рЕШЕНИЕ №........
гр. Габрово,
8 февруари 2021 г.
в името на народа
РАЙОНЕН СЪД Габрово
в открито
заседание на 2 февруари 2021 г.,
в състав:
Съдия: радосвета
станимирова
при секретаря красимира николова, като разгледа докладваното от съдия станимирова гр. д.
№ 1870 по описа за 2020 г. на ГРС, за да се произнесе взе предвид следното
:
Производството
е образувано по искова молба на Л.Г.Н.; ЕГН**********,*** чрез адв.
Галин Ненов,***, в качеството на пълномощник; Адрес за връчване на призовки, съобщения и книжа: гр.
Дряново, ул. "Шипка" № 166, ет. 1, an. 1,
Любомир
Георгиев Н.; ПРОТИВ ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ
НА МВР ГАБРОВО, с адрес:
гр. Габрово, 5300, ул. "Орловска" № 50,
представлявана от старши комисар Борислав Муеров- директор
Ответната
страна е депозирала писмен отговор в едномесечния срок.
В исковата молба се твърди, че: Ищецът,
в периода 25.08.2016 г.-08.09.2019 г.(вкл.) е работил на длъжност
младши автоконтрольор II степен в Районно управление-
Дряново при Областна дирекция на МВР - Габрово. Трудовата си дейност е
осъществявал по утвърдени протоколи и графици, при режим на труд на смени -
дневна и нощна от 22.00-06.00 часа и с продължителност 12 часа при сумарно
изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР. На основание чл. 187, ал. 1 от ЗМВР нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е осем часа дневно и четиридесет
часа седмично. От м. 08.2016 г. до момента на прекратяване на служебното
правоотношение са издавани протоколи от директора на Областна дирекция на МВР -
Габрово и графици от началника на Районно управление- Дряново за дежурствата и
отчитане на положения труд при работа на смени от служителите, реда за
разпределение на работното време, времето за почивка и компенсиране броя на
часове извън установеното работно време. Редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи. В процесния
период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн.,
ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г), като в нея липсва изрична
регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Такъв алгоритъм
предходно е бил предвиден в Наредба № 8121 3-407 от 11.08.2014 г., в размер от
0.143/чл. 31, ал. 2 от Наредбата/. Съгласно цитираната разпоредба на Наредба №
8121 3-407 от 11.08.2014 г. при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 часа и 06,00
часа за отчетния период се умножава по 0,143. Тази Наредба е отменена с
приемане на Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. на Министъра на вътрешните
работи, която от своя страна е отменена с Решение № 8585 от 11.07.201бг. на ВАС
по адм. дело № 5450/2016 г. Следва
да се отбележи, че в Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрична
разпоредба, съответстваща на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014
г. за преобразуване на часовете положен нощен труд. Липсата на такава норма не
следва да се възприема като законова забрана за преизчисляване на положените от
служители на МВР часове нощен труд в дневен. За посочения период от време е
налице празнота в уредбата на реда за организацията и разпределението на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън работното
време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерство на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота
в специалната уредба, касаеща служителите в МВР,
следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата
и организацията на работната заплата/обн. ДВ от
26.01.2007 г./. В съответствие с
чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
/НСОРЗ/ - при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място.
За процесния период
- 25.08.2016 г. до 08.09.2019 г. (вкл.), ищецът е положил нощен труд, както
следва:
·
За 2017 г.:
o
месец март- 24 часа,
o
месец април- 48 часа,
o
месец май- 64 часа,
o
месец юни- 50 часа,
o
месец юли- 46 часа,
o
месец август- 72 часа,
o
месец септември- 40 часа,
o
месец октомври- 57 часа,
o
месец ноември- 32 часа,
o
месец декември- 64 часа,
·
За 2017 г. - 497 часа нощен труд, който
преобразуван към дневен е 568,07 часа.
·
За 2018г.:
o
месец януари- 58 часа,
o
месец февруари- 56 часа,
o
месец март- 22 часа,
o
месец април- 58 часа,
o
месец май- 42 часа,
o
месец юни- 16 часа,
o
месец юли- 58 часа,
o
месец август- 56 часа,
o
месец септември- 36 часа,
o
месец октомври- 40 часа,
o
месец ноември- 56 часа,
o
месец декември- 48 часа,
·
За 2018 г. - 546 часа нощен труд, който
преобразуван към дневен е 624,08 часа.
·
За 2019 г.:
o
месец януари- 64 часа,
o
месец февруари- 48 часа,
o
месец март- 40 часа,
o
месец април- 57 часа,
o
месец май- 71 часа,
o
месец юни- 34 часа,
o
месец юли- 54 часа,
o
месец август- 32 часа,
o
месец септември- 8 часа,
·
За 2019 г. - 408 часа нощен труд, който
преобразуван към дневен е 466,34 часа.
В
съответствие с чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата /НСОРЗ/ - при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни е коефициент 1.143, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място. Заплащането на допълнителното възнаграждение за нощен труд е
регламентирано в ЗМВР, но както се посочи по-горе, за преобразуването на
нощния в дневен труд няма нарочна правна норма, съответно и заплащане на
получените часове над тези установени за работно време.
В конкретния случай, за периода- 25.08.2016
г. до 08.09.2019 г. (вкл.), ищецът е положил общо 1451 часа нощен труд, който следва
да се преизчисли с коефициент 1.143 и възлиза на
1658,49 часа, което води до
извънреден труд от 207,49 часа, който е следвало да му бъде платен
допълнително от ответника.
Съобразно заплатата на доверителя ми, часовата ставка е в размер на 7,00 лева
или за 207,49 часа труд му се дължи сумата от 1452,43 лева.
Ответникът дължи заплащане и на законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда,
до окончателното плащане.
иска Да се осъди ответника да заплати на ищеца:
·
сума в размер на
1452,43 лева,
представляваща размера на дължимото и
неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден
труд- общо 207,49 часа, получени след преизчисляване
с коефициент 1.143 на положения от него, като младши автоконтрольор
II степен в Районно управление- Дряново при Областна дирекция на МВР - Габрово,
за периода от 25.08.2016 г. до 08.09.2019 г. (вкл.), 1451 часа нощен труд в
1658,49 часа дневен труд,
·
ведно със законната лихва върху нея, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане.
·
да заплати на
адв. Галин Христов Ненов с ЕГН **********,***,
на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА
адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ и
съдействие на ищеца.
Ответната страна взема становище в
писмен отговор в срока по чл.131 от
ГПК: Считам, че
иска е допустим, но по същността си е неоснователен. Правя
възражение за недопустимост
на иска за исковата претенция за периода 25.08.2016 г. до 07.09.2019 г. за
изтекла погасителна давност на основание разпоредбата на чл. 111."а" от ЗЗД. Оспорвам исковата молба, а предявените претенции намирам на необосновани. В нея са изложени следните твърдения: Ищецът Н. е работил на длъжност младши автокоитрольор в РУ Дряново при ОД МВР Габрово от
25.08.2016 г. - 08.09.2019 г.. През
този период е осъществявал служебните си правоотношения по утвърдени графици и
протоколи, при режим на смени дневна и нощна от 22.00 ч. - 06.00 ч.. с
продължителност 12 часа. при сумарно изчисляване на работното време, съгласно
разпоредбата на чл.187. ал.З от ЗМВР. Редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство се
определят с Наредба на министъра па вътрешните работи. В съответствие с чл.9. ал.2 от НСОРЗ -
при сумирано изчисляване на
работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143. равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установено нa по дневно отчитане на работното време
за съответното работно място. Считам, че през исковия период ищепа
е бил служител па МВР по чл.142, ал. 1, т. 1
от ЗМВР, като съгласно
разпоредбата на
чл. 142, ал. 2 от ЗМВР статута па тези служители се
урежда единствено от ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по неговото
приложение, поради това в този случаи не са приложими разпоредбите на Закона за държавния служител и Наредба за структурата
и организацията па работната заплата. В закона няма препращаща норма, която да даде основание да се прилагат субсидиарно. както разпоредбите на КТ, така и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, вт.ч. и НСОРЗ. Ако нещо следва ди се допълва, изменя или променя, то трядва
да стане със закон или с акт на Министерския съвет ш
държавните служители от МВР. В тази насока са и изменениеята на ЗМВР
обнародвани в ДВ
бр. 60/07.07.2020 г. и но конкретно в разпоредбата на а
чл. 187.МВР е
специален нормативен акт, регламентиращ статута на работещите но служебно
правоотношение като обосновава различен метод на правно регламентиране на работното време, трудовото
възнаграждение и лр. С оглед специалния характер на
акта, размерът
на дьлжимото допълнително възнаграждение следва да се определи съобразно специалните
правила, посочени в закопа и и издадените Наредби на министъра и заповеди. За
проиесният период правната уредба на нощният труд па
служителя в МВР е регламентирана в чл.179, ал. 1
от ЗМВР във вр. ал.3
и чл. 187, ал. 1 и ал.3 от същия закон, как го и в Наредба №812 3-592 /25,05.2015
г. и Наредба №8121з-776 от 29.07.2016 г. на Министъра на вьтрешните работи, конто са съобразени както с
функциите па МВР, така и с естеството на извършваната дейност. Посочените
нормативни актове изчерпват
правната регламентация на нощния труд на
работещите в МВР и с недопустимо субсидиарното приложение на ПCOP3. Тази наредба е подзаконов нормативен
акт, издаден
по приложение на нормите на КТ, поради което не може да се прилага както субсидиарно, така и по аналогия. Ноторио известно е, че извънредния труд е налице само ако
работника или служителя действително е работил извън установеното за него
работно време, като това не е налице в конкретния случай. Н. ***, за периода 25.08.2016 г.- 08.01. 2019 г. заема длъжността младши автоконтрольор ІІ степен в РУ Дряново при ОДМВР- Габрово. За посочения период същия е
осъществявал трудовата си дейност съгласно утвърдени графици, при режим на труд-
дневни и нощни смени и при сумарно
изчисляване на работното време съгласно разпоредба на чл. 187, ал. З
от ЗМВР. В процесния период от 25.08.2016 г.- 08.09.2019 г.
по отношение на регламентацията на редът за организация и разпределение на работното време,
за неговото отчитане, за компенсирането на работата на еьржавните служители извън редовното работно време, режимът
на
дежурство, времето за отдих и почивките sa гьржавтгге служители е действала Наредба
81213-776/29.07.2016 г.. обнародвана в ДВ бр.60'02.08.20l6i. влязла в сила oi деня
на обнародването й. Неправилно ищеца е посочил, че та пропеспия
период следва да се приложи субсидиарно Наредба за
структурата и организацията на работната заплата, в която съгласно разпоредбата
на чл.9. ад.2 при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръща
в дневни, като никъде в наредбата не е посочен коефициент 1.143.
Самият законодател е ограничил нейното прилагане в чл.2. ал.З НСОРЗ по
отношение на служителите по трудово правоотношение
в държавната
администрация, за които се прилага чл. 107а от Кодекса на труда. От там може да се направи обоснован извод, че
същата е и неприложима зa държавни
служители - полицейски органи, чийто статут е уреден със специален закон.
В
случая не е налице празнота в нормативната уредба, която да може ла обоснове
препращане по аналогия, тъп като в пропеспия период е
действал подзаконов нормативен акт - наредба, издадена от министъра на
вътрешните работи» в която изрично съществува разпоредбата, че та всеки отработен
час през нониа между 22.00 - 06.00 часа на държавните служители се заплаща ношен труд в размер на 0.25 лв.. .е налице е специална
нормативна уредба по отношение на отчитане и мплащаие
па нощния труд на държавните служители в МВР. която изключва общия ред. На ищеца редовно е заплащано в процесния период както извънреден, така и нощен труд, за което представяме платежни бележки по месеци от месец
август 2016 г. до месец септември 2019 г. включително. Oт тях е видно, че за положения от него нощен труд съшият е получил допълнително заплащане но
0.25 лв. на час, следователно не следва да се прави преизчисления и прехвърляне нощния труд в дневен, тъй като ще
се получи дублиране на плащането. Трудът положен между 22:00 6:00 ч. следва да бъде
отчетен само как» нощен, както е отчетен и заплатен, а не ла се трансформира в
шевен.
Ищецът не може да избира едновременно да иска допълнителнн часове /извънреден труд/ поради трансформиране ни нощния труд като дневен и след тови да получи за
същия и допълнително заплащане като нощен.Претенцията на нН. за
заплащане на извънреден труд, образуван след преобразуването на положения от него като работещ на
12/24- часови смени и полагащ нощен труд по правилата ни чл. 9 от НСОPЗ, се основава на нормативен икт,
който не може да намери приложение в служебното правоотношение между страните.На
следващо място чисто теоретично погледнато, за да се приложи
разпоредбата иа чл.9 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, относно нощния труд на държавните служители
в МВР, предвиден
и уреден в чл.187, ал.1 и ал. 3 от ЗМВР, трябва да са налице нейните предпоставки:
а) подневно отчитане на работното време:
б) работа на смени;
в) продължителност
на нощно работно време, no-малка от
продължителността иа дневното:
г) трудово
възнаграждение заработено по трудови норми.
Само при
кумулативното наличие па посочените 4 необходими предпоставки можела се въвежда
увеличение с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност
на дневното и нощното работно време. Oi посочените
четири необходими предпоставки, лве- по б."в"
и .л" пе са налице. В чл. 187,ал.1 и 3 ЗМВР
дневното и нощното работно време са с една н съща продължителност от 8 часа. Не
е налице и работа по трудови норми за определяне размера на трудовото
възнаграждение по чл.247 и 250 КТ. На държавни служители- полицейски органи в
МВР работещи на нормирано работно време им се заплаща цялата продължителност на
съответната 12 часова смяна, като в нея влизат и ползваните от служителя време
за хранене от 30 минути, време за отдих два пъти по 30 минути и четири
физиологични почивки от
по 10 минути, регламентирани със
Заповед 264з-1082/18.08.2016 г.,
Заповед Л264з-327/26.02.201 8 т., Заповед № 264з-2403/28.11.2018
г., Заповед №264з-1376/30.05.2019 на Директор
ОДМВР- Габрово, относно Реда за разпределяне на работното време, за неговото нчитане. за компенсирането на работата извън реловного работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките па държавните cлyжитeлите по чл. 142. ал. I. i. I
и 1.2 от ЗМВР в ОДМВР- Габрово. Също така направеното от ищеца искане съшият
претендира да му се изплати по един допълнителен час 13- ти ( извънреден), за всяко нощно дежурство . за посочения в исковата молба
период, който дефакто не е заработил, а е получил като
е умножил 8 X 1.143 и е получил 9.144 часа и кьм тези
часове е прибавил 4 часа дневен труд и е получил 13 часа отработени, при 12
часова смяна. Като прибавим кьм неговата смяна и
часовете иа другата дневна смяна 12 часа излиза, че
тези служители на МВР работят извън времето, само в пространството, защото
заработват 25 часа при 24 часово денонощие. Тази
сбъркана ситуация сс получава, като се взема на
готово един коефициент от НСОРЗ, пришива се към ЗМВР, без да се осмисли как е получен този
коефициент - чл. 9,
ал.1 от НСОРЗ (който е равен на ошошепието на
нормалната продължителността на дневния труд - 8 часа и нормативно определената
продължителност па нощния труд по КТ от 7 часа), умножават се по
него отработените нощни часове и се претендира по един час извънреден труд
на всяко 12 часово дежурство, което е в периода от 20.00 ч. до 08.00 часа. При разглеждане следва да се вземе предвид и писмо No94-HH-198 от
20.ox.2011г. на MTCП относно:
увеличено заплащане на нощния
труд при сумарно изчисляване на
работното време се извършва ежемссечно, което
представяме и моля да приемете като доказателство по делото. В посоченото
писмо, публикувано в Сиела е записано, че получените часове в
повече при преизчисляване на дневния и дневния и нощния труд създават неточно
разбиране за наличието на извънреден rpyx Съгласно
MTCП извънреден
труд би
бил
налице само ако работените и служителите (сйствителио
работят извън установеното за тях работно време, коего
не е налице в конкретния случай. Отново според тълкуването па МТСП превръщането
на нощните часове в дневни е установено с цел увеличеното заплащане на нощния
труд / в конкретния случай с 0.25 лв. на час допълнително възнаграждение, а не
за генерирането и заплащане то па извънреден труд. 3 разпоредбата па чл.32.ал.1 от Наредба
81213-776/29.07.2016 т. е определени компенсирането на положения труд извън
редовното време при условията и в размерите, определени в ЗМВР. ЗМВР е специален закон, конто урежда
изчерпателно статута на държавните служители в МВР. По никакъв начин не ги диекриминнра. напротив шват им се
допълнителни привилегии и права, които на другите държавни служители не са
предоставени. Това е така поради спецификата на работата, която извършват и на
задължителния непрекъсваем процес. Fto janio служителят.
копачо е поедъпвал на работа се е запознавал с
условията на труд. с предвидените законови възнаграждения и е приел тази
работа. Неговите права и задължения, възнаграждения за положен труд и допълнителни възнаграждения са
посочени в ЗМВР от законодателя, те не се определят от работодателя, а той е длъжен да спазва стриктно закона. Ако
законодателят е бил счел, че следва да се прилага по аналогия КТ и издадените
въз основа на него подзаконови
актове, то той би изразил тази
си воля изрично, с едно изречение и нямаше да променя ЗМВР в годините и да урежда изчерпателно служебните
правоотношения на дьржавнитс
служители в МВР, а
щеше да
посочи както за лицата работещи по трудово правоотношение - чл.142. ад.5 от ЗМВР. "Статутът на липата,
работещи по трудово правоотношение, се урежда при условията и по реда на Кодекса на труда
и на този закон." Предвид
изложеното становище считам, че не се дължи на ищеца и сумата на осн.чл.ХС» от ЗЗД. представляваща морагорна
лихва за периода 25.08.2016 г. - 08.09.2019 г. Моля да бъде присъдено юрискоисултско
възнаграждение в размер от 100 лк. /сто лв. при
условията на чл.7.ал. 1.във връзка с ал.2л.2 от Наредба № I за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.Предвид горното исковата претенция
в размер на основание чл.179, ап.1 и ал.2. вр.с чл 178, ал. 3 от ЗМВР, считам
за неоснователна и недоказана, като на основание гореизложеното, моля да
постановите решение, с което да оставите иска без уважение.
