Решение по НАХД №118/2019 на Районен съд - Сливен

Р Е Ш Е Н И Е  № 170

 

гр. Сливен, 19.04.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателно отделение – ІV-ти наказателен състав, в публично заседание на пети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦАНКА НЕДЕЛЧЕВА

 

при съдебен секретар ГАЛИНА ПЕНЕВА като разгледа докладваното от председателя АНД № 118 по описа за 2019 год. за да се произнесе съобрази:

Производството е образувано по повод жалба от „Н.Т.” ООД – гр. Сливен, представлявано от управителя И.Н.Т., против НП № 53-00-728 от 21.12.2018 год., издадено от Директора на ОПУ - Сливен, с което е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 3000,00 лева на основание чл. 54, ал. 1, предл. 2 вр. чл. 53, ал. 1, предл. 5 вр. чл. 26, ал. 2, т. 2, б. „б” от Закона за пътищата, за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 2, б. „б” от Закона за пътищата.

В с.з. жалбоподателят, редовно призован, се представлява в с.з. от управителя и от процесуален представител, който поддържа жалбата и моли издаденото НП да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно

В с.з. административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща свой представител, който да изрази становище по жалбата.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

На 06.08.2018 година бил извършен оглед от служители на ОПУ – Сливен на крайпътен търговски обект – „Бистро”, находящ се на път І-7, (Бероново – пътен възел „Петолъчката” – Ямбол) при км. 232+921 в ляво, стопанисван от „Н.Т.” ООД. От търговски обект били закупени напитки, за което била издадена касова бележка. След като установили, че обекта работи, служителите на ОПУ – Сливен поискали разрешението за експлоатация на крайпътния обект, но такова не било представено. За установеното бил съставен Констативен протокол изх. № 24-00-194/06.08.2018 год. (л. 12 от делото).

На 15.10.2018 год. бил съставен АУАН № 53-00-597/15.10.2018 год. срещу жалбоподателя за това, че на 06.08.2018 год. при извършен оглед на крайпътен обект на път І-7, (Бероново – пътен възел „Петолъчката” – Ямбол) при км. 232+921 в ляво „Н.Т.” ООД експлоатира крайпътен търговски обект – „Бистро” и пътна връзка към него в обхвата на пътя и обслужващата зона, без да притежава изискуемото разрешение за специално ползване на пътя чрез експлоатация на търговски обект от Администрацията, управляваща пътя. В акта било отразено, че в момента на проверката обектът функционира, извършвайки търговска дейност – продават се топли напитки, храна и безалкохолни напитки, като за влизане в обекта се преминава през пътна връзка, започваща от републикански път и преминаваща в обслужващата му зона. В акта било отразено, че е нарушена разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 2, б. „б” от Закона за пътищата. Актът бил връчен на 13.12.2018 год. (л. 15 – 16 от делото).

Въз основа на така съставения АУАН било издадено Наказателно постановление № 53-00-728/21.12.2018 год. от Директора на ОПУ – Сливен, с което за описаното в акта нарушение било наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 3000,00 лева на основание чл. 54, ал. 1, предл. 2 вр. с чл. 53, ал. 1, предл. 5 вр. с чл. 26, ал. 2, т. 2, б. „б” от Закона за пътищата. НП било връчено на 14.01.2019 год. (л. 18 – 19 от делото).

От приложеното по делото копие от Наказателно постановление № 53-00-243/31.03.2017 год. издадено от Директора на ОПУ – Сливен, се установява, че на жалбоподателя било наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 3000,00 лева на основание чл. 54, ал. 1, предл. 2 вр. с чл. 53, ал. 1, предл. 5 вр. с чл. 26, ал. 2, т. 2, б. „б” от Закона за пътищата за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 2, б. „б” от Закона за пътищата, извършено на 09.01.2017 год. Наказателното постановление не е обжалвано, влязло е в сила и наложеното административно наказание било заплатено (л. 33 – 36 от делото).

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице, имащо правен интерес от обжалване, а разгледана по същество е неоснователна.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят е извършил описаното в АУАН нарушение. Безспорно се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства, че дружеството стопанисва крайпътен обект на път І-7, а именно експлоатира крайпътен търговски обект – „Бистро” и пътна връзка към него в обхвата на пътя и обслужващата зона, без да притежава изискуемото разрешение за специално ползване на пътя чрез експлоатация на търговски обект от Администрацията, управляваща пътя. Освен това жалбоподателят вече е бил санкциониран за същото нарушение, а именно, че експлоатира крайпътния търговски обект и пътна връзка към него в обхвата на пътя и обслужващата зона, без да притежава изискуемото разрешение за специално ползване на пътя чрез експлоатация на търговски обект от Администрацията, управляваща пътя. Следователно жалбоподателят е бил запознат с изискванията на Закона за пътищата и реда за експлоатация на такъв крайпътен търговски обект и не е следвало да експлоатира търговския крайпътен обект докато не приключи процедурата по издаване на изискуемото разрешение за специално ползване на пътя. В тази връзка следва да се отбележи, че правилно административнонаказващият орган е посочил в НП, че нарушението е за първи път. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 16 от ДР на Закона за пътищата, повторно е нарушението, когато е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което извършителят е наказан за нарушение от същия вид. Предходното Наказателно постановление № 53-00-243/31.03.2017 год. издадено от Директора на ОПУ – Сливен е било връчено на 04.04.2017 год. и от влизането му в сила до датата на деянието по настоящото НП – 06.08.2018 год. е изминала повече от една година. Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 2, б. „б” от Закона за пътищата, за дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват в обхвата на пътя и обслужващите зони експлоатацията на търговски крайпътни обекти, включително на площадки за оказване на пътна помощ и пътни връзки към тях. След като не е изпълнил това свое задължение, жалбоподателят е ангажирал своята административнонаказателна отговорност и следва да понесе наложената му имуществена санкция.

Съдът не констатира нарушения на процедурата, както при съставяне на акта, така и при издаване на НП. И съставеният акт и издаденото въз основа на него НП съдържат всички необходими реквизити по ЗАНН. В акта точно е описано извършеното от жалбоподателя нарушение и обстоятелствата, при които е извършено.

Размерът на наложеното на жалбоподателя наказание е в предвидения от закона минимален размер и отговаря в пълна степен на допуснатото нарушение. Ето защо съдът намира, че следва да потвърди атакуваното НП като законосъобразно и обосновано.

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 53-00-728 от 21.12.2018 год., издадено от Директора на ОПУ - Сливен, с което на „Н.Т.” ООД – гр. Сливен, представлявано от управителя И.Н.Т., е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 3000,00 лева на основание чл. 54, ал. 1, предл. 2 вр. чл. 53, ал. 1, предл. 5 вр. чл. 26, ал. 2, т. 2, б. „б” от Закона за пътищата, за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 2, б. „б” от Закона за пътищата, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред СлАС в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: