РЕШЕНИЕ
Номер ІІ-11 25.02.2020 г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД втори въззивен граждански състав
На: четиринадесети януари две
хиляди и двадесета година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА
КРАЛЕВА
Секретар Стойка Вълкова
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Елеонора Кралева
въззивно
гражданско дело номер 1870 по описа за 2019 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК, вр. чл.40 ЗУЕС.
Бургаският
окръжен съд е сезиран с въззивна жалба от Етажната
собственост на сграда С /С/ с
идентификатор № 57491.509.24.3 по КККР на гр.П, с адрес: гр.П, ул.“*“ **, к-с “Сънсет Ризорт“, представлявана от Управителя на Етажната собственост – „Двора“
ЕООД, ЕИК *********, чрез управителя на дружеството В Д, понастоящем с
новоизбран Управител на ЕС – „П Мениджмънт 2“ ЕООД, против
решение № 170/03.09.2019 г., постановено по гр.д.№ 787/2018 г. по описа на РС-П.
С първоинстанционното решение са отменени като незаконосъобразни всички решения на проведеното на
03.07.2017 г. Общо събрание на Етажната собственост на сграда с идентификатор
57491.509.24.3 по КККР на гр.П, сграда „С” (С), к-с „Сънсет Ризорт” гр.П,
представлявана от управителя на ЕС – „Двора” ЕООД, чрез управителя В Д, обективирани в протокол от същата дата.
Със
същото решение е прекратено като недопустимо
производството по предявения иск от А.Я., чрез пълномощника адв.Ч., против Етажната собственост на сграда с идентификатор
57491.509.24.3 по КККР на гр.П, сграда „С” (С), к-с „Сънсет Ризорт” гр.П, представлявана
от управителя на ЕС –„Двора” ЕООД, чрез управителя В Д, за прогласяване нищожността на решенията на проведеното на
03.07.2017 г. Общо събрание на ЕС на сграда с идентификатор 57491.509.24.5 по
КККР на гр.П, сграда „С” (С), к-с „Сънсет Ризорт” гр.П,
представлявана от управителя на ЕС – „Двора” ЕООД, чрез управителя В Д, обективирани в протокол от същата дата.
С
решението Етажната собственост на сграда с идентификатор 57491.509.24.3 по КККР
на гр.П, сграда „С” (С), к-с „Сънсет
Ризорт” гр.П, представлявана от управителя на ЕС –
„Двора” ЕООД, чрез управителя В Д, е осъдена да заплати на А.Я., чрез пълномощника адв.Ч.,
сумата от 481.74 лв., представляваща разноски
по делото, като е оставено без уважение искането на Етажната собственост за
присъждане на разноски по делото.
С въззивната жалба на Етажната
собственост на сграда С (С) с идентификатор 57491.509.24.3
в к-с „Сънсет Ризорт“ гр.П,
първоинстанционното решение се обжалва в отхвърлителната
част, с която са
отменени като незаконосъобразни всички решения на проведеното на 03.07.2017 г.
ОС на ЕС, както и в частта, с която Етажната собственост е
осъдена да заплати на ищеца разноските по делото. Въззивникът счита решението в
обжалваната му част за неправилно и незаконосъобразно, поради съществено
нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. На първо място се
посочва, че съдът се е произнесъл по недопустим иск, приемайки исковата молба
по чл.40 ЗУЕС за подадена в срок, тъй като същата е просрочена – подадена след
изтичането на предвидения в закона преклузивен срок за оспорване на решенията
на ОС на ЕС, поради което производството по делото следва да бъде прекратено. В
тази връзка се излагат подробни съображения за неспазването на срока от ищеца и
за неправилност на извода на съда, че в комплекса бил създаден регламент, по
силата на който собствениците съобщавали координати за връзка, вкл. и
електронна поща, като се счита, че този извод е необоснован, поради липсата на
представени писмени доказателства ищецът да е уведомил писмено управителя за
електронната си поща и поради недопустимостта за установяване на това
обстоятелство с гласните доказателства, за което въззивникът се е позовал и на
практика на ВКС. Според въззивника, съдът не е тълкувал и приложил правилно
чл.13, ал.2 ЗУЕС, събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и
правилата за разпределяне на доказателствената тежест. Сочи се, че ПРС не е
обсъдил в цялост събраните по делото доказателства и процесуалното поведение на
страните, като неправилно е преценил фактите по делото, в резултат на което е
направил необосновани изводи за допустимост и основателност на предявения иск.
Посочва се също, че изложените фактически констатации на съда не съответстват
на обективната истина, като е налице несъответствие между правните изводи на
съда и материалния `и процесуалния закон, а тези несъответствия водят до
неправилност на решението, тъй като накърняват принципа за дирене на
обективната истина и за законност на решението. Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната му част и да се
отхвърли предявения иск по чл.40 ЗУЕС. Не се правят доказателствени искания.
Претендират се направените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил
писмен отговор от въззиваемия А.Я., подаден чрез пълномощника адв.Н.Ч.,
в който са изложени съображения за недопустимост и неоснователност на
въззивната жалба. Посочва се, че към момента на подаване на жалбата и към
настоящия момент в полза на адв.Г. и адв.На липсва валидно учредена представителна власт, тъй
като на проведено на 24/25.09.2019 г. ОС на процесната Етажна собственост е
избран нов управител на ЕС, а именно „П Мениджмънт“ ЕООД, ЕИК *********, поради
което въззивната жалба е подадена от неправоимащо
лице – от името на дружество „Двора“ ЕООД, което не е било управител на ЕС. Въззиваемият оспорва жалбата и като неоснователна с доводи, че предявеният иск по чл.40
ЗУЕК не е недопустим и не е просрочен, като изразява съгласие с изводите на
първоинстанционния съд, което се счита за правилно, законосъобразно и
обосновано. Моли обжалваното решение да бъде
потвърдено, а въззивната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна. Към
отговора е представен протокол на ОС на ЕС на сграда С /С/
от 24/25.09.2019 г. Претендират се направените по делото разноски.
Въззивната
жалба отговаря на изискванията на чл.259 и сл. ГПК, същата е подадена в
законоустановения срок от лице, което има правен интерес от обжалването, поради
което съдът я намира за допустима. В тази връзка, доколкото пред въззивния съд
са представени доказателства за представителната власт на адв.Николова,
учредена от новоизбрания управител на Етажната собственост – „П Мениджмънт 2“
ЕООД, настоящата инстанция намира за
неоснователни възраженията на въззиваемата страна за
недопустимост на въззивната жалба като подадена от неправоимащо
лице.
С оглед
изложените във въззивните жалби доводи и становищата на страните, като прецени събраните
по делото доказателства и разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд приема
за установено следното:
Предмет на въззивна проверка е
първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният иск с правно
основание чл.40, ал.1 ЗУЕС. В останалата част относно произнасянето на районния
съд по предявения иск за нищожност на взетите решения на ОС на ЕС,
първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила.
С исковата молба, подадена на 27.12.2018 г., ищецът А.Я. претендира
отмяна на всички решения, взети с протокол от 03.07.2017 г. на проведеното на същата дата Общото събрание на Етажната
собственост на Сграда „С“ с идентификатор № 57491.509.24.3 по КККР на гр.П, с адрес: гр.П, ул.“*“ № *, к-с “Сънсет Ризорт“, представлявана от
Управителя на Етажната собственост – „Двора“ ЕООД, ЕИК *********, чрез
управителя на дружеството Владимир Добрев. Изложени са подробни съображения и доводи, че взетите от
ОС на ЕС решения са незаконосъобразни, поради нарушаване на правилата и нормите
на ЗУЕС за свикване и провеждане на събранието, за вземането и оповестяването
на решенията. Твърди се, че ищецът случайно е разбрал за проведеното ОС на ЕС и
взетите на него решения, когато през м.декември 2018 г. бил информиран за това
от други етажни собственици и направил проверка в електронния портал –
Официален инфо портал на собствениците в к-с „Сънсет Ризорт“, при което установил, че в системата бил качен
протокол от ОС с дата 03.07.2017 г. В тази връзка се твърди, че протоколът от
проведеното събрание не е бил оповестен съобразно процедурата по ЗУЕС, не е
имало съобщение за неговото изготвяне, поставено на видно и общодостъпно място
на входа на сградата, протоколът от ОС на ЕС не е бил предоставен на ищеца,
като не му е бил изпратен на електронната му поща, въпреки, че такава е била
предоставена на Управителя на ЕС, поради което се счита, че искът за отмяна на
оспорените решения е предявен в законоустановения срок.
В депозирания по чл.131 ГПК
писмен отговор от ответната Етажна собственост, представлявана от управителя „Двора“
ЕООД, чрез управителя на дружеството, исковата претенция е оспорена като
недопустима, поради неспазване на срока по чл.40, ал.2 ЗУЕС за предявяване на
иска. По същество иска е оспорен като неоснователен, като са изложени подробни
съображения.
По делото са ангажирани писмени и
гласни доказателства.
Първоинстанционният съд е приел,
че предявеният иск по чл.40, ал.1 ЗУЕС е подаден в срока по чл.40, ал.2 ЗУЕС и
е допустим. В тази връзка е прието, че за свикването и провеждането на
ОС и взетите на събранието решения ищецът не е бил уведомен на електронния му адрес, съобщен от него на
ответника, като ПРС е приел за установено по
делото, че в процесния комплекс е създаден регламент, по силата на
който от момента на придобиване
на собственост в комплекса, собствениците са съобщавали координати
за връзка, включително електронна поща на управляващите
комплекса, в частност отдел „Собственици” и такава електронна поща
е посочил и ищецът, на която той е получавал кореспонденция
от ЕС преди процесното ОС, като такава практика е била установена още преди изменението
на разпоредбите на чл.13, ал.2 и ал.3 ЗУЕС (ДВ, бр.57/
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по
допустимостта – в обжалваната му част, а по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата.
При тази служебна проверка Бургаският окръжен съд намира, че обжалваното решение
е валиден съдебен акт.
Въззивния съд намира,
обаче, че първоинстанционното решение, с което ПРС се е произнесъл по
предявения иск по чл.40, ал.1 ЗУЕС е недопустимо, което налага неговото
обезсилване. Съображенията на съда са следните:
Основателни са възраженията във въззивната жалба, че исковата
молба на А.Я. е подадена след изтичането на преклузивния срок по чл.40, ал.2 ЗУЕС, като настоящата инстанция намира приетите в обратния смисъл изводи от ПРС
за неправилни.
Съгласно чл.40, ал.2 ЗУЕС, срокът за предявяване на иск
от етажен собственик за отмяна на решенията на ОС на ЕС започва да тече от
получаване на решението по реда на чл.16, ал.7 ЗУЕС. В разпоредбата на
чл.16, ал.7 ЗУЕС е уредена една фикция за уведомяването на етажните собственици
за изготвения протокол от проведеното ОС на ЕС. Така, съгласно посочената разпоредба
– „Председателят на управителния съвет (управителят) в срока по ал.6 поставя на
видно и общодостъпно място на входа на сградата съобщение за изготвянето на
протокола. За поставяне на съобщението се съставя протокол от председателя на
управителния съвет (управителя) и един собственик, ползвател или обитател, в
който се посочва датата, часът и мястото на поставяне на съобщението. Копие от
протокола от провеждане на общото събрание, заверен с надпис „Вярно с
оригинала“, и приложенията към него се предоставят на собствениците,
ползвателите или обитателите, а в случаите по чл.13, ал.2 се изпраща на
посочената електронна поща или адрес в страната. Когато в случаите по чл.13,
ал.2 лицето не е посочило електронна поща или адрес в страната, на които да се
изпращат копия на протоколи, то се смята за уведомено с поставяне на
съобщението“. Съгласно чл.13, ал.2 ЗУЕС, собственикът или ползвателят, който не
ползва самостоятелния си обект или ще отсъства повече от един месец, е длъжен
да уведоми писмено управителя или председателя на управителния съвет, като
посочи електронна поща и адрес в страната, на които да му бъдат изпращани
покани за свикване на общо събрание, както и телефонен номер. Следователно, ако
в хипотезата на чл.13, ал.2 ЗУЕС собственикът не е уведомил писмено
председателя на УС (управителя), т.е. не е представил писмена молба с посочена
електронна поща или адрес в страната, на които да му се изпращат покани за общо
събрание, респ. протоколи от проведеното общо събрание, то той се счита за
уведомен на датата на поставяне на съобщението за изготвения протокол от ОС на
видно място, от която дата започва да тече и 30-дневния срок по чл.40, ал.2 ЗУЕС.
В случая, от представените по делото писмени
доказателства е видно, че съобразно чл.16, ал.7 ЗУЕС и в предвидения в чл.16,
ал.6 ЗУЕС срок – на 05.07.2017 г. Управителят на ЕС – „Двора“ ЕООД, чрез
представляващия дружеството В Д, в присъствието на един собственик – Веселина
Войнова-Карастоянова, е залепил съобщение, с което е уведомил собствениците на
обекти в сградата, че протоколът от проведеното на 03.07.2017 г. ОС на ЕС на
Сграда С /С/ в к-с „Сънсет Ризорт“ е изготвен, като съобщението е поставено на входната
врата на сграда С /С/ в к-с „Сънсет
Ризорт“. Действията по поставянето на съобщението са
удостоверени в протокол от 05.07.2017 г., в който са посочени датата, мястото и
часа на поставянето му, същият е съставен и подписан от Владимир Добрев
представляващ Управителя на ЕС – „Двора“ ЕООД, като е подписан и от етажния
собственик Веселина Войнова-Карастоянова – задължителен реквизит на
уведомяването по чл.16, ал.7 ЗУЕС.
По делото не се спори, че ищецът
не пребивава постоянно в процесната етажна собственост, която е за сезонно
ползване. Не се спори също, че препис от протокола за проведеното ОС на ЕС не е
бил изпратен на ищеца по електронна поща. В тази връзка, съдът намира за основателни възраженията във
въззивната жалба, че за ответника не е възникнало задължение да изпраща протокола
по електронна поща, предвид липсата на представено от етажния собственик до
Управителя на ЕС писмено уведомление по чл.13, ал.2 ЗУЕС. Тук следва да се има
предвид, че именно в тежест на ищеца е да докаже спазването от негова страна на
срока по чл.40, ал.2 ЗУЕС, като същият следва да ангажира надлежни писмени
доказателства по смисъла на чл.13, ал.2 ЗУЕС, в която хипотеза попада и конкретния
случай. По делото, обаче, не са представени доказателства за писмено уведомяване
от ищеца на Управителя на ЕС за електронна поща или на адрес в страната, на
които да му се изпращат копия от протоколи на общото събрание. Тези обстоятелства
не могат да се доказват със свидетелски показания с оглед забраната по чл.164,
ал.1, т.3 ГПК за установяване на обстоятелства, за доказването на които законът
изисква писмен акт, тъй като в нормата на чл.13, ал.2 ЗУЕС изрично е посочено
писмено уведомяване, т.е. представяне на акт в писмена форма, която е такава за
доказване на извършеното действие. По тази причина, недопустими са показанията
на водените от ищеца свидетели, че при придобиване на самостоятелни обекти в комплекса всеки от собствениците
предоставял електронна поща, поради което въззивният съд намира,
че ПРС
неправилно е ценил свидетелските показания и е формирал изводите си на тях
относно допустимостта на иска. В тази връзка и при липсата на представено по
делото от ищеца писмено
уведомление по чл.13, ал.2 ЗУЕС, не може да се презумира знание у Управителя на ЕС за
електронния му адрес към датата на изготвяне на протокола от ОС, независимо от
изпратеното електронно съобщение през м.април 2017 г., още повече, че
последното не е следвало да бъде ценено от ПРС, тъй като е представено по
делото в незаверено копие и без превод на български език, като неправилно в
тази връзка са ценени от районния съд и останалите представени електронни
съобщения, тъй като същите са от дати, последващи процесното ОС и като такива
са ирелевантни.
Ето защо, след като ищецът не е представил доказателства
за писмено уведомяване на управителя на ЕС за електронна поща или адрес в
страната, на която да му бъдат изпращани протоколи от ОС и доколкото в случая
са спазени изискванията на чл.16, ал.7 ЗУЕС за изготвяне на съобщението и на
протокола за неговото залепяне, приложение намира фикцията на чл.16, ал.7,
изр.4 ЗУЕС. Поради това, следва да се приеме, че за ищеца 30-дневния срок за
обжалване по чл.40, ал.2 ЗУЕС тече от датата, на която е било поставено
съобщението за изготвения протокол от проведеното ОС на 03.07.2017 г., а именно
от 05.07.2017 г., който е
изтекъл на 05.08.2017 г. В случая, исковата молба е депозирани в съда на
27.12.2018 г., т.е. след изтичането на този срок, което обосновава извод за
недопустимост на предявения иск. Ето защо, изводът на районния съд, че исковата
молба е подадена в преклузивния срок по чл.40, ал.2 ЗУЕС, е неправилен.
За
допустимостта на иска съдът е длъжен служебно да следи във всеки етап от
производството. Пропускането
на предвидения в закона срок за оспорване на решенията на ОС на ЕС обуславя
недопустимост на исковата претенция на А.Я., поради което същата не подлежи на
разглеждане от съда. Като се произнесъл по недопустим иск, районният съд е
постановил недопустимо съдебно решение, което следва да бъде обезсилено на
основание чл.270, ал.3, изр.първо ГПК в частта, в която е уважен предявения иск
по чл.40, ал.1 ЗУЕС, като производството по този иск следва да се прекрати.
Като последица, решението следва да се обезсили и в частта за разноските, с
която ответната ЕС е осъдена да заплати на ищеца разноски по делото от 481.74 лв. и е оставено без уважение искането на ЕС за присъждане
на разноски.
С оглед изхода на спора и направеното от двете страни
искане за разноски, съдън намира, че на въззиваемия А.Я.
такива не му се дължат, като същият следва да бъде осъден да заплати на въззивната
страна ЕС на сграда С /С/ в к-с“Сънсет
Ризорт“, направените в двете съдебни инстанции
разноски в общ размер на 1540 лв. (40 лв. за държавна такса и 500 лв. за
платено адвокатско възнаграждение за въззивното производство, и 1000 лв. за
платено адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство),
съгласно представения списък на разноски по чл.80 ГПК, договори за правна помощ
и платежни документи за извършените разходи.
Мотивиран от
горното, Бургаският окръжният съд
ОБЕЗСИЛВА на основание чл.270, ал.3,
изр.първо ГПК решение № 170/03.09.2019 г., постановено по гр.д.№ 787/2018
г. по описа на РС-П, В ЧАСТТА, с която са отменени като незаконосъобразни всички решения на проведеното на
03.07.2017 г. Общо събрание на Етажната собственост на сграда с идентификатор
57491.509.24.3 по КККР на гр.П, сграда „С” (С), к-с „Сънсет Ризорт” гр.П,
представлявана от управителя на ЕС – „Двора” ЕООД, чрез управителя В Д, обективирани в протокол от 03.07.2017 г., както и В ЧАСТТА, с която Етажната собственост на сграда с идентификатор
57491.509.24.3 по КККР на гр.П, сграда „С” (С), к-с „Сънсет Ризорт” гр.П, е осъдена да
заплати на А.Я. разноски по делото в размер на 481.74 лв. и е оставено без
уважение искането на ЕС за присъждане на разноски, и ПРЕКРАТЯВА
производството по делото по предявения иск по чл.40, ал.1 ЗУЕС.
ОСЪЖДА
А.Я.,
гражданин на Р И, род.
на *** г., притежаващ паспорт № А3168078/30.10.2015 г., с адрес
91В,***, Лондон, W1U8AF, Великобритания,
чрез пълномощника и съдебен адресат в *** – адв.Н.Ч., да заплати на Етажната собственост на сграда с идентификатор
57491.509.24.3 по КККР на
гр.П – сграда „С” (С) в к-с „Сънсет Ризорт”, с адрес ***, представлявана от управителя на
ЕС – „П Мениджмънт 2“ ЕООД, ЕИК *********, чрез управителя на дружеството В Д, сумата от 1540 лв. (хиляда петстотин и четиридесет лева), представляваща направените по делото разноски за двете съдебни
инстанции.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване (чл.280, ал.2 ГПК).
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.