни. Те са създадени с цел защита на **, за да им гарантират правото
на достъп до образование като форма на държавна политика в тази сфера, проява на която е
дадената държавна гаранция по всеки един договор – при неплащане на кредита, сумата се
погасява от държавния бюджет чрез плащане от Министерство на образованието. Поради
това към тези договори се прилага, съгласно чл. 17, ал. 5 от ЗКСД, защитата на чл. 143 – чл.
148 от ЗЗП.
Израз на засилената защита и оттук императивно разписани норми следва да се считат
следните правила:
чл. 17 от ЗКСД, според които кредитополучателят не е длъжен да извършва плащания,
които не са включени в условията на сключения договор, който трябва да бъде писмен и
написан на ясен и разбираем език; всеки превод е в размер на дължимата такса за обучение;
когато не са спазени изискванията за писмен договор, или се изисква плащане, невключено в
условията на договора, както и когато преди сключването му банката не уведоми
кредитополучателя за всички условия на договора, той е недействителен и в този случай се
8
връща само чистата стойност на кредита, но не и лихви, такси и други разходи; чл. 19 ЗКСД,
според който кредитополучателите не дължат заплащане на такси, комисиони или други
разходи, непосредствено свързани с отпускане и управление на кредита, като такива
уговорки са нищожни; чл. 20 ЗКСД, според който лихвата, която кредитополучателят дължи
на банката, не може да надхвърля 7% пункта и уговорка за по-висока лихва е нищожна; чл.
23 ЗКСД, според който кредитополучателят не дължи плащане на главницата и лихвите по
кредита по време на гратисния период, обхващащ времето от сключване на договора до
изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или
защита на дипломната работа съгласно учебния план за съответната специалност; чл. 24 от
ЗКСД, според който общият размер на задълженията на кредитополучателя се формират
след изтичане на гратисния период и включват главницата, чийто размер се определя от
сумата на отпуснатите средства за такси, и лихвата, дължима за срока на договора, като
изплащането започва един месец след изтичане на гратисния период съгласно погасителния
план, уговорен между страните, при което погасяването на общия размер на кредита на
равни месечни погасителни вноски става в 10-годишен срок, считано от края на гратисния
период.
По делото се доказа, че след сключване на договора и въз основа издадени по реда на
чл. 10, ал. 3 от ЗКСД от МУ – Пловдив уверения, за периода от 2015 г. до 2018 г. ответникът
ежегодно е записвал летен семестър на **** „..“, въз основа на което ищецът е извършил
плащане на три месечни такси за обучение от по 7 823,32 лв. всяка. Общоплатената и
следователно усвоена за плащане на такси за обучение сума по кредита е 23 469,96 лв.
Съобразно правилото на чл. 23, ал.1 и ал. 2 от ЗКСД, страните са уговорили, че за срока
на обучение, който обхваща времето от сключване на договора до изтичане на една година
от първата датата за провеждане на последния държавен изпит, има гратисен период на
договора, през който не се дължи плащане на главницата и лихвите, като за времето на
гратисния период банката начислява лихви по кредита.
След анализ на коментираните три уверения на МУ – Пловдив, въпреки
противоречивата и непълна информация в тях досежно срока за полагане на последния
държавен изпит, съдът приема за установено, че датата на последния държавен изпит за
ответника е м. 06.2020 год. Това е така, тъй като е несъмнено според данните и в трите
уверения, че обучението на ответника по специалността „****“ е започнало през учебната
2014/2015 год. и е с продължителност 10 семестъра, след които се провежда 9 месечен стаж.
Десети семестър на пети курс би завършил през 2019 год., а деветмесечения стаж би
приключил в края на учебната 2019/2020 год. /м.06.2020 год./. Гратисният период изтича
една година след първата дата за провеждане на последния държавен – т.е. същият е изтекъл
на 30.06.2021 г. и след тази дата, на 28-мо число според уговорките, се поражда
задължението на ответника да погасява получения кредит и лихвите по него. В тази връзка,
доводите на особения представител на ответника, основани на отразеното в уверението,
издадено през 2017 год., в което е посочено, че последният държавен изпит следва да се
проведе през м. 06.2022 год., се възприемат за неоснователни, базирани на допусната в
9
уверението очевидна техническа грешка.
Погасяването следва да стане по погасителен план, който се изготвен след 28.07.2021
г., с оглед първия падеж и изискуемост на плащане на 28.07.2021 г. Не се установява
ответникът да се е явил в офис на банката, за да се подпише съставения погасителен план.
Доколкото е необходимо длъжникът да прояви активност и не го е сторил до датата на първи
падеж за плащане 28.10.2021г., следва, че не е оказал нужното съдействие на кредитора по
подписване на погасителния план според поетото от него задължение по чл. 5 от договора.
Съдът отчита, че окончателният размер на кредита не е известен към датата на
сключване на договора, както е при типичните кредитни правоотношения, а се определя на
база реално усвоени суми за семестриални такси, което зависи от броя на семестрите, които
студентът записва на база успешно положени изпити за предходния период, поради което не
е удачно и възможно изготвяне и подписване на погасителен план при сключване на
договора с ясни анюитетни вноски отнапред, защото няма сигурност как ще протече
следването на студента. А както сочи и процесният случай, студентът не се е възползвал от
възможността кредитната институция да покрие таксите за зимните му семестри.
Изхождайки от това, ищецът е възприел редакцията на чл. 5 от договора като удачна. След
като обаче падежът е настъпил и ответникът не се е явил, за да подпише погасителен план,
следва в отношенията им да се прилага изготвения от ищеца погасителен план със 120
месечни вноски.
Неоснователни са възраженията на ответника за недействителност на сключения
договор за кредит. С оглед предмета на договора, не е възможно изготвяне и предоставяне
на погасителен план при сключване на договора, защото към този момент не е ясно за колко
семестъра ответникът ще успее успешно да положи изпити. При изтичането на срока за
семестриално завършване и платени от банката такси за ответника е възникнало
задължението да посети отново офиса на банката, за да подпише и получи погасителен план.
Неоснователно е възражението, че липсва уговорен размер на дължимата
възнаградителна лихва по договора поради възпроизвеждане в чл. 7 на договора на чл. 20
ал.1 от ЗКСД. Вярно е, че избраната от банката редакция на чл. 7 не е най-прецизната от
езикова гледна точка, но не може да се сподели, че не е ясна и че буди съмнение какъв
процент възнаградителна лихва са уговорили страните – това е максималният от 7%, защото
не е разписан по-нисък размер, а и при съмнение следва да се приложи законовият максимум
на чл. 20, ал. 1 от ЗКСД като горен защитен праг.
Неоснователно би било възражение, че в отношенията между страните няма разписани
ясни правила, приети от ответника, за неустойка при забава, наименована лихва за забава от
17% по чл.17.2 от ОУ. Както се каза, ответникът е подписал и по този начин се е съгласил и
приел общите условия на банката да се прилагат като част от договорното съдържание.
Именно в тях се съдържа клаузата за уговорено обезщетение за забавено изпълнение –
неустоечна лихва се начислява върху забавената част от главницата за срока на забавата.
Това не противоречи нито на ЗКСД, нито на ЗЗП, защото в нито една норма от тези
10
нормативни актове не е казано, че потребителят поради това му качество е освободен от
отговорност за вредите, които причинява със забавеното изпълнение на задълженията си по
потребителски договор. Забавеното изпълнение е отклонение от нормалното развитие на
едно договорно правоотношение и прочитът на ЗКСД сочи, че законодателят не се е занимал
с него, а е предоставил уреждането му с договор; при липса на договорни клаузи се прилагат
правилата на ТЗ и ЗЗД. Пак с оглед защитата на кредитополучателите, ЗКСД е забранил на
банката да начислява такси, комисионни и други такси и плащания за разходи по кредита,
поради което годишният процент на разхода по погасителния план следва да е равен на
годишния размер на възнаградителната лихва върху невърнатата част от кредита.
Основателно обаче е възражението на ответника за допуснато нарушение на чл. 24, ал.
1, т. 1 и т. 2 ЗКСД, защото банката с чл.10 от договора е включила в неговото съдържание
общите си условия, според които – чл. 10.2, изтеклите за гратисния период възнаградителни
лихви се прибавят към главницата /капитА.зират се/ и по този начин размерът на главницата
се увеличава. В резултат на това след гратисния период размерът на главницата не е равен на
размера на усвоените суми за платени такси за обучение, както изисква чл. 21, ал. 1 и ал. 3,
чл. 24, ал. 1, т. 1 от ЗКСД, а включва и сумата на възнаграждението на банката за този
период, и оттук договорна лихва след гратисния период се начислява и върху размера на
изтеклите договорни лихви за гратисния период. Т.е. след гратисния период се връща както
сумата, ползванализа плащане на такси за обучение, така и договорна лихва върху нея до
погасяването й, така и изтеклата за гратисния период договорна лихва с начислено върху нея
възнаграждение в размер на договорната лихва до изплащането й.
Съдът споделя развитите от ответника доводи за допуснато в тази част нарушение на
защитните императивни правила на ЗКСД. ЗКСД забранява по тези договори уговаряне и
плащане на нещо друго с чл. 19, ал. 2 ЗКСД, като казва, че само това, което е предоставено
като кредит за платени такси за обучение и усвоено само за такси - чл. 21, ал. 1 и ал. 3 ЗКСД,
подлежи на връщане по чл. 24, ал. 1, т. 1 от ЗКСД. Фактът, че с чл. 10, ал. 2 от утвърдения
между министъра на финансите и министъра на образование типов договор за кредитиране
на студенти и докторанти /общодостъпен в интернет/ е предвидено изтеклата за гратисния
период лихва да се капитА.зира, не съставлява норма, която да може да преодолее забраната
на императивните правила на цитираните по-горе норми от ЗКСД. Типовите договори по
образец по чл. 6 и чл. 7 от ЗКСД се сключват между банките и министерството на
образованието, а не между ** и банка. С типовия договор не могат да се направят
законодателни промени в защитните норми на ЗКСД, като се изменят, защото такава
делегация не е дадена от законодателя в чл. 6 и чл. 7 от ЗКСД. Поради това съдържанието на
тези типови договори не е и не може да бъде източник на позитивна правна норма, даваща
право на банките да нарушат чл. 17, ал. 4, чл. 19, чл. 21 и чл. 24 от ЗКСД при сключване на
договори по този закон с физически лица.
По делото проблем не е уговорката за прибавяне на изтекли непадежирани лихви към
главницата, а олихвяването на новополучената сума до края на срока за връщане с
възнаградителната лихва по договора, т.е. начисляване на възнаграждението за ползвания
11
паричен ресурс не само върху реално използваните по размер парични средства за плащане
на учебните такси, подлежаща на връщане, а и върху вече изтекли възнаградителни лихви за
предходен период.
Фактът, че капитА.зиране на изтекли лихви към главницата през гратисния период и
увеличаването й в случая от размера на действително усвоената сума – 23 469,96 лв. на
сумата 31 124,67 лв. е уговорено с чл. 10.2 от общите условия, а общите условия на банката
са част от сключения договор, съгласно чл.10 от договора, не преодолява
гореконстатираното противоречие с императивни норми на закона и не го санира. В тази
част договорът противоречи и на общата императивна норма на чл. 10, ал. 3 от ЗЗД, от която
се извежда забрана за начисляване на лихви върху изтекли лихви /анатоцизъм/ при
физически лица. Поради констатирано противоречие на чл. 10.2 от общите условия с
правилата на чл. 19, ал. 2, чл. 21, ал. 1 и ал. 3 и чл. 24, ал. 1 от ЗКСД, които според съда са
императивни с цел защита на обучаващото се лице, ползващо кредита, и на чл. 10, ал. 3 от
ЗЗД, съдът приема, че тези уговорки са нищожни.
Но по силата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД съдът преценява, че и без нищожната клауза
договорът би бил сключен. Той би би сключен и само при уговорка за олихвяване на
главницата с договорения лихвен процент от 7%. Поради това нищожността на клаузата за
анатоцизъм не води до нищожност на целия договор. В тази връзка възражението на
ответника за нищожност на договора се възприема за неоснователно. Ответникът като лице,
ползвало кредит като **, за плащане на семестриални такси, дължи на банката само 7% на
годишна база договорно възнаграждение върху ползваната сума на кредита за такси от 23
469,96 лв. за целия срок на кредита от 120 месеца плюс гратисния период, а не върху сумата
от 31 124,64 лв., т.е. задължения за главница в този размер не е възниквало и не се дължи.
Изтеклите от 25.02.2015 г. до 28.06.2021 г. договорни лихви, които са в размер на
7654,68 лв., се дължат за плащане като договорно възнаграждение, чиято изискуемост
настъпва след 28.07.2021 г., а не като част от главницата. Върху тази сума не може след
28.07.21 г. да се начислява договорна лихва от 7% на годишна база, защото тя не е главница
по кредита по смисъла на чл. 24, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 21, ал. 1 и ал. 3 от ЗКСД. Изтеклите
през гратисния период възнаградителни лихви би следвало да се плащат като такива, без
други начисления върху тях.
С оглед на този извод и доказания факт, че ответникът е платил за погасяване на
задълженията си само 1935,08 лв., то действително към датата на сезиране на съда -
14.02.2024 г. е нА.це забава в плащане на падежирА. вноски за главница и договорна лихва.
С извършените от ответника плащания, според данните в таблицата по въпрос № 6 от
заключението на вещото лице са погасени 382,73 лв. от начислената лихва през гратисния
период, 821,46 от възнаградителната лихва и 730,88 лв. от главницата. След извършването
на плащането от 03.10.2023 год. повече плащания не са постъпвА.. Към датата на
подаването на исковата молба са били просрочени 26 броя погасителни вноски, а
допуснатата забава е 886 дни.
12
С исковата молба ищецът е направил вА.дно волеизявление за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем по правилото на чл. 432 от ТЗ, приложимо, доколкото ЗКСД не
съдържа специални норми. Волеизявлението му е достигнало до длъжника в хода на
процеса, не е последвало плащане, поради което са настъпили правните последици на
упражненото потестативно право от кредитора и към ход на делото по същество вземането
му по договора за кредит е предсрочно изискуемо в пълен размер. Според установената
съдебна практика на ВКС дори изявлението на кредитора за предсрочна изискуемост да е
връчено на особен представител, а не лично на длъжника, то произвежда правно действие.
Съгласно изчисленията на в.л. С. размерът на дължимите суми за исковия период, при
отчитане на погасяванията с извършените от ответника плащания и без начисляване на
възнаградителни лихви върху възнаградителни лихви, е както следва:
Главница в размер на 22 739,08 лв. и капитА.зирани към тях изтекли възнаградителни
лихви за гратисния период в размер на 7 271,95 лв., общо 30 011,03 лв. Ищецът претендира
31 370,40 лв., но не доказва вземане в този размер, поради което искът за разликата над 30
011,03 лв. до 31 370,40 лв. ще се отхвърли.
Договорната лихва върху реално отпуснатия кредит след гратисния период от
28.07.2021 г. до 13.02.2024 г. е 3 401,41 лв.; претендират се 4 909,58 лв., но не се доказват,
поради което за разликата над доказаната сума от 3 401,41 лв. до търсените 4909,58
лв.следва да се отхвърли.
Неустойката /лихва за забава/ за периода от 28.07.2021 г. до 13.02.2024 г. е 495,43 лв.;
претендират се 707,63 лв., но не се доказват, поради което над 495,43 лв. искът ще се
отхвърли.
Непогасената главница в размер на 22 739,08 лв. следва да се присъди ведно със
законната лихва. Но началният момент на законната лихва следва да се определи не както се
претендира от ищеца – от подаването на исковата молба /14.02.2025 год./, какъвто е общият
случай на присъждане на законна лихва по осъдителни искове, предявени по съдебен ред.
Законната лихва върху цялата главница е дължима едво от обявяването на предсрочната
изискуемост, което в случая не е осъществено преди подаването на исковата молба, а едва с
връчването на препис от исковата молба на особения представител на ответника –
08.04.2025 год. Преди тази дата кредитът не е трансформиран в предсрочно изискуем, а
подлежи на изплащане на анюитетни вноски. Поради това и за периода от подаването на
исковата молба – 14.02.2024 год. до 07.04.2025 год. искането за присъждане на законна лихва
ще се остави без уважение.
По въпроса за разноските:
Общо доказаното вземане, което се присъжда в полза на ищеца, е в размер на 33907,87
лв. при претендирано 36987,61 лв. Така, уважената част от исковете е 91,67%. Ищецът
претендира сторените по делото разноски, за които представя списък. Разноските на ищеца
са в размер на 1501,20 лв. заплатена държавна такса, 831,90 лв. за превод на книжа с цел
връчването им във В., 500 лв. депозит за експертиза и 460 лв. юрисконсултско
13
възнаграждение.
Внесено от ищеца е определеното от съда авансово възнаграждение за особения
представител на ответника. Окончателното възнаграждение на особения представител за
цялостно представляване по делото, следва да се определи на 1800 лв., като се отчетат
фактическата и правна сложност на делото и обстоятелството, че същото е приключило в
рамките на едно съдебно заседание. Поради това и възнаграждението ще се определи в
размер на половината от обичайния размер на адвокатското възнаграждение в съответствие
с правилото на чл. 47, ал. 6 ГПК. Но като се взе предвид и обстоятелството, че особеният
представител не се яви в рамките на насроченото открито с.з. и не отправи искане делото за
се разгледа в негово отсъствие, съдът прие, че по аргумент от чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1 за
ВАР, възнаграждението следва да се определи в размер на ¾ от възнаграждението за
цялостното представителство в една инстанция или 1350 лв.
Така, разноските на ищеца са в размер на 4 643,10 лв., от които пропорционално на
уважената част от исковете в полза на „Банка ДСК“ АД ще се присъдят 4 256,33 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. Х. /А.Н./, б. г., роден на *****, с паспорт № ****., с адрес
във В., с последен известен адрес в *********, да заплати на „БАНКА ДСК“
АД ЕИК *********, със седА.ще и адрес на управление гр. София,п.к. 1036,
район Оборище, ул. „Московска“ № 19, следните суми:
- сума в общ размер на 30 011,03 лева, формирана като сбор от сумата 22
739,08 лева, представляваща дължима главница по Договор от 25.02.2015 г. за
целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по
реда на Закона за кредитиране на ** и докторантите, сключен между страните,
и сумата 7 271,95 лева възнаградителна лихва върху отпуснатия кредит за
заплащане на семестриални такси, дължима през гратисния период от
26.02.2015 г. до 28.06.2021 г.,
като ОТХВЪРЛЯ ИСКА за разликата над уважения размер от 30 011,03
лева до пълния претендиран размер от 31 370,40 лева;
- сумата 3 401,41 лева, представляваща дължима възнаградителна
лихва за периода от 28.12.2021 г. до 13.02.2024 г.,
като ОТХВЪРЛЯ ИСКА за разликата над уважения размер от 3 401,41
лева до пълния претендиран размер от 4 909,58 лева;
- сумата 495,43 лева лихва за забава за периода от 28.07.2021 г. до
14
13.02.2024 г.,
като ОТХВЪРЛЯ ИСКА за разликата над уважения размер до пълния
претендиран размер от 707,63 лева;
- законна лихва върху присъдената главница от 22 739,08 лв., считано
от 08.04.2025 год. /датата на настъпването на предсрочната изискуемост на
кредита/ до окончателното плащане,
като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на законна
лихва върху сумата 31 370,40 лв. за периода от подаването на исковата молба в
съда – 14.02.2024 год. до деня преди обявяването на предсрочна изискуемост –
07.04.2025 год.;
- направените по делото разноски в размер на 4 256,33 лева,
пропорционално на уважената част от исковете.
ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение на особения представител на
ответника в размер на 1 350 лева.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
15