Решение по дело №86/2025 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 150
Дата: 7 април 2025 г.
Съдия: Симеон Георгиев Захариев
Дело: 20255300900086
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 3 февруари 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 150
гр. Пловдив, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Симеон Г. Захариев
при участието на секретаря Илияна П. Куцева Гичева
като разгледа докладваното от Симеон Г. Захариев Търговско дело №
20255300900086 по описа за 2025 година
Производството пред настоящата инстанция е образувано на основание
определение на РС – Пловдив, XV граждански състав с № 15575/12.12.2024 г.,
постановено по гр.д. № 20235330111391 по описа за 2023 година, с което в
срока за постановяване на решение по същество, съдът е констатирал, че
същото е подсъдно на ОС – Пловдив, прекратил е делото и го е изпратил по
подсъдност на настоящия съд и състав.
Съдът е бил сезиран с искова молба вх. № 71250/02.08.2023 г., подадена от
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, против А. Г. М.,
ЕГН **********, с която са предявени искове по реда на чл. 422 ГПК, за
установяване дължимост на вземане за главница, частично претендирана за
неплатени месечни погасителни вноски, за периода 21.08.2021 г. - 21.04.2023 г.
по Договор за потребителски паричен кредит № 3430467 от 05.11.2018 г.,
както и вземане за обезщетение за забавено плащане на претендираната
главница.
Констатирано е било, че в Районен съд - Пловдив са били образувани по реда
на чл. 422 ГПК между същите страни и други две производства - гр. д. №
11392/2023 г. по описа на XXII гр. с. и гр. д. № 11394/2023 г. по описа на XVIII
гр. с. С Определение № 5469/02.05.2024 г., постановено по гр. д. № 11391/2023
г., по описа на Районен съд - Пловдив, XV гр. с., посочените три дела са
съединени на основание чл. 213 ГПК в едно производство поради наличието
на връзка между тях, като разглеждането им е продължило под № 11391/2023
г. по описа на Районен съд - Пловдив, XV гр. с.
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, предявени от „Агенция за събиране на вземания“
1
ЕАД против А. Г. М., както следва:
- по искова молба с вх. № 71250/02.08.2023 г., въз основа на която е
образувано гр. д. № 11391/2023 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХV гр.
с.: за сумата от 16 839,86 лева - частично претендирана главница по неплатени
месечни погасителни вноски за периода 21.08.2021 г. - 21.04.2023 г. по
Договор за потребителски паричен кредит № 3430467 от 05.11.2018 г.,
сключен между А. Г. М. и „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД,
вземанията по който са прехвърлени на 18.02.2020 г. с Индивидуален договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.11.2018 г. на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД; сумата от 5295,63 лева - мораторна лихва за
периода 17.03.2021 г. - 02.05.2023 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в
съда - 02.05.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е
издадена Заповед № 3748/07.06.2023 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 7449/2023 г., по описа на Районен съд - Пловдив,
III бр. с.;
- по искова молба с вх. № 71251/02.08.2023 г., въз основа на която е
образувано гр. д. № 11392/2023 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХХII гр.
с.: за сумата от 15 927,36 лева - частично претендирана главница по неплатени
месечни погасителни вноски за периода 21.08.2019 г. - 21.07.2021 г. по
Договор за потребителски паричен кредит № 3430467 от 05.11.2018 г.,
вземанията по който са прехвърлени на 18.02.2020 г. с Индивидуален договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.11.2018 г. на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД; сумата от 2557,75 лева - възнаградителна лихва
за периода от 21.08.2019 г. до 21.04.2023 г.; сумата от 6242,88 лева - мораторна
лихва за периода от 22.08.2019 г. до 28.04.2023 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението по чл. 410
ГПК в съда - 28.04.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, за които
суми е издадена Заповед № 3491/31.05.2023 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 7722/2023 г., по описа на Районен
съд - Пловдив, VIII гр. с.;
- по искова молба с вх. № 71268/02.08.2023 г., въз основа на която е
образувано гр. д. № 11394/2023 г. по описа на Районен съд - Пловдив, XVIII
гр. с.: за сумата от 7239,42 лева - частично пртендирана главница по
неплатени месечни погасителни вноски за периода 21.05.2023 г. - 21.12.2023 г.
по Договор за потребителски паричен кредит № 3430467 от 05.11.2018 г.,
сключен между А. Г. М. и „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД,
вземанията по който са прехвърлени на 18.02.2020 г. с Индивидуален договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.11.2018 г. на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД; сумата от 124,68 лева - мораторна лихва за
периода 17.03.2022 г. - 02.05.2023 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в
съда - 26.05.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е
2
издадена Заповед № 3417/29.05.2023 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 7445/2023 г., по описа на Районен съд - Пловдив,
XIII гр. с.
Ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД твърди, че на 05.11.2018 г.
между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, в качеството му на
кредитор, и А. Г. М., в качеството му на кредитополучател, бил сключен
Договор за потребителски паричен кредит № 3430467, по силата на който
ответника усвоил сума в общ размер от 40 006,64 лева, която представлявала
чистата стойност на кредита. Било договорено посочената сума да бъде
изплатена от кредитополучателя на кредитора на 62 месечни вноски до
21.12.2023 г., ведно с договорената възнаградителна лихва. Твърди се, че
плащанията по кредитното правоотношение били преустановени, предвид
което всички вземания по договора били обявени за предсрочно изискуеми.
Доколкото паричното задължение не е изпълнено своевременно се претендира
и мораторна лихва. Сочи се, че вземанията по кредитното правоотношение са
прехвърлени от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД на ищеца „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД на 18.02.2020 г. с Индивидуален договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ към Рамков договор за продажба
и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.11.2018 г. Предвид изложеното, моли
се предявените искови претенции да бъдат уважени. Претендират се
сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, пред РС - Пловдив е постъпил писмен отговор от
ответника, с който заявява, че признава всички искови претенции, съдържащи
се в искова молба с вх. № 71250/02.08.2023 г., искова молба с вх. №
71251/02.08.2023 г. и искова молба с вх. № 71268/02.08.2023 г.
Предвид направеното в писмения отговор от ответника А. Г. М. признание на
исковете, то с молба вх. № 100655/03.10.2024 г. ищецът „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД изрично е поискал постановяване на решение при
признание на иска.
Съдът, след като взе предвид доводите на ищеца, становището на ответната
страна и събраните по делото доказателства, приема от фактическа и правна
страна следното:
Съгласно разпоредбите на чл. 237, ал. 1 и 2 ГПК когато ответникът признае
иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с
решение съобразно признанието, като в мотивите на решението е достатъчно
да се укаже, че то се основава на признанието на иска.
В случая, както се посочи, че налице нарочно писмено изявление на
ответника, че прави признание на предявените срещу него искове от ищеца.
Налице е и изрично заявление на ищеца, че желае съдебното дирене по делото
да бъде прекратено, като се постанови решение при признание на иска.
С определение от 26.03.2025 г. съдът, като е взел предвид тези изявления на
страните в производството пред РС – Пловдив, е постановил на основание чл.
237 ГПК прекратяване на съдебното дирене в производството по делото и е
дал ход на устните състезания.
Съдът намира, че с оглед направеното от ответника признание на предявените
3
за разглеждане искове, искането на ищеца за постановяване на решение при
признание на иска и липсата на отрицателни пречки за постановяване на
решение при признание на иска, посочени в чл. 237, ал. 3 ГПК, че са налице
предпоставките по чл. 237, ал. 1 ГПК за постановяване на решение, с което
предявените при условията на кумулативно и обективно съединяване искове с
основание чл. 422 ГПК да бъдат изцяло уважени, като вземанията заявени с
тях се установи, че съществуват и се дължат от ответника на ищеца.
По разноските:
Ищецът своевременно е отправил искане по делото за присъждане на
направените от него разноски, както в исковото, така и в заповедното
производство. На основание чл. 78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва да се
присъдят разноски, съгласно списък по чл. 80 от ГПК, представен
своевременно по делото. В него конкретните разноски, за които се твърди, че
са извършени, не са посочени, поради което съдът извърши проверка на
доказателствата за тях и установи следното:
1. По гр.д. № 1556/2023 г. на РС – Пазарджик, изпратено по подсъдност на
РС – Пловдив, където е образувано ч.гр.д. 7449/2023 г. по описана III-ти
бр.с-в /заповедно производство/, е заплатена от заявителя държавна такса
в размер на 442.71 лв.
2. 1.2. По образуваното гр.д. № 11391/2023 г. на ПРС, XV-ти състав
производство по установителен иск по чл. 415 във вр. с чл. 422, ал.1 от
ГПК, дължимата ДТ не е била внесена или документ за внасянето й не е
бил представен. Ето защо, дължимата ДТ в размер на 442.71 лв., следва
да се заплати от ответника по сметка на съда.
3. На основание чл. 78, ал.8 от ГПК, на ищеца следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лв.
2.1. По гр.д. № 1555/2023 г. на РС – Пазарджик, изпратено по подсъдност на
РС – Пловдив, където е образувано ч.гр.д. 7722/2023 г. по описана VIII-ми с-в
/заповедно производство/, е заплатена от заявителя държавна такса в размер
на 494.56 лв.
2.2. По образуваното гр.д. № 11392/2023 г. на ПРС, XХII-ри състав
производство по установителен иск по чл. 415 във вр. с чл. 422, ал.1 от ГПК,
дължимата ДТ не е била внесена или документ за внасянето й не е бил
представен. Ето защо, дължимата ДТ в размер на 494.56 лв., следва да се
заплати от ответника по сметка на съда.
2.3. На основание чл. 78, ал.8 от ГПК, на ищеца следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лв.

3.1. По гр.д. № 1557/2023 г. на РС – Пазарджик, изпратено по подсъдност на
РС – Пловдив, където е образувано ч.гр.д. 7445/2023 г. по описана ХIII-ти с-в
/заповедно производство/, е заплатена от заявителя държавна такса в размер
на 147.28 лв.
4
3.2. По образуваното гр.д. № 11394/2023 г. на ПРС, XVIII-ти състав
производство по установителен иск по чл. 415 във вр. с чл. 422, ал.1 от ГПК,
дължимата ДТ не е била внесена или документ за внасянето й не е бил
представен. Ето защо, дължимата ДТ в размер на 147.28 лв., следва да се
заплати от ответника по сметка на съда.
3.3. На основание чл. 78, ал.8 от ГПК, на ищеца следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лв.

В обобщение на изложеното, ответникът А. Г. М. следва да заплати на ищеца
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, държавни такси,
заплатени за образуваните заповедни производства, общо в размер на 1084.55
лв., както и юрисконсултско възнаграждение общо в размер на 1050 лв., или
общо 2134.55 лв.
Ответникът А. Г. М. следва да заплати по сметка на ПОС дължимите
държавни такси за производства по установителни искове, подробно описани
по-горе, общо в размер на 1084.55 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът на основание чл.145 във вр. с чл. 422 от ГПК
и чл. 237 от ГПК
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: град
София, район Люлин, бул. Д-р П. Дертлиев № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2,
офис 4, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 430, ал. 1
ТЗ, че А. Г. М., ЕГН ********** от ****, дължи на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК *********, в качеството му на правоприемник на
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, сумата от 16 839,86 лева -
частично претендирана главница по неплатени месечни погасителни вноски за
периода 21.08.2021 г. - 21.04.2023 г. по Договор за потребителски паричен
кредит № 3430467 от 05.11.2018 г., сключен между А. Г. М. и „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на
18.02.2020 г. с Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
02.11.2018 г. на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД; сумата от 5295,63
лева - мораторна лихва за периода 17.03.2021 г. - 02.05.2023 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда - 02.05.2023 г. до окончателното изплащане
на вземането, за които суми е издадена Заповед № 3748/07.06.2023 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 7449/2023 г.,
по описа на Районен съд - Пловдив, III бр. с.;
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: град
София, район Люлин, бул. Д-р П. Дертлиев № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2,
офис 4, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 430, ал. 1
5
ТЗ, че А. Г. М. ЕГН ********** от ****, дължи на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК *********, в качеството му на правоприемник на
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, сумата 15 927,36 лева - частично
претендирана главница по неплатени месечни погасителни вноски за периода
21.08.2019 г. - 21.07.2021 г. по Договор за потребителски паричен кредит №
3430467 от 05.11.2018 г., вземанията по който са прехвърлени на 18.02.2020 г. с
Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.11.2018
г. на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД; сумата от 2557,75 лева -
възнаградителна лихва за периода от 21.08.2019 г. до 21.04.2023 г.; сумата от
6242,88 лева - мораторна лихва за периода от 22.08.2019 г. до 28.04.2023 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда - 28.04.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед №
3491/31.05.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. № 7722/2023 г., по описа на Районен съд - Пловдив, VIII гр. с.;
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: град
София, район Люлин, бул. Д-р П. Дертлиев № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2,
офис 4, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 430, ал. 1
ТЗ, че А. Г. М. ЕГН **********, от ****, дължи на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК *********, в качеството му на правоприемник на
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, сумата 7239,42 лева - частично
пртендирана главница по неплатени месечни погасителни вноски за периода
21.05.2023 г. - 21.12.2023 г. по Договор за потребителски паричен кредит №
3430467 от 05.11.2018 г., сключен между А. Г. М. и „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг” ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на 18.02.2020 г. с
Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.11.2018
г. на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД; сумата от 124,68 лева -
мораторна лихва за периода 17.03.2022 г. - 02.05.2023 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението по
чл. 410 ГПК в съда - 26.05.2023 г. до окончателното изплащане на вземането,
за които суми е издадена Заповед № 3417/29.05.2023 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 7445/2023 г., по описа на
Районен съд - Пловдив, XIII гр. с.
ОСЪЖДА А. Г. М. ЕГН **********, от ****, да заплати на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: град София, район Люлин, бул. Д-р П. Дертлиев № 25, офис
сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, направените по делото разноски общо в размер
на 2134.55 лв.
ОСЪЖДА А. Г. М. ЕГН **********, от ****, да заплати по сметка на ОС –
Пловдив дължима държавна такса по настоящото дело общо в размер на
1084.55 лв.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
6
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
7