№ 3479
гр. Варна, 08.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на втори
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Евгения Мечева
при участието на секретаря Стоянка М. Георгиева
като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело №
20253110108524 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 239 вр. чл. 238 ГПК.
Производството по делото е образувано по предявен от „ЗАД А.” АД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: ******, чрез процесуалния
му представител – юрк. Н.К., срещу Я. А. Р., ЕГН **********, с адрес: ******,
иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата 15000 лв., представляваща частичен иск от целия в
размер на 98750 лв., съставляваща регресна претенция за изплатено от ищеца
застрахователно обезщетение за нанесени неимуществени вреди на В.И.М.,
изразяващи се в болки и страдания, получени като пряка и непосредствена
последица от загубата на сина му Р.В.М., в резултат на ПТП от 03.11.2018 г.,
причинено от Я. А. Р. при управление на лек автомобил „Ауди А6“, с рег. №
******, след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта 1.07
промила, което е над допустимата по закон норма /0.5 промила/, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 27.06.2025 г. до окончателното й изплащане.
В исковата си молба ищецът „ЗАД А.” АД излага, че на 03.11.2018 г.,
около 01:30 часа, на главен път I-9 в посока гр. Б., в землището на с. С.О.,
ответникът Я. А. Р. управлява лек автомобил „Ауди А6”, с рег. № ******, в
нарушение на правилата за движение, конкретно чл. 21, ал. 1 ЗДвП, движейки
се със скорост 137.23 км./ч, като е самокатастрофирал в крайпътни дървета.
Вследствие на това е причинена смъртта на возещия се в автомобила Р.В.М..
Установено е, че деянието е извършено в състояние на алкохолно опиянение с
концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 промила на хиляда – 1.07 промила.
С влязла в сила присъда от 15.01.2020 г. по НОХД № 1265/2019 г. по описа на
ВОС ответникът е признат за виновен за причиняване на описаното ПТП и е
осъден ефективно. Посочва, че към датата на ПТП за автомобила на виновния
1
водач е налице задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при
ищцовото дружество, със срок на действие 12.05.2018 г. – 11.05.2019 г. С
решение № ******2020 г. по търг. д. № ******2019 г. по описа на ВОС е
осъден да заплати на бащата на загиналия пътник – В.М. сума в размер на
100000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди, заедно със законна лихва, разноски и адвокатски
хонорар. В процеса, в качеството на трето лице – помагач на негова страна е
конституиран ответникът, срещу когото е уважен предявеният частичен иск в
размер на 1250 лв. Поддържа, че е извършил плащане на дължимото
обезщетение в общ размер от 119740.56 лв. на 16.07.2020 г. по сметка на
процесуалния представител – адв. С.С., в това число сумата за главница за
неимуществени вреди – 100000 лв. Счита, че има право на регрес срещу
виновния водач за платеното от него застрахователно обезщетение, доколкото
същият е управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол с
концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма. По
изложените съображения моли предявеният иск да бъде уважен. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Я. А. Р., редовно уведомен, не
е депозирал писмен отговор на исковата молба.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
В проведено по делото на 02.10.2025 г. открито съдебно заседание
редовно призованият ответник не се е явил и не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие. Процесуалният представител на
ищеца – юрк. Н.К. от своя страна е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение в нарочна молба по хода на делото.
Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване му
в съдебно заседание.
В срока за отговор и в проведеното открито съдебно заседание същият
не е оспорил твърденията на ищеца, а и те се подкрепят от представените
писмени доказателства.
Следва да се отбележи още, че ответникът не е оспорил размера на
претендираната сума.
По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск е
вероятно основателен.
Предвид посоченото, съдът приема, че в случая е установено наличието
на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 239, ал.
1, т. 1 и 2 ГПК, поради което исковата претенция следва да се уважи по този
ред.
Предвид изхода на спора, разноски следва да бъдат присъдени в полза на
ищеца. Същият представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и
доказателства за извършени такива – 600 лв. /държавна такса/. В полза на
страната следва да бъде определено минимално юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лв., на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 26,
ал. 1 НЗПП. Така общо дължимите разноски, които следва да бъдат присъдени
на ищеца по реда на чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК възлизат на сумата 750 лв.
Воден от горното и на основание чл. 239, ал. 2 ГПК, съдът
РЕШИ:
2
РЕШИ:
ОСЪЖДА Я. А. Р., ЕГН **********, с адрес: ******, да заплати на
„ЗАД А.” АД, ЕИК ******, сумата 15000 лв. /петнадесет хиляди лева/,
представляваща частичен иск от целия в размер на 98750 лв., съставляваща
регресна претенция за изплатено от ищеца застрахователно обезщетение за
нанесени неимуществени вреди на В.И.М., изразяващи се в болки и страдания,
получени като пряка и непосредствена последица от загубата на сина му
Р.В.М., в резултат на ПТП от 03.11.2018 г., причинено от Я. А. Р. при
управление на лек автомобил „Ауди А6“, с рег. № ******, след употреба на
алкохол с концентрация на алкохол в кръвта 1.07 промила, което е над
допустимата по закон норма /0.5 промила/, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
27.06.2025 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 500, ал. 1, т. 1
КЗ.
ОСЪЖДА Я. А. Р., ЕГН **********, с адрес: ******, да заплати на
„ЗАД А.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: ******,
сумата 750 лв. /седемстотин и петдесет лева/, представляваща сторените в
настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78,
ал. 1 и 8 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3