№ 1214
гр. София, 24.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20231110165305 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на „*************“ ЕАД
срещу Х. Й. Л., с която са предявени установителни искове с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните
суми: сумата от 1 377,34 лв. – главница, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.
***************, с абонатен № ******, за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК – 12.05.2023 г., до изплащане на вземането; сумата от 155,73
лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 21.04.2023 г.;
сумата от 56,91 лв., представляваща цена на услугата за дялово разпределение
за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 12.05.2023 г., до
изплащане на вземането, както и сумата от 10,70 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена
на услугата дялово разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 21.04.2023 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 25653/2023 г. по описа на СРС, 69 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника Х. Й. Л. въз основа на договор за продажба на топлинна енергия
при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период до
топлоснабдения имот, собственост на ответника, топлинна енергия, като
1
купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана по системата за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на
топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в посочения в ОУ
срок. Счита, че ответникът е в забава, поради което дължи и обезщетение за
забава върху изискуемите главници. Ето защо моли за уважаване на
предявените искове и присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Х. Й. Л. не е подала отговор на
исковата молба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно
чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
По допустимостта:
Вземанията по настоящото производство съобразно петитума на исковата
молба съответстват на тези по издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 25653/2023 г. по описа на СРС, 69
състав. Указанията за предявяване на исковата претенция са дадени предвид
постъпило в срок възражение по чл. 414 ГПК и исковете, по които е образуван
настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК.
Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното
заповедно производство и настоящото исково производство, като предявените
искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По основателността:
Предявени за разглеждане са обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ.
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно
правоотношение по договор за продажба между него и ответника, по силата
на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества, а за ответника
е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер, както и че през исковия период в сградата, в която се намира
процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение
и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в
претендирания размер.
При установяване на горепосочените обстоятелства в тежест на ответника
е да докаже, че е погасил претендираните вземания.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов
клиент“ на топлинна енергия е физическо лице – ползвател или собственик на
имот, който купува отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или
природен газ за собствени битови нужди. Разпоредбата императивно урежда
кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие,
като меродавно е единствено притежанието на вещно право на собственост
2
или вещно право на ползване върху имота. В този смисъл са и задължителните
разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на
ОСГК на ВКС. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна
енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.
153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Писмената
форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.
От приложения по делото Договор за продажба на държавен недвижим
имот по реда на Наредбата за държавните имоти се установява, че на
05.06.1990 г. на Х. Й. Л. е продаден процесния недвижим имот – апартамент №
22, находящ се в гр. **************, от което следва, че за исковия период
правото на собственост върху имота принадлежи на ответника. При горните
обстоятелства и съобразно разясненията, дадени в горецитираното ТР №
2/17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, ответникът като
собственик на процесния имот се явява клиент /потребител/ на топлинна
енергия за имота и като такъв се намира в облигационно правоотношение с
ищцовото дружество и дължи заплащане на цената на доставените услуги.
Както се отбеляза по-горе, съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се
публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ). В случая несъмнено е, че приложимите в
отношенията между страните за процесния период Общи условия, одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, са влезли в сила, доколкото се
установи, че са били публикувани. Съответно, според нормата на чл. 150, ал. 3
ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите,
които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото
обаче не са ангажирани доказателства и няма данни, че ответникът е
упражнил правото си на възражение срещу Общите условия.
Предвид всичко гореизложено, при условията на пълно и главно
доказване се установява, че за процесния период е налице твърдяното
облигационно правоотношение между „*************“ ЕАД и ответника Х.
Й. Л., възникнало по силата на договор за покупко-продажба на топлинна
енергия в процесния период, като в отношенията между страните за исковия
период са приложими Общи условия за продажба на топлинна енергия за
3
битови нужди от „*************“ ЕАД на клиенти в град София, одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за
дялово разпределение, а дяловото разпределение на топлинна енергия между
страните в сградата се осъществява от топлопреносното предприятие или от
доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице,
вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.
В настоящия случай, видно от представените по делото писмени
доказателства - протокол от проведено на 11.09.2002 г. ОС на ЕС с адрес гр.
*******************, в която се намира процесният имот, ведно със списък
на присъстващите етажни собственици, Договор № 2066 от 25.09.2002 г.
между „****************“ ООД /със сегашно фирмено наименование
„*******“ ООД/ и процесната ЕС и документи за извършено дялово
разпределение и за годишни отчети, дяловото разпределение в сградата в
режим на етажна собственост за исковия период се е извършвало именно от
конституираното по делото трето лице помагач „*******“ ООД.
Топлинната енергия за отопление на сграда в режим на етажна
собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 ЗЕ
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост
при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ,
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна
собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните
начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна
вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни, 2) на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска
и 3) по реална месечна консумация. а консумация за сградата, и една
изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация. Следователно, при
определяне стойността на действително потребената през процесния период
топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от
изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали
фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като
отразяват реално доставеното количество енергия след проверка на място на
показанията на индивидуалните уреди за измерване.
В случая с възражението по чл. 414 в заповедното производство
ответникът оспорва фактът на доставяне от ищеца на топлинна енергия в
имота в твърдените количества и обем, поради което по делото е прието
заключение на съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като
пълно, обективно и компетентно изготвено. Заключението съответства на
4
събраните по делото писмени доказателства, включително представените
съобщения към фактури и извлечение от сметки по месеци за имота. В
заключението се установява, че през исковия период в топлоснабдения имот е
имало два броя монтирани отоплителни тела и лира в банята, съответно са
монтирани общо три топлоразпределители, като в имота се ползва топла вода
и има водомер за топла вода, по който се отчита разходът. Доказва се, че са
начислявани разходи за топлинна енергия за отопление от сградна инсталация,
за отопление на имота и за загряване на топла вода, като разходи за топлинна
енергия за общи части на сградата не е начислявана. ************ ООД /с
предишно фирмено наименование „*******“ ООД/ е извършила дялово
разпределение за имота за процесния период в съответствие с Методиката за
дялово разпределение към действащата Наредба за топлоснабдяване.
Установява се, че технологичните разходи в абонатната станция са
отчислявани от доставената топлинна енергия преди нейното разпределение
между потребителите и са останали за сметка на ищеца съгласно нормативната
уредба. За процесния период топломерът, монтиран в абонатната станция, е
преминавал последващи метрологични проверки на всеки две години.
Разпределението на топлинна енергия в сградата е по прогнозни данни от
предходен изравнителен период, като след приключване на отоплителния
сезон ФДР „*******“ ООД е извършвало отчитане на индивидуалните уред в
имотите на потребителите и изготвяне на изравнителни сметки. Вещото лице
констатира, че при начисляване на сумите по фактури ищецът е прилагал
одобрените цени за топлинна енергия, действащи по време на процесния
период. Съгласно заключението дължимата сума /главница/ за начислената
топлинна енергия за процесния имот с абонатен № ****** с отчитане на
изравнителните сметки, изготвени от ФДР „*******“ ООД, е в размер на 1
420,80 лв. Ответникът не твърди и не доказва плащане на претендираните
задължения за процесния период.
Доколкото настоящата претенция за главница е заявена от ищеца за сума
в по-нисък от доказания с експертизата размер, на основание чл. 6, ал. 2 ГПК
съдът намира, че предявеният иск следва да се уважи изцяло за сумата от 1
377,34 лв. Върху главницата се дължи и законна лихва от датата на подаване
на заявлението в съда – 12.05.2023 г., до окончателното плащане.
Към посочената по-горе сума следва да се добавят дължимите годишни
такси за извършваната услуга за дялово разпределение, които съобразно
разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от Общите условия от 2016 г., чл. 61, ал. 1
от Наредба № 16-ЗЗ4/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и чл. 10 от Общите
условия на договорите между „*************“ ЕАД и търговец за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сграда етажна собственост се заплащат от потребителите на
топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща
цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
Извършването на услугата се установява от приетата по делото експертиза и
от приложените писмени доказателства - протокол от проведено на 11.09.2002
5
г. ОС на ЕС, Договор № 2066 от 25.09.2002 г. между „****************“ ООД
/със сегашно фирмено наименование „*******“ ООД/ и процесната ЕС,
представените от третото лице помагач документи за извършено дялово
разпределение и за годишни отчети и Договор между „*************“ ЕАД и
„*******“ ООД /със сегашно фирмено наименование „*******“ ООД/ от
09.06.2020 г. за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия. Ответникът не твърди и не доказва плащане на претендираните такси
за услуга дялово разпределение за процесния период.
Ето защо съдът намира, че претенцията за дялово разпределение за
процесния период е изцяло основателна и следва да се уважи за пълния
предявен размер от 56,91 лв. Върху главницата се дължи и законна лихва от
датата на подаване на заявлението в съда – 12.05.2023 г., до окончателното
плащане.
По акцесорните искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и
изпадането на длъжника в забава – уговорен падеж за плащане на цената на
доставена топлинна енергия, респ. датата на публикуване на общите фактури,
както и отправена и получена от ответника покана за заплащане на таксата за
дялово разпределение.
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. В чл. 84, ал. 1 ЗЗД е предвидено, че когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, а
според ал. 2, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в
забава, след като бъде поканен от кредитора.
За процесния период от 15.09.2021 г. до 21.04.2023 г. намират
приложение Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-
01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно тях клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия, определени по прогнозна
консумация в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят
(чл. 33, ал. 1 от ОУ), като след отчитане на средствата за дялово разпределение
и изготвяне на изравнителните сметки топлофикационното дружество издава
за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите, определени
по прогнозна консумация, и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки (чл.
32, ал. 3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само ако последните
задължения не са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се
отнасят/, клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва –
чл. 33, ал. 4 от ОУ. От цитираните разпоредби се налага изводът, че по ОУ от
2016 г. „*************“ ЕАД начислява обезщетение за забава само за
6
задълженията по общата фактура.
Установи се по делото, че за отчетния период м.05.2020 г. - м.04.2021 г. и
за отчетния период м.05.2021 г. - м.04.2022 г. са издадени съобщения към
фактури по чл. 32, ал. 3 от ОУ на 31.07.2021 г. и на 31.07.2022 г. Поради това
върху дължимата главница за доставена топлинна енергия в размер на 1 377,34
лв. за периода от 15.09.2021 г. до 21.04.2023 г. се дължи обезщетение за забава,
което възлиза на сумата от 229,47 лв., изчислена на основание чл. 162 ГПК и
чрез общодостъпен интернет калкулатор Изчисляване на законна лихва |
Calculator.BG и съгласно чл. 86, ал. 2 ЗЗД вр. ПМС № 426/18.12.2014 г.
Доколкото акцесорната претенция за мораторна лихва е заявена в по-нисък
размер, същата следва да бъде изцяло уважена за сумата от 155,73 лв.
Що се отнася до цената за услугата дялово разпределение, липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, поради което акцесорната
претенция за мораторна лихва в размер на 10,70 лв. за периода от 16.07.2020 г.
до 21.04.2023 г. се явява изцяло неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
В съответствие с Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т.
12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за
разноски в заповедното и в исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на направените от
него разноски в двете производства, като в заповедното производство ищецът
е доказал разноски в размер на 32,01 лв. за държавна такса и 50 лв. за
юрисконсултско възнаграждение. От общия размер на разноските – 82,01 лв.,
съразмерно на уважената част от исковете следва да му се присъдят 81,46 лв.
В исковото производство ищецът е доказал разноски в размер на 73,36 лв. за
държавна такса, 350 лв. за депозит за вещо лице и 100 лв. за юрисконсултско
възнаграждение /определено от съда в минималния размер съобразно чл. 25,
ал. 1 от Наредбата за заплащането на правна помощ/. От общия размер на
разноските – 523,36 лв., съразмерно на уважената част от исковете следва да
му се присъдят 519,86 лв.
Съдът констатира, че в исковото производство е представено платежно
нареждане за заплатена държавна такса в размер на 73,36 лв., въпреки че
съгласно указания, дадени с разпореждане от 11.01.2024 г., ищецът е следвало
да довнесе държавна такса в общ размер на 75,36 лв. С оглед изложеното,
ищецът следва да бъде осъден на основание чл. 77 ГПК да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Софийския районен съд разликата за
сумата от 2 лв.
Ответникът не е поискала присъждане на разноски в исковото
производство, поради което такива не му се дължат.
7
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Х. Й. Л., ЕГН **********, с адрес гр. ***************,
дължи на „*************“ ЕАД, ЕИК ***********, с адрес на управление
гр. **************, следните суми: сумата от 1 377,34 лв. – главница,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. ***************, с абонатен № ******,
за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 12.05.2023 г., до
изплащане на вземането; сумата от 155,73 лв., представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2021 г. до 21.04.2023 г.; сумата от 56,91 лв., представляваща
цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК – 12.05.2023 г., до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ
изцяло иска за сумата от 10,70 лв., представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за цена на услугата дялово
разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 21.04.2023 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. № 25653/2023 г. по описа на СРС, 69 състав.
ОСЪЖДА Х. Й. Л., ЕГН **********, с адрес гр. ***************, да
заплати на „*************“ ЕАД, ЕИК ***********, с адрес на управление
гр. **************, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 81,46 лв. –
разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА Х. Й. Л., ЕГН **********, с адрес гр. ***************, да
заплати на „*************“ ЕАД, ЕИК ***********, с адрес на управление
гр. **************, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 519,86 лв. –
разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „*************“ ЕАД, ЕИК ***********, с адрес на
управление гр. **************, да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Софийския районен съд на основание чл. 77 ГПК сумата от
2 лв. – държавна такса.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач
„*******“ ООД, ЕИК *********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
8
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9