Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 27.05.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19
състав, в публично заседание на десети май две хиляди двадесет и първа година в
състав:
Съдия: Невена Чеуз
при
секретаря Радослава Манолова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 10
288 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 432 ал.1 КЗ за сумата от 50
000 лв.
В исковата молба на Н.Р.Я. се твърди, че на 19.08.2018 г., около 23.05
часа, в гр. София е осъществено ПТП от водача на лек автомобил „Опел Вектра“ с
рег. № ******* – Г.А.Б., който се движил от бул. „Драган Цанков“ към бул.
„Стоян Михайловски“ като на кръстовището продължил движението си въпреки
червения сигнал на светофарната уредба като реализирал удар с лек автомобил
„Хюндай“ с рег. № ******, управляван от П.В..При ПТП-то пострадала ищцата като
пътник в лек автомобил „Опел“. Твърди се, че получила счупване на ребра от
трето до седмо вдясно, контузия на гръден кош и корем. Тези увреждания й
причинили множество болки и страдания.
Предвид тези фактически твърдения е мотивиран правен интерес от предявяване
на иска и иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответното
дружество, като застраховател по риска „ГО” на водача на лек автомобил „Опел“, да
й заплати сумата от 50 000 лв. – обезщетение за причинени неимуществени
вреди, вследствие нанесените й травматични увреждания. Претендират се законна
лихва и сторените разноски.
Ответникът ЗК „Л.И.“ АД, редовно уведомен, е депозирал
писмен отговор, в който заявеният иск е признат до размера на 8 000 лв., а
за горницата до пълния предявен такъв са наведени твърдения за неговата неоснователност.
Заявено е и възражение за съпричиняване. Претендират се разноски.
Искът се поддържат в открито съдебно заседание от адв. Т..
Възраженията на ответното дружество се поддържат от адв.Т..
Съдът, след като обсъди доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно приетият доклад
по делото,
прие за установено следното от фактическа
и правна страна:
Нормата на чл. 429 ал.1 от КЗ установява,
че с договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са
пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, а разпоредбата на чл. 432 ал.1 от КЗ предоставя
право на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен да иска
обезщетението пряко от застрахователя. За да се породи това право следва да
бъдат изпълнени изискванията на нормата на чл. 380 от КЗ, а именно отправена
писмена претенция до застрахователя по риска „ГО” и изтичане на срока за
окончателно произнасяне от страна на застрахователя, визиран в разпоредбата на
чл. 496 ал.1 от КЗ – 3 месечен срок, считано от предявяване на претенцията пред
застрахователя.
В настоящото
производство са ангажирани доказателства за заявена писмена претенция пред
застрахователя – ответник на 03.07.2020 г., като предвиденият тримесечен срок е
изтекъл към датата на приключване на устните състезания, поради което
настоящият съдебен състав намира предявеният иск за допустим.
Правно релевантните факти по отношение на
предявения иск са установяване на договорно правоотношение
по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска отговорност», сключен
между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на деликвента, от което
са настъпили вредни последици, които са в
причинно-следствена връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно правилата
за разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване от ищеца.
В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за виновност,
залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Страните по делото не са формирали спор относно
обстоятелството, че ответникът – застраховател е в застрахователно
правоотношение, покриващо риска «гражданска отговорност» с деликвента.
Страните не са формирали спор относно факта на
осъществяване на ПТП-то и неговите участници.
Вината като субективен елемент от фактическия състав на деянието от страна
на извършителя е установена при съвкупна преценка на
ангажираните по делото писмени и гласни доказателства – протокол за ПТП 1720073
на СДВР и изслушаната по делото САТЕ. Съобразно изводите на вещото лице инж. В.Д.
причините за ПТП не са от технически характер, а е с оглед навлизане на лек
автомобил „Опел Вектра“ в траекторията за движение на лек автомобил „Хюндай
Велостер“, когато се е намирал на разстояние, по-малко от разстоянието на
опасната зона за спиране на лек автомобил „Хюндай“. Установено по делото, с
оглед показанията на свидетелката А.А.Б.в съдебно заседание на 10.05.2021 г., е
че ищцата е пътувала без поставен предпазен колан. С оглед данните по делото
респ. установения механизъм на ПТП, включващ удар отдясно, мястото, на което е
седяла ищцата и изводите на САТЕ, че получените от нея увреди е възможно да
бъдат получени независимо от обстоятелството дали е била с поставен
обезопасителен колан, настоящият съдебен състав намира заявеното възражение за
съпричиняване за неоснователно.
Настъпилите вреди за ищцата, както и причинно-следствената връзка между
деянието и вредите се установяват от изслушаната по делото съдебно-медицинска
експертиза, изготвена от вещото лице д-р К.А.С.. Вещото лице е посочило, че при
ПТП-то ищцата е получила счупване на 3-то, 4-то, 5-то, 6-то и 7-ми ребра
вдясно, контузия на корема. Посочено в заключението е, че през периода на
лечение ищцата е търпяла болки и страдания, като първите 30 дни, болките са
били с по-голям интензитет. Посочено е, че възстановителният период при ищцата
е бил около 3 месеца. Вредите на ищцата се установяват и от ангажираните гласни
доказателства, които настоящият съдебен състав кредитира при спазване правилото
на чл. 172 от ГПК.
Доколкото понесените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от нанесените й тежки травматични увреждания са довели до болки и
страдания се явяват пряка и непосредствена последица от деянието, то те подлежат
на репарация, като обезщетението следва да се определи от съда по справедливост
по арг. от чл.52 от ЗЗД. При определяне на
размера на обезщетението съдът следва да има предвид възрастта на ищцата, степента и вида
на увредите, продължителността на възстановителния период, с оглед на които
критерии, настоящият съдебен състав намира, че справедливо би било да се присъди сума от 15 000 лв. като за горницата до пълния
предявен размер от 50 000 лв. искът следва да се отхвърли като неоснователен.
По
отношение претенцията за заплащане на мораторна лихва съдът
намира следното: Нормата на чл. 497 ал. 1 от КЗ предвиди, че лихвата за забава
върху застрахователно обезщетение се следва от по-ранната от двете дати –
изтичането на 15 работни дни от представянето на всички изискуеми по чл. 106
ал.3 от КЗ доказателства или изтичането на срока по чл. 496 ал.1 от ГПК. Следва
да си има предвид обаче, че в хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу
застрахователя по застраховка „ГО“ в застрахователната сума по чл. 429 от КЗ се
включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лица обезщетение за забава
за периода от момента на уведомяване на застрахователя респ. предявяване на
претенцията от увреденото лице пред застрахователя / в този смисъл решение
128/04.02.2020 г. по дело 2466/2018 г. на Първо ТО на ВКС, решение
167/30.01.2020 г. по дело 2273/2018 г. на Второ ТО на ВКС/ т.е. обезщетението
за забава за неимуществените вреди се следва от 03.07.2020
г.
По разноските: На основание чл. 38 ал.1 т. 2 от ЗА на процесуалния
представител на ищеца доколкото по делото са установени предпоставките на
сочената разпоредба, с оглед представения договор за правна защита /стр.5/ се
следва адвокатско възнаграждение в размер на 609 лв., съобразно уважената част от иска.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника се следва припадащата се част
от сторените разноски, съразмерно отхвърлената част от иска, които възлизат на 420
лв. и съблюдаване своевременното възражение по чл. 78 ал.5 от ГПК, заявено от
ищеца.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС сумата от 690 лв. – дължима ДТ и разноски, платени от бюджета
на съда, съразмерно с уважената част от иска.
Въз основа
на изложените съображения, Софийски градски съд, I-19
състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 432 ал.1 от КЗ да заплати на Н.Р.Я., ЕГН **********, със съдебен
адрес: *** – адв. А.Т. сумата от 15 000
/петнадесет хиляди/ лв. - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в
резултат на ПТП, реализирано на 19.08.2018 г. в гр. София, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 03.07.2020 год. до окончателното й
изплащане като отхвърля иска за горница до пълния предявен размер от 250 000
лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК*******, със седалище и адрес на
управление:*** на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА да заплати на адв. А.Р.Т. сумата
от 609 лв. – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Н.Р.Я., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв. А.Т. да заплати на
основание чл. 78 ал.3 от ГПК ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК*******, със седалище и адрес на
управление:*** сумата от 420 лв. - разноски.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на основание чл. 78 ал.6 от ГПК по сметка на СГС сумата от 690 лв. – ДТ
и разноски, платени от бюджета на съда.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението
до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: