Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260 087
гр. Русе, 12.11.2020
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РУСЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданска колегия
в открито съдебно заседание на 6 ноември две хиляди и двадесета
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ВЕЛКОВА
БОЯН ВОЙКОВ
при секретаря ЕВА ДИМИТРОВА като
разгледа докладваното от съдия Н. Георгиева
в.гр.д. №555 описа за 2020 г.,
за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ГД“Пожарна безопасност и защита на
населението“-МВР-София против решението на
Русенския районен съд по гр.д.№ 545/2020 г., с което е осъдена да заплати на ищеца
сумата 1561,57лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за
периода 01.10.2016г.-30.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 31.01.2020г. до окончателното изплащане, както и разноските по делото. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението, поради
противоречие с материалния закон. Моли въззивният съд да го отмени и да
постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявения иск и да му заплати
направените по делото разноски за двете инстанции, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемият Г.П.Ц. със съдебен адрес *** оспорва основателността на
жалбата и моли тя да не се уважава, обжалваното решение да се потвърди.
Въззивният съд счита
жалбата за допустима – подадена е от заинтересована от обжалването страна, в
законния срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество тя
е неоснователна.
По делото няма спор, че за
периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. ищецът е полагал труд на длъжност „младши
инспектор“ в РД“Пожарна безопасност и защита на населението“-Русе. Не се спори,
че страните са били обвързани от служебно правоотношение по ЗМВР и че
отношенията между страните следва да се уредят съобразно този закон съгласно
чл. 142, ал. 1 ЗМВР. По делото не се спори, че предвид характера на заеманата
длъжност през процесния период ищецът е полагал труд и през нощта (22:00 –
06:00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумирано. За
процесния период Ц. е работил на 24 часови смени/201бр./, 16 часови смени,
включващи часовия интервал от 22ч. до 6ч., и 1 8-часова смята съгласно
утвърдените графици. От констативно-съобразителната част на приетата съдебно-счетоводна
експертиза е видно, че съгласно графиците служителят е положил общо 1640 часа
нощен труд, който е заплатен съобразно
нормативната уредба в размер на 0,25лв. на час, без да е извършвано преобразуване
на нощния към дневния труд. След преобразуване на положения нощен труд към
дневен труд с коефициент 1,143 се получава положен извънреден труд от 234,52часа,
който не е заплатен от работодателя. От заключението на експертизата се
установява, че размерът на възнаграждението за този извънреден труд възлиза на 1631,32лв.,
определено по правилата на чл.187, ал.6 ЗМВР.
С обжалваното решение първоинстанционният съд
е уважил предявеният иск за заплащане на възнаграждение за извънреден труд в
размер на 1561,57лв. /колкото е претендирано с исковата молба/ по съображения,
че за този период в действащите Наредба №8121з-592 /25.05.2015 г. и Наредба
№8121з-776 от 29.07.2016 г. на министъра на вътрешните работи, издадени въз
основа на законова делегация, липсва правна норма, регламентираща
преобразуването на положения нощен труд с коефициент, прието е, че е налице
празнота в уредбата, поради което субсидиарно следва да намери приложение
нормата на чл.9 от НСОРЗ и е уважил предявеният иск, основан на тази правна
норма в размер, установен с приетата по делото експертиза.
Въззивният съд намира, че обжалваното
решението, с което е уважен предявеният иск за заплащане на допълнително
възнаграждение за извънреден труд, получен в резултат на преобразуване на нощния към дневния труд по правилата на
чл.9 от НСОРЗ, е правилно.
Съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно
възнаграждение на държавните служители
в системата на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения, в това число и възнаграждението за положен извънреден труд,
регламентирано в чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР. Редът за организацията и
разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство и др. се определят по силата на законова делегация на основание
чл.187, ал.9 от министъра на вътрешните работи. За процесния период в
действащите Наредба № 81213-592 от 25.05.2015 год. и Наредба № 81213-776 от
29.07.2016 год. липсва норма, аналогична на нормата на чл.31,ал.2 на отменената
Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 год. за преобразуване на часовете положен
нощен труд с коефициент 0,143. При липса на изрична законова регламентация
районният съд правилно е приел, че следва субсидиарно да се приложат
разпоредбите на чл.9,ал.2 НСОРЗ. Противното
разрешение би поставило държавните служители в системата на МВР в неравностойно
положение, както спрямо останалите държавни служители, така и спрямо
работниците и служителите по трудово правоотношение, които получават
допълнително възнаграждение за извънреден труд, в който смисъл е и решение №
311 от 8.11.2019 год.на ВКС по гр.д.№ 1144/2018 год. То е с предмет заплащане
на други допълнителни възнаграждение на държавни служители от системата на МВР,
но дава принципно разрешение на въпроса за субсидиарното приложение на друг
закон при липса на изрично уредено заплащане в ЗМВР. Посочено е, че
положителният отговор на въпроса за приложение на субсидиарни разпоредби е в
съответствие с основния правен принцип за равенство и недопускане на
дискриминация, закрепен в чл.6 от Конституцията и чл.14 ЕКЗПЧОС. По отношение
на размера на иска, съдът е съобразил установените по делото обстоятелства
относно часовете нощен труд, положени от служителя в процесния период и
дължимото му се възнаграждение съобразно заключението на вещото лице и чл.187,
ал.3 във вр. с чл.187, ал.5, и ал.6 ЗМВР. По тези съображения съдът намира, че решението
се явява правилно и следва да бъде потвърдено. Правилно разноските пред
районния съд са възложени върху жалбоподателя предвид уважаването на иска, а
тези пред въззивната инстанция следва да останат в негова тежест заради
неоснователността на въззивната жалба.
По изложените съображения
Окръжният съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №26000 от 14.08.2020г. на Русенския районен съд по гр.д.№545/2020г.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :