Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

11.08.2021 г.

Град

Мездра

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

	Мездренски районен		съд			ІІ-ри граждански	състав
На						Година

 

В публичното заседание на 16.07.2020 год. в следния състав:

 

Председател

ИВАН ВЪТКОВ

 

Съдебни заседатели

 

Секретар

В. Пенова

 

Прокурор

 

като разгледа докладваното от

Съдия ВЪТКОВ

 

гр. д.

номер

1327

по описа за

2019

година

и за да се произнесе, взе в предвид следното:

„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Младост, ж. к. „Младост“ № 4, Бизнес Парк София, сгр. 6 чрез пълномощник адв. В.н., е предявило иск против В.Ц.А., ЕГН **********, с адрес: ***, с който ищецът моли съда да признае за установено по отношение на ответницата, че същата дължи изпълнение по издадената по ч. гр. дело № 924/2019 г. на МзРС Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 451/30.07.2019 г. за сумата от 875.87 лв. /осемстотин седемдесет и пет лева и 87 ст./ главница, ведно със законната лихва, начиная от 29.07.2019 г. /датата на депозиране на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането. Претендират се разноски по заповедното производство и разноски по настоящото.

Правната квалификация на претендираните права е чл. 422 ГПК.

Приложено е ч. гр. д. № 924/2019 г. на МзРС.

В срока по чл. 131 ГПК от назначения особен представител на ответника е постъпил отговор, в който оспорва иска. Прави възражение за изтекла погасителна давност, както и за неравноправни клаузи в договорите за лизинг. Не оспорва представените писмени доказателства.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:

По приложеното ч. гр. д. №924/2019 г. на МзРС е издадена заповед № 451/30.07.2019 г., за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът В.Ц.А., ЕГН **********, да заплати на кредитора „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление  гр. София, район Младост, ж.к. «Младост 4», Бизнес парк София, сграда 6, сумата от 875.87 лв. /осемстотин седемдесет и пет лева и 87 ст./ главница, ведно със законната лихва, начиная от 29.07.2019 г. /датата на депозиране на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането.

Тъй като заповедта е връчена при условията на чл. 47 ал. 5 ГПК, на основание 415 ал. 1 т. 2 ГПК, съдът е указал на заявителя – ищец по настоящето дело, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от уведомяването. В указания му срок ищецът е предявил настоящия иск.

Между ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД и ответника В.Ц.А., са сключени следните договори: Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* от 10.02.2016 г.; Договор за лизинг с предпочетен номер ++359********* от 10.02.2016 г.; Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* от 07.04.2016 г.; Договор за лизинг с предпочетен номер ++359*********  от 07.04.2016 г.; Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер + +359********* от 08.12.2016 г.; Договор за лизинг с предпочетен номер+ +359********* от 08.12.2016 г.; Договор за лизинг с предпочетен номер+ +359********* от 19.05.2017 г.; Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* от 19.05.2017 г.

По делото са представени в заверени копия посочените по-горе договори договора и допълнителното споразумение.

В договорите за лизинг и допълнителното споразумение е отразено, че ответника – потребител е получил от представител на оператора екземпляр от Общи условия на мобилния оператор за взаимоотношения с потребители на мобилни телефонни услуги, копие които са представени по делото.

В чл. 20 от Общите условия е посочено, че всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид и специфика по цени, съгласно действащата ценова листа на Теленор.

Съгласно чл. 23 б. „б” месечния абонамент осигурява достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на Мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя абонаментен план/програма/пакет.

Съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор „при ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки потребител - страна по договора бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми.

Съгласно чл. 49 от Общите Условия, Теленор има право да получава в срок всички плащания, дължими от потребителя в уговореното количество и на уговореното място. Според чл. 71 „Потребителят е длъжен да заплаща определените от Теленор цени по начин и в срокове за плащане, посочени в т. 27 от тези Общи условия, а именно в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването и“.

Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на Теленор /чл. 75 от ОУ/ да прекрати едностранно индивидуалния договор на ответника – „При неспазване на което и да е задължение по част XIII от тези Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, Теленор има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или при условията на т. 19б и 19в да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него“.

По делото са представени фактури за потребените от абоната-ответник услуги зa периода от 05.07.2017 г. до 05.11.2017 г., както следва: Фактури: № **********/05.07.2017 г.; №**********/05.08.2017 г.; № **********/05.09.2017 г.; №**********/05.10.2017 г. и № **********/05.11.2017 г.

От задълженията в посочените фактури се претендират суми, както следва:

Сума в размер на 50.44 лв. за неплатени абонаментни такси и използвани услуги поради неизпълнение по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* от 10.02.2016 г.

Сума в размер на 61.72 лв. за неплатени лизингови вноски за мобилно устройство по Договор за лизинг с предпочетен номер ++359********* от 10.02.2016 г.

Сума в размер на 46.77 лв. за неплатени абонаментни такси и използвани услуги поради неизпълнение по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* от 07.04.2016 г.

Сума в размер на 29.90 лв. за неплатени лизингови вноски за мобилно устройство по Договор за лизинг с предпочетен номер ++359*********  от 07.04.2016 г.

Сума в размер на 70.72 лв. за неплатени абонаментни такси и използвани услуги поради неизпълнение по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер + +359********* от 08.12.2016 г.

Сума в размер на 136.62 лв. за неплатени лизингови вноски за мобилно устройство по Договор за лизинг с предпочетен номер+ +359********* от 08.12.2016 г.

Сума в размер на 413.38 лв. за неплатени лизингови вноски за мобилно устройство по Договор за лизинг с предпочетен номер+ +359********* от 19.05.2017 г.

Сума в размер на 66.32 лв. за неплатени абонаментни такси и използвани услуги поради неизпълнение по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* от 19.05.2017 г.

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Предявените искове са допустими – предявени са от дружеството - заявител в производството по чл. 410 ГПК, в срока по чл. 415 ал. 1 ГПК, за установяване размер на парично вземане по издадена заповед за изпълнение на парично задължение №451/30.07.2019 г. по ч. гр. д. №924/2019 г. по описа на МзРС. Поради това ищецът има правен интерес от тяхното предявяване.

Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква ищецът да докаже възникването на спорното право, а ответникът да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това право.

От представените договори за мобилни услуги, описани по-горе,  се установява наличието на възникнали договорни правоотношения между „Теленор България” ЕАД и В.Ц.А., по силата на които посоченото дружество е поело задължение да предоставя на ответника мобилни телефонни услуги срещу задължението на потребителя да заплаща ежемесечна такса и стойността на потребените услуги.

Ответницата В.Ц.А. е получила и четири броя мобилни устройства на изплащане посредством 23 месечни вноски в размер на по 07.99 лв., 02.99 лв., 07.59 лв., и 18.79 лв. всяка, съгласно уговорените погасителни планове по лизинговите договори.

С подписа си в договорите, В.Ц.А. е удостоверила, че е запозната, приема и се задължава да  спазва Общите условия на дружеството - ищец, представляващи неразделна част от договора и приложими спрямо абонати и потребители, сключили договор за услуга след 18.06.2013 г., какъвто е настоящият случай. От тях е видно, че дружеството има право да получава месечна абонаментна цена, заплащаща се от абонатите всеки месец, както и дължимата цена на всички използвани от него услуги, като периодът на отчитане е  на ежемесечна база. Съгласно договора дружеството - оператор издава ежемесечно фактура за ползваните услуги и неполучаването на фактурата не освобождава абоната от задълженията да я заплати съгласно определения в т. 27 от ОУ срок, който е 18 - дневен от издаване на фактурите, съгласно ОУ. Претендираната в настоящото производство сума за 234.25 лв. общо за незаплатени далекосъобщителни услуги, представлява уговорено между страните възнаграждение за ползваните от ответника мобилни телефонни услуги и същата е следвало да бъде заплатена от ответника в уговорения, съгласно общите условия, срок. По делото не се твърди и не са ангажирани доказателства за заплащането й. Формираната сума на крайното задължение за незаплатени далекосъобщителни услуги подробно е описана в анализираните по-горе издадени от ищеца фактури, поради което предявеният иск за тази сума се явява основателен и доказан.

Основателен е и предявеният иск за сумата от 641.62 лева дължими лизингови вноски по договорите за лизинг. Срокът на договорите е изтекъл към настоящия момент, поради което претендираните суми се явяват дължими.

 В конкретния случай В.Ц.А. е подписала договори за мобилни услуги, ползвала е мобилни номера, както и закупени на лизинг мобилни устройства, и не е изпълнила задължението си да заплати стойността на потребените услуги. Не е изпълнила и задължението си да заплати лизинговите вноски на предоставените ѝ за временно и възмездно ползване мобилни устройства. С това си поведение В.Ц.А. е изпаднала в забава. Издадени са ѝ фактури, и в срок не ги е заплатила. Изпълнен е фактическият състав на договорно неизпълнение по чл. 79 ЗЗД, за което ответника следва да понесе отговорността си.

Цената на иска представлява сума, за която са издадени фактура от доставчика на мобилната услуга, и е посочен периодът им. Представените фактури сами по себе си не са основание за плащане, но длъжникът - ответник е сключил договор и е ползвал съответната далекосъобщителна услуга, която не е заплатил, респ. е в неизпълнение на договорно задължение.

 Видно е от представения договор за мобилни услуги, че ответника се е съгласил и е приел Общите Условия на Оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги.

Неоснователно е възражението на особения представител на ответницата за изтекла погасителна давност. Случая се отнася за периодични плащания, и е приложима тригодишната погасителна давност по чл. 111 б. „в“ ЗЗД. Задълженията по процесните фактури са от месеци 07., 08., 09., 10. и 11./2017 г. и изтича през съответните месеци на 2020 г.  Заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК по приложеното ч. гр. д. № 924/2019 г. на МзРС е подадено на 20.07.2019 г., поради което съдът намира възражението за неоснователно. По отношение възражението за неустойка – такава не се претендира. В договорите за лизинг не се установиха неравноправни клаузи, които да обуславят извод за противоречие с добрите нрави, и тяхната нищожност.

По горните съображения съдът намира иска за основателен и доказан, и следва да се уважи.

         При това положение на ищеца се следват направените деловодни разноски в исковото и в заповедното производство, съобразно приложения по делото списък и оправдателни документи.

         Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.Ц.А., ЕГН **********, с адрес: ***, че същата дължи изпълнение на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Младост, ж. к. „Младост“ № 4, Бизнес Парк София, сгр. 6, по издадената по ч. гр. дело № 924/2019 г. на МзРС Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 451/30.07.2019 г. за сумата от 875.87 лв. /осемстотин седемдесет и пет лева и 87 ст./ главница общо, формирана както следва: Сума в размер на 50.44 лв. за неплатени абонаментни такси и използвани услуги поради неизпълнение по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* от 10.02.2016 г.; Сума в размер на 61.72 лв. за неплатени лизингови вноски за мобилно устройство по Договор за лизинг с предпочетен номер ++359********* от 10.02.2016 г.; Сума в размер на 46.77 лв. за неплатени абонаментни такси и използвани услуги поради неизпълнение по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* от 07.04.2016 г.; Сума в размер на 29.90 лв. за неплатени лизингови вноски за мобилно устройство по Договор за лизинг с предпочетен номер ++359*********  от 07.04.2016 г.; Сума в размер на 70.72 лв. за неплатени абонаментни такси и използвани услуги поради неизпълнение по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер + +359********* от 08.12.2016 г.; Сума в размер на 136.62 лв. за неплатени лизингови вноски за мобилно устройство по Договор за лизинг с предпочетен номер+ +359********* от 08.12.2016 г.; Сума в размер на 413.38 лв. за неплатени лизингови вноски за мобилно устройство по Договор за лизинг с предпочетен номер+ +359********* от 19.05.2017 г.; и Сума в размер на 66.32 лв. за неплатени абонаментни такси и използвани услуги поради неизпълнение по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* от 19.05.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното и изплащане, начиная от 29.07.2019 г. /датата на депозиране на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА В.Ц.А., ЕГН **********, да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, сумата от 975.00 лв. деловодни разноски по исковото производство и сумата от 385.00 лв. разноски по ч. гр. дело № 924/2019 г. на МзРС.

Решението може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                           Районен съдия: