ОПРЕДЕЛЕНИЕ
25.01.2021 год.,
гр. Пазарджик
Пазарджишкият районен съд, ХVІ състав, в
закрито заседание на двадесет и пети януари 2021 г. в състав
СЪДИЯ: МИРА
МИРЧЕВА
разгледа гр. дело № 1783 по описа
за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид:
Делото е образувано по иск за
установяване на вземане на осн. чл. 422 от ГПК, предявен от „Райфайзенбанк
(България)“ ЕАД – гр. София срещу С.А.Я. ***.
Искът е предявен в изпълнение на
указания, дадени на банката заявител от съда по заповедното производство. С
подадената искова молба обаче банката прави възражение за недопустимост на
производството поради това, че заповедта за изпълнение е вече влязла в сила.
Възражението, което е дало повод за указанията на заповедния съд, е подадено на
06.06.2020 г. заедно с доказателства за връчена на длъжника покана за
доброволно изпълнение от 27.05.2020 г. Банката обаче твърди, че покана за
доброволно изпълнение и съответно – заповедта за изпълнение, е била връчена на
длъжника по изпълнителното дело още през 2016 г. при условията на чл. 47 от ГПК
при условията на действащото към онзи момент законодателство.
В отговора на исковата молба длъжникът –
ответник в настоящото производство, е изразил становище, че фингираното
връчване от 2016 г. не е било надлежно извършено, тъй като адресът не е бил
посещаван в рамките на поне един месец и в извънработно време.
Длъжникът е подал едновременно с
възражението и частна жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение по чл.
417 от ГПК. Окръжният съд е приел, че частната жалба е неоснователна, но
допустима (подадена в срок), и я е отхвърлил с неподлежащо на обжалване
определение от 31.08.2020 г.
Съдът по настоящото производство намира,
че действително, видно от представените от банката ищец копия от две покани за
доброволно изпълнение от 2016 г. по изпълнително дело 20158860400073 на ЧСИ
Васил Бараков и залепени на адреса на длъжника уведомления, заповедта за
изпълнение следва да се приеме за връчена и влязла в сила. Към м. август 2016
г. и м. януари 2017 г. законът не е съдържал изрично изискване за общ брой
посещения на адреса и посещения в неприсъствен ден. Текстът на чл. 47, ал. 1 от ГПК към този момент гласи: „Когато ответникът не може да бъде намерен на
посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи
съобщението…“. Вярно е, че невъзможността длъжникът да бъде намерен следва да
се удостоверен с достатъчен брой търсения в разстояние на достатъчен период от
време, но според удостовереното в двете уведомления това е направено от
връчителя на частния съдебен изпълнител – отбелязани са общо 6 търсения в
различно време на деня. Във всяка от
двете покани се сочи, че към тях е приложено копие от изпълнителен лист и
заповед за изпълнение. Ответникът не твърди адресът му по адресна регистрация
към онзи момент или към настоящия момент да е различен от адреса, на който е
бил търсен – ул. „Янтра“ 1, ап. 3 в гр. Пазарджик.
Определението на въззивната инстанция, с
което жалбата е приета за допустима, не обвързва съда по производството по чл.
422 от ГПК, още повече, че не е ясно какви доказателства за редовност на
връчването са били представени пред въззивния съд.
И тъй като заповедта е влязла в сила,
настоящото производство е недопустимо поради липса на правен интерес и следва
да се прекрати, поради което съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Прекратява производството по гр. дело № 1783/2020
г. на Пазарджишкия районен съд с ищец „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД – гр.
София и ответник С.А.Я. ***.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред Пазарджишкия окръжен съд в едноседмичен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: