№ 1384
гр. Велико Търново, 16.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ГР. РУСЧЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело №
20244110103453 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Л. Х. С., в която се излагат твърдения, че
спрямо него е образувано изпълнително дело ***, по описа на ***, за непогасени
задължения за местни данъци и такси към Община Горна Оряховица. Изтъква се, че като
взискател по делото е присъединен ответникът за вземане в размер на 4814,03 лв. за
държавна такса и лихви по изпълнителен лист от 12.02.2010г., издаден по гражданско дело
***, по описа на Горнооряховския районен съд, предмет на изпълнително дело ***, по описа
на ТД на НАП – Велико Търново. Твърди се, че са наложени запори на вземания по банкови
сметки на ищеца като от получените суми съдебният изпълнител превел на ответника
3990,84 лв., след като вземането по изпълнителния лист е било погасено по давност и е
станало недължимо. Навеждат се доводи, че това е довело до липса на основание за
извършеното плащане и до възникване на задължение за Национална агенция по приходите
да възстанови на ищеца посочената сума, ведно с обезщетение за забава от 1815 лв. за
периода от 28.12.2020г. до 04.11.2024г. Ищецът твърди, че от незаконосъобразните действия
на служители на ответника за принудително събиране на погасени по давност вземания, е
претърпял имуществени вреди като е платил такси по изпълнителното дело от 335,85 лв.
Поради изложеното се отправя искане за постановяване на решение, с което ответникът да
бъде осъден да възстанови на ищеца платената без основание сума от 3990,84 лв.,
обезщетение за забава от 1815 лв. за периода от 28.12.2020г. до 04.11.2024г., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението, обезщетение за имуществени вреди от 335,85 лв., ведно със законната лихва
от 28.12.2020г. до окончателното изплащане на задълженията, както и направените по
делото разноски.
1
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба, в който
оспорва основателността на исковите претенции. Изтъква, че на 23.01.2020г., 06.03.2020г. и
25.11.2020г. съдебният изпълнител е превел по негова сметка сумите от 2619,32 лв., 81,99 лв.
и 1289,53 лв. както и че по възражение на ищеца за погасяване по давност на публични
задължения е постановено разпореждане от 30.04.2020г., с което е прекратено изпълнително
дело ***, по описа на ТД на НАП – Велико Търново. Навеждат се доводи, че към
23.01.2020г. и 06.03.2020г. вземането по процесния изпълнителен лист е било дължимо, а
сумата от 1289,53 лв. предвид погасяването по давност е възстановена по банкова сметка на
ищеца на 28.02.2025г. Ответникът твърди, че обезщетението за забава е дължимо от
подаване на исковата молба и че липсва основание за ангажиране на отговорност за
имуществени вреди, тъй като платените от ищеца такси по изпълнително дело *** са
свързани с дължимостта на публичните задължения към първоначалния взискател. Поради
изложеното се отправя искане за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото са обективно съединени искове по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, чл. 49 от ЗЗД и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
На 05.05.2017г. е издаден акт чл. 107, ал. 3 от ДОПК за установяване на непогасени от ищеца
задължения за местни данъци и такси към Община Горна Оряховица, въз основа на който е
образувано изпълнително дело ***, по описа на ***. В хода на принудителното изпълнение
като взискател е присъединена държавата поради наличие на непогасено публично
задължение на Л. Х. от 4814,03 лв. за държавна такса и лихви по изпълнителен лист от
12.02.2010г., издаден по гражданско дело ***, по описа на Горнооряховския районен съд,
предмет и на изпълнително дело ***, по описа на ТД на НАП – Велико Търново. Последвало
налагане на запори на вземания по банкови сметки на ищеца като след разпределение на
получените суми съдебният изпълнител превел по сметка на ТД на НАП – Велико Търново
на 23.01.2020г., 06.03.2020г. и 25.11.2020г., съответно 2619,32 лв., 81,99 лв. и 1289,53 лв. На
посочените дати са погасени и задълженията на длъжника за такси по изпълнителното дело,
съответно в размер на 527,58 лв., 11,54 лв. и 301,47 лв. На 13.04.2020г. Л. Х. направил
възражение пред ответника за погасяване по давност на публичните вземания, за които е
издаден изпълнителният лист по гражданско дело ***, по описа на Горнооряховския
районен съд, като след установяване на предпоставките по чл. 168, т. 3 от ДОПК, с
разпореждане от 30.04.2020г. на публичния изпълнител е прекратено производството по
изпълнително дело *** С постановление от 28.12.2020г. на съдебния изпълнител, на
основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК е прекратено и производството по изпълнително дело
*** След получаване на препис от исковата молба ответникът извършил проверка по чл. 129
от ДОПК, при която установил, че плащането от 25.11.2020г. на сумата от 1289,53 лв. не е
обвързано със задължения на ищеца, налично е и подлежи на възстановяване. Последвало
издаване на акт за възстановяване и прихващане от 28.02.2025г., въз основа на който на
2
същата дата посочената сума е преведена по банкова сметка на Л. С..
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от ДОПК публичните вземания се погасяват с
изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща
годината, през която е следвало да се платят. В чл. 171, ал. 2 от ДОПК, обаче е предвидено,
че независимо от спирането или прекъсването на давността, с изтичането на 10-годишен
давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало
да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания. За разлика от
служебното прилагане на десетгодишната абсолютна давност и отписване на вземането по
чл. 173, ал. 2 от ГПК, давността по чл. 171, ал. 1 от ГПК не се прилага служебно като
изтичането на предвидения в закона 5-годишен срок на бездействие на носителя на
субективното право на вземане не е достатъчно, за да се приложат последиците от
настъпилото погасяване на възможността за принудително изпълнение на публичното
задължение. Поради тази причина е необходимо длъжникът да направи възражение за
изтекла давност пред компетентния орган като при наличие на предпоставки по чл. 168, т. 3
от ДОПК производството по принудително изпълнение се прекратява и публичното вземане
се отписва като погасено по давност съгласно чл. 173, ал. 1 от ДОПК. В разглеждания
случай срокът по чл. 171, ал. 1 от ДОПК спрямо публичното вземане е изтекъл на
01.01.2016г., но не е била погасена възможността за принудителното му събиране от
длъжника до момента на подаване на възражението за давност, поради което с паричните
преводи от съдебният изпълнител по сметка на ответника на 23.01.2020г. и 06.03.2020г.
валидно са извършени частични погасявания като сумата по тях в общ размер на 2701,31 лв.
не подлежи на възстановяване. Този извод не се отнася за преведените 1289,53 лв. на
25.11.2020г., защото вземането е отписано като погасено по давност и плащането е
извършено без основание. Посочената сума, обаче е недължима тъй като е върната на ищеца
в хода на производството по делото. С оглед изложеното предявеният иск по чл. 55, ал. 1 от
ЗЗД за плащане на сумата от 3990,84 лв. е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Това
води до неоснователност и на акцесорната претенция за плащане на обезщетение за забава
от 1815 лв. за периода от 28.12.2020г. до 04.11.2024г. Връщането на сумата от 1289,53 лв. е
направено след изпадане в забава на длъжника. Тя е настъпила от момента на поканата за
изпълнение с подаване на исковата молба предвид безсрочния характер на задължението.
Поради това и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е останало непогасено задължение за
обезщетение за забава за периода от 04.11.2024г. до 28.02.2025г. в размер на 57,12 лв., което
ответникът следва да бъде осъден да плати на ищеца.
С прекратяване на производството по изпълнително дело *** и отписване на вземането
поради погасяване по давност, задължението на ищеца е престанало да съществува. Това е
довело до възникване на задължение за ответника като взискател да поиска по реда на чл.
433, ал. 1, т. 2 от ГПК прекратяване на принудителното изпълнение на присъединеното
вземане по изпълнително дело *** Действия в тази насока не са извършени, в резултат на
което съдебният изпълнител е наредил превода от 25.11.2020г. и е начислил на ищеца такси
3
за изпълнението от 301,48 лв. От изложеното се достига до извод, че поради бездействие на
служители на ответника, Л. С. е претърпял имуществени вреди в размер на 301,48 лв.,
поради което претенцията по чл. 49 от ЗЗД в тази част е основателна и следва да бъде
уважена, ведно със законната лихва от 28.12.2020г. до окончателното изплащане на
задължението, и отхвърлена за разликата от 301,48 лв. до 335,85 лв.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати
на ищеца сумата от 576,38 лв., представляващи направени разноски за държавни такси,
адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице. В случая е неприложима
разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК относно претенцията за сумата от 1289,53 лв., защото
възстановяването й е извършено след подаване на исковата молба, Възражението за
прекомерност на платеното от ищеца адвокатско възнаграждение е неоснователно тъй като
съответства на фактическата и правна сложност на делото и на реално извършената от
процесуалния представител работа. Поради отхвърляне на част от исковите претенции и на
основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, ищецът дължи на ответника сумата от 74 лв.,
представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Осъжда Национална агенция за приходите - гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков”
№52, да заплати на Л. Х. С. с ЕГН: ********** от ***, сумата от 57,12 лв. /петдесет и седем
лева и дванадесет стотинки/ - обезщетение за забава за периода от 04.11.2024г. до
28.02.2025г. върху главницата от 1289,53 лв., представляваща получено на 25.11.2020г. без
основание плащане по изпълнително дело ***, по описа на ***, сумата от 301,47 лв. /триста
и един лева и четиридесет и седем стотинки/ - главница, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди от неоснователно платени такси по изпълнително дело ***,
по описа на ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.12.2020г. до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 576,38 лв. /петстотин
седемдесет и шест лева и тридесет и осем стотинки/, представляваща направени по делото
разноски.
Отхвърля като неоснователни предявените от Л. Х. С. с ЕГН: ********** от ***, срещу
Национална агенция за приходите - гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков” №52, иск
по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за плащане на сумата от 3990,84 лв. - главница, представляваща сбор
от получени на 23.01.2020г., 06.03.2020г. и 25.11.2020г. без основание плащания по
изпълнително дело ***, по описа на ***, иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за плащане на сумата от
1815 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 28.12.2020г.
до 04.11.2024г. и иск по чл. 49 от ЗЗД за плащане на обезщетение за имуществени вреди от
неоснователно платени такси по изпълнително дело ***, по описа на ***, в частта за
разликата от 301,47 лв. до 335,85 лв.
Осъжда Л. Х. С. с ЕГН: ********** от ***, да заплати на Национална агенция за приходите -
4
гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков” №52, сумата от 74 лв. /седемдесет и четири
лева/, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5