Правна
квалификация- Предвид изложеното съдът намира, че
предявения иск е заплащане на
·
1452,43 лева
- възнаграждение за извънреден труд по чл. 179, ал. 1,
т. 3 от ЗМВР, в резултат на преизчисление на реално положен от ищеца нощен труд през периода 25.08.2016 г. до 08.09.2019 г. в дневен труд, с коефицент
1.143, съгласно чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата /общо 207,49 часа-
разлика между 1451 часа нощен
труд превърнат в 1658,49 часа дневен труд/,
·
ведно
със законната лихва върху цялата сума, считано от датата на завеждане на
настоящия иск до окончателно изплащане на вземането.
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните
права и задължения са:
·
съществуването
на служебното правоотношение по ЗМВР
за периода
25.08.2016 г. до 08.09.2019 г.
·
дължимостта на 1452,43 лева - възнаграждение за извънреден труд по чл. 179, ал. 1,
т. 3 от ЗМВР, в резултат на преизчисление на реално положен от ищеца нощен труд през периода 25.08.2016 г. до 08.09.2019 г. в дневен труд, с коефицент
1.143, съгласно чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата /общо 207,49 часа-
разлика между 1451 часа нощен
труд превърнат в 1658,49 часа дневен труд/,
Оспорвания и Възражения на ответника-
·
ВЪЗРАЖЕНИЕ за недопустимост на иска за исковата претенция за периода 25.08.2016 г. до 07.09.2019 г. за
изтекла погасителна давност на основание разпоредбата на
чл. 111,"а" от ЗЗД.
·
Считам, че през
исковия период ищепа е бил служител па МВР по чл.142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като
съгласно разпоредбата на
чл. 142, ал. 2 от ЗМВР статута па тези служители се
урежда единствено от ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по неговото
приложение, поради това в този случаи не са приложими разпоредбите на Закона
за държавния служител и Наредба за структурата и организацията па работната
заплата. В
закона няма препращаща норма, която да даде основание да се прилагат субсидиарно. както разпоредбите на КТ, така и на издадените въз
основа на него
подзаконови нормативни актове, вт.ч. и НСОРЗ. Ако нещо следва ди се
допълва, изменя или
променя, то трядва да стане със закон или с акт на
Министерския съвет ш държавните служители от МВР. В тази насока са и изменениеята на ЗМВР
обнародвани в ДВ бр. 60/07.07.2020 г. и но конкретно в разпоредбата
на а
чл. 187.МВР е специален нормативен акт, регламентиращ
статута на работещите но служебно правоотношение като обосновава различен метод на правно регламентиране на работното време,
трудовото възнаграждение и лр. С оглед специалния
характер на акта, размерът
на дьлжимото
допълнително възнаграждение следва да се определи съобразно специалните правила,
посочени в закопа и и издадените Наредби на министъра и заповеди.
·
За проицесният
период правната уредба на нощният труд па служителя в МВР е регламентирана в
чл.179, ал. 1 от ЗМВР във вр. ал.3 и чл. 187, ал. 1 и ал.3 от същия закон, как го и в Наредба №812
3-592 /25,05.2015 г. и Наредба №8121з-776 от 29.07.2016 г. на
Министъра на вьтрешните работи, конто са съобразени както с функциите
па МВР, така
и с естеството на извършваната дейност. Посочените нормативни актове изчерпват правната регламентация на нощния
труд на
работещите в МВР и с недопустимо субсидиарното приложение на ПCOP3. Тази наредба е
подзаконов нормативен акт, издаден
по приложение на нормите на КТ, поради което не може да се прилага както субсидиарно, така и по аналогия.
·
Ноторио
известно е, че извънредния труд е налице само ако
работника или служителя действително е работил извън установеното за него
работно време, като това не е налице в конкретния случай. Н. ***, за периода 25.08.2016
г.-
08.01.
2019 г. заема
длъжността
младши автоконтрольор ІІ степен в РУ Дряново при ОДМВР- Габрово. За посочения период същия е
осъществявал трудовата
си дейност съгласно утвърдени графици, при режим на труд- дневни и нощни смени
и при сумарно
изчисляване
на работното време съгласно разпоредба на чл. 187, ал. З
от ЗМВР. В
процесния период от 25.08.2016 г.- 08.09.2019 г.
по отношение на регламентацията на
редът за организация и разпределение на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на еьржавните служители извън редовното
работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките sa гьржавтгге
служители е действала Наредба 81213-776/29.07.2016 г.. обнародвана в ДВ
бр.60'02.08.20l6i.
влязла в сила oi деня
на обнародването й. Неправилно ищеца е посочил, че та пропеспия
период следва да се приложи субсидиарно Наредба за
структурата и организацията на работната заплата, в която съгласно разпоредбата
на чл.9. ад.2 при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се преврьша! в шевни, като никъде в наредбата не е посочен
коефициент 1.143. Самият законодател е ограничил нейното прилагане в чл.2. ал.3 от НСОРЗ по отношение
на служителите по трудово правоотношение в държавната администрация, за които се прилага чл. 107а от Кодекса на труда. От там
може да се направи обоснован извод, че същата е и неприложима зa държавни служители
- полицейски органи, чийто статут е уреден със специален закон. В
случая не е налице празнота в нормативната уредба, която да може ла обоснове
препращане по аналогия, тъп като в пропеспия период е
действал подзаконов нормативен акт - наредба, издадена от министъра на
вътрешните работи» в която изрично съществува разпоредбата, че та всеки
отработен час през нониа между 22.00 - 06.00 часа на държавните служители се заплаща ношен труд в размер на 0.25 лв.. .е налице е специална
нормативна уредба по отношение на отчитане и мплащаие
па нощния труд на държавните служители в МВР, която изключва общия ред.
·
На ищеца
редовно е заплащано в процесния период както
извънреден, така
и нощен труд, за което
представяме платежни бележки по месеци от месец август 2016 г. до месец септември 2019 г. включително. Oт тях е видно, че за положения от него нощен труд съшият е получил допълнително заплащане но 0.25 лв. на час, следователно не следва да се прави преизчисления и
прехвърляне нощния труд в
дневен, тъй като ще се получи дублиране на плащането. Трудът положен между 22:00 6:00 ч. следва да бъде отчетен само като нощен, както е отчетен и заплатен, а да не се трансформира в дневен.
·
Ищецът не може да избира едновременно да иска допълнителнн часове /извънреден труд/ поради
трансформиране ни нощния труд като дневен и след тови да получи за същия и допълнително заплащане като нощен.
·
Претенцията на Н. за заплащане на извънреден труд, образуван след преобразуването на положения от него като работещ на 12/24- часови смени и полагащ нощен труд
по правилата ни чл. 9 от НСОPЗ, се основава на нормативен икт, който не може да намери приложение в служебното
правоотношение между страните.
·
На следващо място
чисто теоретично погледнато, за да се приложи разпоредбата иа чл.9 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, относно нощния труд на държавните служители в МВР, предвиден
и уреден в чл.187, ал.1 и ал. 3 от ЗМВР, трябва да са налице нейните предпоставки:
а) подневно отчитане на работното време:
б) работа на смени;
в) продължителност
на нощно работно време, no-малка от продължителността
иа дневното:
г) трудово
възнаграждение заработено по трудови норми.
Само при
кумулативното наличие па посочените 4 необходими предпоставки можела се въвежда
увеличение с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност
на дневното и нощното работно време. Oт посочените
четири необходими предпоставки, лве- по б."в"
и .л" пе са налице. В чл. 187,ал.1 и 3 ЗМВР
дневното и нощното работно време са с една н съща продължителност от 8 часа. Не
е налице и работа по трудови норми за определяне размера на
трудовото възнаграждение по чл.247 и 250 КТ.
На държавни
служители- полицейски органи в МВР работещи на нормирано работно време им се
заплаща цялата продължителност на съответната 12 часова смяна, като в нея
влизат и ползваните от служителя време за хранене от 30 минути, време за отдих
два пъти по 30 минути и четири физиологични почивки от по 10 минути, регламентирани
със Заповед 264з-1082/18.08.2016 г., Заповед Л264з-327/26.02.201
8 т., Заповед № 264з-2403/28.11.2018
г., Заповед №264з-1376/30.05.2019 на Директор
ОДМВР- Габрово, относно Реда за разпределяне на работното време, за неговото нчитане. за компенсирането на работата извън реловного работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките па държавните cлyжитeлите по чл. 142. ал. I. i. I
и 1.2 от ЗМВР в ОДМВР- Габрово.
§ Също така направеното от ищеца искане
съшият претендира да му се изплати по един допълнителен час 13- ти ( извънреден), за всяко нощно дежурство . за посочения в исковата молба
период, който дефакто не е заработил, а е получил
като е умножил 8 X 1.143 и е получил 9.144 часа и кьм
тези часове е прибавил 4 часа дневен труд и е получил 13 часа отработени, при
12 часова смяна. Като прибавим кьм неговата смяна и
часовете иа другата дневна смяна 12 часа излиза, че
тези служители на МВР работят извън времето, само в пространството, защото
заработват 25 часа при 24 часово денонощие.
§ Тази
сбъркана ситуация сс получава, като се взема на
готово един коефициент от НСОРЗ, пришива се към ЗМВР, без да се осмисли как е получен този
коефициент - чл. 9,
ал.1 от НСОРЗ (който е равен на ошошепието на
нормалната продължителността на дневния труд - 8 часа и нормативно определената
продължителност па нощния труд по КТ от 7 часа), умножават се по
него отработените нощни часове и се претендира по един час извънреден труд
на всяко 12 часово дежурство, което е в периода от 20.00 ч. до 08.00 часа.
§
При разглеждане
следва да се вземе предвид
и писмо No94-HH-198 от
20.ox.2011г. на MTCП относно:
увеличено заплащане на нощния
труд при сумарно изчисляване на
работното време се извършва ежемссечно, което
представяме и моля да приемете като доказателство по делото. В посоченото
писмо, публикувано в Сиела е записано, че получените часове в
повече при преизчисляване на дневния и дневния и нощния труд създават неточно
разбиране за наличието на извънреден rpyx Съгласно
MTCП извънреден
труд би
бил
налице само ако работените и служителите (сйствителио
работят извън установеното за тях работно време, коего
не е налице в конкретния случай. Отново според тълкуването па МТСП превръщането
на нощните часове в дневни е установено с цел увеличеното заплащане на нощния
труд / в конкретния случай с 0.25 лв. на час допълнително възнаграждение, а не
за генерирането и заплащането на
извънреден труд. В разпоредбата
па чл.32.ал.1 от Наредба 81213-776/29.07.2016 т. е определени компенсирането на
положения труд извън редовното време при условията и в размерите, определени в
ЗМВР. ЗМВР
е специален закон, конто урежда изчерпателно статута на държавните служители в
МВР. По никакъв начин не ги диекриминнра. напротив шват им се допълнителни привилегии и права, които на
другите държавни служители не са предоставени. Това е така поради спецификата
на работата, която извършват и на задължителния непрекъсваем процес. Fto janio служителяч.
копачо е поедъпвал на работа се е запознавал с
условията на труд. с предвидените законови възнаграждения и е приел тази
работа. Неговите права и задължения, възнаграждения за положен труд и допълнителни възнаграждения са
посочени в ЗМВР от законодателя, те не се определят от работодателя, а той е длъжен да спазва стриктно закона. Ако
законодателят е бил счел, че следва да се прилага по аналогия КТ и издадените
въз основа на него подзаконови
актове, то той би изразил тази
си воля изрично, с едно изречение и нямаше да променя ЗМВР в годините и да урежда изчерпателно служебните
правоотношения на дьржавнитс
служители в МВР, а
щеше да
посочи както за лицата работещи по трудово правоотношение - чл.142. ад.5 от ЗМВР. "Статутът на липата,
работещи по трудово правоотношение, се урежда при условията и по реда на Кодекса на труда
и на този закон." Предвид
изложеното становище считам, че не се дължи на ищеца и сумата на осн. чл. 111, буква "а" от ЗЗД, представляваща морагорна лихва за периода 25.08.2016 г. - 08.09.2019 г.
Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване:
·
съществуването
на служебното правоотношение по ЗМВР
за процесния период;
·
реално положени от
ищеца нощен труд за всяка смяна през процесния период;
С протоколно определение от 2-2-2021 г. е
допуснато изменение на иска, на основание чл. 214 от ГПК, като същия се счита предявен за 1421,67 лв.
От заключението на съдебно- счетоводна експертиза,
извършена от вещото лице И.Ц., въз основа
на приложените писмени доказателства и проверка в счетоводството на ответника, се установява следното от фактическа страна:
По протоколи за отчитане на отработеното
време за процесния период от 25.08.2016 г до
08.09.2019 г. са отчетени 1459 часа
нощен труд.
По протоколи за отчитане на отработеното
време за процесния период от 25.08.2016 г до
08.09.2019 г. са отчетени 1459 часа нощен труд, преизчислени с коефициент
1,143 се приравняват на 1667,64 часа;
Разликата между преизчислените часове спрямо
коефициента и реално отчетените в протоколите е 208,64 часа.
Получената разлика от 208,64 /от протоколи/
не е начислена и платена от ответника на ищеца.
Размерът, изчислен на база дневното възнаграждение на ищеца за
208,64 часа е 947,78 лв /колона 11/;
Размерът, изчислен на база дневното възнаграждение, коригирано с коефциент за извънреден труд 1,5 е 1421,67 лв.
Като взе предвид гореизложеното, съдът от правна страна изцяло приема и споделя становището
на правната доктрина съгласно правна консултация пo прилагането на чл
187, ал. 1 във вр. с ал. 3 от ЗМВР (обн. ДВ,
бр.53 от 27.06.2014 г., изм. доп.) Наредба № 81213.-776/29.07. 2016 г., (обн ДВ, бр.60/2.08 2016 г.) по преобразуване на положени
часове нощен труд в дневен от държавни служители по чл.142, ал.1,т.1 ЗМВР от професор д- р на юрид.н. Васил Мръчков по случая и
го цитира:
"Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР „Нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица."
Разпоредбата на чл. 187, ал. 1 ЗМВР по съдържанието си е
императивна. Тя определя изрично и точно нормалната продължителност на
работното време, изразено в броя на часовете („8") и заповядва на
адресатите—държавните служители в МВР нейното изпълнение.
По смисъла на чл.187, ал.1 ЗМВР "8 часа дневно"
означава 8 астрономически часа (по 60 минути в час), като продължителност на
работния ден, независимо от частта на денонощието, в която работният ден се
разполага- както в неговата „светла" част - през деня, така и в неговата
„тъмна" част - през нощта, в интервала от 22.00 часа до 6.00 часа.
Следователно определението „дневно" по смисъла на
чл.187, ал.1 ЗМВР се отнася за "продължителността на работния ден- както
през дневната част на денонощието- като
"дневен труд," и през нощната част от денонощието- като „нощен
труд.".
Като нощен, трудът на държавните служители в МВР съгласно
чл. 187, ал. 3, изр. 4 ЗМВР се определя, както следва: „При работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и
6.00 часа, като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период."
Тази разпоредба е продължение на чп.187,
ал.1 ЗМВР и предвижда, че само трудът, който се полага при работа
на смени и в интервала от 22.00 до 6.00 часа е
нощен.
Фиксираната законова норма от
8 часова продължителност на работното време, установена в
закон /чл. 187, ал. 1 и 3 ЗМВР/ и се ползва с презумпцията за
конституционност и задължителност за прилагането й,
докато, ако бъде оспорена пред Конституционния съд от органите по чл.150 Конст, не бъде призната за противоконституционна съгласно
чл. 151, ал.2 Конст.
В чл. 187, ал. 1 и
3, изр. 4 ЗМВР за държавните служители в МВР е установена по-голяма нормална
продължителност на работното време на държавните служители в МВР: обща и
еднаква продължителност на работното време през деня и през нощта от 8 часа.
Тя е по-голяма от
общата нормална продължителност на работното време за работниците и служителите
по трудови правоотношение, установена в Кодекса на труда, който предвижда в чл.140, ал. 1:
„Нормалната продължителност на седмичното работно време при 5-дневна работна
седмица през нощта е 35 часа. Нормалната продължителност на работното време
през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа."
Това различие и по-
голямата продължителност на работното време при 5 дневна работна седмица от 40
часа и на работното време през нощта ( 8 часа) е обусловено от основните
функции на МВР, установени в чл. 2, ал.1 ЗМВР - „за защита на правата и
свободите на гражданите, противодействието на престъпността, защита на
националната сигурност, опазването на общия ред и пожарна безопасност и защита
на населението."
Не е трудно да се
установи, че те са част от конституционните функции на Министерския съвет, като
централен орган на изпълнителната власт по чл. 105, ал. 2 Конст
„да осигурява обществения ред и националната сигурност" на гражданите и
държавата е съвременните, станали по-трудни международни
условия в света, и в България, като част от него.
На тази основа се
опира и признатата законодателна целесъобразност на Народното събрание по чл.8
и 62. ал 1 Конст.
Това оправдава и
обосновава например прилагането и на различен метод на правно регулиране на
работното време, трудовото възнаграждение и др. под на работниците и служителите по
трудови правоотношения в Кодекса на труда и е Закона за МВР държавните
служители в министерството на вътрешните работи.
Заслужава да се
подчертае, че чл.187 ЗМВР, макар че допуска 8-часовия работен ден и за нощен
труд на държавните служители в МВР запазва основното и общото с работниците и
служителите в областта на работното време: 5 дневната работна седмица и нейната
обща 40 часова продължителност и по чл.187 и чл. 179 ЗМВР.
В областта на
регулирането на работното време за работниците и служителите по Кодекса на
труда и за държавните служители в МВР има повече гъвкавост и разнообразие при
неговото правно регулиране, което е важен белег за различно отношение в
законодателната целесъобразност при установяване на неговата законодателна
уредба.
Наред с чл.187 ЗМВР
и чл.179 от същия закон (с.з.) урежда важни въпроси на нощния труд.
Член 179 и чл. 187,
ап. 9 ЗМВР е от така наречените делегиращи законови норми". Това са
законови разпоредби, които възлагат уреждането на някои някои
конкретни или технически въпроси относно условията и реда за прилагането нз нощния труд на държавните служители в МРР на наредба,
издавана от министъра на вътрешните работи (ал.1).
Такава наредба е
издадена и това е Наредба № 8121з-776, 2016 г.
В нейния чл.3, ал.1 и 2, чл.31 и § 1,т. 8 ДР установява,че нощният труд за
държавните служители в МВР се въвежда за дейности, които изискват непрекъснато
и непрекъсваемо изпълнение на дейностите на МВР и дава легално определение на
непрекъсваемия характер на дейността на МВР за осигуряване на сигурността на
гражданите, според конкретните функции на нейните компетентни служби и
поделения на МВР.
Част от тях
изискват и полагането на нощен труд от 22.00 до 6.00 часа в чл.179, ал.1 ЗМВР,
за който „На
държавните служители се изплашат допьпнителни
възнаграждения, за положения труд през
нощта ...".
Нормата
на чл.179, ал.1
ЗМВР урежда два въпроса:
а)
определя характерът на благото- изплащане
на възнаграждение като отплата за положения нощен
труд.
б) неговия правен
характер на допълнително трудово възнаграждение. То е
"допълнително", защото се прибавя
към основната заплата на държавните служители
в МВР и
по този начин се увеличава нейния брутен размер. А ал. 2 на
чл.179 делегира на министъра на вътрешните работи определянето на условията и
реда за полагането на нощния труд от държавните служители в МВР труд с издаване
на наредба,както беше посочено малко по -горе.
На министъра на
вътрешните работи изрично е възложено с чл.179, ал.2 ЗМВР и определянето на размера
на възнаграждението за положения нощен труд със заповед
Разделянето на
двете компетентности на министъра на министъра на вътрешните работи по чл.179,
ал.2 и чл.187, ал. 9
ЗМВР и на вида и правната природа на акта, с който се изпълняват - условията и
реда за определяне на допълнителното възнаграждение на държавните служители в
МВР с нормативен акт- наредба на министъра на вътрешните работи, а на размера
на същото възнаграждение- с негов индивидуален административен акт- заповед е
отново въпрос на законодателна целесъобразност.
Първата част от
това задължение е изпълнена с издаването на Наредба № 8121з-776-2016 г.
Изпълнението на
втората част от делегацията и задължението на министъра на вътрешните работа за
определяне със заповед на размера на допълнителното трудово възнаграждение за
нощен труд ще бъде разгледано отделно по-нататък
За нощния труд на
държавните служители в МВР, предвиден и уреден в чл.187 ал.1 и 3 ЗМВР е трудно
приложима чл. 9 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата (съкр. НСОРЗ, обн.ДВ, бр.9 от 2007г., изм.доп.). гласи:
„(1) При подневно отчитане на работното време и при работа на смени,
чиято нощна продължителност на работното време е по-малка от тази на дневното,
трудовото възнаграждение, заработено по трудови норми, се увеличава с
коефициент, равен
на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време."
При сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни
с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място.
При сумирано
изчистване на работното време трудовото възнаграждение, заработено по трудови
норми с коефициент, равен
на отношението между часовете, получени след превръщането на нощните часове в дневни, и действително отработените
часове през месеца или установения друг период.";
Тази разпоредба е
непригодна за прилагането й към държавните служители в МВР.
Не са налице
нейните предпоставки
аа)
подневно отчитане на работното време;
бб)
работа на смени;
вв)
продължителност на нощно работно време, no-малка
от продължителността на дневното;
гг)
трудово възнаграждение заработено по трудови норми.
Само при
кумулативното наличие и на посочените 4 необходими предпоставки може да се
възвежда увеличение с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време.
От посочените 4
необходими предпоставки, две- по б."вв"
и „гг" не са налице.
В чл. 187, ал.1 и 3 ЗМВР дневното и нощното
работно време са с една и съща продължителност от 8 часа.
Не е налице и
работа по трудови норми за определяне размера на трудовото възнаграждение по
чл.247 и 250 КТ.
Неговият размер е
много нисък и не отговаря на тежестта и отговорността на изпълняваната държавна
служба и на конституционното право на определяне на трудовото възнаграждение по
чл. 48,
ал. 5
Конст., „според извършената работа", който, се
прилага и за държавните служители в МВР.
Неговото правно
основание не е в чл. 8 и 9 НСОРЗ, а в чл.187 и чл.179 ЗМВР. "
В съгласие с гореизложеното през процесния период, е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г.
(обн.,
ДВ, бр.60
от 02.08.2016 г., в сила oт 02.08.2016г.), като няма
норма, регламентираща преизчисляване на нощния труд в дневен, аналогична със
тази на чл. 31, ал. 2 от отменената Наредба № 81213-407 11.08.2014 г., но тази липса не представлява празнота в уредбата на реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките, а нова специалната уредба, касаеща
служителите в МВР.
В съгласие с гореизложеното няма основание за субсидиарно
приложение на Наредба за структурата и
организацията на работната заплата, тъй като на
първо място няма нужда от запълване на празнота в уредбата на процесните
правоотношения и на второ място
и при хипотетична празнота няма възможност за приложение на уредбата на тези
правоотношения по КТ и подзаконовите актове по приложението му /НСОРЗ/,
тъй като работното време на държавните служители в МВР се отчита
по специален ред /ЗМВР и подзаконовите актове по приложението му/, което прави недопустимо аналогичното приложение на
законите за държавните служители в гражданските ведомства.
В този смисъл е практиката
на ВКС по чл. 290 от ГПК, която дава принципен отговор на
въпроса приложима ли е в случая уредбата по КТ, НСОРЗ и ЗДСл. - Решение №197/07.10.2019 г. по дело
№786/2019 на ВКС, ГК, IV г.о.- "При работата на смени (дежурства) работното
време на държавните служители в МВР (съответно– ГДИН) се отчита по специален
ред, което прави недопустимо аналогичното приложение на законите за държавните
служители в гражданските ведомства, включително конвертиране на часовете труд,
положен през нощта, в дневни часове..... При това вещото лице не следва да
извършва претендираното от ищцата увеличаване на
дадените часове дежурства през нощта и приравняването им към часове работно
време през деня чрез увеличение с коефициент 0,143. Както основателно възразява
ответникът с отговора срещу исковата молба, специалната нормативна уредба не предвижда такова преобразуване на част
от времето, през което е дадено дежурството. Съдът прие в отговора на
въпроса, по който касационното обжалване е допуснато, че разпоредбите на ЗДСл и КТ не са приложими по аналогия по отношение
на правото на допълнителен отпуск по чл.229 ал.1 т.9 (предишна т.8) ЗМВР 1997
г. (отм.) и чл.212 ал.1 т.3 ЗМВР 2006
г. (отм.), тъй като отношенията, уредени с посочените закони, не са сходни, а
са различни. В същия смисъл е вече установената практика (виж решение № 55/
07.04.2015 г. по гр.д.№ 5169/ 2014 г., ІІІ г.о.)."
Няма основание нощните
часове се превръщат в дневни е коефицент равен на
съотношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установено за подневно отчитане на работното
време за съответното място /коефициент 1.143/, тъй като дневното и нощното
работно време са с една и съща продължителност от 8 часа и не
е налице и работа по трудови норми за определяне
размера на трудовото възнаграждение по чл. 247 и 250 КТ, а и самата НСОРЗ не намира
приложение в случая със служителите на МВР.
Налице е ясна и относима за случая уредба на заплащането на нощния труд на
служителите от МВР, работещи на смени. Тя е спазена в процесния
случай- положеният от ищеца нощен труд е правилно отчетен и заплатен съобразно
чл. 178, 179 и 187 от ЗМВР и не се налага преизчисляването, което се
претендира.
Не може да се спекулира,
както е претендирано, че в резултат на едно недупустимо преизчисление
/предназначено за случаите, в които нощния труд е допустим само за по- малко от
8 часа/ 8 часа нощен труд да се превръщат в 9,144 часа, денонощието да става
25,144 часа и при това да се "явява" и положен "извънреден" труд в размер
на 1,144 часа на всяка смяна, изработена през времето от 22:00 до 6:00
часа. Очевидно е, че в тази конструкция се съдържат логически протворечия, както и противоречиво позоваване на законови
разпоредби, които не могат да се приложат едновременно- не може да се прилага едновремено Наредбата и Заповедта, издадени в изпълнение
на чл.179 от ЗМВР и НСРОЗ, издадена в
изпълнение на КТ.
Най- съществен аргумент в подкрепа на гореизложената теза е,
че за да се въведе претендирания
от ищеца начин изчисление на нощния труд при сумирано изчисляване на работонто време законодателят
въвежда Нова алинея 4 на чл.187 от ЗМВР едва с ДВ, бр. 60 от 2020 г.- "При сумирано изчисляване на работното
време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната
продължителност на работното време през нощта по ал. 1." Очевидно е, че
тази правна уредба не е съществувала за претендирания
от ищеца период- от 25-8-2016 г. до 8-9-2019 г. и не може да бъде приложена.
Няма положен, но неотчетен и незаплатен
извънреден труд, съобразно чл. 178, ал. 1, т.
3, чл. 179 и чл.187 от ЗМВР.
При горния извод за
неоснователност на цялата претенция, Възражението за изтекла давност по
чл.111,буква а от ЗЗД за част от претендирания период, е безпредметно да бъде объсждано.
Предявеният иск следва да се отхвърли като неснователен.
Разноски
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника юрк. възнаграждение в размер на 150 лв. на
основание чл.78, ал. 3 и 8 от ГПК.
Водим от горното съдът
Реши:
отхвърля предявения
от Л.Г.Н.; ЕГН**********,*** чрез адв. Галин Ненов,***,
в качеството на пълномощник; Адрес за връчване на призовки, съобщения и книжа:
гр. Дряново, ул. "Шипка" № 166, ет. 1, an. 1,
Любомир Георгиев Начев; ПРОТИВ
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР ГАБРОВО,
с адрес: гр. Габрово, 5300, ул. "Орловска"
№ 50, представлявана от старши комисар
Борислав Муеров- директор; да
заплати 1421,67 лева,
представляваща размера на дължимото и
неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден
труд след преизчисляване с коефициент 1.143 като младши автоконтрольор II степен в Районно управление- Дряново при
Областна дирекция на МВР - Габрово, за
периода от 25.08.2016 г. до 08.09.2019 г. (вкл.), ведно със законната лихва върху цялата сума,
считано от датата на завеждане на настоящия иск до окончателно изплащане на
вземането, като неснователен.
осъжда Л.Г.Н.; ЕГН**********; да заплати на Областна Дирекция
на МВР- Габрово; еик********* юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.,
на основание чл. 78, ал.3 и 8 от ГПК .
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от 17 фувруари 2021 г.,
пред
ГОС.
СЪДИЯ :