РЕШЕНИЕ
№ 224
гр. ХАСКОВО, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
Членове:ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА
КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
при участието на секретаря С. Г. Д.
като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА Въззивно гражданско дело № 20225600500359 по описа за
2022 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба подадена от ,,Електроразпределение
Юг‘‘ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, ул. ,,Христо Г. Данов‘‘ № 37, чрез юрисконсулт В. И. срещу
решение №234/28.04.2022г., по гр. д. № 2851/2021 г. по описа на РС –
Хасково.
С Решение № 234/28.04.2022 г. по гр.д № 2851/2021 година по описа
на РС-Хасково, приема за установено, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, по
отношение на „Електроразпределение Юг" ЕАД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, ул. "Христо Г. Данов" № 37, че „Ре Лакс"
ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Хасково, пл.
„Спартак" № 8, адрес за призоваване: **** - чрез адв. Д.Д. от АК-Хасково, не
му дължи сумата от 173,50 лева с ДДС, представляваща допълнително
начислена стойност, вследствие на установено неизмерване, непълно или
неточно измерване на количеството електрическа енергия за стар период - от
05.10.2021 г. до 25.10.2021 г., за обект, находящ се в *****, с кл. № ***** и с
ИТН ****, за което е издадена фактура № **********/29.11.2021г. С
решението „Електроразпределение Юг„ ЕАД, с ЕИК *****, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК е осъдено, да заплати на „Ре Лакс" ООД, ЕИК *********,
1
седалище и адрес на управление: гр. Хасково, пл. „Спартак" № 8, адрес за
призоваване: ***** - чрез адв. Д.Д. от АК-Хасково, сумата от 350,00 лева,
представляваща направени разноски по делото.
Недоволен от решението е останал въззивникът
„Електроразпределение Юг“ ЕАД, гр. Пловдив, който чрез пълномощника си
го обжалва в законоустановения срок, с оплаквания за неправилност и
необоснованост, поради непълнота на доказателствата и непълно възприемане
на доказаната по делото фактическа обстановка. Във въззивната жалба са
изложени подробни съображения по приложението на ПИКЕЕ и във връзка с
настъпилите изменения в тези правила и действието на същите към момента
на извършването на корекция по отношение на консумираната от ищеца
ел.енергия за определен период от време. Считат, че неправилно и
незаконосъобразно Районен съд - Хасково е приел, че за да се извърши
едностранна корекция на сумата за ползваната ел.енергия е необходимо
наличието на установено виновно поведение от страна на титуляра на
електромера. В тази връзка се цитира практика на ВКС, във връзка с
едностранното извършване на корекция на сметки. Изложени са съображения,
че решението на РС-Хасково е изцяло в противоречие със съдебната
практика. С оглед изложените съображения, намират, че процесната сума
била основателно начислена.
Прави се искане въззивната инстанция да отмени обжалваното
решение на Районен съд -Хасково и вместо него да постанови ново, с което да
отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан иска предявен от „РЕ
ЛАКС" ООД. Претендират присъждане на разноските сторени по делото и за
двете съдебни инстанции, за което е представен списък по чл.80 от ГПК.
Релевират и възражение, с правно основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „РЕ ЛАКС" ООД,
с ЕИК *********, чрез процесуалния си представител е депозирала писмен
отговор. За откритото съдебно заседание редовно призовани, не изпращат
представител. По делото са постъпили писмени бележки от пълномощника на
въззиваемата страна, с искане да се потвърди решението на Районен съд –
Хасково. Претендират присъждане на направените по делото разноски.
СЪДЪТ, след като прецени събраните по делото доказателства и
във връзка с наведените във въззивната жалба оплаквания, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от ищеца „РЕ ЛАКС" ООД,
гр. Хасково, чрез адв. Добромир Д. от АК-Хасково, с искова молба, с която
срещу „Електроразпределение Юг“ ЕАД, с ЕИК *********, гр. Пловдив е бил
предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК. Ищецът твърди, че
бил потребител на електроенергия, доставяна му за обект с ИТН **** в ****,
с кл. № ****, като отделно от редовните му ежемесечни фактури получил от
ответното дружество и фактура №**** за сумата от 173,50 лева, с
допълнително начислена ел. енергия за стар период - от 05.10.2021 г. до
25.10.2021 г. Като основание във фактурата било посочено, че сумата е
2
дължима, вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно
измерване на количеството ел. енергия за електромер № ****. Ищецът
твърди, че не бил ползвал така допълнително начислената ел.енергия за
посочения стар период по процесната фактура, поради което същата била
издадена без правно основание. Изложени са доводи, че въпреки изменението
на ПИКЕЕ и предвидената в чл. 48 корекционна процедура, на основание чл.
15, ал. 3 от ЗНА, същата не следва да се прилага като противоречаща на
нормата на чл. 82 ЗЗД. Обективната отговорност била изключение, тъй като
ангажирала гражданската отговорност на едно лице независимо от неговото
поведение, поради което нейното предвиждане било единствено в
правомощията на законодателя, а не на административен орган като
ДКЕВР.Претендират от съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че „ РЕ ЛАКС“ ООД не дължи сумата
в размер на 173,50 лева по фактура № *****, представляваща стойността на
допълнително начислена ел.енергия за стар период - от 05.10.2021 г. до
25.10.2021 г.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът „Електроразпределение Юг" е
оспорил изцяло иска като неоснователен. Твърди се в отговора на исковата
молба, че при извършена на 25.10.2021г. проверка от служител на
„Електроразпределение Юг" ЕАД на електромера, монтиран да измерва
доставяната електрическа енергия в обекта на ищеца, били спазени всички
изисквания на новата правна уредба относно извършването на техническа
проверка и едностранна корекция на сметка за изминал период, в случай на
неточно измерване на ел. енергията. Процесната сума била начислена и
претендирана правомерно на основание разпоредбите на чл. 83, ал. 2, във
връзка с чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, във връзка с чл. 52, ал. 1, т. 2 ПИКЕЕ, във връзка
с чл. 49, ал.3, във вр. чл. 56, ал. 1 и ал. З ПИКЕЕ. Проверката била извършена
от служител на ответника, който констатирал, че електромерът бил с
изгаснал дисплей и консумираната електрическа енергия не можело да бъде
отчетена. Съставен бил констативен протокол за техническа проверка и
подмяна на средства за търговско измерване № 649344/25.10.2021 г. от
извършилото проверката лице и в присъствието на свидетел. Операторът на
разпределителната електрическа мрежа извършил преизчисление на
количеството електрическа енергия, като начислил допълнително количество
електрическа енергия на клиента в размер от 768 кВч. Дължимата сума,
вследствие на установеното непълно измерване, изчислена по определените за
периода пазарни цени от страна на КЕВР била 173,49 лв. с ДДС, а периодът
от време, за който била извършена корекцията, бил 20 дни, като първата дата
била датата, на която електромерът отчел показания за последно, а
последната дата - датата на извършената техническа проверка.
„Електроразпределение Юг" ЕАД издал процесната фактура и с препоръчано
писмо с обратна разписка ищецът бил уведомен за извършеното
допълнително начисление. Счита, че обстоятелството кой е бил конкретният
извършител е ирелевантно по спора, защото в посочените законови
разпоредби, регламентиращи преизчислението на количеството електрическа
енергия, не се съдържали изисквания и условия за извършване корекции на
3
сметки при установено виновно поведение на крайния клиент, а точно
обратното - единственото условие за правото на енергийния оператор да
извърши едностранна корекция, било да бъде установено по съответния ред,
че е налице случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия. По изложените в отговора съображения молят да се
отхвърли иска. Претендират сторените деловодни разноски.
За изясняване на делото от фактическа страна първоинстанционният
съд е събрал и обсъдил всички относими доказателства, касаещи
релевантните за спора между страните факти и обстоятелства. По делото са
допуснати и приети като доказателства приложените към исковата молба и
към писмения отговор документи.
По делото не се спори, че ищецът е потребител на електроенергия,
доставяна и снабдяванa по електропреносната мрежа, чийто оператор е
ответното дружество.
Към момента на проверката на СТИ действат приетите от КЕВР
(обн. ДВ бр. 35 от 30.04.2019г.) съобразно правомощията по чл. 83, ал. 2,
изр. II-ро от ЗЕ подзаконови норми, и уреждащи хипотезата на чл. 83, ал. 1, т.
6 от същия закон – правилата за измерване на количеството електроенергия
регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване,
включително реда и начините за преизчисляване на количеството
електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия или за която има измерени показания
в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, както и
създаването, поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства
база данни. Освен изложеното, ПИКЕЕ, съобразно чл. 104а, ал. 2, т. 5 и чл.
98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ урежда процедурата по осъществяване на корекция на
сметката на потребителя на електроенергия.
Между страните няма спор, че е извършена проверка на 25.10.2021
год., констатациите от която са били отразени в приетия като писмено
доказателство констативен протокол 649344/25.10.2021 г., съставен от
служители на "Електроразпределение Юг" ЕАД в присъствието на
свидетел, като на 25.10.2021 г. е извършена проверка на електромера на
горепосочения обект. Посочено е, че е извършена проверка, при която е
установено, че електромерът е с тъмен дисплей,повреден електромер.
По делото са представени и справка за коригиране на сметката за
електроенергия на ищеца от 16.11.2021 г., както и извадка от паметта на
процесния електромер от СДО (системата за дистанционен отчет).С писмо
изх. № 9555916-1/26.10.2021 г. ищецът е уведомен от ответника за
извършената проверка и подмяната на СТИ. Издадена е фактура № *** за
сумата от 173,50 лв. с ДДС, представляваща дължима сума вследствие на
установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството
електрическа енергия за електромера на ищеца за периода от 05.10.2021 г. до
25.10.2021 г. Ищецът не е присъствал на проверката, но действията са
извършени от двама служители в присъствието на един свидетел.
Доколкото липсва спор по изложената фактическа обстановка и
4
наведените с въззивната жалба доводи касаят изводите на районния съд по
съществото на спора, въззивната инстанция няма да преповтаря изцяло вече
изложената от районния съд фактическа обстановка, която приема за
правилно установена.
Спорният момент в производството се свежда до това дали
отговорността на длъжника-ищец в производството има виновен характер и
дали извършената проверка от страна на ответното дружество е едностранна,
без участие на абоната.
При анализа на относимата към спора правна регламентация, се
извежда, че подзаконовата нормативна база – ПИКЕЕ урежда условията и
реда за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електроенергия. Следователно, в раздел ІХ на ПИКЕЕ е
регламентиран редът, т.е. техническата процедура по установяване на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, но не
и възникването на отговорност за крайния потребител на електрическата
енергия. Възникването на отговорността за крайния потребител и коригиране
на неговата сметка е предвидено в чл. 53 – 54 от ОУ на ЕВН ЕР, както и в чл.
28 от ОУ на ЕВН ЕС.
Крайният потребител, какъвто безспорно е ищецът е обвързан от
договорно правоотношение с крайния снабдител – ЕВН ЕС, както и с ЕВН
ЕР. Тази договорна връзка между потребителя и крайния снабдител (ЕВН ЕС)
възниква по специален ред, уреден в чл. 98а от ЗЕ, т.е. отношенията между
страните се уреждат, както от законовата регламентация, така и от общите
условия на крайния снабдител на електроенергия и очертава правата и
задълженията им. Липсва обаче пряка договорна връзка между потребителя и
ответното дружество. Чл. 50 ПИКЕЕ урежда, че операторът на съответната на
мрежа - в случая ответното дружество ,,Електроразпределение ЮГ‘‘ ЕАД има
право единствено да извършва изчисленията, без обаче да има право да
коригира сметката на крайния потребител.
Това води и до извода на въззивната инстанция, че задължение за
плащане по извършена корекция на сметка може да възникне само въз основа
на договор, като се изисква виновно поведение на потребителя. Подобно
въздействие, извършено именно от ищеца – потребител, както е посочил
районният съд, не е доказано в хода на първоинстанционното производство.
От обсъдените по-горе разпоредби не може да се извлече и уредена в
закон безвиновна отговорност на потребителя, съответно и възможност от
страна на електроснабдителното дружество да извършва промяна в сметката
на потребителя, още по-малко пък в полза на ответното дружество, което се
явява трето лице за договорната връзка между снабдител и потребител.
ПИКЕЕ се ограничава само до въпросите по измерването и/или установяване
на неизмерената такава на ел. енергията, с възможността за корекция в
сметката на реално потребената електроенергия, но без да дава възможност да
установяване на безвиновна отговорност за потребителя в желаната от
ответника насока. Съответните подзаконови норми, на които се основава
твърдяното задължение по процесната фактура излизат извън предметния
5
обхват на чл. 83, ал. 1, т. 6, вр. чл. 104а, ал. 2, т.5 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ,
поради което и като противоречащи на акт от по-висок ранг не следва да
бъдат прилагани /арг. чл. 15 ЗНА/.
С извършването на корекция на потребяваното количество
електроенергия и нейното остойностяване дружеството – жалбоподател на
практика въвежда задължение в тежест на ищеца – потребител, доколкото
последният остава задължен да плати паричната равностойност на
количеството електрическа енергия, погрешно измерено от неизправния
електромер за един минал период от време. Възприемането на подобен
подход води до извода, че ищецът – потребител дължи плащане поради
неизпълнение на своите договорни задължения. По същество това означава,
че се ангажира неговата договорна отговорност. Съгласно чл. 81 – 82 от ЗЗД
договорната отговорност на длъжника има виновен характер. В
първоинстанционното производство ответното дружество не е доказало, че е
налице виновно действие или бездействие от страна на ищеца – потребител,
което да обоснове възникването в негова тежест на задължение за плащане на
грешно измерената от СТИ електрическа енергия.
Несъстоятелни са доводите на ответното дружество, изложени в
отговора на исковата молба,че в приложимата правна уредба по Закона за
енергетиката и ПИКЕЕ не се посочвало като предпоставка за корекция на
сметките наличието на виновно поведение. В тази насока разпоредбите на чл.
104 – 107 от Закона за енергетиката не въвеждат изключения от принципа за
виновния характер на неизпълнението при договорните задължения.
Посочените разпоредби на ЗЕ регламентират само съдържанието на общите
условия за пренос и достъп на електрическа енергия до крайните клиенти,
като във всички останали въпроси, включително касаещи и тези по
неизпълнението, намират приложение чл. 79 – 82 от ЗЗД.
В тази връзка не може да се приеме, че безспорно установените
отклонения в работата на процесното СТИ, довели до по-ниско отчитане от
действителното потребление на електроенергия от въззиваемата страна са
резултат от поведението на потребителя. Напротив, начислената сума за
плащане по процесната фактура е резултат на предположение и на
презумпция, които са лишени от законово основание.
В хода на производството не се установява, че именно потребителят
е осъществил описаното въздействие върху СТИ. За да бъде основателна една
такава корекция на сметка законът изисква несъмнено да се докажат нарочно
извършените действия от страна на потребителя по манипулиране на СТИ,
както и пряко породената от тях неотчетена електроенергия, консумирана от
потребителя. Сметката трябва да отразява конкретно само реалното
енергийно потребление за определен период, като информацията следва да се
представи за това по ясен и разбираем начин.
Съгласно чл. 89, т. 4, чл. 116 и чл. 120 от ЗЕ, средството за
търговско измерване на електроенергия е собственост на разпределителното
дружество, което го монтира на определено от него място, като се стопанисва
и се поддържа винаги технически изправно от него. Достъп до СТИ имат
6
само служители на дружеството, без такъв да е гарантиран и предоставен на
потребителите. Следователно основната отговорност по поддръжката,
изправната работа на СТИ, отчетността на същите и т.н. по законов път е
възложена именно на електроснабдителното дружество, без да е възможно в
тази насока да се ангажира поведение от страна на купувача на ел. енергия,
който впрочем няма и подобни задължения. Изискуемото му поведение в
рамките на договора с доставчика по отношение на техническата
инфраструктура на електропреносната мрежата и устройствата е за
бездействие. Тези отговорности на дружеството са конкретно проявление на
принципа на защита на потребителя по чл. 2, ал. 2 от ЗЕ, поради което и
последният няма възможности за достъп до СТИ. Отговорностите, поради
това са прехвърлени именно на оператора на електропреносната мрежа, който
е длъжен по всяко време да осигурява коректното отчитане на действително
потребената електроенергия, и да вземе мерки както при по-ниско отчитане,
така и при завишено отчитане на същата. Очевидно в нарушение на тези
принципи са и ПИКЕЕ, които автоматично прехвърлят риска и последиците
дори от елементарна повреда в отчитащото устройство в отговорност на
потребителя, която последният следва да репарира в полза на крайния
доставчик. Абсолютно противоречие със закона е въз основа на обективно
установено неправилно отчитане на ел. енергия от СТИ, отговорността да се
прехвърля върху потребителя, без да се докажат виновните му действия. Още
повече, че само дружеството е собственик и оператор с единствен достъп до
измерващото устройство.
От друга страна правилата от ПИКЕЕ противоречат на договорната
същност на отношенията между потребителя и крайния снабдител – трето за
настоящия спор лице и я модифицират в полза на дружеството ответник,
което пък е трето за договорната връзка между потребителя и снабдителя
лице. Същите не са и част от самия договор за доставка на електроенергия, но
въпреки това са основание за интервенция в договора и против правата на
крайния клиент по смисъла на §1, т. 3б, т. 27г от ДР на ЗЕ. Процесното
задължение, обективирано в издадената фактура е резултат на извършената
проверка на СТИ, ползвано от ишцовата страна от длъжностни лица на
дружеството.
Настоящият състав намира, че дори и надлежно съставен
констативния протокол е документ, който касае само извънсъдебните
отношения между страните и е част от тази също така извънсъдебна
процедура. При налично съдебно оспорване, независимо от съдържанието и
редовността му, се прилагат общите правила на доказване по ГПК в призмата
на договорната отговорност по чл. 82 от ЗЗД. Още повече, че съдържанието
на протокола по ПИКЕЕ, като частен свидетелстващ документ, касае само
удостоверяване на състоянието и показанията на СТИ към момента на
проверката, без в нито една хипотеза този документ да доказва виновно
неизпълнение на договорни задължения, увреждащи действия / бездействия
от страна на купувача на ел. енергия, които да са довели до техническите
аномалии, каквато е и същността на доказване в настоящото производство.
Затова, дори да е спазена процедура по ПИКЕЕ, това не рефлектира върху
7
крайните изводи на въззивната инстанция за основателност на исковата
претенция.
С оглед изложените съображения настоящата инстанция намира
решението на първоинстанционния съд за валидно, допустимо и правилно,
поради което същото следва да бъде потвърдено изцяло.
Предвид неоснователността на подадената въззивна жалба
въззивното дружество ще следва да бъде осъдено да заплати на въззиваемата
страна направените пред въззивната инстанция разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300, 00 лева, съгласно списъка по чл.80 от ГПК.
Въведеното с жалбата възражение с правно основание чл. 78, ал.5 от
ГПК за прекомерност на заплатеното от въззиваемата страна адвокатско
възнаграждение е неоснователно. С оглед цената на предявения иск -173,50
лева с ДДС и според разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба
№1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
дължимото адвокатско възнаграждение за процесуално представителство е в
размер на 300,00 лв., поради което следва изцяло да се уважи претендираното
от въззиваемата страна възнаграждение за процесуално представителство за
въззивната инстанция.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 234/28.04.2022 г. по гр.д № 2851/2021
година по описа на РС-Хасково.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Юг“ ЕАД, с ЕИК ********* ,
със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Данов“ № 37,
да заплати на „РЕ ЛАКС" ООД, с ЕИК *********, гр. Хасково сумата в
размер на 300,00 лева, представляваща сторени разноски за адвокатско
възнаграждение за въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8