Решение по дело №12625/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3678
Дата: 21 май 2019 г. (в сила от 15 юни 2020 г.)
Съдия: Маргарита Апостолова Георгиева
Дело: 20181100112625
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 октомври 2018 г.

Съдържание на акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№.......

 

гр.София, 21.05.2019год.

 

СОФИЙСКИ  ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14 състав, в открито заседание на осемнадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                       СЪДИЯ:  МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА                                                              

 

            При участието на секретаря Красимира Георгиева като разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело №12625 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

            Образувано е по предявен от Ц.С.В. срещу П.на Р.Б.иск с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3, пред. 1-во от ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати сумата от 30000,00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени по повод образувано срещу ищеца наказателно производство, ведно със законната лихва, считано от 27,06,2018г. до окончателното изплащане на вземането.

Излагат се съображения, че с постановление за привличане в качеството на обвиняем по ДП № 1185/11 г., по описа на 05 РУ-СДВР, пр.пр. № 25429/11 г., по описа на СРП, ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършване на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр.2, т.7, вр. чл. 194, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1, вр.чл.28 от НК. Спрямо ищеца сочи да е внесен обвинителен акт, по който е образувано НОХД №13451/2011 г. по описа на СРС, 94 състав. С присъда от 18,12,2017 по горепосоченото дело, потвърдена с решение от 27,06,2018 г. по ВНОХД №2433/2018 г. по описа на СГС, II възз. с-в.,  ищецът е бил признат за невиновен в извършване на престъплението. Поддържа производството по делото да е продължило седем години, като ищецът се е явил по 23 съдебни заседания по него. Излагат се съображения, че образуваното наказателно производство имало изключително негативно влияние върху В.. Приятелите му се отдръпнали от него. Ищецът станал депресиран, неспокоен и подтиснат, като при споменаване на случаят ставал нервен. Твърди се, че производството довело до множество скандали и напрежение, както с членове на семейството му, така и с приятелката му, които довели до раздялата им. Ищецът изпитвал страх, че ще бъде осъден в извършването на престъплението, в което е обвинен и ще изтърпява предвиденото за него наказание – „лишаване от свобода“. По отношение на ищеца била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ за периода от 03,05,2011 г. до 08,09,2011 г., впоследствие променена на „домашен арест“, продължил в период от 2 години. 

Съобразно изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция. Претендира разноски.

Ответникът-П.на Р.Б.в указания законоустановен срок по чл. 131 от ГПК излага становище за неоснователност на исковата претенция. Посочва, че повдигнатото обвинение касае тежко умишлено престъпление от общ характер, с предвидено наказание от 1 до 10 г. Навежда доводи, че взетите по отношение на ищеца мерки за неотклонение са били взети при съобразяване на законовите разпоредби, чиято законосъобразност е преценена от съдът. Поддържа, че за претърпените по време на изтърпяване на мярката за неотклонение „задържане под стража“ вреди, следва да отговаря Министерството на правосъдието. Намира за недоказано настъпването на твърдените от ищеца вреди. Излага съображения, че наказателното производство е приключило в разумен срок. Твърди, че ищецът е двукратно осъждан за сходни престъпления против собствеността. Поддържа, че деянието, за което е обвинен ищецът е извършено в срока, за който е отложено изпълнение на наказанието по предходна присъда. При условията на евентуалност излага доводи за прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди.

Съобразно изложеното е заявено становище за отхвърляне на исковата претенция.

     При така изложеното след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Безспорно е между страните по делото, а това се установява и от събраните доказателства, че ищецът е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.195, ал.1, т.3, пр.2, т.7, вр.чл.194 , ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1, вр.чл.28  от НК.

Ищецът е привлечен в качеството на обвиняем за цитираното престъпление на 03,05,2011год. –постановление за привличане  на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 03,05,2011год. на СРП.

С постановление от същата дата 03,05,2011год. на  СРП е взета и мярка за неотклонение-задържане под стража на осн.чл.64, ал.2 от НПК, вр.чл.199 от НПК.

С определение от 06,05,2011год. е взета мярка задържане под стража на осн.чл.64 от НПК, което определение е влязло в сила на 13,05,2011год.

С определение от 31,08,2011год. мярката за неотклонение задържане под стража е изменена   в мярка за неотклонение -„домашен арест“. Не са налице данни за обжалване на определението, но фактически лицето е освободено от затвора  гр.София на 15,09,2011год.

С определение от 10,12,20113год. мярката за неотклонение  „домашен арест“ е изменена в по-лека „подписка“. 

С присъда от 18,12,2017год. на СРС, НО, 94 състав, постановена по НОХД №13451/2011г.  Ц.  С.В. е признат за невиновен  и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.3, пр.2, т.7, вр.чл.194 , ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1, вр.чл.28  от НК. С решение №713/27,06,2018год. на СГС, НО, ІІ въззивен състав е потвърдена постановената оправдателна присъда на СГС. Същото е влязло в сила на 27,06,2018год.

По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля- Илиян Карапанджин. От показанията на свидетеля, ценени по реда на чл.172 от ГПК  се установява, че наказателното производство водено срещу ищеца му се е отразило,  като станал нервен, агресивен, изпитвал притеснение, че ще бъде осъден. Хората, които го познавали коментирали поведението му като престъпно.

При така изложената фактическа обстановка съда достигна до следните правни изводи:

Предпоставките включени във фактическия състав на правната норма по чл.2, ал.1 т.3, пр.1 от ЗОДОВ/ДВ.бр.7/2018год./, обуславящи основателността на исковата претенция за претендирано обезщетение са свързани с установяване на следните правно релевантни факти- повдигнато обвинение за извършено престъпление, по което лицето е оправдано с влязла в сила присъда, характера на претърпените неимуществени вреди, както и причинна връзка между вредите и деянието извършено от  правозащитните органи.

 Съгласно §1 от ЗР на ЗОДОВ за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските закони.

 Установи се по делото, че е налице влязла в сила на 27,06,2017год. присъда, с която ищеца е оправдан по повдигнатото срещу него обвинение за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.3, пр.2, т.7, вр.чл.194 , ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1, вр.чл.28  от НК. 

От събраните по делото доказателства се установи ищецът да е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в преживяно безпокойство, притеснения и страх, нарушена обществена репутация. Съдът намира, че е налице и причинно-следствена връзка между причинените неимуществени вреди и повдигнатото срещу ищеца обвинение. 

Предвид изложеното, доколкото се установи наличие на законовите предпоставки за основателност на предявеният иск, то същият следва да бъде уважен.

Обезщетението за неимуществени вреди се обуславя от всяка отделна фактическа обстановка, поради което съобразно общите правила на гражданското съдопроизводство, всяка от страните следва да докаже релевантните за спора факти. Едва при ангажиране на доказателства за наличието на претърпени неимуществени вреди и на основание чл.52 от ЗЗД, съдът следва да определи глобално размера на дължимото обезщетение по справедливост. В процесната хипотеза се претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30000лв.

Съгласно т.II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г понятието „справедливост” е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. С оглед това разбиране, при определяне на размера, съдът следва да вземе предвид всички обстоятелства, които имат отношение към твърдените от ищеца неимуществени вреди-това са възрастта на лицето, продължителността на проведеното наказателно преследване, наложените принудителни мерки за неотклонение, интензитета и продължителността на душевните болки, страдания и неудобства с оглед тежестта и характера на обвинението, в което пострадалият е бил обвинен.
Съгласно решение № 123/23.6.2013 г по гр.дело № 254/14 г на ВКС, Трето ГО моралните вреди са индивидуално определими и паричното обезщетение за тях следва да съответства на необходимото за преодоляването им, и че не е пряка проява на справедливост, а е в дисхармония със справедливостта определяне на парично обезщетение по-голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените вреди като се обсъдят всички наведени доводи и обстоятелства, обосноваващи по-нисък размер на обезщетение. При определяне на дължимото обезщетение следва да се държи сметка и за обществените представи за справедливост в аспект на съществуващите обществено-икономически условия на живот.

Размерът, в който следва да бъде уважен искът при съобразяване от страна на съда на обстоятелствата свързани с тежестта на повдигнатото обвинение, за престъпление по чл.195, ал.1  от НК, вр.чл.194 от Нк, вр.чл.28 от НК, за което е предвидено наказание лишаване от свобода от една до десет години, представляващо тежко престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК, продължителността на наказателното преследване от седем години, 1 месец и 24 дни, възрастта на лицето   23 години при привличането му като обвиняем /активна трудоспособна възраст/, наличните по делото данни за взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ в периода от 03,05,2011год. до 15,09,2011год. /когато фактически лицето е освободено от затвора в София/, мярка за неотклонение „домашен арест“, наложена в продължение на две години и три месеца, която макар и по-лека също ограничава правото на свободно придвижване, мярка за неотклонение „подписка“ до 18,12,2017год., както и с оглед отражението на извършеното спрямо него наказателно преследване и вида на установените неимуществени вреди -доказани в хода на настоящото производство и социално-икономическия стандарт в страната по време на провеждане на наказателното производство, съдът намира, че  справедливият размер на обезщетение е  5000,00лв., в който размер следва да бъде уважена исковата претенция и отхвърлена за разликата като неоснователна.

При определяне на справедливото обезщетение съдът съобрази данните лицето да е осъждано с влезли в сила присъди по НОХД №5019/2010год. СРС, 23 състави и НОХД №8677/2010год., СРС, 101 състав, в които  случаи  наказателното преследване не се отразява толкова интензивно, както спрямо лице по отношение на което за първи път е повдигнато обвинение, като сочените неимуществени вреди се явяват и следствие от предходно преживените негативни емоции от водени наказателни производства, които безспорно няма как точно да бъдат отграничени. При определяне на размера на обезщетението, съдът взе предвид  като фактори обуславящи по-нисък размер на обезщетение обстоятелството, че недоказани по делото са обстоятелствата за раздялата на ищеца с  приятелката му именно по причина на  конкретното наказателно преследване. Показанията на свидетелят в този смисъл не са категорични.

Съгласно т.4 от ТР №3/2005год. на ОСГК на ВКС отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила на оправдателната присъда, съответно това е и началния момент на забавата  - в процесния случай 27.06.2018год.

По разноските:

Предвид изхода от спора и на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ответникът следва да заплати на ищеца сума в размер на 10,00лв. -д.т.

На адв.С. Бориславов  Д. на осн.чл.38, ал.2 ЗАдв. се дължи адв. възнаграждение съобразно уважената част от исковата претенция в размер на 228,80лв. от общо 1430,00лв. определено по реда на чл.7, ал.2 от НМРАВ.

 

Мотивиран от изложеното Софийски градски съд

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОСЪЖДА П.на Република България, с адрес гр.София, бул.”****** да заплати на Ц.С.В., с ЕГН **********, със съд. адрес ***  на осн.чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ/ДВ бр.7/2018год./ и чл.86, ал.1 от ЗЗД сума в размер на 5000,00лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от -27,06,2018год. до изплащане на вземането като  ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за сумата над 5000,00лв.-неимуществени вреди до пълния предявен размер от 30000.00лв. като неоснователна.

ОСЪЖДА П.на Република България, с адрес гр.София, бул.”********да заплати на Ц.С.В., с ЕГН **********, със съд. адрес ***  на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ сума в размер на 10,00лв.-разноски.

ОСЪЖДА П.на Република България, с адрес гр.София, бул.”******* да заплати на адв. С. Б.  Д. на осн.чл.38, ал.2 ЗАдв. сума в размер на 228,80лв.-разноски.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                           

 

                                                           СЪДИЯ: